Мишел Пфайфър е призната за една от най-великите актриси на

Мишел Пфайфър е приета за една от най-великите актриси на своето време, за сексимвол на 80-те и 90-те години и за една от най-добре облечените звезди в Холивуд.

Мартин Скорсезе , който я режисира в “Невинни години ”, имаше право, когато сподели за нея: “Мишел може да изрази всички вътрешни спорове единствено с погледа си ”.

Всичко друго, само че не и лъскава, актрисата споделя за себе си и света на американското кино, за пристрастеността й към рисуването и остаряването.

Очакването да остарееш е доста по-лошо от самото остаряване. Когато навърших 50 нищо не се случи. Не се състарих за една нощ. Видях в огледалото същото, което и преди. Промени се това, че започнах повече да оценявам живота и здравето – своето и на околните си. Накратко, най-накрая видях, че чашата е на половина цялостна. Това бе голямо облекчение за мен.

Тайната на моята прелест? Това е загадка, която всички знаят, само че не желаят да приказват, тъй като е скучно. Длъжен си да се грижиш добре за себе си. Длъжен си да внимаваш какво ядеш, постоянно да спортуваш, без да прекаляваш. Това е тайната да останеш красива, макар че остаряваш.

Трябва да имам персонално време и пространство, с цел да “се събера ”. Мога да седнал съм в продължение на часове сама и да не върша нищо. Ставам два до три часа, преди да стартира фотоси, с цел да имам най-малко един час, в който да остана уединено с кафето си. След това върша извършения. 

Трябва да умееш да се наслаждаваш на живота. Да намериш естетика вътре в себе си. В живота си имах интервали, когато се изтезавах коя съм аз. Днес животът за мен е идеален и елементарен.

Най-приятното в остаряването е, че не си задължен постоянно да изглеждаш безупречно. Можеш да се забавляваш и да живееш с лекост. Мога да играя персонажи, които се опасявах да играя, до момента в който бях млада. Днес мога да напусна зоната си на комфорт и да се развличам колкото си желая.

Интересно е какъв брой доста се приказва за това, че младежите би трябвало да открият пристрастеността в живота си и да я следват. Някъде прочетох, че множеството хора нямат дадена пристрастеност. И усещат напрежение, тъй като надали не са длъжни да имат. Чудесно е да откриеш, че нямаш избрана пристрастеност. Но е шанс да имаш и да схванеш това в ранна възраст.

Баба ми е отгледала сама пет деца по време на Голямата меланхолия. Когато е била на 50 е хвърлила шевната си машина откъм гърба в пикапа и е тръгнала от Северна Дакота към Калифорния. Тя беше същински войник. Това е моето завещание, моят образец. Това желая за децата си – да бъдат смели и да не се предават.

Не знам дали е било доверчивост или елементарен егоизъм, само че започнах кариерата си с концепцията, че мога да направя всичко. И бързо осъзнах, че като се мятам по този начин безрезервно, няма по какъв начин да не стигна досега, в който ще преживея оскърбление. Мисля, че това схващане е тайната на триумфа ми.

Баща ми не спираше да ми повтаря: “Един популярен актьор би трябвало да знае по кое време да спре ”. Аз по този начин и не се научих да спирам. Така че ателието ми е цялостно с незавършени платна! Това е обезпокоително, нали?

Преди пушех по две кутии цигари дневно. Много мразех да не пуша. Не мога да си се показва по различен метод. Винаги съм намирала пушачите за най-интересните хора на масата.

Единствената загадка на щастливия брак е да избереш верния човек. Животът е поредност от избори, нали?

Ако не почитате своя сътрудник, ще ви писне от него.

Мисля, че в случай че обичате някого, то да говорите за възрастта е несвоевременно.

В постелята възрастта не е значима.

Едно от най-важните неща, които научих е, че в живота постоянно има „ червени картони “. Не би трябвало да ги пропущаме по пътя си, с цел да се предпазим от това да повтаряме същите неточности с други хора.

Когато бях млада, бях доста открит човек, само че известността ме научи да бъда доста внимателна всяка секунда.

Отне ми години, с цел да се науча на доверие. Така е, тъй като аз съм прекомерно затворен човек, а това ме прави уязвима. Добра съм в прикриването на възприятията си.

Аз по природа съм дискретна, асоциална. Много обществени обстановки са изтезание за мен.

Все още си мисля, че хората ще схванат, че аз не съм надарена. Аз в действителност не съм доста добра. Всичко е въпрос на симулация.

Какви са моите комплекси? Просто е: да бъда разкрита. Често се усещам като измамница… Несъмнено тъй като в никакъв случай не съм учила в “Джулиард ” или “Актърс Студио ”. Мразех да виждам суровия материал на един филм: виждам единствено минусите си! Все още имам възприятието, че не съм съумяла да изиграя както би трябвало сцените ми. Веднъж, до момента в който снимахме “Белязаният ”, Ал Пачино ми сподели: “Да избереш да бъдеш артист в киното, е като да очакваш подарък за рождения ден, който в никакъв случай няма да ти бъде даден… ”. Толкова е правилно! Но това безпределно търсене на съвършенство може да те разклати психически или да унищожи нечия кариера. То унищожава от време на време картините, които рисувам…

Това е огромната ми пристрастеност дружно с киното. Започнах да рисувам на десетгодишна възраст. Едно от нещата, за които татко ми постоянно ме упрекваше – измежду толкоз други – беше, че доста елементарно изгубвам интерес към всичко, което стартирам да върша. Той не грешеше: започнах да изсвирвам на пиано и се отхвърлих. Същото беше с танца. Но рисуването… в никакъв случай не се изморих.

Ние сме свободни да вземаме решения за връзките си с противоположният пол, в случай че тези връзки не опонират на публичния морал.

Киното към момента е свят, доминиран от мъжете, и това би трябвало да се промени! Разбира се, има гениални актриси, като Мерил Стрийп или Джулиан Мур, които никой не може да изхвърли. И, повярвайте ми, аз също не съм подготвена да отстъпя моето място! Но мисля, че същинското вдишване на опасности през днешния ден е в телевизионните сериали. В тях възрастта на актрисите не е проблем и публиката ги гледа! Холивуд би трябвало да влезе в крачка; мисленето би трябвало да се промени. Аз съм надълбоко ангажирана с тази борба. И оставам уверена, че Холивуд може да преживее още веднъж златна ера. Достатъчно е да не се отхвърля от корените си. Аз не съм не запомнила фантазиите на младата американската мажоретка, която бях!

Не съм доста сигурна в това, че младите звезди се държат зле. На първо място границите са изместени и към този момент стандартът кое е задоволително не съществува. За да направиш нещо в действителност шокиращо в днешно време, би трябвало да положиш огромни старания и да стигнеш до крайности.

От опит мога да кажа, че колкото по-успешен и, допускам, прочут е артистът, толкоз по-мил е към всички към себе си, великодушен и умеещ да кара хората да се усещат комфортно в компанията му. Както когато срещнах Джуди Денч – тя просто излъчваше тази топлота.

с Брус Уилис

с Ал Пачино