Мирослав Тънгаров: Харесвам роли с проблеми
МИРОСЛАВ ТЪНГАРОВ е роден на 18 септември 2003 година във Варна, от 8-годишен се занимава с актьорство - в школата " Арлекин " в родния си град с ръководителка Стоянка Гунчева. Там получава доста огромна част от своя опит, колкото и да е аматьорски - има 22 функции в 19 представления, и в този момент си дава сметка какво му е дало това. Завършил е Четвърта езикова гимназия във Варна с френски език и история, а тази година - актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков.
- Мирославе, по кое време у Вас се роди концепцията да станете артист?
- Още от пети клас в никакъв случай не съм имал съмнения, че ще ставам артист. Подготвих се със Светльо Добрев - артист от Младежкия спектакъл, който доста ми оказа помощ с материалите, с избора. След завършването на гимназията имах цяло лято да се приготвя, от средата на август до изпитите бях в София и работех интензивно.
- След като имахте толкоз дълготраен опит, въпреки и любителски, когато влязохте в академията по какъв начин се трансформираха визиите Ви, характерът Ви в процеса на образованието?
- Когато започвахме първи курс и ни раздадоха студентските книжки, проф. Митков беше доста сбит: сподели да оставим скромните си гении пред вратата и да се стегнем, да сме подготвени за сериозна работа. Аз влязох с доста огромно самочувствие, което не ми оказа помощ изключително, в първи курс и във втори доникъде нещата вървяха почти добре. Винаги е имало забележки, рекомендации, не всеки път съм се справял добре, само че в края на втори курс бях безусловно подготвен да напусна академията. Първо, че бях пред разкъсване, да вземем за пример, когато имахме да подготвим фрагмент, каквато е практиката, бях сигурен, че ходя с едни гърди пред другите, говорех, че имам готови 14 фрагмента, в последна сметка останах с един, едва-едва. Бях си споделил, че няма смисъл да обръщам особено внимание на подготовката, че всичко ще стане с лека ръка и със размах, и се провалих доста съществено. Добре, че имам доста близки другари и в НАТФИЗ, и отвън академията, при които да отида и да ми кажат искрено: това ти пречи, друго ти пречи... Беше в края на втори курс и имах цяло лято да помисля по какъв начин ще продължа нататък.
След това бях разпределен в първото си зрелище с основна роля, което за мен беше тотално ненадейно, поради неуспеха ми преди този момент, в " Очарователната обущарка " от Федерико Гарсия Лорка с режисьор Людмила Стоин, на която дължа ужасно доста. Тя ме научи на отговорност и дисциплинираност, която изхожда от разбирането, че би трябвало първо да имаш почитание към себе си и по-късно към процеса. Защото, в случай че не уважаваш процеса, показваш пренебрежение и към личната си персона. Тя доста се бореше с моя темперамент и се оправи, за което й дължа огромна признателност.
- А с проф. Здравко Митков, за който споделят, че е непоколебим и придирчив като учител, по какъв начин продължихте да работите?
- Проф. Здравко Митков е доста сериозен учител, доста цени работата си със студентите и някои хора не могат да се оправят с високите му условия. Абсолютно откровено оказва помощ и се пробва да построи персони преди всичко и по-късно майстори. Той е човек, който основава майстори. Ако се оправиш и преминеш сполучливо през неговото образование, мисля, че си доста напред с материала.
- В изкуството " твърдата ръка " ли е по-полезна в интервала на образование, или да се дава повече независимост на надарения младеж?
- Мисля, че в изкуството, както и в живота, има доста аспекти, доста обстановки и условия. Ето моя персонален образец: виждал съм и " твърдата ръка ", и условията, само че в други моменти съм получавал и ласката, приятелското отношение, потупването по рамото. Не бих споделил, че има съответна методология, която построява обезпечено положителния актьор. Мисля, че актьорът се построява най-много самичък, през личната си призма, познания и опит. Трябва да упражняваме най-много въображението си, прочувствените си качества като човешки същества, да можем да усещаме в съответна обстановка какво ни прави усещане, когато желаеме нещо да кажем, да знаем по какъв начин, за какво, каква е страстта или мисълта, която желаеме да предадем.
За актьора най-важното е да схваща какво го питат, какво желаят от него и какво той желае да каже, да е тъкмо, съответно и ясно.
- Кое в театъра повече Ви притегля или Ви е най-приятно да играете? Какво Ви лежи най-вече като страст, като творби, като ера?
- Епохата като че ли няма такова значение - всичко ми е забавно, тъй като имам уязвимост към историята като просвета, и всичките й интервали. Нели Геновска, която ми преподаваше в Четвърта езикова гимназия, е страховит преподавател, един от менторите ми в живота. До ден сегашен се слушам с нея. Понеже съм учил история и ме е заинтригувала още от ученическите години, и в този момент ми е като занимание да проучвам политическите процеси в света. Както обичам Шекспир, по този начин обичам и Шмит.
Като функции - одобрявам функции с проблеми. В НАТФИЗ по-скоро са ме разчели като комедиен артист, малко са трагичните функции, които съм изиграл там. Всяка роля има проблем и артистът е задължен да види какъв е.
Сега мисля за Волпоне, чиято премиера беше през април. Това е персонаж с доста бездънен прочувствен проблем, който самият той не осъзнава, което е доста забавна актьорска задача. А както ни е учил проф. Митков, страст не се играе, тя се прикрива, да вземем за пример, единствено децата плачат преднамерено, с цел да ги видят по какъв начин плачат. Разбира се, има и изключения, само че множеството от нас се опитваме да прикрием комплекса, да избегнем спор, да не сме неприятни в обстановки, и мисля, че Волпоне е ужасно богата роля. Трудно се играе откъм средства, тъй като както е с изострен комедиен темперамент, по този начин има и една логика на психиката в този персонаж, без която не може да бъде показан. Това бих дал за образец като роля, която и ми е сладка, и я играя на драго сърце, само че беше и сложна за създаване. Защото има едни моменти, в които той се прави на болен, и те би трябвало да са смешни, само че не преиграни. Аз съм артист, който има проблем с гласа - по принцип на сцената доста крещя, а спектакълът се играе на камерна сцена и в този смисъл имах известни компликации в подготовката, само че съм доста удовлетворен от крайния резултат.
Мирослав Тънгаров и Камен Стефанов във " Волпоне "
Постановката " Волпоне " завоюва премията " Най-най-най " на академията, което дава опция да се играе и другия сезон на сцената в НАТФИЗ. Режисьорът също е от нашия випуск - Николай Тодоров, на който това беше дипломна работа.
- В края на предходната година Вие получихте " Стипендията на Ламбо ". Гледали ли сте Стефан Данаилов на сцената, в киното?
- Не съм го гледал на сцената, тъй като съм бил доста дребен, когато е играл интензивно, само че съм гледал филми, в които играе.
- Сигурно сте научили доста неща от разкази на студентите му.
- Изумително забавно е по какъв начин получих позвъняването за тази стипендия, за която авансово не съм се интересувал. Бях си вкъщи във Варна с родителите ми и гледахме телевизия. Мисля, че по Българска национална телевизия 2 излъчваха предаване за Стефан Данаилов, в което говореха негови студенти, и по този начин добих по-задълбочена визия за този популярен човек: с каква психика и с какво отворено сърце е работил с безусловно всички свои студенти, по какъв начин го възприемат съвсем като родителска фигура, какъв брой е помагал. Отвореното сърце в изкуството за мен е най-важното нещо, да можеш да останеш уязвим пред света - това те прави ужасно мощен. Това за мен се трансформира в пример за сполучлив артист.
След довечера се прибрах в София и на идващия ден ми се обадиха, че получавам " Стипендията на Лабмо ". В първия миг реакцията ми беше: само че за какво аз, с какво съм я заслужил? Обясниха ми, че актрисата Параскева Джукелова е изгледала доста постановки на нашия клас и е решила, че двамата с приятелката ми, Елина Огнянова, сме заслужили тази премия. Казаха, че са оценявали по аршин дали Ламбо би взел този човек в неговия клас, което е доста огромна оценка, само че и отговорност.
Ние сме от най-многобройните класове в НАТФИЗ, на процедура - цялостен випуск, защото проф. Митков взимаше клас дружно с проф. Снежина Танковска и когато тя умря, той трябваше да поеме целия випуск. Което ни разреши да играем ужасно доста представления - имаме 6 дипломни представления, с изключение на режисьорските.
- Още преди да завършите, през април т.г. се явихте на кастинга, разгласен от Театър " София ", за роля в пиесата " Любов и други повреди " от Александра Славова и Любомира Видева, наградена в осмото издание на Конкурса за нова българска пиеса. И го спечелихте. Как оценявате кастингите като опция както за артистите, по този начин и за самия спектакъл, който ги афишира?
- Много съм удивен от метода, по който ме одобриха в Театър " София ". Явихме се много хора от нашия клас. Нямал съм особени терзания, със самочувствие влязох, бях спокоен, сътрудниците от журито бяха доста приветливи и съгласно мен прелестно ги изненадах. След като ме избраха, имах среща с шефа на театъра Ириней Константинов. Ролята е дребна, само че е доста цветна. Текстът беше доста покрай съвремието и до мен, беше ми " апетитен ", с опция за импровизация. Ованес Торосян е режисьор на пиесата. И на него съм ужасно признателен и доста удовлетворен от срещата си с него.
Това е първата ми изява на професионална сцена. А неотдавна подписах контракт за назначение на щат в Театър " София ". От което съм доста благополучен. Смея да настоявам, че ние сме доста добър клас, на който може да се разчита, и се радваме на доста добра начална реализация. Предстои да видите доста мои сътрудници по сцените на театрите.
- Предполагам, че и в любителския спектакъл, и в НАТФИЗ сте играли и основни, и поддържащи функции. За Вас има ли значение каква е ролята?
- Определенията за основна, второстепенна или функционална роля съществуват, само че те не би трябвало да носят на индивида по-ниско или по-високо самочувствие. Дори и позитивните страсти, които изпитваш, когато играеш основна роля, са нездравословни, просто си създаде ролята професионално.
- По време на следването имали ли сте опция да участвате в общи планове с сътрудници от факултет " Екранни изкуства ", да се пробвате в киното?
- Според мен би трябвало да има доста по-голяма взаимовръзка сред двата факултета. Сега съществува разделяне, за което има доста аргументи, доста условия, които не е елементарно да бъдат преодолени, само че го регистрирам като минус. Тази опция би трябвало да се употребява рационално.
Работил съм с братята близнаци Орлин Менкаджиев (режисьор) и Веселин Менкаджиев (оператор), които също са ученици на НАТФИЗ. Трябваше да заснемем реклама за академията по отношение на откриването на филиал на НАТФИЗ в Бургас, бяхме дружно с екипа там, работихме и беше доста прелестно.
Но първият ми допир с киното и с камерата беше във филм на Теодор Ушев. Той доста хареса няколко души от нашия клас в спектакъла " Очарователната обущарка " и ни извика за неговия филм, който се споделя " На луфт " и следва да излезе. Това за мен беше неповторима среща, там се усещах доста добре признат и много грижа усетих от екипа, тъй като бях обезпокоен, Людмила Стоин също беше там, а тя ни познава добре и ни оказа помощ да се отпуснем. Участваха известни задгранични артисти и беше огромно прекарване.
Киното доста ме притегля. Различно е като развой и е доста прелестно. С наслаждение бих се снимал във филм.
- Какви са Вашите занимания отвън актьорската специалност, средата, в която се движите, хората, с които споделяте свободното си време?
- Имам близки другари, с които поддържам връзка: единият е готвач в ресторант с " Мишлен ", другият е доста добър психолог, третият се занимава с маркетинг на доста високо равнище. Ние сме компания и доста си оказваме помощ, с някои сме дружно от 15 години. Те са едно от най-важните неща в живота ми. Сега ще имам опция да им обърна по-голямо внимание. Имам и моите горди родители, които постоянно ме чакат на другия завършек на България.
- В фамилията Ви има ли други с тази специалност?
- Не, имаме шегаджии в рода, с артистични качества, само че не са имали професионално развиване. Много съм признателен на родителите ми, тъй като без никакво съмнение са ме подкрепяли постоянно до момента във всяко отношение, с изумителна обич.
- Обичате ли да гледате спектакъл?
- Да, постоянно, когато имам опция.
- А интересувате ли се от политика? Имате ли отношение, мнение по въпроси, свързани с нея?
- Аз съм политически зает човек, чисто обществено, обръщам доста особено внимание на процесите, които текат в международен мащаб. Защото това е значимо, с цел да можеш да промениш нещо, да опиташ да бъдеш медия. Ние, актьорите, сме медия, ние сме обществени персони, доста сме значими за процесите, които текат, и аз си давам сметка за тази отговорност, заради което би трябвало да бъда осведомен и живо се интересувам.
- Какво мислите за това, че доста младежи отпътуват да учат в чужбина и след това търсят реализация там?
- По никакъв метод не съдя хората, които отпътуват, само че съдя неприятните обвинявания, некомпетентността, с която се осъждат процесите тук, младежта у нас. Тотално съдя плоски обвинявания единствено с цел да обвиним и да оправдаем личната си беднотия. Има ужасно доста хора, които са по душа разочаровани, които живеят в някаква духовна мизерия и единственото, с което могат да оправдаят себе си, са страната и процесите, които се развиват в България. Това е тъпо, демонстрира липса на какъвто и да е темперамент и съгласно мен е ужасно нездравословно за индивида и за другите към него. Не желая толкоз да се нервирам, виждам да не ме вълнува това, тъй като допуснем ли в полезрението си нещата, с които се борим, попиваме от тях. Ако позволи дотам да ме ядоса, значи ще ми повлияе по някакъв метод. Гледам да се интересувам от хора, които имат визия за какво и по какъв начин се развива едно общество и имат сериозно мислене, не взимат нещата за чиста монета, прекомерно е елементарно. Има потребност от сериозно мислене и дръзвам да настоявам, че в България то участва. Тук сериозното мислене някак се е запазило, сред панелките, къщите и улиците има сериозно мислене.
- Мирославе, по кое време у Вас се роди концепцията да станете артист?
- Още от пети клас в никакъв случай не съм имал съмнения, че ще ставам артист. Подготвих се със Светльо Добрев - артист от Младежкия спектакъл, който доста ми оказа помощ с материалите, с избора. След завършването на гимназията имах цяло лято да се приготвя, от средата на август до изпитите бях в София и работех интензивно.
- След като имахте толкоз дълготраен опит, въпреки и любителски, когато влязохте в академията по какъв начин се трансформираха визиите Ви, характерът Ви в процеса на образованието?
- Когато започвахме първи курс и ни раздадоха студентските книжки, проф. Митков беше доста сбит: сподели да оставим скромните си гении пред вратата и да се стегнем, да сме подготвени за сериозна работа. Аз влязох с доста огромно самочувствие, което не ми оказа помощ изключително, в първи курс и във втори доникъде нещата вървяха почти добре. Винаги е имало забележки, рекомендации, не всеки път съм се справял добре, само че в края на втори курс бях безусловно подготвен да напусна академията. Първо, че бях пред разкъсване, да вземем за пример, когато имахме да подготвим фрагмент, каквато е практиката, бях сигурен, че ходя с едни гърди пред другите, говорех, че имам готови 14 фрагмента, в последна сметка останах с един, едва-едва. Бях си споделил, че няма смисъл да обръщам особено внимание на подготовката, че всичко ще стане с лека ръка и със размах, и се провалих доста съществено. Добре, че имам доста близки другари и в НАТФИЗ, и отвън академията, при които да отида и да ми кажат искрено: това ти пречи, друго ти пречи... Беше в края на втори курс и имах цяло лято да помисля по какъв начин ще продължа нататък.
След това бях разпределен в първото си зрелище с основна роля, което за мен беше тотално ненадейно, поради неуспеха ми преди този момент, в " Очарователната обущарка " от Федерико Гарсия Лорка с режисьор Людмила Стоин, на която дължа ужасно доста. Тя ме научи на отговорност и дисциплинираност, която изхожда от разбирането, че би трябвало първо да имаш почитание към себе си и по-късно към процеса. Защото, в случай че не уважаваш процеса, показваш пренебрежение и към личната си персона. Тя доста се бореше с моя темперамент и се оправи, за което й дължа огромна признателност.
- А с проф. Здравко Митков, за който споделят, че е непоколебим и придирчив като учител, по какъв начин продължихте да работите?
- Проф. Здравко Митков е доста сериозен учител, доста цени работата си със студентите и някои хора не могат да се оправят с високите му условия. Абсолютно откровено оказва помощ и се пробва да построи персони преди всичко и по-късно майстори. Той е човек, който основава майстори. Ако се оправиш и преминеш сполучливо през неговото образование, мисля, че си доста напред с материала.
- В изкуството " твърдата ръка " ли е по-полезна в интервала на образование, или да се дава повече независимост на надарения младеж?
- Мисля, че в изкуството, както и в живота, има доста аспекти, доста обстановки и условия. Ето моя персонален образец: виждал съм и " твърдата ръка ", и условията, само че в други моменти съм получавал и ласката, приятелското отношение, потупването по рамото. Не бих споделил, че има съответна методология, която построява обезпечено положителния актьор. Мисля, че актьорът се построява най-много самичък, през личната си призма, познания и опит. Трябва да упражняваме най-много въображението си, прочувствените си качества като човешки същества, да можем да усещаме в съответна обстановка какво ни прави усещане, когато желаеме нещо да кажем, да знаем по какъв начин, за какво, каква е страстта или мисълта, която желаеме да предадем.
За актьора най-важното е да схваща какво го питат, какво желаят от него и какво той желае да каже, да е тъкмо, съответно и ясно.
- Кое в театъра повече Ви притегля или Ви е най-приятно да играете? Какво Ви лежи най-вече като страст, като творби, като ера?
- Епохата като че ли няма такова значение - всичко ми е забавно, тъй като имам уязвимост към историята като просвета, и всичките й интервали. Нели Геновска, която ми преподаваше в Четвърта езикова гимназия, е страховит преподавател, един от менторите ми в живота. До ден сегашен се слушам с нея. Понеже съм учил история и ме е заинтригувала още от ученическите години, и в този момент ми е като занимание да проучвам политическите процеси в света. Както обичам Шекспир, по този начин обичам и Шмит.
Като функции - одобрявам функции с проблеми. В НАТФИЗ по-скоро са ме разчели като комедиен артист, малко са трагичните функции, които съм изиграл там. Всяка роля има проблем и артистът е задължен да види какъв е.
Сега мисля за Волпоне, чиято премиера беше през април. Това е персонаж с доста бездънен прочувствен проблем, който самият той не осъзнава, което е доста забавна актьорска задача. А както ни е учил проф. Митков, страст не се играе, тя се прикрива, да вземем за пример, единствено децата плачат преднамерено, с цел да ги видят по какъв начин плачат. Разбира се, има и изключения, само че множеството от нас се опитваме да прикрием комплекса, да избегнем спор, да не сме неприятни в обстановки, и мисля, че Волпоне е ужасно богата роля. Трудно се играе откъм средства, тъй като както е с изострен комедиен темперамент, по този начин има и една логика на психиката в този персонаж, без която не може да бъде показан. Това бих дал за образец като роля, която и ми е сладка, и я играя на драго сърце, само че беше и сложна за създаване. Защото има едни моменти, в които той се прави на болен, и те би трябвало да са смешни, само че не преиграни. Аз съм артист, който има проблем с гласа - по принцип на сцената доста крещя, а спектакълът се играе на камерна сцена и в този смисъл имах известни компликации в подготовката, само че съм доста удовлетворен от крайния резултат.
Мирослав Тънгаров и Камен Стефанов във " Волпоне "
Постановката " Волпоне " завоюва премията " Най-най-най " на академията, което дава опция да се играе и другия сезон на сцената в НАТФИЗ. Режисьорът също е от нашия випуск - Николай Тодоров, на който това беше дипломна работа.
- В края на предходната година Вие получихте " Стипендията на Ламбо ". Гледали ли сте Стефан Данаилов на сцената, в киното?
- Не съм го гледал на сцената, тъй като съм бил доста дребен, когато е играл интензивно, само че съм гледал филми, в които играе.
- Сигурно сте научили доста неща от разкази на студентите му.
- Изумително забавно е по какъв начин получих позвъняването за тази стипендия, за която авансово не съм се интересувал. Бях си вкъщи във Варна с родителите ми и гледахме телевизия. Мисля, че по Българска национална телевизия 2 излъчваха предаване за Стефан Данаилов, в което говореха негови студенти, и по този начин добих по-задълбочена визия за този популярен човек: с каква психика и с какво отворено сърце е работил с безусловно всички свои студенти, по какъв начин го възприемат съвсем като родителска фигура, какъв брой е помагал. Отвореното сърце в изкуството за мен е най-важното нещо, да можеш да останеш уязвим пред света - това те прави ужасно мощен. Това за мен се трансформира в пример за сполучлив артист.
След довечера се прибрах в София и на идващия ден ми се обадиха, че получавам " Стипендията на Лабмо ". В първия миг реакцията ми беше: само че за какво аз, с какво съм я заслужил? Обясниха ми, че актрисата Параскева Джукелова е изгледала доста постановки на нашия клас и е решила, че двамата с приятелката ми, Елина Огнянова, сме заслужили тази премия. Казаха, че са оценявали по аршин дали Ламбо би взел този човек в неговия клас, което е доста огромна оценка, само че и отговорност.
Ние сме от най-многобройните класове в НАТФИЗ, на процедура - цялостен випуск, защото проф. Митков взимаше клас дружно с проф. Снежина Танковска и когато тя умря, той трябваше да поеме целия випуск. Което ни разреши да играем ужасно доста представления - имаме 6 дипломни представления, с изключение на режисьорските.
- Още преди да завършите, през април т.г. се явихте на кастинга, разгласен от Театър " София ", за роля в пиесата " Любов и други повреди " от Александра Славова и Любомира Видева, наградена в осмото издание на Конкурса за нова българска пиеса. И го спечелихте. Как оценявате кастингите като опция както за артистите, по този начин и за самия спектакъл, който ги афишира?
- Много съм удивен от метода, по който ме одобриха в Театър " София ". Явихме се много хора от нашия клас. Нямал съм особени терзания, със самочувствие влязох, бях спокоен, сътрудниците от журито бяха доста приветливи и съгласно мен прелестно ги изненадах. След като ме избраха, имах среща с шефа на театъра Ириней Константинов. Ролята е дребна, само че е доста цветна. Текстът беше доста покрай съвремието и до мен, беше ми " апетитен ", с опция за импровизация. Ованес Торосян е режисьор на пиесата. И на него съм ужасно признателен и доста удовлетворен от срещата си с него.
Това е първата ми изява на професионална сцена. А неотдавна подписах контракт за назначение на щат в Театър " София ". От което съм доста благополучен. Смея да настоявам, че ние сме доста добър клас, на който може да се разчита, и се радваме на доста добра начална реализация. Предстои да видите доста мои сътрудници по сцените на театрите.
- Предполагам, че и в любителския спектакъл, и в НАТФИЗ сте играли и основни, и поддържащи функции. За Вас има ли значение каква е ролята?
- Определенията за основна, второстепенна или функционална роля съществуват, само че те не би трябвало да носят на индивида по-ниско или по-високо самочувствие. Дори и позитивните страсти, които изпитваш, когато играеш основна роля, са нездравословни, просто си създаде ролята професионално.
- По време на следването имали ли сте опция да участвате в общи планове с сътрудници от факултет " Екранни изкуства ", да се пробвате в киното?
- Според мен би трябвало да има доста по-голяма взаимовръзка сред двата факултета. Сега съществува разделяне, за което има доста аргументи, доста условия, които не е елементарно да бъдат преодолени, само че го регистрирам като минус. Тази опция би трябвало да се употребява рационално.
Работил съм с братята близнаци Орлин Менкаджиев (режисьор) и Веселин Менкаджиев (оператор), които също са ученици на НАТФИЗ. Трябваше да заснемем реклама за академията по отношение на откриването на филиал на НАТФИЗ в Бургас, бяхме дружно с екипа там, работихме и беше доста прелестно.
Но първият ми допир с киното и с камерата беше във филм на Теодор Ушев. Той доста хареса няколко души от нашия клас в спектакъла " Очарователната обущарка " и ни извика за неговия филм, който се споделя " На луфт " и следва да излезе. Това за мен беше неповторима среща, там се усещах доста добре признат и много грижа усетих от екипа, тъй като бях обезпокоен, Людмила Стоин също беше там, а тя ни познава добре и ни оказа помощ да се отпуснем. Участваха известни задгранични артисти и беше огромно прекарване.
Киното доста ме притегля. Различно е като развой и е доста прелестно. С наслаждение бих се снимал във филм.
- Какви са Вашите занимания отвън актьорската специалност, средата, в която се движите, хората, с които споделяте свободното си време?
- Имам близки другари, с които поддържам връзка: единият е готвач в ресторант с " Мишлен ", другият е доста добър психолог, третият се занимава с маркетинг на доста високо равнище. Ние сме компания и доста си оказваме помощ, с някои сме дружно от 15 години. Те са едно от най-важните неща в живота ми. Сега ще имам опция да им обърна по-голямо внимание. Имам и моите горди родители, които постоянно ме чакат на другия завършек на България.
- В фамилията Ви има ли други с тази специалност?
- Не, имаме шегаджии в рода, с артистични качества, само че не са имали професионално развиване. Много съм признателен на родителите ми, тъй като без никакво съмнение са ме подкрепяли постоянно до момента във всяко отношение, с изумителна обич.
- Обичате ли да гледате спектакъл?
- Да, постоянно, когато имам опция.
- А интересувате ли се от политика? Имате ли отношение, мнение по въпроси, свързани с нея?
- Аз съм политически зает човек, чисто обществено, обръщам доста особено внимание на процесите, които текат в международен мащаб. Защото това е значимо, с цел да можеш да промениш нещо, да опиташ да бъдеш медия. Ние, актьорите, сме медия, ние сме обществени персони, доста сме значими за процесите, които текат, и аз си давам сметка за тази отговорност, заради което би трябвало да бъда осведомен и живо се интересувам.
- Какво мислите за това, че доста младежи отпътуват да учат в чужбина и след това търсят реализация там?
- По никакъв метод не съдя хората, които отпътуват, само че съдя неприятните обвинявания, некомпетентността, с която се осъждат процесите тук, младежта у нас. Тотално съдя плоски обвинявания единствено с цел да обвиним и да оправдаем личната си беднотия. Има ужасно доста хора, които са по душа разочаровани, които живеят в някаква духовна мизерия и единственото, с което могат да оправдаят себе си, са страната и процесите, които се развиват в България. Това е тъпо, демонстрира липса на какъвто и да е темперамент и съгласно мен е ужасно нездравословно за индивида и за другите към него. Не желая толкоз да се нервирам, виждам да не ме вълнува това, тъй като допуснем ли в полезрението си нещата, с които се борим, попиваме от тях. Ако позволи дотам да ме ядоса, значи ще ми повлияе по някакъв метод. Гледам да се интересувам от хора, които имат визия за какво и по какъв начин се развива едно общество и имат сериозно мислене, не взимат нещата за чиста монета, прекомерно е елементарно. Има потребност от сериозно мислене и дръзвам да настоявам, че в България то участва. Тук сериозното мислене някак се е запазило, сред панелките, къщите и улиците има сериозно мислене.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ