Мирела Костадинова: Забравеният писател Петър Карапетров
Мирела Костадинова
Петър Карапетров е измежду тези писатели и издатели на България, които изцяло сме изтрили от паметта си. Творческото му дело несправедливо е забравено след 1944 година Преиздаден е единствено романът му „ Исперих “, който не е сред най-силните негови исторически произведения. Имаме виновност! До своята гибел той е един от най-дълголетните членове на Съюза на българските писатели.
Разгръщам пожълтелите страници на книгите, които е издал. Там се вижда обликът му на патриот, отдал гения си за литературата и запазване на историческото ни минало. Из под перото му се раждат освен разкази за българската история, а и такива със обществен привкус, които слагат въпросите за справедливостта.
Талантлив прозаик е. Сред известните му исторически книги са „ Тангра “, „ Размирни години “, „ Борба на боговете “, „ Богомили “, „ Войводата Ивац “. Автор е на либрето за операта „ Алцек “, музиката написа маестро Георги Атанасов. Писателят е насочил погледа си към най-далечното минало, към събития и герои, за които няма извори и следи в националната памет. Книгите му са илюстрирани простичко и в тях възкръсват далечни времена. Петър Карапетров разчита избледнелите страници на предишното. Внушава самочувствие, че сме наследници на нравствени и мъжествени хора.
Романът му „ Размирни години “ споделя за Ивайло. Писателят измъква от мрака националния водител и го демонстрира като наследник на пастири и орачи, безрезервен, неустрашим, умен. Героят му носи чертите на своя народ, даже минусите му, които го довеждат до крах. Авторът ни припомня в книгата си, че лидер, който загърби доверието на народа си, неговите премеждия и болки, губи и персоналното си достолепие. Накрая пада в пропастта на презрението.
За малко известния създател на исторически книги писателят Кирил Христов написа през 1937 година: „ В романите на Карапетров безбройните детайлности са дадени не просто като исторически обстоятелства, а със сугестивистична мощ на огромен стихотворец, мощно, безапелационно “.
Карапетров е издател на доста книги свързани с българското историческо минало. Заедно с брат си Александър Карапетров основават издателство „ Древна България “. Заедно отпечатват поредици от библиотеки за историческо четиво. Една от най-значимите е „ Български исторически романи “. В продължение на години излизат на книжния пазар редица исторически книги. При двамата братя Карапетрови писателят Стоян Загорчинов издава „ Ден финален, ден господен “, Фани Попова Мутафова – „ Солунският чудотоворец “, „ Дъщерята на Калояна “, „ Цар Иван Асен “. В тази библиотека разгласяват исторически романи Константин Петканов, Людмил Стоянов, Стилиян Чилингиров, Добри Немиров. Бял свят виждат исторически творби от Анна Каменова, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Атанас Душков, Георги Крънзов, Цветан Минков и други наши писатели.
Той основава още библиотеки за предишното – „ Исторически разкази “, „ Педагогическа историческа библиотека “, „ Малки романи биографии “. Делото му е разностранно, само че явно има за цел да оказва помощ за запазване на българското историческо минало.
Петър Карапетров е от Казанлък. За него не се знае доста. Роден е на 18 февруари 1900 година в фамилията на преподавател. Първата си творба печата в библиотека „ Искрица “ в родния си град. Учи гимназия в Стара Загора. Дипломира се право и дипломация в Софийски университет. Специализира в Париж. Загърбва юридическите науки, които биха му донесли повече средства и авторитет. Занимава се с журналистическа работа.
Заедно с Пантелей Матеев основава издателство „ Перун “. Двамата, през 1924 година, отпечатват „ Алманах за българската жена “. Чрез тази книга желаят да дадат на дамата потребно четиво, обвързвано с нейния усет, с цел да не бъде повърхностна и суетна. В изданието са показани в детайли тематики свързани с обзавеждането на дома, движимостите, рационалните разноски, храната, майчинството, облеклото и въпроси свързани с нейната просвета и знания. Спретнатото томче има за цел „ душевното и физическото образование “ на дамата. Алманахът излиза всяка година посредством съдействието на известни българки, които пишат публикации за мода, изкуство и история.
Редактира седмичника „ Свят – хора и изкуство “, по-късно „ Киновестник “, трансфорат в годините в списание „ Кинозвезда “. През 1926 година издава списанието за литература и изкуство „ Нов свят “. На неговите страници изгряват цветни репродукции от най-големите наши художници, утвърждават се имената на доста български писатели.
Тези, които са работили с Петър Карапетров в редакции разказвали, че е рядко учтив и културен човек. Бил извънредно дееспособен. Той е един от сътрудниците на Българска академия на науките – положил доста старания да се запази паметта за създатели на българската просвета. Сам основава мемоари за поета Христо Ясенов, писателите Елин Пелин, Константин Петканов, Рачо Стоянов, юриста Петко Стайнов. Пише за майстори на живописта – Ярослав Вешин, Иван Мърквичка, И. Репин, Д. Митов.
Богатото му литературно завещание търси откриватели, с цел да се разгърне мракът, в който се намира името и творчеството му. То се съхранява в Народната библиотека и е в действителност внушително. Разтваря вратите на историята ни и човешките светове, от които през днешния ден сме прекомерно отдалечени…
