Валеряната – древно успокоение с модерна репутация
Мирише характерно, работи меко, а историята ѝ се простира хилядолетия обратно. Валеряната (Valeriana officinalis) е едно от най-известните растения със седативно деяние, употребена както в националната, по този начин и в актуалната медицина. Наричана още “лекарски дилян ", тя участва в аптечките на тревожните, безсънните, стресираните… и на феновете на натурални други възможности на сънотворните.
Валеряната е многогодишно тревисто растение, публикувано в Европа и елементи от Азия. Използва се най-много коренът, който се събира, изсушава и преработва във тип на смес, дестилат, таблетки или чай. Употребата ѝ е документирана още от времето на Древна Гърция и Рим, като Хипократ разказва свойствата й, а Гален я предписва при бодърствуване.
В националната медицина валеряната се употребява при тревога, бодърствуване, сърдечна невроза, главоболие, менструални болки и мускулни конвулсии.
Как работи валеряната?
Основните дейни съставки в растението са валеренова киселина, иридоиди (като валепотриати) и летливи масла. Смята се, че тези субстанции влияят на гама-аминомаслената киселина (GABA) — невротрансмитер, който контролира тревогата и съня посредством угнетяване на нервната възбуденост.
Валеряната не работи незабавно. Обикновено резултатът се демонстрира след няколко дни постоянен банкет, с кумулативен темперамент, ревизира " Фокус “. За разлика от синтетичните успокоителни, тя има по-мек профил, само че и по-непредсказуем резултат сред обособените хора.
Научни доказателства
– Клинични изследвания демонстрират, че валеряната може да усъвършенства съня при някои пациенти без тежки странични резултати.
– Според разбор от Cochrane Database резултатът й варира, а някои резултати са със слаб клиничен значителност, най-много заради незадоволително следени методологии.
– В България валеряната е включена в редица комбинирани фитопрепарати за сън и сърдечен темп, постоянно дружно с глог и маточина.
Макар че се счита за безвредна при краткосрочна приложимост и в умерени дози, валеряната не е безвредна:
– Потенциална токсичност: високи дози (над 450–600 mg на ден при екстракти, или огромни количества чай/тинктура) могат да провокират главоболие, замаяност, хипотония, унесеност, стомашен дискомфорт и даже " махмурлук “ на идващия ден.
– Синдром на лишаване: при внезапно спиране след продължителна приложимост може да се появят безпокойствие и учестен пулс.
– Комбинации с други субстанции: не се предлага банкет с алкохол, седативи, бензодиазепини, барбитурати и антихистамини.
– Ливеротоксичност: при животни са следени увреждания на черния дроб при свръхдози, само че при хората това не е доказано с клинични данни.
– Противопоказания: бременност, кърмене, деца под 12 години, шофиране и работа с машини директно след банкет.
" Фокус “ отбелязва нещо значимо – валеряната не трябва да се употребява всекидневно за повече от 4–6 седмици без лекарски надзор.
За котките и валеряната
Докато хората употребяват валеряната за утешение, при котките резултатът е противоположен. Летливите масла в растението работят като мощен стимулант върху централната нервна система на котките. Резултатът – мяукане, търкаляне и даже лудо бягане из стаята.
Смята се, че съединенията във валеряната наподобяват феромони, които задействат центровете за наслаждение. При множеството котки резултатът е безопасен и трае сред 5 и 15 минути. Все отново не се предлага честото стимулиране с валериана — изключително при нападателни или нервни животни.
Валеряната е многогодишно тревисто растение, публикувано в Европа и елементи от Азия. Използва се най-много коренът, който се събира, изсушава и преработва във тип на смес, дестилат, таблетки или чай. Употребата ѝ е документирана още от времето на Древна Гърция и Рим, като Хипократ разказва свойствата й, а Гален я предписва при бодърствуване.
В националната медицина валеряната се употребява при тревога, бодърствуване, сърдечна невроза, главоболие, менструални болки и мускулни конвулсии.
Как работи валеряната?
Основните дейни съставки в растението са валеренова киселина, иридоиди (като валепотриати) и летливи масла. Смята се, че тези субстанции влияят на гама-аминомаслената киселина (GABA) — невротрансмитер, който контролира тревогата и съня посредством угнетяване на нервната възбуденост.
Валеряната не работи незабавно. Обикновено резултатът се демонстрира след няколко дни постоянен банкет, с кумулативен темперамент, ревизира " Фокус “. За разлика от синтетичните успокоителни, тя има по-мек профил, само че и по-непредсказуем резултат сред обособените хора.
Научни доказателства
– Клинични изследвания демонстрират, че валеряната може да усъвършенства съня при някои пациенти без тежки странични резултати.
– Според разбор от Cochrane Database резултатът й варира, а някои резултати са със слаб клиничен значителност, най-много заради незадоволително следени методологии.
– В България валеряната е включена в редица комбинирани фитопрепарати за сън и сърдечен темп, постоянно дружно с глог и маточина.
Макар че се счита за безвредна при краткосрочна приложимост и в умерени дози, валеряната не е безвредна:
– Потенциална токсичност: високи дози (над 450–600 mg на ден при екстракти, или огромни количества чай/тинктура) могат да провокират главоболие, замаяност, хипотония, унесеност, стомашен дискомфорт и даже " махмурлук “ на идващия ден.
– Синдром на лишаване: при внезапно спиране след продължителна приложимост може да се появят безпокойствие и учестен пулс.
– Комбинации с други субстанции: не се предлага банкет с алкохол, седативи, бензодиазепини, барбитурати и антихистамини.
– Ливеротоксичност: при животни са следени увреждания на черния дроб при свръхдози, само че при хората това не е доказано с клинични данни.
– Противопоказания: бременност, кърмене, деца под 12 години, шофиране и работа с машини директно след банкет.
" Фокус “ отбелязва нещо значимо – валеряната не трябва да се употребява всекидневно за повече от 4–6 седмици без лекарски надзор.
За котките и валеряната
Докато хората употребяват валеряната за утешение, при котките резултатът е противоположен. Летливите масла в растението работят като мощен стимулант върху централната нервна система на котките. Резултатът – мяукане, търкаляне и даже лудо бягане из стаята.
Смята се, че съединенията във валеряната наподобяват феромони, които задействат центровете за наслаждение. При множеството котки резултатът е безопасен и трае сред 5 и 15 минути. Все отново не се предлага честото стимулиране с валериана — изключително при нападателни или нервни животни.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ