Мирела КостадиноваТрудно може да се открие името на родолюбеца д-р

Мирела Костадинова

Трудно може да се открие името на родолюбеца доктор Захари Струмски във възрожденската ни литература. То е изцяло забравено. Не е останала и негова снимка. 
Роден е в Кюстендил към 1820 година Постъпва в българско учебно заведение. Става послушник в издигнатата към този момент българска църква „ Св. Богородица “. За положителното си държание е видян от гръцкия епископ Артеми, който го трансформира в собствен лакей и готован. Благодетелят го настанява в гръцко учебно заведение в Цариград, а след това го изпраща на остров Андрос в фамозното учебно заведение на известния европейски просветен гръцки просветник Каири. В това школо учат и други българи – доктор Стоян Чомаков от Копривщица, доктор Георги Атанасович от Свищов, Иван Добровски от Сливен, Георги Попилиев-Бусилин от Батак, Иларион Макариополски и братята му Димитър и Никола, който е татко на писателя Стоян Михайловски.

След закриване на учебното заведение, още веднъж на прехрана на владиката, Захари Струмски отива в Атина. Завършва гимназия, а след това и медицина. Защитава докторат в Париж. Живее в Цариград, където е един от известните лекари с огромна клиентела от богати турци и гърци. Той е един от авторитетните българи по Църковния въпрос. Гръцкото му обучение и образование с нищо не трансформира националните му усеща.
Името на татко му, който си отива рано от живота не е известно, нито се знае с какво се е занимавал. Захари Струмски напуща родното си място още като дете без повече в никакъв случай да се завърне. Тъй като през Кюстендилската долина минава Струма, той взема името на реката за своя фамилия.

Избран е за член на управата на Цариградската българска община, както и за член на настоятелството по построяването на новата българска църква. Издигната в подарената от княз Стефан Богориди къща, първата черква-параклис е дребна за увеличаващия се брой българи, те доближават до 40 000. Затова в главния камък на строящата се огромна черква, наред с имената на калоферците братя Христо и Никола Тъпчилещови, карловеца Димитър Гешов и котленеца Гаврил Кръстевич е вписано и името на доктор Захари Струмски. Той е непрекъснат акредитиран представител на Кюстендил и епархията. От 1860 до гибелта си (1869) пази правата на българите за независима, самостоятелна българска черква.

През 1851 година доктор Захари Струмски печата огромна публикация, с която желае да бъде основана в Цариград българска болница. По това време гърци, арменци, французи, англичани и немци имат освен храмове и учебни заведения, само че и лечебни заведения.
По време на байрама през 1862 година доктор Захари Струмски и Христо Тъпчилещов отиват да поздравят държавниците Али паша и Фуад паша, и двамата поддръжници по разрешаване на Църковния въпрос.
Възрожденецът ни имал няколко дъщери и един наследник. Една от дъщерите му, която учи в Робърт лицей взе участие в представянето на „ една от най-интересните български нещастия “, само че коя е тя е незнайно.

На 11 май 1868 година цариградските българи отпразнували по най-тържествен метод празника на братята Кирил и Методий. Дъщерите на Струмски взели присъединяване в концерт на пиано пред огромна аудитория. Вестник „ Македония “ от 18 май 1868 година написа: „ Госпожици Струмски, които тяхната елементарна искустност и неописана елегантност в звънянието на клавирът (фортепиано) са се двойно и тройно уважили с шумните ръкопляскания и гръмогласните bls (дважди) на феновете. И в действителност, доста удобно усещане произвели разновидните и доста искусно и натурално свирели пиеси връх фортепианото. Ние пък вторично като им благодарим, желаем им благополучни дни, с цел да ся чества и следващата година по-весело и по-тържествено празникът на славните български просветители Св. Кирил и Методий “.

За страдание на никое място не е маркирано кои творби са изпълнили на пиано дъщерите на доктор Струмски, само че те вероятно са измежду първите българки, които показват концерт.
Три години преди този момент сестрите Струмски изгубват майка си, която умира от холера. Болестта върлува по това време в Цариград. И други български възрожденци губят съпругите си – Хаджи Николи, Хаджи Минчоолу и самоковецът Константин Ранов.

Десет месеца след концерта, който показват сестрите Струмски умира и татко им. На смъртното си легло показва огромната си тъга, че няма да доживее деня, в който ще бъде издадено решението на Църковния въпрос. Преди това той е преследван от гърците поради патриотизма си. Това го принуждава да напусне Цариград. Постъпва на турска работа и отпътува за Анадола. Преди да тръгне подарява богатата си библиотека на новооткритото българското читалище в Цариград. Умира в беднотия, през днешния ден гробът му се намира в турската столица.
Две години след доктор Захари Струмски от живота си отива и единственият му наследник, който по това време е студент по медицина в Париж. Убит е на барикадите по време на Комуната.

Не се знае и ориста на дъщерите му – евентуално са минали под венчило с чужденци и са останали в Цариград. Възможно е и да са се омъжили за българи и да са последвали съпрузите си, които са се завърнали в родината си. След Освобождението всички наши видни цариградски фамилии се преселват в София и Пловдив.
До тук следите на фамилията се изгубват. Изминало е толкоз доста време, че надали някъде-някога ще се открие какво се е случило с всички тях.