Светослав Иванов: А нас - кучета ни яли
Мислете за контрастите, с цел да осъзнаете какъв брой огромна става ямата сред власт и общество
Тази седмица станахме очевидци на два контраста, две крайности, които са доста показателни за живота през днешния ден. В един и същи ден от новините научихме, че в София ще строят супер-компютър и че пет кучета убиха човек. За подбуден път. Мислете за контрастите, с цел да осъзнаете какъв брой огромна става ямата сред власт и общество.
" Фолксваген " ще строи цех. А по улиците към момента можеш да се разминеш с каруци. Ще подвигат небостъргач, а по автомагистралата се блъскаш в кон. Партии желаят да смъкват ДДС-то на книги, медикаменти и самун, а други ще вършат партийната дотация по един лев. Ако ги слуша човек, всичко от дълго време трябваше да е гратис. А в това време - ток и топло скачат. По сметките ще го усетите. Партиите пари си имат - като тези на страните във война - имат и политическо, и военно крило. Тук единствено военното крило се назовава " корпоративно ". Ремонтираш една улица, разрушават се четири околни, откъдето стартира да минава целият трафик. И по този начин, колкото повече града се ремонтира, толкоз повече се разрушава.
Къщи за посетители без посетители. Уж народ промишлен, а пък с напредък, който ще догони европейските стандарти след има няма... 100 години. Няма нищо индустриално в страна с неприятна демографска прогноза, в която работната мощ понижава, а пенсионерите се усилват. Картините, които чертаят ръководещи, а и на моменти съпротива в главите си, единствено демонстрира по какъв начин паралелната действителност е превзела съзнанието им. Те толкоз мощно са потънали в нея, че я възприемат като истината. Само, че истина, основана от тях. Твърдения, повтаряни от десетки доближени, които играят ролята на огледалото, след командата " Огледалце, огледалце, я кажи ми... ". Те в никакъв случай няма да кажат, че на арената на популизма е рисково и в никакъв случай няма да признаят, че от дълго време политиците не приказват за потребността от огромни промени. Сега живеем във фейсбук времената, в които е значимо какво казваш, по какъв начин го казваш и кой те снима.
Но да се върнем към началото на коментара. Ще допускам, че България върви напред, когато кучета спрат да убиват хора. Когато не виждаме каруци по булевардите в огромните градове. Когато една улица или площад не се ремонтира в продължение на години, през които на други места в света строят цели градове. Когато вярата за добър живот не е триене, а работа. И когато Народното събрание се реди с гласоподаване, а не с пасуване. Най-много ме е боязън, че и думите започнаха да губят своята стойност. Поне в тази действителност, която все по-често бъркаме с нормалност. Даже се чудех, има ли смисъл от този коментар?
Тази седмица станахме очевидци на два контраста, две крайности, които са доста показателни за живота през днешния ден. В един и същи ден от новините научихме, че в София ще строят супер-компютър и че пет кучета убиха човек. За подбуден път. Мислете за контрастите, с цел да осъзнаете какъв брой огромна става ямата сред власт и общество.
" Фолксваген " ще строи цех. А по улиците към момента можеш да се разминеш с каруци. Ще подвигат небостъргач, а по автомагистралата се блъскаш в кон. Партии желаят да смъкват ДДС-то на книги, медикаменти и самун, а други ще вършат партийната дотация по един лев. Ако ги слуша човек, всичко от дълго време трябваше да е гратис. А в това време - ток и топло скачат. По сметките ще го усетите. Партиите пари си имат - като тези на страните във война - имат и политическо, и военно крило. Тук единствено военното крило се назовава " корпоративно ". Ремонтираш една улица, разрушават се четири околни, откъдето стартира да минава целият трафик. И по този начин, колкото повече града се ремонтира, толкоз повече се разрушава.
Къщи за посетители без посетители. Уж народ промишлен, а пък с напредък, който ще догони европейските стандарти след има няма... 100 години. Няма нищо индустриално в страна с неприятна демографска прогноза, в която работната мощ понижава, а пенсионерите се усилват. Картините, които чертаят ръководещи, а и на моменти съпротива в главите си, единствено демонстрира по какъв начин паралелната действителност е превзела съзнанието им. Те толкоз мощно са потънали в нея, че я възприемат като истината. Само, че истина, основана от тях. Твърдения, повтаряни от десетки доближени, които играят ролята на огледалото, след командата " Огледалце, огледалце, я кажи ми... ". Те в никакъв случай няма да кажат, че на арената на популизма е рисково и в никакъв случай няма да признаят, че от дълго време политиците не приказват за потребността от огромни промени. Сега живеем във фейсбук времената, в които е значимо какво казваш, по какъв начин го казваш и кой те снима.
Но да се върнем към началото на коментара. Ще допускам, че България върви напред, когато кучета спрат да убиват хора. Когато не виждаме каруци по булевардите в огромните градове. Когато една улица или площад не се ремонтира в продължение на години, през които на други места в света строят цели градове. Когато вярата за добър живот не е триене, а работа. И когато Народното събрание се реди с гласоподаване, а не с пасуване. Най-много ме е боязън, че и думите започнаха да губят своята стойност. Поне в тази действителност, която все по-често бъркаме с нормалност. Даже се чудех, има ли смисъл от този коментар?
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ