Победата на Борис Джонсън - антибиотик за пораснали
Мислеха го за глупак. Или най-малко за смешник, който може да жонглира с кеч-фрази и саундбайтове ( " get Brexit done " ). Но откогато бе определен за водач на Консервативната партия и министър-председател на Обединеното кралство, Борис Джонсън направи това, на което малко на брой имаха вяра, че е кадърен. Един път, той съумя да контракти договорка за Брекзит с Европейския съюз (ЕС), която бе по-британска от първичната. Втори път, през вчерашния ден той донесе една от най-солидните парламентарни победи от последните години на партията си.
Всъщност с внушителната си победа на вота за Камарата на общините, Борис Джонсън съумя да вземе две глави.
Едната е на тематиката за инициирането на втори референдум за напускането на Обединеното Кралство на Европейски Съюз. Със мощния резултат за Консервативната партия този въпрос към този момент не стои пред дневния ред на английското обществото.
Втората глава е тази на водача на опозицията - Джереми Корбин. Под управлението на последния Лейбъристката партия записва един несъвършен резултат. За нейния ръководител зимата пристигна: Корбин разгласи, че няма да води групировката си на последващи парламентарни избори (което допуска, че рано или късно той ще подаде оставка).
В основата на изборния триумф на Борис Джонсън стои една ясна формула.
На първо място, той се нарежда отчетливо по отношение на най-голямата тематика на изборите - Брекзит. Под негово управление Консервативната партия се брандира дефинитивно като про-Брекзит групировката. На този декор позицията на лейбъристите бе прекомерно амбивалентна и объркваща за гласоподавателите: Корбин искаше да контракти нова договорка с Европейски Съюз, която да подложи на референдум, на който да има и опцията " за " оставане в Европейски Съюз. Първата част от уравнението целеше удържането на лейбъристките гласоподаватели, които гласоподаваха за овакантяване на съюза, а втората - тези от тях, които бяха за оставането в него. А в тази хипотетична, само че " разкрачена " обстановка, ръководителят на опозицията заявява, че ще резервира неутралитет по отношение на по този начин заложените разновидности и няма да пропагандира за никоя от тях.
С тази тактика Корбин целеше да се постави и на балдъзата си, само че вместо това по-скоро се лиши и от топлината на брачната половинка си. Понеже колкото и гласове да печелеха лейбъристите около предлаганата от тях великодушна политика за здравната система на страната (National Health Service), толкоз и губеха точно поради концепцията си по отношение на Брекзит.
На второ място, Консервативната партия имаше добра тактика. Тя се състоеше в таргетирането на тези лейбъристки региони, които са дали своят вот най-вече за овакантяване на Европейски Съюз. Оттук пристигна и успеха за торите: те направиха основни пробиви в Северна Англия (особено в Североизточна), в постиндустриалните зони в Средна Англия (в Източен и Западен Мидленд) и в Северен Уелс (където лейбъристите претърпяват един от най-депресиращите си резултати). Общото сред региони като тези в Дарлингтон, Бишъп Окленд, няколкото в Уест Бромич и Улвърхемптън, Рексъм и така нататък е, че всички те гласоподаваха крепко за лейбъристите до момента, само че този път отидоха в ръцете на консерваторите. Събирателен облик на индивида, който способства за успеха на торите, е така наречен Workington Man: дефектиралият от Лейбъристката партия бял северняк или средняк, който е по-скоро със скромна икономическа подвижност и който е дал своя вот " за " напускането на Европейски Съюз. Един нелош паралел с този първообраз може да бъде изработен с американците от така наречен " Ръждив пояс " ( Пенсилвания, Охайо, Мичиган и др.). А самите английски консерватори съумяха да завоюват доста повече в Северна и Средна Англия, както и в Уелс, в сравнение с съумяха да изгубят в Шотландия или пък в Южна Англия.
На трето място, дисциплинираност на посланията и на изговарящите ги. Торите заложиха на чисти лозунги и на стеснен кръг от лица, които да ги изговарят. " Get Brexit done " бе новото " Hello ", което бе изговаряно от Борис Джонсън, а когато той е в тоалетната - от министрите на финансите и на вътрешните работи - Саджид Джавид и Прити Пател.
Разбира се за ефектната победа на консерваторите способстваха и други фактори. Неразпознаването на Джереми Корбин като смислена опция, да вземем за пример. Или провалянето на тактическия избор сред гласоподавателите на лейбъристите и либерал-демократите (най-тежко за последните това се вижда в Източна Англия). Или пък друго: в случай че торите монополизираха гласовете за Брекзит, то, паралелно на лейбъристите, и либерал-демократите претендираха за доверието на тези, които подкрепяха оставането на Обединеното Кралство в Европейски Съюз. Не на последно място, необятната отмалялост от Брекзит: и измежду последователите, и измежду критиците на напускането на Лондон (на които консерваторите предложиха не обезателно по-добър излаз, само че сигурно по-пряк такъв).
Не всичко обаче е цветя, рози, обич и get Brexit done за торите. Силният резултат на шотландските националисти в най-северната част от Обединеното кралство подсказва, че в случай че тематиката за втори референдум за Брекзит да е към този момент добре заровена, то тази за шотландско общо допитване и възможна самостоятелност на Единбург могат още веднъж да станат настоящи. Първият министър на Шотладния, Никол Стърджън, ясно съобщи, че гласовете за нейната партия са избор за самостоятелност на страната. И в случай че лозунгите на торите за напускането на Европейски Съюз - освен това, колкото по-бързо, толкоз по-добре - да резонираха в останалата част на Кралството, то в Единбург те се отразиха в ненавист.
С тази внушителна победа на Консервативната партия обаче идва краят на една от главните сюжетни линии на сагата Брекзит, касаеща напускането на Обединеното кралство на Европейски Съюз: с болшинство от към 364 гласа в Камарата на общините се чака контрактуваната сред Лондон и Брюксел договорка, която до момента не намираше задоволителна поддръжка в Долната камара на Народното събрание, най-накрая да бъде гласувана, отново там. Сагата обаче ще има свое продължение, касаещо втория стадий от разделянето на двете общности: формата и наличието на възможната комерсиална договорка сред тях. Т.е. ние се доближаваме до " Брекзит на изхода ", само че ни следва да забележим по какъв начин ще наподобява " Брекзит на входа ".
Така или другояче, смисъла на успеха на Борис Джонсън и Консервативната партия напуща периметъра на Обединеното кралство и има общоевропейски капацитет. Борис Джонсън прави един сполучлив ценностен синтез, в който обичайните консервативни полезности - акцент върху ниските налозите и анулацията на регулациите, борбата с престъпността, контрола върху границите и националната сигурност - биват синтезирани с по-голяма обществена ангажираност по отношение на опазването на здравето, образованието и инфраструктурата. Или с други думи, водачът на торите би гледал танца на страна, само че единствено в случай че неин сътрудник е Маргарет Тачър. В новия консерватизъм на Борис Джонсън страната ще взема с едната ръката, само че ще дава с другата. Икономически той стои като че ли по-вляво от Тачър, а политически - по-вдясно от нея (всъщност времето ще покаже).
Но успеха на Борис Джонсън може да бъде за консерваторите в Европа това, което бе тази на Доналд Тръмп за десните по света. Общият знаменател на двамата е смяната, само че разликата идва от това, че при новия остарял министър-председател на Обединеното кралство тя не е импулсивна, а е стратегически осмислена.
Независимо дали триумфът на Джонсън ще бъде оценен по достолепие, успеха му е нещо потребно и за Стария континент. Лидерът на торите не предлага по-малко Европа, а просто друга такава. Нищо, че критиците му няма да го оценят. Децата също се мръщят, когато би трябвало да изпият кисело лекарство.
Борис Джонсън може да нагарча, само че е тъкмо това: антибиотик за пораснали.
Всъщност с внушителната си победа на вота за Камарата на общините, Борис Джонсън съумя да вземе две глави.
Едната е на тематиката за инициирането на втори референдум за напускането на Обединеното Кралство на Европейски Съюз. Със мощния резултат за Консервативната партия този въпрос към този момент не стои пред дневния ред на английското обществото.
Втората глава е тази на водача на опозицията - Джереми Корбин. Под управлението на последния Лейбъристката партия записва един несъвършен резултат. За нейния ръководител зимата пристигна: Корбин разгласи, че няма да води групировката си на последващи парламентарни избори (което допуска, че рано или късно той ще подаде оставка).
В основата на изборния триумф на Борис Джонсън стои една ясна формула.
На първо място, той се нарежда отчетливо по отношение на най-голямата тематика на изборите - Брекзит. Под негово управление Консервативната партия се брандира дефинитивно като про-Брекзит групировката. На този декор позицията на лейбъристите бе прекомерно амбивалентна и объркваща за гласоподавателите: Корбин искаше да контракти нова договорка с Европейски Съюз, която да подложи на референдум, на който да има и опцията " за " оставане в Европейски Съюз. Първата част от уравнението целеше удържането на лейбъристките гласоподаватели, които гласоподаваха за овакантяване на съюза, а втората - тези от тях, които бяха за оставането в него. А в тази хипотетична, само че " разкрачена " обстановка, ръководителят на опозицията заявява, че ще резервира неутралитет по отношение на по този начин заложените разновидности и няма да пропагандира за никоя от тях.
С тази тактика Корбин целеше да се постави и на балдъзата си, само че вместо това по-скоро се лиши и от топлината на брачната половинка си. Понеже колкото и гласове да печелеха лейбъристите около предлаганата от тях великодушна политика за здравната система на страната (National Health Service), толкоз и губеха точно поради концепцията си по отношение на Брекзит.
На второ място, Консервативната партия имаше добра тактика. Тя се състоеше в таргетирането на тези лейбъристки региони, които са дали своят вот най-вече за овакантяване на Европейски Съюз. Оттук пристигна и успеха за торите: те направиха основни пробиви в Северна Англия (особено в Североизточна), в постиндустриалните зони в Средна Англия (в Източен и Западен Мидленд) и в Северен Уелс (където лейбъристите претърпяват един от най-депресиращите си резултати). Общото сред региони като тези в Дарлингтон, Бишъп Окленд, няколкото в Уест Бромич и Улвърхемптън, Рексъм и така нататък е, че всички те гласоподаваха крепко за лейбъристите до момента, само че този път отидоха в ръцете на консерваторите. Събирателен облик на индивида, който способства за успеха на торите, е така наречен Workington Man: дефектиралият от Лейбъристката партия бял северняк или средняк, който е по-скоро със скромна икономическа подвижност и който е дал своя вот " за " напускането на Европейски Съюз. Един нелош паралел с този първообраз може да бъде изработен с американците от така наречен " Ръждив пояс " ( Пенсилвания, Охайо, Мичиган и др.). А самите английски консерватори съумяха да завоюват доста повече в Северна и Средна Англия, както и в Уелс, в сравнение с съумяха да изгубят в Шотландия или пък в Южна Англия.
На трето място, дисциплинираност на посланията и на изговарящите ги. Торите заложиха на чисти лозунги и на стеснен кръг от лица, които да ги изговарят. " Get Brexit done " бе новото " Hello ", което бе изговаряно от Борис Джонсън, а когато той е в тоалетната - от министрите на финансите и на вътрешните работи - Саджид Джавид и Прити Пател.
Разбира се за ефектната победа на консерваторите способстваха и други фактори. Неразпознаването на Джереми Корбин като смислена опция, да вземем за пример. Или провалянето на тактическия избор сред гласоподавателите на лейбъристите и либерал-демократите (най-тежко за последните това се вижда в Източна Англия). Или пък друго: в случай че торите монополизираха гласовете за Брекзит, то, паралелно на лейбъристите, и либерал-демократите претендираха за доверието на тези, които подкрепяха оставането на Обединеното Кралство в Европейски Съюз. Не на последно място, необятната отмалялост от Брекзит: и измежду последователите, и измежду критиците на напускането на Лондон (на които консерваторите предложиха не обезателно по-добър излаз, само че сигурно по-пряк такъв).
Не всичко обаче е цветя, рози, обич и get Brexit done за торите. Силният резултат на шотландските националисти в най-северната част от Обединеното кралство подсказва, че в случай че тематиката за втори референдум за Брекзит да е към този момент добре заровена, то тази за шотландско общо допитване и възможна самостоятелност на Единбург могат още веднъж да станат настоящи. Първият министър на Шотладния, Никол Стърджън, ясно съобщи, че гласовете за нейната партия са избор за самостоятелност на страната. И в случай че лозунгите на торите за напускането на Европейски Съюз - освен това, колкото по-бързо, толкоз по-добре - да резонираха в останалата част на Кралството, то в Единбург те се отразиха в ненавист.
С тази внушителна победа на Консервативната партия обаче идва краят на една от главните сюжетни линии на сагата Брекзит, касаеща напускането на Обединеното кралство на Европейски Съюз: с болшинство от към 364 гласа в Камарата на общините се чака контрактуваната сред Лондон и Брюксел договорка, която до момента не намираше задоволителна поддръжка в Долната камара на Народното събрание, най-накрая да бъде гласувана, отново там. Сагата обаче ще има свое продължение, касаещо втория стадий от разделянето на двете общности: формата и наличието на възможната комерсиална договорка сред тях. Т.е. ние се доближаваме до " Брекзит на изхода ", само че ни следва да забележим по какъв начин ще наподобява " Брекзит на входа ".
Така или другояче, смисъла на успеха на Борис Джонсън и Консервативната партия напуща периметъра на Обединеното кралство и има общоевропейски капацитет. Борис Джонсън прави един сполучлив ценностен синтез, в който обичайните консервативни полезности - акцент върху ниските налозите и анулацията на регулациите, борбата с престъпността, контрола върху границите и националната сигурност - биват синтезирани с по-голяма обществена ангажираност по отношение на опазването на здравето, образованието и инфраструктурата. Или с други думи, водачът на торите би гледал танца на страна, само че единствено в случай че неин сътрудник е Маргарет Тачър. В новия консерватизъм на Борис Джонсън страната ще взема с едната ръката, само че ще дава с другата. Икономически той стои като че ли по-вляво от Тачър, а политически - по-вдясно от нея (всъщност времето ще покаже).
Но успеха на Борис Джонсън може да бъде за консерваторите в Европа това, което бе тази на Доналд Тръмп за десните по света. Общият знаменател на двамата е смяната, само че разликата идва от това, че при новия остарял министър-председател на Обединеното кралство тя не е импулсивна, а е стратегически осмислена.
Независимо дали триумфът на Джонсън ще бъде оценен по достолепие, успеха му е нещо потребно и за Стария континент. Лидерът на торите не предлага по-малко Европа, а просто друга такава. Нищо, че критиците му няма да го оценят. Децата също се мръщят, когато би трябвало да изпият кисело лекарство.
Борис Джонсън може да нагарча, само че е тъкмо това: антибиотик за пораснали.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ