Не още един служебен имейл с удивителни знаци!
Мислех, че има два типа хора в света: тези, които употребяват удивителни знаци в служебните си имейли, и тези, които не го вършат.
Също по този начин смятах, че честите консуматори на това, което американците упорстват да назовават удивителни „ точки “, са по-малко съществени, по-малко всемирски и по-малко професионални.
В резултат на това отбягвах нещата, изключително в случай че пиша на някой значим или някой с властта да оформи бъдещето ми, като началник.
Никога не съм се чувствал толкоз мощно, колкото Тери Пратчет, в чиито романи има герои, които споделят, че потреблението на голям брой удивителни знаци е сигурен симптом за „ вманиачен “ или „ болен “ разум. Но правя оценка настроението.
Въпреки това, някъде по време на линията, евентуално към времето, когато изпратих първото си емоджи, се отхвърлих. „ Здравейте! “ Започнах да пиша на сътрудници. „ Това е фантастична вест! “ „ Благодаря! “
Обвинявам за това неформалността, която постановиха обществените медии, и пандемията, която като че ли ускори упоменатата неформалност....
Прочетете целия текст »
