Мирослава Кацарова: Джаз артистите създават музика с философски послания
Мирослава Кацарова е българска джаз певица. Водеща е на две излъчвания по радио Джаз ФМ - " Singin’n’swingin " за вокален джаз и " Дезафинадо " за латино джаз. Любовта на певицата към музиката на Майлс Дейвис, Ела Фицджералд и Били Холидей датира от ученическите ѝ години в езиковата гимназия в Пловдив. През 2000 година излиза първият ѝ авторски албум " Бяло в бяло ". Огромна роля в неговото основаване има пианистът и непосредствен другар на Мира Румен Тосков–Рупето. За срещата и работата си с Рупето тя споделя, че е съдбовна и че той постоянно ще си остане нейният максимален преподавател по музика. През 2012 година издава своя втори студиен албум " Vuelvo al sur ", в който кани на музикално странствуване на юг, към родината на боса нова, танго и латино джаза.
Прочетете още
Джаз певицата работи с някои от най-хубавите български музиканти, част от които, като Веселин Веселинов – Еко и Христо Йоцов, са с нея през цялото време. Заедно със фамилията си тя живее в родния си Пловдив.
Мирослава Кацарова и екипът ѝ към този момент девет години провеждат трансформиралия се в традиция Пловдив Джаз Фест. За музиката, новите трендове в джаза, идното издание на форума от 27 до 29 октомври в Дома на културата " Борис Христов ":
- Мир ослава, за поредна девета година Пловдив Джаз Фест се завръща с обещаваща стратегия и авторитетни участници. Защо избрахте през 2023 година той да има едно по-камерно звучене?
- От самото основаване на Пловдив Джаз Фест имаме за цел фокусът на този фестивал да е музиката и джазът в другите му проявления. Камерните сформира в последно време са наклонност и ни дават да разберем, че качеството на музиката не зависи от броя музиканти, а от смисъла, който артистите сътворяват на сцената. Тази година избрахме някои от концертите да са камерни, тъй като това е надълбоко обвързвано с интимния темперамент на джаза като музикален жанр. Едно дуо от време на време цялостни сцената с музика доста повече от многолюдна група, чиито осъществявания са просто елементарни. Тъй че камерният темперамент на някои от концертите ни тази година илюстрират обстоятелството, че броят на артистите не е за сметка на смисъла и наличието. Точно противоположното - в камерните осъществявания има фамилиарност, тактичност, изтънченост и дълбини, до които едни изключителни и авторитетни актьори доближават с музицирането си. А камерните концерти тази година са на виртуозния китарист Джулиън Лаж с извънредно финия басист Хорхе Родер, соло концертът на философа в актуалния китарен джаз - австриеца Волфганг Мутшпил, както и фантастичните български джазмени - Веселин Веселинов-Еко и Милен Кукошаров.
- На кои участници още ще се насладим тази година?
-Вече загатнах три от концертите от главната ни стратегия. Трябва да отбележа, че тя ще се организира на сцената на Дома на културата ”Борис Христов ” и всяка фестивална вечер включва по два концерта. Другите три концерта са също безусловно впечатляващи и сме ги избрали безкомпромисно, във връзка с класата на артистите и наличието на концертите. Става дума за един от най-магнетичните модерни джаз китаристи, които преплитат по нов и съвременен метод бразилската музикална традиция и актуалното джаз импровизационно изкуство, и това е бразилецът Шико Пинейро.
Той ще направи втори концерт на втората фестивална вечер (28 октомври, събота) и ще свири със своя квартет от Бразилия. Невероятно красива, атрактивна и интелигентна музика, без искания. Казвам го от персоналните си усещания от неговия концерт предходната година, който съумях да видя и чувам в Бремен, в границите на фамозния джаз конгрес Jazzahead! Наистина ще се забавлявате с Шико Пинейро, който също така физически малко припомня младия Антонио Карлос Жобим - бащата на боса нова.
Третата церемония вечер е отдадена на пианото и първият концерт е на една доста красива и рядко надарена италианка. Тя е виртуозна джаз пианистка, само че също по този начин пее и идва със своя квартет. Концертът ѝ ще бъде сигурно доста прекрасен, а той е подсилен от Италианския културен институт в България.
Финалът на феста ще бъде същински празник на джаза, тъй като ще забележим и чуем един паметен джаз пианист, Грами притежател, чието наличие на джаз сцената се свързва с Майкъл Брекър и Бранфорд Марсалис. Това е виртуозният и напредничав Джоуи Калдерацо. Много логичен, същински джазмен, чиито импровизации не познават граници, Калдерацо идва със своето трио. Специален посетител ще бъде екзотичният и образован саксофонист Мигел Зенон. Той пък е 11 пъти номиниран с Грами, а тази година Асоциацията на джаз публицистите го удостои с оценката за най-хубав джаз композитор. Тъй че ни чака камерен и бутиков Пловдив Джаз Фест посред циганското лято в града ни.
Важно е да се знае, че фестивалът има доста богата и плътна съпътстваща стратегия: авансово събитие-концерт на 26 октомври на Димитър Бодуров трио в първо студио на Радио Пловдив; среща и диалог с юбилярите тази година - Пъшо Конов и Петър Джурков (доайени на Бели, Зелени и Червени, дружно с Веселин Койчев); концерт на прелестните деца от Art Voice Center с началник Руми Иванова; концерт на фантастичния джаз китарист Николай Карагеоргиев и литературна среща във връзка новия разказ на издателство ICU. Всички те гостуват в Бийбоп кафе, а там по традиция се организират и нормалните джем сешъни.
Да не не помни и предизвикателната лекция за наличието на джаза в българското кино в клуб Фарго от Елица Матеева, както и изложбата на фотографа Константин Зайков в клуб Контрабаса.
- Тази година притежател на специфичната премия на фестивала е Веселин Веселинов-Еко, който нарич ате българския джазов Питър Пан. Защо?
- Еко е незабравим създател. Няма метод да остане неусетен от нас и да не му отдадем нужния почит за всичко, което основава и което той е. Много важен композитор на музика в необятен жанров диапазон - от рок, през поп до джаз; основател на приказна театрална музика; държател на бас китарата и контрабаса; персона с блестящо наличие, възприятие за комизъм и отличителна музикална хармония. Това бяха водещите критерии, съгласно които Еко бе определен да бъде притежател на Голямата на премия на Пловдив Джаз Фест за повсеместен принос към джаза.
Честно казано, след това установихме, че Еко тази година навършва 60 години, което не е за имаме вяра. Неговият юношески дух и бодър темперамент са типични за актьор, чиито външен тип и наличие навяват чувството за безконечното момче, което в никакъв случай няма да порасне. Може би, поради това той е Питър Пан на българския джаз.
- Успя ли форумът под тепетата да се трансформира в запазена марка, разпознаваема в международните музикални среди? Случвало ли се е към този момент гостували актьори да ви търсят за концерти още веднъж в Пловдив?
- За девет години през сцената на Пловдив Джаз Фест минаха някои от най-ярките джаз създатели в света. Сред тях са именитите Джон Скофийлд, Дейв Холанд, Ян Гарбарек, Майк Стърн, Дейв Уекъл, само че успяхме да поканим и някои от тези, които движат развиването на джаз музиката към нови територии като Брад Мелдау, Джошуа Редман, Крис Потър, Авишай Коен, Кърт Елинг, Гретчен Парлато, Антонио Санчес, Емет Коен. Всички те оформиха портфолио на фестивала, което го трансформира във забележим и важен джаз конгрес освен у нас и на Балканите, само че му отвори място на европейската карта на фестивалите. Спечелихме доверието на някои от най-активните и влиятелни американски и европейски организации, което е значимо, тъй като се превърнахме в значима сцена за турнетата на най-хубавите джаз музиканти. Година по-рано получаваме бюлетини за европейските дати на най-хубавите джазмени персонално от техните мениджъри и сътрудници. Тъй че да, Пловдив Джаз Фест към този момент е запазена марка за качество, безкомпромисност, авторитет.
- За тези 9 години кой бе концертът най-голямо предизвикателство за екипа ви?
- Всички концерти са ни предизвикателство и наслада, само че най-сложно ни беше в годината на Пандемията - ноември 2020-а, когато само басистът Авишай Коен реши да пътува и да свири. Самият той беше доста великодушен - като разбра, че има единствено 30% допустимост на аудитория, направи два поредни концерта за една вечер и от сцената сподели нещо, което ще остане незабравимо: “Това е исторически миг, тъй като евентуално на никое място по света не се свири онлайн в този миг, а ние сме тук дружно с вас на концерт! ”. Това в действителност беше смело и доста поучително. Макар че претърпяхме редица загуби, главно финансови, научихме доста уроци за артистите и за публиката.
- Всички актьори изпращат своите механически райдъри авансово, имало ли е условие, което да ви е изненадало?
- Джазмените са скромни хора, само че са доста изискващи във връзка с положителния саунд. Но най-веселата преживелица беше с Брад Мелдау, който е висок и аскетичен мъж. Той изиска стол за рояла, който да е висок с два сантиметра по-малко от общоприетите, които се намират в близост. Ние осигурихме един подобен - общоприет, с вяра, че ще остане незабелязана разликата от два сантиметра. Но тъкмо преди концерта, неговият тур управител изкара един метър и премери височината на столчето до милиметър и сподели, че Мелдау няма да свири, в случай че не му осигурим стол с авансово поисканата височина. Така се наложи в последния миг стейдж екипът ни да се оправи с казуса като се отрязаха с трион крачетата на столчето и по този начин то се трансформира в мечтаното от Мелдау.
- Джазът носи една особена сила, независимост, висок дух, той е диалог. Но какъв е днешният джаз диалог, от какво е повлиян, какви послания насочва в тези толкоз комплицирани времена?
- Много са посланията на джаза от много време. Това в действителност е музика на свободния дух, само че през нея се декларират гласовете на артистите и създателите. Когато Тръмп беше президент, много от джазмените обявиха своята позиция против ръководството му с поредност от концерти, албуми, специфични композиции. По време на Пандемията се появи и в средите на джаз артистите една доста мощна постпандемична креативна вълна, която съдържаше човешки послания за самотата, за загубите на близки хора, за тъгата от невъзможото другарство, за дистанцията в директен и метафоричен смисъл.
Много значима линия в последно време е тематиката за дамите в джаза, което е значимо обръщение през последните години. Това, че се разискваше тази проблематика и се създаваха голям брой джаз записи единствено от дами инструменталистки коренно повлия на средата и през днешния ден има напълно осезаема смяна в тази посока - очевидци сме на доста нови, надарени и виртуозни дами, които свирят зашеметяващо добре - като Франческа Тандои да вземем за пример, която чакаме на тазгодишното издание на фестивала.
Днес джаз артистите основават музика с метафизичен послания на всички равнища - социо-политически, екзистенциални, всемирен, персонални и прочувствени. Джаз музиката и импровизацията съдържат в себе си изразни средства, които могат да трансфорат музикалните творби в нереални картини, в които цветове, ритми и тембри се трансформират в знаци, а слушателите могат да ги поясняват свободно.
- Кои са открития та на българската и интернационална сцена през последната година, които би хте желала да види те в програмата на фестивала?
- Моята работа и щастлива орис е да чувам музика, да чета и пиша за най-новите планове, продукции, актьори, концертни турнета. И новите феномени в джаза бързо стигат до мен, така че желая да поканя голям брой от тези нови, вълнуващи създатели и интерпретатори. Да предпочитам кого да поканя на Пловдив Джаз Фест е кураторска работа, така че с изключение на личните си стремежи и персоналния ми музикален усет, които няма по какъв начин да не рефлектират върху изборите ми, имам и други критерии, свързани с авансово заложени тематики, фокуси, линии, развития.
Ето един образец като по-конкретен отговор на въпроса - тази година едно блестящо събитие във вокалния джаз направи мощно усещане - младата джаз певица Самара Джой. Тя завоюва две награди Грами на тази нежна възраст - 23 години, и незабавно установихме връзка с нея. Бяхме поканени на неин концерт в Истанбул тъкмо след церемонията на премиите Грами и трябваше да отидем на специфична вечеря с нея и мениджъра ѝ. За неволя тя си изгуби гласа от напрежението и безкрайните задължения, а концертът падна и всичко останало. Не успяхме да я поканим за тазгодишното издание заради смяната на графика ѝ, само че се надяваме идната година пловдивската сцена да я посрещне!
- За малко на брой е ясно в действителност какъв брой дълъг развой на организация изисква един тридневен конгрес с участници от целия свят и то от най-високо равнище. Колко лиши тазгодишното издание?
- Веднага щом фестивалът завърши, се захващаме със идващото издание. Процесът е сериозен - от това да намериш и осигуриш финансова поддръжка през планове, колаборации с бизнес сътрудници, културни институции, до договаряния с актьори, организации, мениджъри. Има една невидима страна на фестивала, която е дълъг и нелесен развой, който остава прикрит за публиката. Но да се прави джаз фестивал с високи критерии за наличие, безкомпромисно и отдадено, е сложна задача, само че това ни осмисля нас като уредници и хора, които споделяме музикалните си открития със себеподобни. Това е част от пътя към културния напредък на нашия град и съграждането на смисъл.
TrafficNews е медиен сътрудник на Plovdiv Jazz Fest
Прочетете още
Джаз певицата работи с някои от най-хубавите български музиканти, част от които, като Веселин Веселинов – Еко и Христо Йоцов, са с нея през цялото време. Заедно със фамилията си тя живее в родния си Пловдив.
Мирослава Кацарова и екипът ѝ към този момент девет години провеждат трансформиралия се в традиция Пловдив Джаз Фест. За музиката, новите трендове в джаза, идното издание на форума от 27 до 29 октомври в Дома на културата " Борис Христов ":
- Мир ослава, за поредна девета година Пловдив Джаз Фест се завръща с обещаваща стратегия и авторитетни участници. Защо избрахте през 2023 година той да има едно по-камерно звучене?
- От самото основаване на Пловдив Джаз Фест имаме за цел фокусът на този фестивал да е музиката и джазът в другите му проявления. Камерните сформира в последно време са наклонност и ни дават да разберем, че качеството на музиката не зависи от броя музиканти, а от смисъла, който артистите сътворяват на сцената. Тази година избрахме някои от концертите да са камерни, тъй като това е надълбоко обвързвано с интимния темперамент на джаза като музикален жанр. Едно дуо от време на време цялостни сцената с музика доста повече от многолюдна група, чиито осъществявания са просто елементарни. Тъй че камерният темперамент на някои от концертите ни тази година илюстрират обстоятелството, че броят на артистите не е за сметка на смисъла и наличието. Точно противоположното - в камерните осъществявания има фамилиарност, тактичност, изтънченост и дълбини, до които едни изключителни и авторитетни актьори доближават с музицирането си. А камерните концерти тази година са на виртуозния китарист Джулиън Лаж с извънредно финия басист Хорхе Родер, соло концертът на философа в актуалния китарен джаз - австриеца Волфганг Мутшпил, както и фантастичните български джазмени - Веселин Веселинов-Еко и Милен Кукошаров.
- На кои участници още ще се насладим тази година?
-Вече загатнах три от концертите от главната ни стратегия. Трябва да отбележа, че тя ще се организира на сцената на Дома на културата ”Борис Христов ” и всяка фестивална вечер включва по два концерта. Другите три концерта са също безусловно впечатляващи и сме ги избрали безкомпромисно, във връзка с класата на артистите и наличието на концертите. Става дума за един от най-магнетичните модерни джаз китаристи, които преплитат по нов и съвременен метод бразилската музикална традиция и актуалното джаз импровизационно изкуство, и това е бразилецът Шико Пинейро.
Той ще направи втори концерт на втората фестивална вечер (28 октомври, събота) и ще свири със своя квартет от Бразилия. Невероятно красива, атрактивна и интелигентна музика, без искания. Казвам го от персоналните си усещания от неговия концерт предходната година, който съумях да видя и чувам в Бремен, в границите на фамозния джаз конгрес Jazzahead! Наистина ще се забавлявате с Шико Пинейро, който също така физически малко припомня младия Антонио Карлос Жобим - бащата на боса нова.
Третата церемония вечер е отдадена на пианото и първият концерт е на една доста красива и рядко надарена италианка. Тя е виртуозна джаз пианистка, само че също по този начин пее и идва със своя квартет. Концертът ѝ ще бъде сигурно доста прекрасен, а той е подсилен от Италианския културен институт в България.
Финалът на феста ще бъде същински празник на джаза, тъй като ще забележим и чуем един паметен джаз пианист, Грами притежател, чието наличие на джаз сцената се свързва с Майкъл Брекър и Бранфорд Марсалис. Това е виртуозният и напредничав Джоуи Калдерацо. Много логичен, същински джазмен, чиито импровизации не познават граници, Калдерацо идва със своето трио. Специален посетител ще бъде екзотичният и образован саксофонист Мигел Зенон. Той пък е 11 пъти номиниран с Грами, а тази година Асоциацията на джаз публицистите го удостои с оценката за най-хубав джаз композитор. Тъй че ни чака камерен и бутиков Пловдив Джаз Фест посред циганското лято в града ни.
Важно е да се знае, че фестивалът има доста богата и плътна съпътстваща стратегия: авансово събитие-концерт на 26 октомври на Димитър Бодуров трио в първо студио на Радио Пловдив; среща и диалог с юбилярите тази година - Пъшо Конов и Петър Джурков (доайени на Бели, Зелени и Червени, дружно с Веселин Койчев); концерт на прелестните деца от Art Voice Center с началник Руми Иванова; концерт на фантастичния джаз китарист Николай Карагеоргиев и литературна среща във връзка новия разказ на издателство ICU. Всички те гостуват в Бийбоп кафе, а там по традиция се организират и нормалните джем сешъни.
Да не не помни и предизвикателната лекция за наличието на джаза в българското кино в клуб Фарго от Елица Матеева, както и изложбата на фотографа Константин Зайков в клуб Контрабаса.
- Тази година притежател на специфичната премия на фестивала е Веселин Веселинов-Еко, който нарич ате българския джазов Питър Пан. Защо?
- Еко е незабравим създател. Няма метод да остане неусетен от нас и да не му отдадем нужния почит за всичко, което основава и което той е. Много важен композитор на музика в необятен жанров диапазон - от рок, през поп до джаз; основател на приказна театрална музика; държател на бас китарата и контрабаса; персона с блестящо наличие, възприятие за комизъм и отличителна музикална хармония. Това бяха водещите критерии, съгласно които Еко бе определен да бъде притежател на Голямата на премия на Пловдив Джаз Фест за повсеместен принос към джаза.
Честно казано, след това установихме, че Еко тази година навършва 60 години, което не е за имаме вяра. Неговият юношески дух и бодър темперамент са типични за актьор, чиито външен тип и наличие навяват чувството за безконечното момче, което в никакъв случай няма да порасне. Може би, поради това той е Питър Пан на българския джаз.
- Успя ли форумът под тепетата да се трансформира в запазена марка, разпознаваема в международните музикални среди? Случвало ли се е към този момент гостували актьори да ви търсят за концерти още веднъж в Пловдив?
- За девет години през сцената на Пловдив Джаз Фест минаха някои от най-ярките джаз създатели в света. Сред тях са именитите Джон Скофийлд, Дейв Холанд, Ян Гарбарек, Майк Стърн, Дейв Уекъл, само че успяхме да поканим и някои от тези, които движат развиването на джаз музиката към нови територии като Брад Мелдау, Джошуа Редман, Крис Потър, Авишай Коен, Кърт Елинг, Гретчен Парлато, Антонио Санчес, Емет Коен. Всички те оформиха портфолио на фестивала, което го трансформира във забележим и важен джаз конгрес освен у нас и на Балканите, само че му отвори място на европейската карта на фестивалите. Спечелихме доверието на някои от най-активните и влиятелни американски и европейски организации, което е значимо, тъй като се превърнахме в значима сцена за турнетата на най-хубавите джаз музиканти. Година по-рано получаваме бюлетини за европейските дати на най-хубавите джазмени персонално от техните мениджъри и сътрудници. Тъй че да, Пловдив Джаз Фест към този момент е запазена марка за качество, безкомпромисност, авторитет.
- За тези 9 години кой бе концертът най-голямо предизвикателство за екипа ви?
- Всички концерти са ни предизвикателство и наслада, само че най-сложно ни беше в годината на Пандемията - ноември 2020-а, когато само басистът Авишай Коен реши да пътува и да свири. Самият той беше доста великодушен - като разбра, че има единствено 30% допустимост на аудитория, направи два поредни концерта за една вечер и от сцената сподели нещо, което ще остане незабравимо: “Това е исторически миг, тъй като евентуално на никое място по света не се свири онлайн в този миг, а ние сме тук дружно с вас на концерт! ”. Това в действителност беше смело и доста поучително. Макар че претърпяхме редица загуби, главно финансови, научихме доста уроци за артистите и за публиката.
- Всички актьори изпращат своите механически райдъри авансово, имало ли е условие, което да ви е изненадало?
- Джазмените са скромни хора, само че са доста изискващи във връзка с положителния саунд. Но най-веселата преживелица беше с Брад Мелдау, който е висок и аскетичен мъж. Той изиска стол за рояла, който да е висок с два сантиметра по-малко от общоприетите, които се намират в близост. Ние осигурихме един подобен - общоприет, с вяра, че ще остане незабелязана разликата от два сантиметра. Но тъкмо преди концерта, неговият тур управител изкара един метър и премери височината на столчето до милиметър и сподели, че Мелдау няма да свири, в случай че не му осигурим стол с авансово поисканата височина. Така се наложи в последния миг стейдж екипът ни да се оправи с казуса като се отрязаха с трион крачетата на столчето и по този начин то се трансформира в мечтаното от Мелдау.
- Джазът носи една особена сила, независимост, висок дух, той е диалог. Но какъв е днешният джаз диалог, от какво е повлиян, какви послания насочва в тези толкоз комплицирани времена?
- Много са посланията на джаза от много време. Това в действителност е музика на свободния дух, само че през нея се декларират гласовете на артистите и създателите. Когато Тръмп беше президент, много от джазмените обявиха своята позиция против ръководството му с поредност от концерти, албуми, специфични композиции. По време на Пандемията се появи и в средите на джаз артистите една доста мощна постпандемична креативна вълна, която съдържаше човешки послания за самотата, за загубите на близки хора, за тъгата от невъзможото другарство, за дистанцията в директен и метафоричен смисъл.
Много значима линия в последно време е тематиката за дамите в джаза, което е значимо обръщение през последните години. Това, че се разискваше тази проблематика и се създаваха голям брой джаз записи единствено от дами инструменталистки коренно повлия на средата и през днешния ден има напълно осезаема смяна в тази посока - очевидци сме на доста нови, надарени и виртуозни дами, които свирят зашеметяващо добре - като Франческа Тандои да вземем за пример, която чакаме на тазгодишното издание на фестивала.
Днес джаз артистите основават музика с метафизичен послания на всички равнища - социо-политически, екзистенциални, всемирен, персонални и прочувствени. Джаз музиката и импровизацията съдържат в себе си изразни средства, които могат да трансфорат музикалните творби в нереални картини, в които цветове, ритми и тембри се трансформират в знаци, а слушателите могат да ги поясняват свободно.
- Кои са открития та на българската и интернационална сцена през последната година, които би хте желала да види те в програмата на фестивала?
- Моята работа и щастлива орис е да чувам музика, да чета и пиша за най-новите планове, продукции, актьори, концертни турнета. И новите феномени в джаза бързо стигат до мен, така че желая да поканя голям брой от тези нови, вълнуващи създатели и интерпретатори. Да предпочитам кого да поканя на Пловдив Джаз Фест е кураторска работа, така че с изключение на личните си стремежи и персоналния ми музикален усет, които няма по какъв начин да не рефлектират върху изборите ми, имам и други критерии, свързани с авансово заложени тематики, фокуси, линии, развития.
Ето един образец като по-конкретен отговор на въпроса - тази година едно блестящо събитие във вокалния джаз направи мощно усещане - младата джаз певица Самара Джой. Тя завоюва две награди Грами на тази нежна възраст - 23 години, и незабавно установихме връзка с нея. Бяхме поканени на неин концерт в Истанбул тъкмо след церемонията на премиите Грами и трябваше да отидем на специфична вечеря с нея и мениджъра ѝ. За неволя тя си изгуби гласа от напрежението и безкрайните задължения, а концертът падна и всичко останало. Не успяхме да я поканим за тазгодишното издание заради смяната на графика ѝ, само че се надяваме идната година пловдивската сцена да я посрещне!
- За малко на брой е ясно в действителност какъв брой дълъг развой на организация изисква един тридневен конгрес с участници от целия свят и то от най-високо равнище. Колко лиши тазгодишното издание?
- Веднага щом фестивалът завърши, се захващаме със идващото издание. Процесът е сериозен - от това да намериш и осигуриш финансова поддръжка през планове, колаборации с бизнес сътрудници, културни институции, до договаряния с актьори, организации, мениджъри. Има една невидима страна на фестивала, която е дълъг и нелесен развой, който остава прикрит за публиката. Но да се прави джаз фестивал с високи критерии за наличие, безкомпромисно и отдадено, е сложна задача, само че това ни осмисля нас като уредници и хора, които споделяме музикалните си открития със себеподобни. Това е част от пътя към културния напредък на нашия град и съграждането на смисъл.
TrafficNews е медиен сътрудник на Plovdiv Jazz Fest
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ