Стотици се събраха в четвъртия по големина манастир в страната за храмовия празник днес
Миряни от цялата страна се събраха през днешния ден в Преображенския манастир край Велико Търново, с цел да отбележат дружно храмовия празник на светата обител. Празничната работа бе водена от игумена – отец Георги, съобщи сътрудник на " Фокус “ . След литургията и водосветът бе раздаден и курбан от риба за здраве и благодат.
И през тази година, както постоянно до момента, имаше хора, които пренощуваха в манастира, с цел да вземат участие и във вечерната работа.
Преображенският манастир е четвъртият по величина манастир в България след Рилския, Бачковския и Троянския. Основан е по времето на Второто българско царство XIII-XIV век, като в началото се е намирал на към 1,7 км. от настоящето си местонахождение. При разкопки през 1992 гoдина на това място са разкрити напълно основите на остарялата черква. Първоначално манастирът е бил метох на Ватопедския манастир на Света гора, само че през 1360 гoдина се снабдява със независим статут. След завладяването на Търново от османците манастирът няколко пъти е опожаряван, а най-после е и опустошен. Възстановен е на настоящето си място през 1825 година от рилския духовник отец Зотик, който е и негов пръв свещеник. През 1834 година стартира градежа на църквата му от занаятчия Димитър Софиянлията. Той обаче е хванат и обесен поради присъединяване си във Велчовата завера, а църквата е достроена от Колю Фичето и Иван Бърната. Стените на храма са изписани от Захарий Зограф от Самоков. На една от външните стени той рисува стенописа " Колелото на живота “, който притегля и през днешния ден миряни и богомолци от цялата страна. По своята архитектурна форма Преображенският манастир спада към така наречен манастири замъци. През Възраждането в него намират заслон някои от националните революционери: Васил Левски, Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев. Тук приема отшелнически ранг съратникът на Левски, отец Матей Преображенски – Миткалото. По време на Руско-османската война от 1877-1878 година манастирът е трансфорат във военна болница на съветската войска. В знак на благодарност след края на войната съветските бойци подаряват на манастира днешни църковни камбани.
Към момента в светата обител тече реституция на стенописите в манастирската черква, само че остава казусът с рушащите се здания в източното крило.
И през тази година, както постоянно до момента, имаше хора, които пренощуваха в манастира, с цел да вземат участие и във вечерната работа.
Преображенският манастир е четвъртият по величина манастир в България след Рилския, Бачковския и Троянския. Основан е по времето на Второто българско царство XIII-XIV век, като в началото се е намирал на към 1,7 км. от настоящето си местонахождение. При разкопки през 1992 гoдина на това място са разкрити напълно основите на остарялата черква. Първоначално манастирът е бил метох на Ватопедския манастир на Света гора, само че през 1360 гoдина се снабдява със независим статут. След завладяването на Търново от османците манастирът няколко пъти е опожаряван, а най-после е и опустошен. Възстановен е на настоящето си място през 1825 година от рилския духовник отец Зотик, който е и негов пръв свещеник. През 1834 година стартира градежа на църквата му от занаятчия Димитър Софиянлията. Той обаче е хванат и обесен поради присъединяване си във Велчовата завера, а църквата е достроена от Колю Фичето и Иван Бърната. Стените на храма са изписани от Захарий Зограф от Самоков. На една от външните стени той рисува стенописа " Колелото на живота “, който притегля и през днешния ден миряни и богомолци от цялата страна. По своята архитектурна форма Преображенският манастир спада към така наречен манастири замъци. През Възраждането в него намират заслон някои от националните революционери: Васил Левски, Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев. Тук приема отшелнически ранг съратникът на Левски, отец Матей Преображенски – Миткалото. По време на Руско-османската война от 1877-1878 година манастирът е трансфорат във военна болница на съветската войска. В знак на благодарност след края на войната съветските бойци подаряват на манастира днешни църковни камбани.
Към момента в светата обител тече реституция на стенописите в манастирската черква, само че остава казусът с рушащите се здания в източното крило.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ