Орелът, ракът и щуката на френския парламент позволиха на Макрон да назначи представител на малцинството за министър-председател
Мишел Барние очевидно няма да има елементарен живот
Макрон съумя да изтръгне успеха от ръцете на крайнолевите и крайнодесните обединения и да назначи лоялния към него министър-председател Мишел Барние. Как стана по този начин, че трите най-големи обединения, спечелили парламентарните избори, останаха с празни ръце?
Всичко стартира при започване на лятото, което се оказа доста занимателно във Франция. Нищо не предвещаваше специфични политически промени, защото плануваната олимпиада настрои всички за развлечение и облага от нейното осъществяване. И освен имиджови, туристически или финансови, само че и политически, които Франция постоянно обича.
Изборите за Европейски парламент при започване на юни също изглеждаха като нормално обвързване, което не визира нищо, както и самите евродепутати. Нещата обаче не вървят по проект.
Почти една трета (31,4%) от френските гласове на изборите за Европейски парламент бяха получени от представители на Националното обединяване (RN), извънредно дясна партия под политическото управление на Марин Льо Пен. Коалицията „ Възраждане “, включваща партията на президента Еманюел Макрон, съумя да получи повече от 2 пъти по-слаби резултати (14,6%).
В същото време през 2019 година (на предходните избори за Европейски парламент) индикаторът на листата на Марин льо Пен, макар че беше преди всичко, беше по-лош (23,3%), а описът на Макрон беше по-добър (22,4%) от тази година, само че като цяло оценките им преди пет години бяха близки една до друга.
Зашеметен от този резултат, Макрон, без да се замисля, разгласи предварителни парламентарни избори, които се организираха в два тура (30 юни и 7 юли 2024 г.). Чудя се за какво на президента му трябват нови избори, в случай че рейтингът на пропрезидентската партия пада? Въпросът, несъмнено, е риторичен.
Заслужава да се означи, че предходният състав на френското Национално заседание към този момент се отличаваше с неналичието на пропрезидентско болшинство, макар обстоятелството, че Макрон беше определен през април 2022 година, а Народното събрание единствено 2 месеца по-късно - през юни. Въпреки че самият Макрон едвам съумя да бъде определен за президент, като завоюва 27,84% едвам на втория тур и леко изпревари водача на Партията на националното обединяване (RN), крайнодясната Марин Льо Пен (23,15%).
Може би Макрон е считал, че под опасността от възхода на крайнодесните сили ще успее да събере пропрезидентско болшинство? Така или другояче към летните надпревари във Франция добави и избори за Народно заседание.
Първият тур на изборите (30 юни) беше успех за крайната десница (RN) с общо 33% от гласовете. Отбелязвам, че съгласно френската изборна система претендентът за народен представител, с цел да влезе в Народното събрание, би трябвало да получи повече от 50% от гласовете на първия тур или болшинство на втория, като първите двама претенденти по брой гласове в първия тур не престават във втория.
До втория тур (7 юли) пропрезидентската партия отдръпна някои от своите претенденти в изборни региони, където нямаха късмет против крайната десница (RN), само че други претенденти можеха да завоюват. Любопитно е, че името на партията на левицата - Нов национален фронт (NFP) - употребява думата " фронт ", която съвсем половин век се свързва с името на крайнодясната партия Национален фронт (НФ). ), който през 2018 година се трансформира в Национално рали (RN) под управлението на Марин Льо Пен.
Подобни операции в последна сметка доведоха до разделянето на изборния къс на Народното събрание от 577 депутатски мандата на три огромни елементи и доста дребни части. Най-много мандати получи левият Нов национален фронт (NFP) - 178 депутати (с 47 повече от предходния състав на парламента), на второ място е пропрезидентската партия " Заедно за републиката " (ENS) - 150 депутати (95 по-малко), а крайнодясното Национално рали (RN) е на трето място със 125 депутати (увеличение с 36 депутати).
Останалите партии и групи събраха доста по-малко гласове: дясноцентристките " републиканци " - 39 депутати, разнообразни десни - 27 депутати, Съюзът на крайната десница - 17 депутати, разнообразни леви - 12 депутати, регионалисти - 9, плюс няколко депутати от други обединения.
Така след обединяването на разнообразни „ части ” по политически трендове в новото привикване на Народното събрание нямаше коалиция, която независимо да сформира ново държавно управление на Франция. За да предлагат нов министър-председател на Франция, депутатите от Националното заседание би трябвало да съберат болшинство от 289 депутати, което към момента не е спазено.
И такау наподобява, че сякаш победилата левица, водена от NFP, получи 192 парламентарни места, пропрезидентските сили с ENS имат 164 депутати, а крайната десница, водена от RN, сплоти единствено 143 депутати. При това световно като орел, рак и щука, те дърпат френския парламент в разнообразни направления.
В края на август Макрон организира съвещания с ръководителите на парламентарните партии за решение на въпроса за назначението на нов министър председател. Конституцията на страната го задължава да направи това. Но не задължава избора на препоръчаните претенденти, което разрешава на президента да назначава който си изиска.
След няколкодневни договаряния с партийните водачи той изключи претендент от левицата (NFP) и от крайната десница (RN). Но той също не можеше да издигне претендент от пропрезидентската партия (ENS), тъй като незабавно щеше да му бъде разгласен избор на съмнение както от победилата левица, по този начин и от крайната десница, от която успеха беше открадната.
Уморени да чакат държавното управление да бъде назначено, 80 депутати подписаха резолюция на 4 септември, изискваща отстраняването на Макрон от власт. Но той не мисли дълго и на 5 септември назначи 73-годишния Мишел Барние за министър-председател на Франция, който съставлява дясноцентристката партия Републиканци, която е на четвърто място в Народното събрание с 39 депутати.
Барние е от кохортата на старите френски политици. По едно време е бил външен министър, министър на земеделието, еврокомисар по вътрешната политика и основен договарящ на Европейски Съюз за Брекзит.
Сякаш подигравайки се на трите обединения, които завоюваха парламентарните избори, Макрон инструктира Барние да образува и му подсигурява опцията да се
Бъдещето на френското държавно управление в този момент ще зависи от това кои партии ще се съгласят да поддържат новия министър председател и вероятно да изоставен една от трите огромни обединения.
Възможно е леви и крайнодесни да се обединят в Народното събрание, с цел да гласоподават избор на съмнение на новия министър председател. Но взаимната им ненавист може да им попречи да го създадат, позволявайки на Макрон да избегне мощно опозиционно държавно управление. Предишният министър-председател Габриел Атал беше на поста си по-малко от 8 месеца. Да забележим какъв брой време Мишел Барние ще може да управлява френското държавно управление.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед22455Доц. Атанас Мангъров за трагичното положение на българското здравеопазванеАлтернативен Поглед22085Доц. Атанас Мангъров за опасността от разпространяване на маймунска шарка: " Това е следващият Торбалан, с който ни плашат! " Алтернативен Поглед21347Румен Петков: Това, че сплотяващата се левица е опасност за Борисов и борисовщината е разбираемо за всичкиАлтернативен Поглед20959Румен Петков: Европа е унизена! Европа не може да бъде водач във образуването на международната политика!Алтернативен Поглед32051Александър Песке: В Германия партиите от ръководещата коалиция към този момент треперят от страхАлтернативен Поглед867934Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед236320Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда $
Източник: pogled.info
Макрон съумя да изтръгне успеха от ръцете на крайнолевите и крайнодесните обединения и да назначи лоялния към него министър-председател Мишел Барние. Как стана по този начин, че трите най-големи обединения, спечелили парламентарните избори, останаха с празни ръце?
Всичко стартира при започване на лятото, което се оказа доста занимателно във Франция. Нищо не предвещаваше специфични политически промени, защото плануваната олимпиада настрои всички за развлечение и облага от нейното осъществяване. И освен имиджови, туристически или финансови, само че и политически, които Франция постоянно обича.
Изборите за Европейски парламент при започване на юни също изглеждаха като нормално обвързване, което не визира нищо, както и самите евродепутати. Нещата обаче не вървят по проект.
Почти една трета (31,4%) от френските гласове на изборите за Европейски парламент бяха получени от представители на Националното обединяване (RN), извънредно дясна партия под политическото управление на Марин Льо Пен. Коалицията „ Възраждане “, включваща партията на президента Еманюел Макрон, съумя да получи повече от 2 пъти по-слаби резултати (14,6%).
В същото време през 2019 година (на предходните избори за Европейски парламент) индикаторът на листата на Марин льо Пен, макар че беше преди всичко, беше по-лош (23,3%), а описът на Макрон беше по-добър (22,4%) от тази година, само че като цяло оценките им преди пет години бяха близки една до друга.
Зашеметен от този резултат, Макрон, без да се замисля, разгласи предварителни парламентарни избори, които се организираха в два тура (30 юни и 7 юли 2024 г.). Чудя се за какво на президента му трябват нови избори, в случай че рейтингът на пропрезидентската партия пада? Въпросът, несъмнено, е риторичен.
Заслужава да се означи, че предходният състав на френското Национално заседание към този момент се отличаваше с неналичието на пропрезидентско болшинство, макар обстоятелството, че Макрон беше определен през април 2022 година, а Народното събрание единствено 2 месеца по-късно - през юни. Въпреки че самият Макрон едвам съумя да бъде определен за президент, като завоюва 27,84% едвам на втория тур и леко изпревари водача на Партията на националното обединяване (RN), крайнодясната Марин Льо Пен (23,15%).
Може би Макрон е считал, че под опасността от възхода на крайнодесните сили ще успее да събере пропрезидентско болшинство? Така или другояче към летните надпревари във Франция добави и избори за Народно заседание.
Първият тур на изборите (30 юни) беше успех за крайната десница (RN) с общо 33% от гласовете. Отбелязвам, че съгласно френската изборна система претендентът за народен представител, с цел да влезе в Народното събрание, би трябвало да получи повече от 50% от гласовете на първия тур или болшинство на втория, като първите двама претенденти по брой гласове в първия тур не престават във втория.
До втория тур (7 юли) пропрезидентската партия отдръпна някои от своите претенденти в изборни региони, където нямаха късмет против крайната десница (RN), само че други претенденти можеха да завоюват. Любопитно е, че името на партията на левицата - Нов национален фронт (NFP) - употребява думата " фронт ", която съвсем половин век се свързва с името на крайнодясната партия Национален фронт (НФ). ), който през 2018 година се трансформира в Национално рали (RN) под управлението на Марин Льо Пен.
Подобни операции в последна сметка доведоха до разделянето на изборния къс на Народното събрание от 577 депутатски мандата на три огромни елементи и доста дребни части. Най-много мандати получи левият Нов национален фронт (NFP) - 178 депутати (с 47 повече от предходния състав на парламента), на второ място е пропрезидентската партия " Заедно за републиката " (ENS) - 150 депутати (95 по-малко), а крайнодясното Национално рали (RN) е на трето място със 125 депутати (увеличение с 36 депутати).
Останалите партии и групи събраха доста по-малко гласове: дясноцентристките " републиканци " - 39 депутати, разнообразни десни - 27 депутати, Съюзът на крайната десница - 17 депутати, разнообразни леви - 12 депутати, регионалисти - 9, плюс няколко депутати от други обединения.
Така след обединяването на разнообразни „ части ” по политически трендове в новото привикване на Народното събрание нямаше коалиция, която независимо да сформира ново държавно управление на Франция. За да предлагат нов министър-председател на Франция, депутатите от Националното заседание би трябвало да съберат болшинство от 289 депутати, което към момента не е спазено.
И такау наподобява, че сякаш победилата левица, водена от NFP, получи 192 парламентарни места, пропрезидентските сили с ENS имат 164 депутати, а крайната десница, водена от RN, сплоти единствено 143 депутати. При това световно като орел, рак и щука, те дърпат френския парламент в разнообразни направления.
В края на август Макрон организира съвещания с ръководителите на парламентарните партии за решение на въпроса за назначението на нов министър председател. Конституцията на страната го задължава да направи това. Но не задължава избора на препоръчаните претенденти, което разрешава на президента да назначава който си изиска.
След няколкодневни договаряния с партийните водачи той изключи претендент от левицата (NFP) и от крайната десница (RN). Но той също не можеше да издигне претендент от пропрезидентската партия (ENS), тъй като незабавно щеше да му бъде разгласен избор на съмнение както от победилата левица, по този начин и от крайната десница, от която успеха беше открадната.
Уморени да чакат държавното управление да бъде назначено, 80 депутати подписаха резолюция на 4 септември, изискваща отстраняването на Макрон от власт. Но той не мисли дълго и на 5 септември назначи 73-годишния Мишел Барние за министър-председател на Франция, който съставлява дясноцентристката партия Републиканци, която е на четвърто място в Народното събрание с 39 депутати.
Барние е от кохортата на старите френски политици. По едно време е бил външен министър, министър на земеделието, еврокомисар по вътрешната политика и основен договарящ на Европейски Съюз за Брекзит.
Сякаш подигравайки се на трите обединения, които завоюваха парламентарните избори, Макрон инструктира Барние да образува и му подсигурява опцията да се
Бъдещето на френското държавно управление в този момент ще зависи от това кои партии ще се съгласят да поддържат новия министър председател и вероятно да изоставен една от трите огромни обединения.
Възможно е леви и крайнодесни да се обединят в Народното събрание, с цел да гласоподават избор на съмнение на новия министър председател. Но взаимната им ненавист може да им попречи да го създадат, позволявайки на Макрон да избегне мощно опозиционно държавно управление. Предишният министър-председател Габриел Атал беше на поста си по-малко от 8 месеца. Да забележим какъв брой време Мишел Барние ще може да управлява френското държавно управление.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед22455Доц. Атанас Мангъров за трагичното положение на българското здравеопазванеАлтернативен Поглед22085Доц. Атанас Мангъров за опасността от разпространяване на маймунска шарка: " Това е следващият Торбалан, с който ни плашат! " Алтернативен Поглед21347Румен Петков: Това, че сплотяващата се левица е опасност за Борисов и борисовщината е разбираемо за всичкиАлтернативен Поглед20959Румен Петков: Европа е унизена! Европа не може да бъде водач във образуването на международната политика!Алтернативен Поглед32051Александър Песке: В Германия партиите от ръководещата коалиция към този момент треперят от страхАлтернативен Поглед867934Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед236320Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда $
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ