Греди Асса: Мислех, че с изложбата „Пътуване“ ще намеря себе си
Мислех, че с изложбата „ Пътуване " ще намеря себе си. Това сподели пред Българска телеграфна агенция художникът Греди Асса. Експозицията ще бъде показана от 27 февруари до 5 май в Софийската градска художествена изложба. Куратор на изложбата е Иво Милев с екип от Фондация " Свободни модерни изкуства " и Софийска градска художествена изложба.
С изложбата Греди Асса ще означи своята 70-годишнина. Той ги навърши на 29 януари, само че тогава решил да не прави охолно тържество по мотива, тъй като не желал „ да досажда на хората ". Казва, че най-големият празник съгласно него е да събере приятелите си на галерия. И си пожелава: „ Само здраве, другото ще си го обрисувам! "
ИЗЛОЖБАТА
Идеята за изложбата „ Пътуване " пристигнала от куратора Иво Милев, съгласно който е по-добре да бъде едно пътешестване във времето. „ Моите неща са от толкоз разнообразни места. И всичко това е самобитно пътешестване, само че аз по-скоро го пояснявам като странствуване, тъй като в пътешествието има премеждие, има романтизъм, има находки, има внезапно да видиш нещо, което не си предполагал. Пътуването е от точка А до точка Б ", изяснява Греди Асса.
„ Аз мислех, че по този метод ще опозная себе си. Защото човек нормално на път опознава себе си. Случките им перипетиите, и събитията, които го следват или които му предстоят, той почва да се трансформира. А в тази ситуация при мен стана противоположното. Аз разпознах музеите, разпознах библиотеките, разпознах цялото това пластично изкуство, което ме накара в действителност дефинитивно да бъда изумен, заслепен и най-много като магнит привлечен към изобразителното изкуство. И там открих в действителност моите параметри и чувства, които покриват концепциите на някои художници ", споделя той.
В изложбата ще има и мултимедийната част. По думите на Греди Асса тя ще бъде под формата на разиграно видео, в което ще бъдат поместени хилядите рисунки, които е правил във времето и не може да бъдат показани. „ Ще бъде доста любопитно съгласно мен. Да видиш, че в Куба съм нарисувал и това, и това, и това, а не съм ги отразил след това в огромна рисунка или картина. Но те си остават като фактология, която в един миг може да излезе и да направя отново картина. Това е едно струпване на фактология, на паметта. Аз друга памет наподобява нямам. Моята е образна ", споделя той.
УЧИТЕЛИТЕ
„ В тази галерия може би няма да се видят моите учители, само че надълбоко в себе си в тази галерия желаех да дам една респект освен към моя проф. Никола Гелов, към моите учители ", споделя Греди Асса. Спомня си, че учителката му по български език, четейки негово есе или домашно, споделила: „ Ти си художник. Такава фикция имаш, такова въображение... " - „ Аз си бях художник, само че когато различен го удостовери, към този момент започваш да виждаш, че е истина ", с усмивка споделя художникът.
Според него в живота на човек доста хора му оказват помощ. Дори такива, които не помниш. Никога няма да не помни случай, в който, до момента в който играел с другари като дете, паднал и навехнал двете китки на ръцете си. Тогава негов другар ги наместил с думите „ Нищо ти няма ".
„ Отделно съм виждал хора, които са жреци на пространствата, на визията, учители, напряко митове, в действителност ", споделя той. Срещал се е и с „ художници - законодатели ". Такъв за него е Кристо. „ Законодател е той. Сменя целия свят със своите хрумвания ", отбелязва той.
„ Виждал съм и хора като Умберто Еко - планина, да не кажа космос, планета. Бях му направил един портрет. Той свири на блок флейта. Срещал съм се и с папата, неповторимо е ", изброява с усмивка Греди Асса.
ПРЕПОДАВАТЕЛ ВДЪХНОВИТЕЛ
„ Искам да съм учител подстрекател. Не единствено да ги науча на поминък. Защото поминък научаваш. Но може да останеш единствено в занаята. А какъв брой е по-хубаво да ги научиш да мислят и да имат въображение. Да могат да съпоставят няколко неща, от които да извадят четвърто, пето... ", споделя въодушевено Греди Асса, който е и учител в Националната художествена академия. За него е значимо студентите да са поредни, да имат сериозно мислене освен към себе си, ами и към преподавателите.
С горделивост споделя, че е основателят на компетентност „ Мода " в Националната художествена академия. „ Аз я сътворих, аз я отгледах. Толкова се сраснах с нея, а аз съм живописец... Но аз желаех студентите да вършат мода като създатели, а не като дизайнери ", изяснява художникът.
ВИНАГИ РАЗЛИЧЕН
„ Аз постоянно съм бил друг. От това, че не мога да споделям буквата „ р ", че моят генезис е еврейски... ", споделя Греди Асса. Спомня си, че като ходели на кандидат-студентски уроци, рисували една жена, която споделила: „ Чужденчето най-хубаво ме е нарисувало! " На това Греди Асса дал отговор: „ Ама аз съм от Плевен, госпожа ". „ И това, " чужденчето ", остана.... Значи няма значение къде си, дали купуваш билет за спектакъл или нещо друго - просто типът ти или това, че не можеш да кажеш тъкмо думата, безусловно всичко обърква ", споделя той. И смеейки се, изброява за какъв го мислели - „ грък, арабин, италианец... "
„ Това някак си към този момент го знам, че ще се случи, и незабавно имам отговор: „ От Плевен съм! ". Много постоянно хората го питали постепенно и умерено: „ Ти от-къ-де си? " - „ И аз доста умерено давам отговор: От Плевен! От град Плевен ". Абсолютно се объркват. Как по този начин от Плевен?! Какъв ти е паспортът? ", споделя през смях Греди Асса. И добавя: „ Дали е за положително или не, го има, съществува. Така че съм се примирил с това да съм непознатият, другият. Но това ме накара да бъда по-взискателен в това вглеждане. В това оглеждане на другите по отношение на мен и на всичко, което е към мен ". Той отбелязва, че за него е доста значимо, че първо е добър човек. „ Това доста ми оказва помощ, без значение от ударите под кръста, от нихилистичното отношение ", споделя художникът.
ОТ ДАВИДОВОТО КОЛЯНО
Много постоянно го питали по какъв начин се произнася семейството му. Той дава отговор, че ударението е на второто „ а ". „ Аз съм от Давидовото коляно. Мога да ви покажа, че съм от царска фамилия. В далечната 876 до 917 година и това е един цар, който е бил и доктор, и преподавател. Той е Асса и оттова идва семейството ", споделя художникът и учител Греди Асса. И през смях добавя: „ На мен не ми проличава, че съм цар ".
ХУМОРЪТ СПАСЯВА
По думите му има доста изключително възприятие за комизъм. Често разигравал „ скечове ", които дълго се помнят от него и околните му. Една от незабравимите случки била с негов сътрудник - прибирали се от биенале в Пекин. „ Той - с една брада, с доста дълга коса, обраснал като някакъв тибетски лидер ", стартира описа си Греди Асса. И добавя: „ Китайците ни бяха дали дребни фотоси, с баджове. И аз си скъсах тая фотография и я сложих на неговия бадж. И той върви, а с този бадж беше като лидер от тибет. И те го гледат - не могат да повярват - той ли е, не е ли той... А аз съм зад него ", споделя през смях художникът и добавя, че такива смехории обича да прави най-вече в чужбина.
Друг случай е от Сеул. „ Правя огромна галерия там. Излизаме с жена ми от хотела и знаем къде тъкмо да отидем. Но преди този момент бяхме в един музей, където разбрахме, че изображението на свраката е добра вест. И сврака на корейски е „ качи ", споделя художникът. Качват се в голямо, чисто ново такси, в което шофьорката не знае нито хотела, нито галерията, нито улицата, на която би трябвало да ги заведе. „ Тя не знае нито британски, нито френски, нито немски, нито италиански... Жена ми приказва доста езици. А ние към този момент закъсняваме за формалната част. И аз стартирам да й крещя: „ Качи, качи, качии " - и тя доста се тормози. Закара ни и не искаше пари ", споделя през смях Греди Асса.
Приятелите му и до през днешния ден се майтапят с него за различен случай. По тяхно гледище се явил на изпит за ловджийски билет. „ Да, но аз пушка дори и в казармата не съм държал, тъй като те незабавно ме вкараха в ателието плакати да рисувам непрекъснато ", споделя той. На изпита му се пада въпрос за самостоятелен лов. Тогава Греди Асса дава отговор: „ Ловецът е и законът, и природата ". Полковникът го пита: „ Само това ли? ". А Греди Асса дал отговор „ Мисля, че е задоволително ". След като взел ловния билет, доста се смели с приятелите. „ Първо, това е алогично, но доста хубаво звучи. В последна сметка, от индивида зависи тая природа ще я има ли, това животно ще го има ли ", споделя той.
С изложбата Греди Асса ще означи своята 70-годишнина. Той ги навърши на 29 януари, само че тогава решил да не прави охолно тържество по мотива, тъй като не желал „ да досажда на хората ". Казва, че най-големият празник съгласно него е да събере приятелите си на галерия. И си пожелава: „ Само здраве, другото ще си го обрисувам! "
ИЗЛОЖБАТА
Идеята за изложбата „ Пътуване " пристигнала от куратора Иво Милев, съгласно който е по-добре да бъде едно пътешестване във времето. „ Моите неща са от толкоз разнообразни места. И всичко това е самобитно пътешестване, само че аз по-скоро го пояснявам като странствуване, тъй като в пътешествието има премеждие, има романтизъм, има находки, има внезапно да видиш нещо, което не си предполагал. Пътуването е от точка А до точка Б ", изяснява Греди Асса.
„ Аз мислех, че по този метод ще опозная себе си. Защото човек нормално на път опознава себе си. Случките им перипетиите, и събитията, които го следват или които му предстоят, той почва да се трансформира. А в тази ситуация при мен стана противоположното. Аз разпознах музеите, разпознах библиотеките, разпознах цялото това пластично изкуство, което ме накара в действителност дефинитивно да бъда изумен, заслепен и най-много като магнит привлечен към изобразителното изкуство. И там открих в действителност моите параметри и чувства, които покриват концепциите на някои художници ", споделя той.
В изложбата ще има и мултимедийната част. По думите на Греди Асса тя ще бъде под формата на разиграно видео, в което ще бъдат поместени хилядите рисунки, които е правил във времето и не може да бъдат показани. „ Ще бъде доста любопитно съгласно мен. Да видиш, че в Куба съм нарисувал и това, и това, и това, а не съм ги отразил след това в огромна рисунка или картина. Но те си остават като фактология, която в един миг може да излезе и да направя отново картина. Това е едно струпване на фактология, на паметта. Аз друга памет наподобява нямам. Моята е образна ", споделя той.
УЧИТЕЛИТЕ
„ В тази галерия може би няма да се видят моите учители, само че надълбоко в себе си в тази галерия желаех да дам една респект освен към моя проф. Никола Гелов, към моите учители ", споделя Греди Асса. Спомня си, че учителката му по български език, четейки негово есе или домашно, споделила: „ Ти си художник. Такава фикция имаш, такова въображение... " - „ Аз си бях художник, само че когато различен го удостовери, към този момент започваш да виждаш, че е истина ", с усмивка споделя художникът.
Според него в живота на човек доста хора му оказват помощ. Дори такива, които не помниш. Никога няма да не помни случай, в който, до момента в който играел с другари като дете, паднал и навехнал двете китки на ръцете си. Тогава негов другар ги наместил с думите „ Нищо ти няма ".
„ Отделно съм виждал хора, които са жреци на пространствата, на визията, учители, напряко митове, в действителност ", споделя той. Срещал се е и с „ художници - законодатели ". Такъв за него е Кристо. „ Законодател е той. Сменя целия свят със своите хрумвания ", отбелязва той.
„ Виждал съм и хора като Умберто Еко - планина, да не кажа космос, планета. Бях му направил един портрет. Той свири на блок флейта. Срещал съм се и с папата, неповторимо е ", изброява с усмивка Греди Асса.
ПРЕПОДАВАТЕЛ ВДЪХНОВИТЕЛ
„ Искам да съм учител подстрекател. Не единствено да ги науча на поминък. Защото поминък научаваш. Но може да останеш единствено в занаята. А какъв брой е по-хубаво да ги научиш да мислят и да имат въображение. Да могат да съпоставят няколко неща, от които да извадят четвърто, пето... ", споделя въодушевено Греди Асса, който е и учител в Националната художествена академия. За него е значимо студентите да са поредни, да имат сериозно мислене освен към себе си, ами и към преподавателите.
С горделивост споделя, че е основателят на компетентност „ Мода " в Националната художествена академия. „ Аз я сътворих, аз я отгледах. Толкова се сраснах с нея, а аз съм живописец... Но аз желаех студентите да вършат мода като създатели, а не като дизайнери ", изяснява художникът.
ВИНАГИ РАЗЛИЧЕН
„ Аз постоянно съм бил друг. От това, че не мога да споделям буквата „ р ", че моят генезис е еврейски... ", споделя Греди Асса. Спомня си, че като ходели на кандидат-студентски уроци, рисували една жена, която споделила: „ Чужденчето най-хубаво ме е нарисувало! " На това Греди Асса дал отговор: „ Ама аз съм от Плевен, госпожа ". „ И това, " чужденчето ", остана.... Значи няма значение къде си, дали купуваш билет за спектакъл или нещо друго - просто типът ти или това, че не можеш да кажеш тъкмо думата, безусловно всичко обърква ", споделя той. И смеейки се, изброява за какъв го мислели - „ грък, арабин, италианец... "
„ Това някак си към този момент го знам, че ще се случи, и незабавно имам отговор: „ От Плевен съм! ". Много постоянно хората го питали постепенно и умерено: „ Ти от-къ-де си? " - „ И аз доста умерено давам отговор: От Плевен! От град Плевен ". Абсолютно се объркват. Как по този начин от Плевен?! Какъв ти е паспортът? ", споделя през смях Греди Асса. И добавя: „ Дали е за положително или не, го има, съществува. Така че съм се примирил с това да съм непознатият, другият. Но това ме накара да бъда по-взискателен в това вглеждане. В това оглеждане на другите по отношение на мен и на всичко, което е към мен ". Той отбелязва, че за него е доста значимо, че първо е добър човек. „ Това доста ми оказва помощ, без значение от ударите под кръста, от нихилистичното отношение ", споделя художникът.
ОТ ДАВИДОВОТО КОЛЯНО
Много постоянно го питали по какъв начин се произнася семейството му. Той дава отговор, че ударението е на второто „ а ". „ Аз съм от Давидовото коляно. Мога да ви покажа, че съм от царска фамилия. В далечната 876 до 917 година и това е един цар, който е бил и доктор, и преподавател. Той е Асса и оттова идва семейството ", споделя художникът и учител Греди Асса. И през смях добавя: „ На мен не ми проличава, че съм цар ".
ХУМОРЪТ СПАСЯВА
По думите му има доста изключително възприятие за комизъм. Често разигравал „ скечове ", които дълго се помнят от него и околните му. Една от незабравимите случки била с негов сътрудник - прибирали се от биенале в Пекин. „ Той - с една брада, с доста дълга коса, обраснал като някакъв тибетски лидер ", стартира описа си Греди Асса. И добавя: „ Китайците ни бяха дали дребни фотоси, с баджове. И аз си скъсах тая фотография и я сложих на неговия бадж. И той върви, а с този бадж беше като лидер от тибет. И те го гледат - не могат да повярват - той ли е, не е ли той... А аз съм зад него ", споделя през смях художникът и добавя, че такива смехории обича да прави най-вече в чужбина.
Друг случай е от Сеул. „ Правя огромна галерия там. Излизаме с жена ми от хотела и знаем къде тъкмо да отидем. Но преди този момент бяхме в един музей, където разбрахме, че изображението на свраката е добра вест. И сврака на корейски е „ качи ", споделя художникът. Качват се в голямо, чисто ново такси, в което шофьорката не знае нито хотела, нито галерията, нито улицата, на която би трябвало да ги заведе. „ Тя не знае нито британски, нито френски, нито немски, нито италиански... Жена ми приказва доста езици. А ние към този момент закъсняваме за формалната част. И аз стартирам да й крещя: „ Качи, качи, качии " - и тя доста се тормози. Закара ни и не искаше пари ", споделя през смях Греди Асса.
Приятелите му и до през днешния ден се майтапят с него за различен случай. По тяхно гледище се явил на изпит за ловджийски билет. „ Да, но аз пушка дори и в казармата не съм държал, тъй като те незабавно ме вкараха в ателието плакати да рисувам непрекъснато ", споделя той. На изпита му се пада въпрос за самостоятелен лов. Тогава Греди Асса дава отговор: „ Ловецът е и законът, и природата ". Полковникът го пита: „ Само това ли? ". А Греди Асса дал отговор „ Мисля, че е задоволително ". След като взел ловния билет, доста се смели с приятелите. „ Първо, това е алогично, но доста хубаво звучи. В последна сметка, от индивида зависи тая природа ще я има ли, това животно ще го има ли ", споделя той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ