Мислех да напиша тази статия по случай 24 май, но

Мислех да напиша тази публикация по случай 24 май, само че случката от през вчерашния ден ме предизвика.

Банда локали пребиха грубо момче измежду бял ден, на Орлов мост. Символно място! Пред погледите на десетки хора на спирката.

Пиша от години по тези въпроси. Наблюдавам ги. Съпреживявам ги. Страхувам се за децата си и за възрастните си родители. Писна ми!

Посоката, в която се развива българското общество не ми харесва. Грешна е. Насилието, което ни залива от месеци е развой, който продължава на ценностно равнище от години. Преживяваме обществен декаданс. Обратното на напредък.

Върхът на страната продуцира принуждение непрекъснато, всекидневно, дебелашки. Партийни водачи излизат и се карат на брифинги на хашлашки език, подреждат, приказват нелепости, заплашват. Някои наскърбяват, други се заканват, трети размахват юмруци. Депутати, елитът на нацията, приказват кой кого можел да набие и по какъв начин щял да го набие. А те са ролеви модели. Това е всеки Божи ден! Побоищата съм виждал персонално, държанието на множеството национални избраници е такова. Нивото им е чудовищно ниско. Затова няма и резултати и логичен спор. Повечето на първите редове в Народното събрание са агитки и банди. Тези, които ръководят би трябвало да бъдат ръководени по всички закони на логиката, справедливостта, спокойствието и салдото в едно общество.

За да се възпроизвеждат на избори, сходни „ политици “ си взимат цели структури, свързани с физическо принуждение, които им обезпечават гласове на изборите (наркоразпространители, футболни агитки, лихварски групи, всевъзможни престъпни или полукриминални структури). Една скоба: при потвърдено крадени избори, няма нито една оставка на партиен водач на забърканите партии.

Надолу по веригата ситуацията също е отчайващо. Министерство на вътрешните работи е в ступор – честен и учредителен. Заливат ни случаи на служители на реда работещи от другата страна. Кой с каквото може – стълба на палач, присъединяване в нарконал, подправени дипломи и научни степени… Почтените служители на реда са смазвани от болната и прогнила, а най-много неработеща за народа си система. Ветинг!

Съдебната система не се нуждае от коментар. Прокуратурата с народа ли е или срещу него? Когато деца на прокурори пребиват хора за развлечение по улиците, убиват с коли или вземат участие в кражба на бизнеси на хора, ситуацията е за преучредяване.

Синдикати, които държаха дни наред над милион индивида под блокада са интегрална част от казуса. Лидерите им се държаха като в италиански мафиотски филм и нямаха нищо общо с отрудени служащи или бранители на трудови права. Агресивни! Нападателни! Заплашителни! Мачкаха и притискаха сътрудници за кефа на един човек. Накрая стопираха по негова заповед за неопределен срок, без да са се изпълнили настояванията им. Безпринципно, само че силово.

Спортът, който би трябвало да възпитава в дух на екипност, на естетика, на здравословен метод на живот се е трансформирал в трупане на мускули и агитация на принуждение. Няма развито общество, в което всичко живо да натрупа мускулна маса, с цел да се боксира, да подвига тежести, да се бори и да играе карате. Да си поставя впити тениски и да си демонстрира мускулите. Балансът е тотална нарушен! Вследствие на епидемията от принуждение доста младежи се насочват към тези спортове във фитнес зали и по градинки. Защото ги е боязън. Търсят лична отбрана на мястото на изчезналата страна. С това някои несъзнателно се трансформират в част от казуса, тласнати от модата и вълната.

Движението по пътищата също е в тази парадигма. Свиркане, присвяткане откъм гърба, предреждане, засичане. Малка група с мощни коли ни тероризира на пътя. Правото на мощния. Няма ден без пребити за отнето преимущество или за място за паркиране. Това подкопава ежедневно реда в страната и е част от процеса на маймунизация.

В градския превоз е същото. Неуважение към по-възрастните, групички тормозещи останалите, нечистотия. Без регулация там няма да стане.

В учебните заведения би трябвало повече дисциплинираност и образование в маниери. Две-три обикновени неща от британската и конфуцианска просветителна система. Униформи на всички места. Но това е дълга тематика.

Според Дарвин индивидът е произтекъл от маймуната. Част от нашето общество очевидно желае да потвърди теорията му. Затова го нарекох развой на маймунизация – връщане към физическата мощ като водеща полезност. Физическата мощ не може да е полезност! Само в джунглата или в примитивните общности е такава. Там експанзията, мачкането на слабите, мутращината, насилието, трупането на мускули е животът. В цивилизованите и богати общества полезност е редът, интелекта, знанието, творчеството, науката, културата, здравето. Обратното на това, в което сме принудени да живеем.

Трябва да се оправим с процеса на маймунизация. На закопаване на главата в пясъка, на смирение и примирение. На илюзията за избавяне поединично. Това визира всички. И с работа на парче няма да стане – през днешния ден да се оправи една система, а на следващия ден друга. Вирусът се трансферира непрекъснато. Трябва ни демаймунизация на полезностите и политиката. Трябва да сме непокорни пред несправедливостта и насилието. Проблемът пристигна от политиката и единствено оттова може да се реши. Да се изметат всичките му пропагандатори и уредници. Нужно ни е общество на вежливостта, положителните маниери, развиването, справедливостта, най-малко някаква базова естетика, успокоение, стопански напредък и обществена сигурност.

Цар Борис ни даде буквите, с цел да се развиваме духовно, а оттова и цивилизационно. Честит празник!