Мирослава Кацарова: Вярвам, че музиката и всяко друго изкуство е стожер на доброто
Мирослава Кацарова споделя за концертната си стратегия " Водите на март " в изявление за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус ".
Защо " Водите на март " и какво е посланието им?
" Водите на март “ е ария, която принадлежи на ХХ век. Създадена е през 1972 година и в оригинал се споделя " Aguas de Março “. Интересното е, че Антониу Карлус Жобим написа музиката за тази ария и два текста съвсем по едно и също време. Единият е на португалски език, защото той е бразилец и написа на португалски, а вторият е на британски език. И двата текста значително са идентични, само че пък това, което ги отличава, е една дребна специфичност. Водите на март в Бразилия в действителност предвещават зимата, до момента в който водите на март тук, в Северното полукълбо, предвещават пролетта. И по тази причина в британската версия има едното фразеология – " Promise of Spring “. С тази стратегия аз се пробвам да изпея песни, които одобрявам, които обичам, които ще импровизираме, тъй като програмата е в една от най-любимите ми версии – единствено пиано и глас. Този формат в действителност може би минава към този момент 10 години, откогато сме го основали аз и Мирослав Турийски. Тогава, в тези условия, може би човек схваща, че имаме повече независимост да импровизираме, да има повече интеракция посред ни, да вършим неща, които другояче не бихме могли да създадем в по-голяма групировка, тъй като там има доста съответни аранжименти. Докато тук ще импровизираме.
Концерта ви в София към този момент мина. Какво да чака пловдивската аудитория?
Да, концертът ни в София беше в един възхитителен джаз клуб – " In The Mood “. Той беше продаден, беше цялостно с доста хора и хубавото беше, че всички знаеха къде са пристигнали. Надявам се същото прекарване да бъде и в Пловдив на 14 март от 21.00 часа.
Аз обаче тази ария ще я пея на български език. Вече сме я записали един път със струнен квартет и джаз трио и глас. Сега ще я осъществим единствено пиано и глас. Аранжиментът е на Миро Турийски. Аз в действителност за първи път се срещнах с българския й текст у дома, когато преводачката Зорница Христова, която е и издателка, ми беше на посетители и ми я донесе като един прекрасен ръкопис под формата на свитък и ми сподели: " Виж какво съм направила – превела съм този текст “. Защо го акцентирам като нещо доста значимо? Защото това е един доста дълъг текст, който е основан на правилото на потока на съзнанието. И самият той дори се е пошегувал пред един негов сътрудник, също по този начин доста добър композитор и китарист, бразилец – Оскар Кастро-Невес, та, се пошегувал пред него, като споделил, че е икономисал сума ти пари за психоаналитици, пишейки текстове на британски и на португалски за " Водите на март “. Та, комплициран е този превод, само че е доста прекрасен, както евентуално ще се уверят всички, които ще дойдат на концерта. Текстът се пее по друг метод на български език, по друг метод на португалски, по друг метод на британски. Аз съм я пяла и на френски. Интересното е, че ние ще включим в тази стратегия песни на всички тези езици, които загатнах. И това, което в действителност бих желала да споделя, е, че когато човек пее на разнообразни езици, осъзнава, че изцяло певческата му фраза се трансформира съгласно фонетиката на езика, който сега извършва. Защото българският език е някак си по-тромав, видимо по-тромав във връзка с подобен вид музика, защото думите са малко по-дълги, не са по този начин къси, не е допустимо с лекост да ги синкопираш, както това се случва в португалския език. Но пък както ще се убедите с превода на Зорница Христова, тук няма и грам тромавост. Просто верните думи с вярната мелодия на български език звучат приятно. Същото се отнася и за другите езици.
Всъщност какво дава обещание тази стратегия? На какво е знак тя?
Знаете, че ние, артистите работим със знаци и с наши персонални знаци в множеството случаи. Както самият Юнг споделя, индивидът си основава постоянно свои лични знаци. Та по този начин и аз през тази моя визия за водите на март, във времето, в което сега живеем и се намираме, време, в което сме очевидци на друга демонстрация на зло, тъй като малко или доста историята от началото на ХХ век се повтаря и в този момент, мощно се надявам в действителност тези води на март да отмият злото и да отмият срама от всички тези неприятни обстановки, на които бяхме очевидци в последно време и в политически, и в социо-културен проект, въобще. Виждате какви са настроенията освен в България, само че и по света. И доколкото това е допустимо, несъмнено. Аз имам вяра, че и музиката, и всяко едно изкуство е стожер на положителното и е в положение до немалка степен да опази полезности, смисъл. И това, което в действителност мощно се надявам, тези " Води на март “, да не са мартенските, да не ни чака нещо заплашително.
Всеки един от нас знае, че тези войни и всичко това, което се случва, е много притеснително. Но аз за себе си одобрявам музиката като един метод да покажа моята позиция и вярата ми в положителното.
Защо " Водите на март " и какво е посланието им?
" Водите на март “ е ария, която принадлежи на ХХ век. Създадена е през 1972 година и в оригинал се споделя " Aguas de Março “. Интересното е, че Антониу Карлус Жобим написа музиката за тази ария и два текста съвсем по едно и също време. Единият е на португалски език, защото той е бразилец и написа на португалски, а вторият е на британски език. И двата текста значително са идентични, само че пък това, което ги отличава, е една дребна специфичност. Водите на март в Бразилия в действителност предвещават зимата, до момента в който водите на март тук, в Северното полукълбо, предвещават пролетта. И по тази причина в британската версия има едното фразеология – " Promise of Spring “. С тази стратегия аз се пробвам да изпея песни, които одобрявам, които обичам, които ще импровизираме, тъй като програмата е в една от най-любимите ми версии – единствено пиано и глас. Този формат в действителност може би минава към този момент 10 години, откогато сме го основали аз и Мирослав Турийски. Тогава, в тези условия, може би човек схваща, че имаме повече независимост да импровизираме, да има повече интеракция посред ни, да вършим неща, които другояче не бихме могли да създадем в по-голяма групировка, тъй като там има доста съответни аранжименти. Докато тук ще импровизираме.
Концерта ви в София към този момент мина. Какво да чака пловдивската аудитория?
Да, концертът ни в София беше в един възхитителен джаз клуб – " In The Mood “. Той беше продаден, беше цялостно с доста хора и хубавото беше, че всички знаеха къде са пристигнали. Надявам се същото прекарване да бъде и в Пловдив на 14 март от 21.00 часа.
Аз обаче тази ария ще я пея на български език. Вече сме я записали един път със струнен квартет и джаз трио и глас. Сега ще я осъществим единствено пиано и глас. Аранжиментът е на Миро Турийски. Аз в действителност за първи път се срещнах с българския й текст у дома, когато преводачката Зорница Христова, която е и издателка, ми беше на посетители и ми я донесе като един прекрасен ръкопис под формата на свитък и ми сподели: " Виж какво съм направила – превела съм този текст “. Защо го акцентирам като нещо доста значимо? Защото това е един доста дълъг текст, който е основан на правилото на потока на съзнанието. И самият той дори се е пошегувал пред един негов сътрудник, също по този начин доста добър композитор и китарист, бразилец – Оскар Кастро-Невес, та, се пошегувал пред него, като споделил, че е икономисал сума ти пари за психоаналитици, пишейки текстове на британски и на португалски за " Водите на март “. Та, комплициран е този превод, само че е доста прекрасен, както евентуално ще се уверят всички, които ще дойдат на концерта. Текстът се пее по друг метод на български език, по друг метод на португалски, по друг метод на британски. Аз съм я пяла и на френски. Интересното е, че ние ще включим в тази стратегия песни на всички тези езици, които загатнах. И това, което в действителност бих желала да споделя, е, че когато човек пее на разнообразни езици, осъзнава, че изцяло певческата му фраза се трансформира съгласно фонетиката на езика, който сега извършва. Защото българският език е някак си по-тромав, видимо по-тромав във връзка с подобен вид музика, защото думите са малко по-дълги, не са по този начин къси, не е допустимо с лекост да ги синкопираш, както това се случва в португалския език. Но пък както ще се убедите с превода на Зорница Христова, тук няма и грам тромавост. Просто верните думи с вярната мелодия на български език звучат приятно. Същото се отнася и за другите езици.
Всъщност какво дава обещание тази стратегия? На какво е знак тя?
Знаете, че ние, артистите работим със знаци и с наши персонални знаци в множеството случаи. Както самият Юнг споделя, индивидът си основава постоянно свои лични знаци. Та по този начин и аз през тази моя визия за водите на март, във времето, в което сега живеем и се намираме, време, в което сме очевидци на друга демонстрация на зло, тъй като малко или доста историята от началото на ХХ век се повтаря и в този момент, мощно се надявам в действителност тези води на март да отмият злото и да отмият срама от всички тези неприятни обстановки, на които бяхме очевидци в последно време и в политически, и в социо-културен проект, въобще. Виждате какви са настроенията освен в България, само че и по света. И доколкото това е допустимо, несъмнено. Аз имам вяра, че и музиката, и всяко едно изкуство е стожер на положителното и е в положение до немалка степен да опази полезности, смисъл. И това, което в действителност мощно се надявам, тези " Води на март “, да не са мартенските, да не ни чака нещо заплашително.
Всеки един от нас знае, че тези войни и всичко това, което се случва, е много притеснително. Но аз за себе си одобрявам музиката като един метод да покажа моята позиция и вярата ми в положителното.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ