Вероника Белоцерковская за руската политика: Отляво е ядрена война, отдясно – Северна Корея
„ Мислих доста за това, което ми се случва и ми се стори доста разумно. Изглежда, че е на повърхността концепцията да се упрекна някакъв коренен публицист или политически коментатор, блогър. Но когато прочетох речта на Путин за петата колона, разбрах, че прилягам идеално. В техните очи аз съм едно такова нахранено създание, което седи на Лазурния бряг, хапва стриди и гъши дроб, плащайки с пари на съветския народ. Освен това това създание има дързостта да бръщолеви нещо от някъде там, от този добре хранен и хубав живот с провансалските алеи…
Мислех д се върна в Москва и там да изразя мнението си за повдигнатото обвиняване, само че си дадох сметка какво иска ми се случи. Затова реагирах отдалечено и в първия си пост показах позицията си по доста недодялан и неженствен метод. Той напълно ненадейно за мен имаше 560 хиляди лайкове, което е доста за човек, който има 900 хиляди клиенти. Вероятно аз просто бях първата, която изрази това, което всеки се опитваше да сглоби по някакъв метод в главата си, споделя Белоцерковская.
Имам смесени усеща. Сигурно в мен кипи моята „ бандеровска кръв “. Шегувам се… Трябва да направя нещо, тъй като към този момент проклех всички, които мога, които са отговорни за тази мръсна война. И се заех да върша нещо. Мнозина оказват помощ на украинските бежанци в Полша, или изпращат пари за филантропична помощ. Аз предоставих къщата си за бежанци, има доста украински деца. Непрекъснато се занимавам с това.
С обвиняванията против мен се зае адвокатска адвокатска фирма, само че няма да споделям коя. Имам и френски юрист.
В блоговете си съм била аполитична. Интересуваха ме други тези. Опитвам се да душевен да се дистанцирам от Русия, по-точно от съветската политика. Но тя е моят дом, доста ми липсва… Но аз държа на полезностите на човешкия живот. И когато виждам какво се случва в Украйна, това просто провокира някакъв безспорен смут в мен. Следователно моите остри изказвания по никакъв метод не бяха политизирани, а по-скоро беше зов на жена, на майка. Сестра ми е в Одеса, чичо ни е кьорав и не може да тръгне, племенникът ми взе участие в съпротивата, другар в Харков, който укротявам всяка вечер има две дъщери в Киев, едната бременна. До елементарно е да се приказва извън, в каквато обстановка съм аз. Затова единствено водя война с думи. Ако бях там щях да се държа по напълно различен метод.
Всички ние имаме групова отговорност, тъй като сме мълчали години наред. Трябва да се срамим. Все се надявахме, че този яз няма да прелее. Имах позиция още за присвояването на Крим от Русия, само че не реагирах уместно. Държахме се като във времената на Брежнев.
Написах доста чудноват пост на 31 декември, тогава евентуално, като всеки сензитивен човек, имах чувство за иден призрачен сън. На фотографията в обявата бях със салатена купа в ръцете си, а текстът беше: „ Боже, единствено да не се случи, не ни изгаряй сърцата, не ни карай да се избиваме взаимно. " Оказа някакво пророческо. Тогава в две излъчвания ме попитаха дали ще има война и аз по някаква причина споделих, че ще има. По-късно даже бях упрекната, че съм знаела…
Но тогава никой не ми повярва, само че аз нямам нищо общо с американското разузнаване, повярвайте ми.
Обвиняват ме за публикация, с която компрометирам съветската войска. Мисля, че Оруел даже в най-лошите си мечти не можеше да си показа, че хората са способни на такова нещо. Да, мисля, че е протичащото се е оттатък разбирането, не се вписва в никоя координатна система. Вероятно такава система към момента не съществува и те основават нова. Но каква? Отляво е нуклеарна война, а вдясно – Северна Корея. Не виждам трети вид!
Не пиша тези неща като публицист, към този момент не. Вече съм единствено жител, коъто се пробва да открие някаква логичност в този смут, с цел да не се побъркам. Не знам по кое време ще свърши тази война и какво ще е след нея. Сърцето ми кърви… И ми е останала единствено една мисъл: това да свърши час по-скоро. Да свърши!
Мислех д се върна в Москва и там да изразя мнението си за повдигнатото обвиняване, само че си дадох сметка какво иска ми се случи. Затова реагирах отдалечено и в първия си пост показах позицията си по доста недодялан и неженствен метод. Той напълно ненадейно за мен имаше 560 хиляди лайкове, което е доста за човек, който има 900 хиляди клиенти. Вероятно аз просто бях първата, която изрази това, което всеки се опитваше да сглоби по някакъв метод в главата си, споделя Белоцерковская.
Имам смесени усеща. Сигурно в мен кипи моята „ бандеровска кръв “. Шегувам се… Трябва да направя нещо, тъй като към този момент проклех всички, които мога, които са отговорни за тази мръсна война. И се заех да върша нещо. Мнозина оказват помощ на украинските бежанци в Полша, или изпращат пари за филантропична помощ. Аз предоставих къщата си за бежанци, има доста украински деца. Непрекъснато се занимавам с това.
С обвиняванията против мен се зае адвокатска адвокатска фирма, само че няма да споделям коя. Имам и френски юрист.
В блоговете си съм била аполитична. Интересуваха ме други тези. Опитвам се да душевен да се дистанцирам от Русия, по-точно от съветската политика. Но тя е моят дом, доста ми липсва… Но аз държа на полезностите на човешкия живот. И когато виждам какво се случва в Украйна, това просто провокира някакъв безспорен смут в мен. Следователно моите остри изказвания по никакъв метод не бяха политизирани, а по-скоро беше зов на жена, на майка. Сестра ми е в Одеса, чичо ни е кьорав и не може да тръгне, племенникът ми взе участие в съпротивата, другар в Харков, който укротявам всяка вечер има две дъщери в Киев, едната бременна. До елементарно е да се приказва извън, в каквато обстановка съм аз. Затова единствено водя война с думи. Ако бях там щях да се държа по напълно различен метод.
Всички ние имаме групова отговорност, тъй като сме мълчали години наред. Трябва да се срамим. Все се надявахме, че този яз няма да прелее. Имах позиция още за присвояването на Крим от Русия, само че не реагирах уместно. Държахме се като във времената на Брежнев.
Написах доста чудноват пост на 31 декември, тогава евентуално, като всеки сензитивен човек, имах чувство за иден призрачен сън. На фотографията в обявата бях със салатена купа в ръцете си, а текстът беше: „ Боже, единствено да не се случи, не ни изгаряй сърцата, не ни карай да се избиваме взаимно. " Оказа някакво пророческо. Тогава в две излъчвания ме попитаха дали ще има война и аз по някаква причина споделих, че ще има. По-късно даже бях упрекната, че съм знаела…
Но тогава никой не ми повярва, само че аз нямам нищо общо с американското разузнаване, повярвайте ми.
Обвиняват ме за публикация, с която компрометирам съветската войска. Мисля, че Оруел даже в най-лошите си мечти не можеше да си показа, че хората са способни на такова нещо. Да, мисля, че е протичащото се е оттатък разбирането, не се вписва в никоя координатна система. Вероятно такава система към момента не съществува и те основават нова. Но каква? Отляво е нуклеарна война, а вдясно – Северна Корея. Не виждам трети вид!
Не пиша тези неща като публицист, към този момент не. Вече съм единствено жител, коъто се пробва да открие някаква логичност в този смут, с цел да не се побъркам. Не знам по кое време ще свърши тази война и какво ще е след нея. Сърцето ми кърви… И ми е останала единствено една мисъл: това да свърши час по-скоро. Да свърши!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ