Мирела КостадиноваПетър Стойчев е един от големите ни артисти, но

Мирела Костадинова

Петър Стойчев е един от огромните ни актьори, само че също режисьор и шеф на редица български театри. Отдава целия си живот на това изкуство и не съжалява, тъй като театърът е като че ли безконечен празник за душата.
Роден е в Шумен на 12 декември 1879 година Учи в родния си град. По това време прави театрална натрупа със свои съученици, трансформира се в режисьор. Когато представяли някаква трагична картина, един от приятелите му на сцената, забива в гърба му готварски нож. Шест месеца Стойчев се бори със гибелта, само че оцелява. Театърът се трансформира в негова орис.

След като приключва образованието си в Шумен, родителите му го изпращат да учи в гимназия във Варна. Тук не се отхвърля от изявите на сцена. Репетира непрекъснато. В морската столица среща Атанас Кирчев, Коста Стоянов и други артисти, които основават натрупа. Коста Стоянов доста харесва петнадесетгодишния шуменец и му поверява основната роля в „ Ижиния “ от Силвио Пелико. Преди това Петър Стойчев самичък е поставял „ Разбойници “ на Шилер и всякакви пиеси, което го прави умел театрал.

Родителите му не желаят да стане „ карагьозчия “, с цел да го спасят от театралната група във Варненската гимназия го изпращат да учи във Военното учебно заведение в София. Но това единствено му помогнало да тръгне още по-уверено към храма на Мелопомена. По това време, през 1897 година, трагичната натрупа „ Сълза и смях “ афишира конкурсен изпит за актьори. Той се явява и минава сполучливо през него. Приет е за постоянен актьор. Стойчев заобикаля от Военното учебно заведение и се включва в трагичния състав на „ Сълза и смях “.

Той не е удовлетворен от поставената пиеса „ Апостолът “ и поради недоволството си е уволнен. Една година отбива военната си работа. През 1900 година дружно с актьора Стоян Бъчваров основава във Варна театрална натрупа. Скоро тя устройва бенефис на Стойчев и с получените 84 лева артистът отпътува да учи в Театралното учебно заведение в Петербург.

Гладът го преследва на всяка крачка, само че той е убеден в своето предопределение. Завръща се в България и отива да живее в Русе през 1903 година Там става артист и режисьор на русенската театрална натрупа Лира “, която слага „ Женитба “ на Гогол. Играе ролята на Подкальосин, стартира подготовки на „ Чайка “ на Чехов, само че не съумява да ги приключи. В този град среща красивата русенка Теодорина Стойчева. Тъкмо той дефинира ориста ù на актриса и двамата потеглят дружно по пътищата на живота. Теодорина е с такава работоспособност, че може да репетира на сцената по 20 часа без отмора.

Петър Стойчев е извикан от Матей Икономов да взе участие неговия „ Съвременен спектакъл “. От Русе шуменецът отпътува за Казанлък, където Икономов готви репертоар. Стойчев към този момент е правил „ На дъното “ на Горки и по негово гледище творбата се показва на сцена. Другото зрелище, което играе трупата е „ Лес “ от Островски. Той се включва в две функции Сатин и Аркашка, с които става прочут на публиката.

През 1906 година дружно с жена си актрисата Теодорина Стойчева, с която към този момент е минал под венчило, постъпва още веднъж в Народния спектакъл, където играе на сцена до 1919 година След това напуща и става актьор, а след това и шеф на учредения оперетен „ Свободен спектакъл “, при който прави трагичен отдел. Към новия спектакъл се причисляват и артистите Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Стоян Бъчваров, Владимир Тенев, Теодорина Стойчева, Петър Димитров и други млади театрали. В Народния спектакъл настава рецесия поради репертоара и режисурата. Стойчев взе участие в „ Свободен спектакъл “ и в драмата, и в оперетата. Една от положителните му постановки в този спектакъл е „ Пер Гинт “ на Ибсен с музика на Григ. Кръстьо Сарафов играе Пер Гинт, а Теодорина Стойчева – Солвейг. Пиесата минава при с огромен триумф.

През 1922 година Петър Стойчев чества своя 25-годишен празник в ролята на Юст от „ Глупакът “ на Фулда. През това време става шеф на Русенския спектакъл, а след това оглавява Софийския спектакъл и опера. Но идва рецесия в Народния спектакъл и стачката на двадесетидвамата огромни актьори, заради което е свален от поста си.

През 1929 година основава частния спектакъл „ Роял “, прочут още като „ Република “ и спектакъл „ Петър К. Стойчев “.
Той взе участие и в киното, режисира два кино лентата – „ Земя “ по повестта на Елин Пелин и „ Децата на Балкана “ по личен сюжет. През 1935 година отпътува за Москва на кинофестивал. Правят му усещане детските театри в съветската столица. Щом се завръща в България има нова цел - основаването на детски спектакъл. През 1940 година прави опит да сътвори със свои средства подобен. Наречен е „ Театър за дребните “, в който играят актьори, само че и деца. Театърът съществува единствено една година заради липса на средства.

От 1936 до 1944 година е шеф на Пловдивския спектакъл и поставя доста старания за основаване на детски спектакъл в града на тепетата. На 1 декември 1943 година на Стойчев и брачната половинка му Теодорина Стойчева разпореждат да провеждат детски спектакъл в София – спектакъл „ Балкан “, известния Народен спектакъл за младежта. На 24 януари 1945 година се дава първото зрелище „ Котаракът в чизми “, в което вземат участие и актьори, и деца. Второто зрелище е „ Златното ключе “ от Ал. Толстой, режисура на Нина Данчева - Стойчева.

Петър Стойчев посвещава 50 години от живота си на театъра. Отива си от живота напролет на 1945 година, на 65 години. „ Величието на театъра се състои в това, че на финала покойниците стават, с цел да се поклонят “, споделя огромния френски стихотворец и публицист Жан Кокто.