Световната звезда Русев: Жалко, че в САЩ не мога да гледам Локо , мечтая за кеч шоу в България!
Мирослав Бърняшев е една от огромните звезди в кеча, където се подвизава под псевдонима Александър Русев. Българинът е извършил американската си фантазия, преминавайки през редица трудности. За тях описа в изявление за предаването " Код Спорт “ по ТВ+ в родния си град Пловдив.
- Здравей, Мирославе! Откъде пристигна прозвището ти Александър Русев? Кой е кръстникът?
- Предполагам, че аз съм кръстникът. Дадоха ми избор да си избера име, а името Александър постоянно ми се е коствало доста българско. Русев пък е мой другар, с който преди гребяхме дружно – Васил Русев. Харесах неговата фамилия и станах Александър Русев.
- Какво е възприятието да прелетиш хиляди километри и да си в родния град Пловдив с обичаните хора?
- Неописуемо е, няма такова място като у дома. Да се прибереш при мама, тате, при брат ми, да ти сготвят домашно ястие. Километрите в никакъв случай не са ми пречели да си дойде у дома.
- Мусака имаше ли първата вечер?
- Естествено! На летището! (смее се)
- Бил си гребец – за какво се отхвърли от този спорт?
- Първо да кажа за какво почнах – родителите ми бяха гребци. Майка ми е втора на международно състезание. Беше ми забавно още като по-малък, само че постоянно бях огромен и необятен и майка ми по гальовен метод ми споделяше: " Гребането не е за теб. “ А в действителност искаше да ми каже, че съм прекомерно огромен за гребане. (смее се) На 16 години към този момент бях минал през баскетбол, бойни изкуства и т. н. Физиката ми малко се изтъни, бях станал единствено 93 кг и взех решение да се опитвам с гребането. Много ми хареса, само че няколко години по-късно нещата започнаха да се трансформират. Станаха повече политически, в сравнение с най-хубавият играч да печели или да влиза в избрана лодка. Започнаха машинациите. Беше преди едно международно състезание до 23 години. Бяхме в една четворка, само че ми споделиха, че не съм перспективен и сложиха други хора. Това беше последният ми миг в гребането.
- Как ти подейства това тежко отчаяние?
- Определено е тежко отчаяние. Тогава тотално стопирах със спорта. Почнах да подтиквам гюле, тъй като бях в спортното учебно заведение и трябваше да упражнявам нещо. Като че ли когато си по-малък, приемаш тези неща по-зле. Като по-голям, можех да си кажа, че подобен е животът и да го приема като мотивация. Наистина ми беше доста кофти, само че знаех, че би трябвало да продължа нанякъде и смених посоката.
- И продължи по един добър път – по какъв начин един гребец сбъдна американската си фантазия? Разкажи ни цялата история.
- С доста помощ от Бог. Определено в случай че беше единствено до мен, нямаше по какъв начин да стане тази работа. Имаше толкоз доста трудности освен с кеча, а и още преди този момент със стигането до Америка и с оставането в страната.
- Как стигна до Америка?
- На студентска бригада. Винаги още от дете желаех да отида в Америка, не знам заради каква причина. Затова британският език ме влечеше още от дребен, както и кечът. Записах се на студентска бригада. Първата работа, която ми предложиха беше като бояджия в Ричмънд, Вирджиния. А в никакъв случай не бях боядисвал в живота си. Но ми споделиха, че в случай че откажа работата, няма гаранции, че ще има второ предложение. Така се хванах на тази работа.
- Какво боядиса за първи път?
- Боядисвахме къщи. В Ричмънд, Вирджиния лятото е 45 градуса с голяма влага. Нямах визия по какъв начин се боядисва и ми беше мъчно. После ми смениха работата – да мия къщите с едни огромни уреди. Но и това не бях правил в никакъв случай. Явно и на тях не им хареса, тъй като един месец по-късно освен ме уволниха, само че и ме изхвърлиха на улицата.
- Как продължи по-късно приключението ти оттатък океана?
- Просто ме изритаха. Имах 200 $ в джоба, когато ми споделиха, че трябва да напусна. Бях се срещнал с две-три момчета, с които дружно боядисвахме и те ме одобриха в техния апартамент. Живяхме осем индивида в един двустаен апартамент. Помагаха ми. Един другар реши, че желае да отиде в Лос Анджелис и си споделих, че няма метод там да няма кеч. В Холивуд има всичко! Взехме една кола и отидохме там.
- Как стигна до контракт със Световната федерация по кеч?
- Започнах да упражнявам през 2008 година Смених няколко учебни заведения и ме изпратиха на контролно съревнование през 2010 година Харесаха ме и ми предложиха контракт.
- Звучи като приказка…
- Ами, то си е приказка!
- С благополучен край.
- Абсолютно! Но още не се знае какъв е краят.
- Какви проблеми трябваше да преодолееш, с цел да се превърнеш в една от най-големите звезди в кеча?
- Не са проблеми, а трудности. Ако приемаш всичко като проблеми, нещата стават по-зле. Просто всичко е част от пътя, който би трябвало да минеш. Започна се с взимането на шофьорска брошура в Америка, а без нея не можеш да правиш нищо. След това започнах да упражнявам – скъсах връзки на коляното. След като ми предложиха контракт, трябваше да си уредя нещата с документите, което беше още едно затруднение. После си счупих врата, по-късно ме заплашиха, че ще ме уволнят, в случай че не трансформира нещо. В един миг си споделих, че би трябвало да дадеш всичко от себе си. Просто пробваш и каквото стане. Промених някои неща и към този момент ме даваха по малкия екран.
- Кой беше първият ти конфликт в най-голямото развлекателно шоу, което е изпъстрено с хватки от бойните изкуства?
- Като подпишеш с WWE, те пращат в тяхно учебно заведение във Флорида. Това не го броим. По малкия екран започнахме след " Кеч Мания “ 2014 година Беше конфликт със Зак Райдър, който траеше не повече от две минути. Тогава стъпих за първи път на кръга.
- Имаше ли терзание? Излизаш за първи път пред доста аудитория, камери…
- Единственото терзание бе на " Кеч Мания “ 31 преди мач с Джон Сина. Винаги съм бил доста убеден в своите умения. А в случай че си убеден, няма от какво да се притесняваш.
- Ще те върна малко обратно в годините – беше ли гледал кеч в България?
- Гледах го още преди да се излъчва в България. Трябваше да обикалям из махалата и из целия град, с цел да взимам касетки с Гробаря, Скалата… Хълк Хоган беше моят кумир. Тогава даже не го назоваха " Кеч Мания “, всичко беше " Хълк Мания “. Тогава споделих, че желая да съм като него.
- Кое трансформира един играч в звезда в кеча?
- Упорит труд. Не може да правиш единствено това, което ти споделят, би трябвало да тренираш и в допълнение. Въображение също. Да си себе си, да си по-отпуснат, да не се притесняваш, когато приказваш по микрофона.
- Има ли другарство сред най-хубавите в кеча?
- О, да! На 90% всички сме другари!
- Създава се усещане, че за звездите в кеча се грижи цялостен екип от хора – по този начин ли е в действителност?
- Не.
- Например по какъв начин да наподобява даден играч, какво държание да има на ринга…
- Не, може да ти дадат някаква тенденция, само че в 90% от нещата, всичко зависи от теб. Преди да почна имах тип, който аз си бях определил. Тогава Трите Хикса, който е отпред на всички неща, ми сподели по какъв начин желае да наподобявам. Просто се ориентираш по неговите условия.
- В годината, в която дебютира, беше несломим на кръга. От федерацията даже сътвориха омраза сред теб и най-голямото име в шоубизнеса и кино промишлеността сега – Дуейн Джонсън – Скалата. Счита се за голям принос за даден играч, в случай че легенда от шоуто влезе особено в такова събитие. Как се почувства да излезеш против човек, който си гледал на екрана като по-малък?
- Беше в действителност чест. Той избра мен и Лана, тъй като знаеше, че бяхме най-лошите в този миг. Никой не ни беше победил. Той е интелигентен и знае, че ще получи най-голяма реакция против нас. Всичко беше необикновено в Бруклин, Ню Йорк, само че беше загадка. Дори на нас никой не ни беше споделил против кого ще излезем. И внезапно като удари неговата музика… 20 хиляди индивида станаха на крайници! Само до момента в който си направи целия " entrance “ минаха 5-6 минути. Наистина беше нещо необикновено.
- Какво ти носи конфликт с такава огромна звезда?
- Да го зачерта като мое персонално достижение. Като всичко свърши, се видяхме и говорихме. Каза ми какво върша добре и какво не. Помогна за по-нататъшното ми развиване. Всички по-опитни би трябвало да предадат знанията и уменията си на по-младите.
- Какво ти сподели?
- Беше доста характерно, тъй като бяхме лице в лице. Всичко беше доста интензивно. Той ме гледаше и аз го гледах и започнах да крещя нещо на български. Каза ми, че не е наложително постоянно да правиш нещо. Просто можеш да стоиш и с лицето да си кажеш историята, вместо с приказки.
- В първия шампионат в Саудитска Арабия през април тази година имаше достойнството да излезеш на кръга против най-голямата легенда в кеча – Гробаря. Твърди се, че този мач е бил пожелан персонално от уредниците на срещата. Почувства ли се поласкан, че към този момент си на едно равнище с тези митове?
- Определено бях поласкан, тъй като имаше доста други хора, които можеха да бъдат определени. Помислих, че Винс Макмеън се бъзика с мен, като ми сподели, че ще изляза против Гробаря и то с ковчег. Казах: " Да, бе, в действителност ли? “ Като оповестиха мача на другия ден, се обадих да се извиня на индивида. След това анулираха срещата, след това отново върнаха мача. Принцът се беше обадил, че желае Русев против Гробаря.
- След срещата говорихте ли с Гробаря?
- О, да. Пак сподели, че би трябвало опитът да се предава по-надолу, че съм се показал доста добре и да не преставам все по този начин.
- Винаги ли си по този начин положително надъхан и ухилен?
- Е, по какъв начин! Какво друго да е?
- Влече ли те Русия, тъй като преди едно шоу излезе на съветски танк и с съветския байрак? Някой наложи ли ти го или бе твое решение?
- Такъв беше сюжетът. България не е толкоз известна, а Русия постоянно е била най-големият зложелател на Америка. Планът беше подобен. Аз отново си бях българин, просто се състезавах за Русия.
- Първоначално беше с дълга коса в шоуто, само че в следствие я съкрати. Коментира се, че това се е случило без позволение на международната федерация и си получил наказване от боса на WWE господин Макмеън. Вярно ли е, че е имало санкция?
- Нямаше санкция или наказване. Просто бяха малко разочаровани. Но от време на време напрежението би трябвало да излезе. Косата ми пристигна малко допълнително в този миг.
- Какъв човек е господин Макмеън, който има голямо въздействие в развлекателната промишленост?
- Без него не знам къде щеше да е кечът. Той е предприемач, милиардер. Всичко е постигнал самичък, никой не му е помагал. От такива хора можеш единствено да се влияеш и да искаш препоръки.
- Строг ли е със звездите?
- Справедлив. Винаги е отворен да приказваш с него. Ще ти помогне с каквото може.
- В изявление за сътрудника Георги Куситасев показа, че има късмет скоро да има шоу в България. Какво се случва досега с този план?
- Кметът на Пловдив ми писа един път и към този момент две години го очаквам да ми написа назад. Не мога всичко самичък да направя.
- Как минава един твой ден, когато си в Америка?
- Една седмица минава по този начин - тръгваме в събота сутринта, в 8 часа хващаме аероплан, пътуваме няколко часа, след което взимаме кола чартърен. Намираме храна и фитнес зала. След това отиваме на шоуто, което стартира в 19:30 и свършва към 22:30 часа. Караме до идващия град, намираме хотел и лягаме на спим. На сутринта ставаме и следва храна, фитнес и шоу. Във вторник ни е телевизионното шоу с Макмеън. Прибираме се в сряда следобяд и в събота отново.
- Има ли късмет различен българин да влезе в шоуто?
- Разбира се! Който има желание, намира метод.
- А мислиш ли, че твоето присъединяване отваря пътя на други наши сънародници в кеча?
- Определено. Дори индивидът, който дава отговор за подписването с нови гении ме питаше дали няма други спортисти от България, които имат интерес да се занимават с такова нещо. Но единствено едно момче – Методи ми е писало. Друг не се е опитвал да се свърже с мен. Но в случай че има някой искащ, бих оказал помощ.
- Търсят ли те българи за помощ в Съединени американски щати?
- Приятели.
- За съвет в страната на неограничените благоприятни условия и по какъв начин се реализира всичко това, по какъв начин се съумява?
- Не доста. Кръгът ми не е доста огромен. Контактувам с 10 индивида. Не че нямам предпочитание, само че нямам време. Но помощ не съм отказал до момента, тъй като на мен доста са ми помагали и знам какво е да си в кофти състояние. С каквото мога, нормално оказвам помощ.
- Интересуваш ли се от смесени бойни изкуства и по-специално от ММА?
- Не изключително. Боксът ми е по на сърце. Повечето пъти сред сряда и събота отивам на бокс. Но ММА не е за мен.
- Мислил ли си какво ще правиш откакто завършиш кариерата си в шоуто?
- Не знам. Имам доста хрумвания.
- Едната несъмнено е обвързвана с киното?
- Естествено! Аз съм си актьор от дребен. Българското кино и филми са толкоз доста напреднали спрямо 2005 година, когато потеглих за Америка. Много е прелестно да се види по какъв начин нещата се повдигат нагоре в тази сфера. Така е особено в моите очи. Не знам дали да споделям за кметството. Ядосвам се, че който и да дойдел за кмет, никой нищо не правел. Викам си - по какъв начин няма един почтен кмет да пристигна да оправи нашия Пловдив! Много ме хваща гняв! Казах на майка ми, че ще се ядосам и ще дойда да стана кмет! А тя все ми се смее, че имам толкоз хрумвания. Но като нямаш хрумвания, тъпчеш на едно място. А като имаш цел, се стремиш към нея.
- В тази връзка виждаш ли се в миналото още веднъж в България?
- Определено. Казвам им това на кеча като ме ядосат – въобще не ми би трябвало да работя повече, отивам си в България цялостен живот и това е.
- В киното още веднъж ли ще си партнираш с красивата брачна половинка Лана?
- Е, по какъв начин! Тя е актриса. Винаги ме поучава и ми дава упътвания по какъв начин да върша разнообразни неща. Тя е шефът в киното.
- А ти къде си шефът?
- Навсякъде другаде!
- Лана към този момент се изявява и самостоятелно в шоуто. Трудно ли ти е да гледаш в профил по какъв начин жена ти се бие на кръга?
- Трудно е. Аз съм убеден в нейните умения, само че все пак… Особено, когато си счупи китката на подготовка ми беше доста кофти, тъй като знам какъв брой я боли, а аз нищо не мога да направя по въпроса. Ако мен ме боли, ще ми мине, както и да е. Но за нея е друго - да видиш обичан човек по какъв начин страда е доста неприятно.
- Как би определил брачната половинка ти?
- Дива! Идеи, сила, положителна – всичко по доста.
- С тази натоварена стратегия остава ли ти време да наблюдаваш срещите на обичания ти Реал (Мадрид)?
- Разбира се! Това се гледа непрекъснато - Реал (Мадрид) и Лос Анджелис Клипърс в баскетбола. Само няма къде да виждам Локо (Пловдив).
- А какво ще кажеш за моментната форма на Реал?
- В последните четири мача е добра. (смее се) Но на " Камп Ноу “ не беше доста добре. Не можах да виждам мача, тъй като бяхме на път. Беше 3:1 към 80-ата минута и си крещя, че не е чак толкоз зле. На другия ден виждам 5:1 – по кое време вкараха още два гола? Но пък в последните години имаше доста радостни моменти в Шампионска лига.
- Разкажи ни за визитата ти в Мадрид.
- Първият път беше необикновено. Всеки път, когато съм в Мадрид, отивам на стадиона. Беше извънредно да видиш защо става въпрос – " Сантяго Бернабеу “ спрямо " Лаута “. (смее се) Но въпреки всичко е по-добре от стадиона на Ботев. При второто ми посещаване, отидохме в съблекалните може би три часа преди мача. Всичко им беше подредено – обувки, джапанки, кърпи… Беше необикновено да видиш по какъв начин всичко е проведено.
- Какво те прави благополучен?
- Всичко! За мен работата не е работа, а занимание. Прави ме благополучен това, че мога да оказвам помощ на фамилията си. Винаги това е било номер 1 за мен, без значение какво върша. Бъдещето несъмнено ме прави благополучен, тъй като е ярко. Също съм благополучен, когато Реал бие.
- А има ли нещо, което те нервира в хората и което не би дал прошка?
- Всичко прощавам! А доста ме нервират отрицателни хора. Не мога да го схвана това нещо. И аз от време на време съм отрицателен и е хубаво просто жена ми да ме ритне откъм гърба и да каже: " Я се стегни малко! “ Хубаво е някой да ти покаже, че чашата е на половина цялостна.
- Има ли нещо, което ти тежи на душата?
- Не, нищо не ми тежи. Важно е хората да се обичат и да се харесват повече. Може да звучи като най-голямото факсимиле, само че е хубаво да излезеш от твоя кръг и да погледнеш в профил по какъв начин стоят нещата. Да видят хората, които са още по-зле, както и нещата в вероятност.
- Казваш за негативизма на хората, само че когато в дадена страна хората живеят зле, оптимизмът не е чак толкоз огромен.
- Така е, само че във всичко има светлина и може да се откри позитивното. Това не значи, че би трябвало да се примиряваш с ситуацията. Но и не значи, че би трябвало да се караш с приятелите си, тъй като ти е погрешно, че някой нещо е сбъркал.
- Нещо за край на нашия диалог?
- Фикс-идея ми е да създадем шоу в България. Надявам се, че идващото изявление ще е на шоуто!
- Здравей, Мирославе! Откъде пристигна прозвището ти Александър Русев? Кой е кръстникът?
- Предполагам, че аз съм кръстникът. Дадоха ми избор да си избера име, а името Александър постоянно ми се е коствало доста българско. Русев пък е мой другар, с който преди гребяхме дружно – Васил Русев. Харесах неговата фамилия и станах Александър Русев.
- Какво е възприятието да прелетиш хиляди километри и да си в родния град Пловдив с обичаните хора?
- Неописуемо е, няма такова място като у дома. Да се прибереш при мама, тате, при брат ми, да ти сготвят домашно ястие. Километрите в никакъв случай не са ми пречели да си дойде у дома.
- Мусака имаше ли първата вечер?
- Естествено! На летището! (смее се)
- Бил си гребец – за какво се отхвърли от този спорт?
- Първо да кажа за какво почнах – родителите ми бяха гребци. Майка ми е втора на международно състезание. Беше ми забавно още като по-малък, само че постоянно бях огромен и необятен и майка ми по гальовен метод ми споделяше: " Гребането не е за теб. “ А в действителност искаше да ми каже, че съм прекомерно огромен за гребане. (смее се) На 16 години към този момент бях минал през баскетбол, бойни изкуства и т. н. Физиката ми малко се изтъни, бях станал единствено 93 кг и взех решение да се опитвам с гребането. Много ми хареса, само че няколко години по-късно нещата започнаха да се трансформират. Станаха повече политически, в сравнение с най-хубавият играч да печели или да влиза в избрана лодка. Започнаха машинациите. Беше преди едно международно състезание до 23 години. Бяхме в една четворка, само че ми споделиха, че не съм перспективен и сложиха други хора. Това беше последният ми миг в гребането.
- Как ти подейства това тежко отчаяние?
- Определено е тежко отчаяние. Тогава тотално стопирах със спорта. Почнах да подтиквам гюле, тъй като бях в спортното учебно заведение и трябваше да упражнявам нещо. Като че ли когато си по-малък, приемаш тези неща по-зле. Като по-голям, можех да си кажа, че подобен е животът и да го приема като мотивация. Наистина ми беше доста кофти, само че знаех, че би трябвало да продължа нанякъде и смених посоката.
- И продължи по един добър път – по какъв начин един гребец сбъдна американската си фантазия? Разкажи ни цялата история.
- С доста помощ от Бог. Определено в случай че беше единствено до мен, нямаше по какъв начин да стане тази работа. Имаше толкоз доста трудности освен с кеча, а и още преди този момент със стигането до Америка и с оставането в страната.
- Как стигна до Америка?
- На студентска бригада. Винаги още от дете желаех да отида в Америка, не знам заради каква причина. Затова британският език ме влечеше още от дребен, както и кечът. Записах се на студентска бригада. Първата работа, която ми предложиха беше като бояджия в Ричмънд, Вирджиния. А в никакъв случай не бях боядисвал в живота си. Но ми споделиха, че в случай че откажа работата, няма гаранции, че ще има второ предложение. Така се хванах на тази работа.
- Какво боядиса за първи път?
- Боядисвахме къщи. В Ричмънд, Вирджиния лятото е 45 градуса с голяма влага. Нямах визия по какъв начин се боядисва и ми беше мъчно. После ми смениха работата – да мия къщите с едни огромни уреди. Но и това не бях правил в никакъв случай. Явно и на тях не им хареса, тъй като един месец по-късно освен ме уволниха, само че и ме изхвърлиха на улицата.
- Как продължи по-късно приключението ти оттатък океана?
- Просто ме изритаха. Имах 200 $ в джоба, когато ми споделиха, че трябва да напусна. Бях се срещнал с две-три момчета, с които дружно боядисвахме и те ме одобриха в техния апартамент. Живяхме осем индивида в един двустаен апартамент. Помагаха ми. Един другар реши, че желае да отиде в Лос Анджелис и си споделих, че няма метод там да няма кеч. В Холивуд има всичко! Взехме една кола и отидохме там.
- Как стигна до контракт със Световната федерация по кеч?
- Започнах да упражнявам през 2008 година Смених няколко учебни заведения и ме изпратиха на контролно съревнование през 2010 година Харесаха ме и ми предложиха контракт.
- Звучи като приказка…
- Ами, то си е приказка!
- С благополучен край.
- Абсолютно! Но още не се знае какъв е краят.
- Какви проблеми трябваше да преодолееш, с цел да се превърнеш в една от най-големите звезди в кеча?
- Не са проблеми, а трудности. Ако приемаш всичко като проблеми, нещата стават по-зле. Просто всичко е част от пътя, който би трябвало да минеш. Започна се с взимането на шофьорска брошура в Америка, а без нея не можеш да правиш нищо. След това започнах да упражнявам – скъсах връзки на коляното. След като ми предложиха контракт, трябваше да си уредя нещата с документите, което беше още едно затруднение. После си счупих врата, по-късно ме заплашиха, че ще ме уволнят, в случай че не трансформира нещо. В един миг си споделих, че би трябвало да дадеш всичко от себе си. Просто пробваш и каквото стане. Промених някои неща и към този момент ме даваха по малкия екран.
- Кой беше първият ти конфликт в най-голямото развлекателно шоу, което е изпъстрено с хватки от бойните изкуства?
- Като подпишеш с WWE, те пращат в тяхно учебно заведение във Флорида. Това не го броим. По малкия екран започнахме след " Кеч Мания “ 2014 година Беше конфликт със Зак Райдър, който траеше не повече от две минути. Тогава стъпих за първи път на кръга.
- Имаше ли терзание? Излизаш за първи път пред доста аудитория, камери…
- Единственото терзание бе на " Кеч Мания “ 31 преди мач с Джон Сина. Винаги съм бил доста убеден в своите умения. А в случай че си убеден, няма от какво да се притесняваш.
- Ще те върна малко обратно в годините – беше ли гледал кеч в България?
- Гледах го още преди да се излъчва в България. Трябваше да обикалям из махалата и из целия град, с цел да взимам касетки с Гробаря, Скалата… Хълк Хоган беше моят кумир. Тогава даже не го назоваха " Кеч Мания “, всичко беше " Хълк Мания “. Тогава споделих, че желая да съм като него.
- Кое трансформира един играч в звезда в кеча?
- Упорит труд. Не може да правиш единствено това, което ти споделят, би трябвало да тренираш и в допълнение. Въображение също. Да си себе си, да си по-отпуснат, да не се притесняваш, когато приказваш по микрофона.
- Има ли другарство сред най-хубавите в кеча?
- О, да! На 90% всички сме другари!
- Създава се усещане, че за звездите в кеча се грижи цялостен екип от хора – по този начин ли е в действителност?
- Не.
- Например по какъв начин да наподобява даден играч, какво държание да има на ринга…
- Не, може да ти дадат някаква тенденция, само че в 90% от нещата, всичко зависи от теб. Преди да почна имах тип, който аз си бях определил. Тогава Трите Хикса, който е отпред на всички неща, ми сподели по какъв начин желае да наподобявам. Просто се ориентираш по неговите условия.
- В годината, в която дебютира, беше несломим на кръга. От федерацията даже сътвориха омраза сред теб и най-голямото име в шоубизнеса и кино промишлеността сега – Дуейн Джонсън – Скалата. Счита се за голям принос за даден играч, в случай че легенда от шоуто влезе особено в такова събитие. Как се почувства да излезеш против човек, който си гледал на екрана като по-малък?
- Беше в действителност чест. Той избра мен и Лана, тъй като знаеше, че бяхме най-лошите в този миг. Никой не ни беше победил. Той е интелигентен и знае, че ще получи най-голяма реакция против нас. Всичко беше необикновено в Бруклин, Ню Йорк, само че беше загадка. Дори на нас никой не ни беше споделил против кого ще излезем. И внезапно като удари неговата музика… 20 хиляди индивида станаха на крайници! Само до момента в който си направи целия " entrance “ минаха 5-6 минути. Наистина беше нещо необикновено.
- Какво ти носи конфликт с такава огромна звезда?
- Да го зачерта като мое персонално достижение. Като всичко свърши, се видяхме и говорихме. Каза ми какво върша добре и какво не. Помогна за по-нататъшното ми развиване. Всички по-опитни би трябвало да предадат знанията и уменията си на по-младите.
- Какво ти сподели?
- Беше доста характерно, тъй като бяхме лице в лице. Всичко беше доста интензивно. Той ме гледаше и аз го гледах и започнах да крещя нещо на български. Каза ми, че не е наложително постоянно да правиш нещо. Просто можеш да стоиш и с лицето да си кажеш историята, вместо с приказки.
- В първия шампионат в Саудитска Арабия през април тази година имаше достойнството да излезеш на кръга против най-голямата легенда в кеча – Гробаря. Твърди се, че този мач е бил пожелан персонално от уредниците на срещата. Почувства ли се поласкан, че към този момент си на едно равнище с тези митове?
- Определено бях поласкан, тъй като имаше доста други хора, които можеха да бъдат определени. Помислих, че Винс Макмеън се бъзика с мен, като ми сподели, че ще изляза против Гробаря и то с ковчег. Казах: " Да, бе, в действителност ли? “ Като оповестиха мача на другия ден, се обадих да се извиня на индивида. След това анулираха срещата, след това отново върнаха мача. Принцът се беше обадил, че желае Русев против Гробаря.
- След срещата говорихте ли с Гробаря?
- О, да. Пак сподели, че би трябвало опитът да се предава по-надолу, че съм се показал доста добре и да не преставам все по този начин.
- Винаги ли си по този начин положително надъхан и ухилен?
- Е, по какъв начин! Какво друго да е?
- Влече ли те Русия, тъй като преди едно шоу излезе на съветски танк и с съветския байрак? Някой наложи ли ти го или бе твое решение?
- Такъв беше сюжетът. България не е толкоз известна, а Русия постоянно е била най-големият зложелател на Америка. Планът беше подобен. Аз отново си бях българин, просто се състезавах за Русия.
- Първоначално беше с дълга коса в шоуто, само че в следствие я съкрати. Коментира се, че това се е случило без позволение на международната федерация и си получил наказване от боса на WWE господин Макмеън. Вярно ли е, че е имало санкция?
- Нямаше санкция или наказване. Просто бяха малко разочаровани. Но от време на време напрежението би трябвало да излезе. Косата ми пристигна малко допълнително в този миг.
- Какъв човек е господин Макмеън, който има голямо въздействие в развлекателната промишленост?
- Без него не знам къде щеше да е кечът. Той е предприемач, милиардер. Всичко е постигнал самичък, никой не му е помагал. От такива хора можеш единствено да се влияеш и да искаш препоръки.
- Строг ли е със звездите?
- Справедлив. Винаги е отворен да приказваш с него. Ще ти помогне с каквото може.
- В изявление за сътрудника Георги Куситасев показа, че има късмет скоро да има шоу в България. Какво се случва досега с този план?
- Кметът на Пловдив ми писа един път и към този момент две години го очаквам да ми написа назад. Не мога всичко самичък да направя.
- Как минава един твой ден, когато си в Америка?
- Една седмица минава по този начин - тръгваме в събота сутринта, в 8 часа хващаме аероплан, пътуваме няколко часа, след което взимаме кола чартърен. Намираме храна и фитнес зала. След това отиваме на шоуто, което стартира в 19:30 и свършва към 22:30 часа. Караме до идващия град, намираме хотел и лягаме на спим. На сутринта ставаме и следва храна, фитнес и шоу. Във вторник ни е телевизионното шоу с Макмеън. Прибираме се в сряда следобяд и в събота отново.
- Има ли късмет различен българин да влезе в шоуто?
- Разбира се! Който има желание, намира метод.
- А мислиш ли, че твоето присъединяване отваря пътя на други наши сънародници в кеча?
- Определено. Дори индивидът, който дава отговор за подписването с нови гении ме питаше дали няма други спортисти от България, които имат интерес да се занимават с такова нещо. Но единствено едно момче – Методи ми е писало. Друг не се е опитвал да се свърже с мен. Но в случай че има някой искащ, бих оказал помощ.
- Търсят ли те българи за помощ в Съединени американски щати?
- Приятели.
- За съвет в страната на неограничените благоприятни условия и по какъв начин се реализира всичко това, по какъв начин се съумява?
- Не доста. Кръгът ми не е доста огромен. Контактувам с 10 индивида. Не че нямам предпочитание, само че нямам време. Но помощ не съм отказал до момента, тъй като на мен доста са ми помагали и знам какво е да си в кофти състояние. С каквото мога, нормално оказвам помощ.
- Интересуваш ли се от смесени бойни изкуства и по-специално от ММА?
- Не изключително. Боксът ми е по на сърце. Повечето пъти сред сряда и събота отивам на бокс. Но ММА не е за мен.
- Мислил ли си какво ще правиш откакто завършиш кариерата си в шоуто?
- Не знам. Имам доста хрумвания.
- Едната несъмнено е обвързвана с киното?
- Естествено! Аз съм си актьор от дребен. Българското кино и филми са толкоз доста напреднали спрямо 2005 година, когато потеглих за Америка. Много е прелестно да се види по какъв начин нещата се повдигат нагоре в тази сфера. Така е особено в моите очи. Не знам дали да споделям за кметството. Ядосвам се, че който и да дойдел за кмет, никой нищо не правел. Викам си - по какъв начин няма един почтен кмет да пристигна да оправи нашия Пловдив! Много ме хваща гняв! Казах на майка ми, че ще се ядосам и ще дойда да стана кмет! А тя все ми се смее, че имам толкоз хрумвания. Но като нямаш хрумвания, тъпчеш на едно място. А като имаш цел, се стремиш към нея.
- В тази връзка виждаш ли се в миналото още веднъж в България?
- Определено. Казвам им това на кеча като ме ядосат – въобще не ми би трябвало да работя повече, отивам си в България цялостен живот и това е.
- В киното още веднъж ли ще си партнираш с красивата брачна половинка Лана?
- Е, по какъв начин! Тя е актриса. Винаги ме поучава и ми дава упътвания по какъв начин да върша разнообразни неща. Тя е шефът в киното.
- А ти къде си шефът?
- Навсякъде другаде!
- Лана към този момент се изявява и самостоятелно в шоуто. Трудно ли ти е да гледаш в профил по какъв начин жена ти се бие на кръга?
- Трудно е. Аз съм убеден в нейните умения, само че все пак… Особено, когато си счупи китката на подготовка ми беше доста кофти, тъй като знам какъв брой я боли, а аз нищо не мога да направя по въпроса. Ако мен ме боли, ще ми мине, както и да е. Но за нея е друго - да видиш обичан човек по какъв начин страда е доста неприятно.
- Как би определил брачната половинка ти?
- Дива! Идеи, сила, положителна – всичко по доста.
- С тази натоварена стратегия остава ли ти време да наблюдаваш срещите на обичания ти Реал (Мадрид)?
- Разбира се! Това се гледа непрекъснато - Реал (Мадрид) и Лос Анджелис Клипърс в баскетбола. Само няма къде да виждам Локо (Пловдив).
- А какво ще кажеш за моментната форма на Реал?
- В последните четири мача е добра. (смее се) Но на " Камп Ноу “ не беше доста добре. Не можах да виждам мача, тъй като бяхме на път. Беше 3:1 към 80-ата минута и си крещя, че не е чак толкоз зле. На другия ден виждам 5:1 – по кое време вкараха още два гола? Но пък в последните години имаше доста радостни моменти в Шампионска лига.
- Разкажи ни за визитата ти в Мадрид.
- Първият път беше необикновено. Всеки път, когато съм в Мадрид, отивам на стадиона. Беше извънредно да видиш защо става въпрос – " Сантяго Бернабеу “ спрямо " Лаута “. (смее се) Но въпреки всичко е по-добре от стадиона на Ботев. При второто ми посещаване, отидохме в съблекалните може би три часа преди мача. Всичко им беше подредено – обувки, джапанки, кърпи… Беше необикновено да видиш по какъв начин всичко е проведено.
- Какво те прави благополучен?
- Всичко! За мен работата не е работа, а занимание. Прави ме благополучен това, че мога да оказвам помощ на фамилията си. Винаги това е било номер 1 за мен, без значение какво върша. Бъдещето несъмнено ме прави благополучен, тъй като е ярко. Също съм благополучен, когато Реал бие.
- А има ли нещо, което те нервира в хората и което не би дал прошка?
- Всичко прощавам! А доста ме нервират отрицателни хора. Не мога да го схвана това нещо. И аз от време на време съм отрицателен и е хубаво просто жена ми да ме ритне откъм гърба и да каже: " Я се стегни малко! “ Хубаво е някой да ти покаже, че чашата е на половина цялостна.
- Има ли нещо, което ти тежи на душата?
- Не, нищо не ми тежи. Важно е хората да се обичат и да се харесват повече. Може да звучи като най-голямото факсимиле, само че е хубаво да излезеш от твоя кръг и да погледнеш в профил по какъв начин стоят нещата. Да видят хората, които са още по-зле, както и нещата в вероятност.
- Казваш за негативизма на хората, само че когато в дадена страна хората живеят зле, оптимизмът не е чак толкоз огромен.
- Така е, само че във всичко има светлина и може да се откри позитивното. Това не значи, че би трябвало да се примиряваш с ситуацията. Но и не значи, че би трябвало да се караш с приятелите си, тъй като ти е погрешно, че някой нещо е сбъркал.
- Нещо за край на нашия диалог?
- Фикс-идея ми е да създадем шоу в България. Надявам се, че идващото изявление ще е на шоуто!
Източник: ruse24.bg
КОМЕНТАРИ