Плевнелиев: Абдикацията на Румен Радев е сериозно падение на българската демокрация
Мирът е вероятен само посредством правила и интернационалните институции, а не посредством неофициални препоръки с неразбираеми функционалности. Това съобщи президент Росен Плевнелиев (2012 – 2017 г.) в изявление за Българска национална телевизия, в което разяснява българския автограф под Хартата на Съвета за мир на Доналд Тръмп, бъдещето на стратегическите връзки със Съединени американски щати и излизането на президента Румен Радев на партийната сцена.
Според Плевнелиев, възможната " доброволна абдикация " на Радев би била невиждана за българската народна власт и ще докара до съществено пренареждане на политическото пространство.
- Българска национална телевизия: Господин Плевнелиев, по какъв начин оценявате присъединяване на България в така наречен Съвет за мир на Доналд Тръмп и подписа, положен под хартата от премиера в оставка Росен Желязков? Добър ход ли беше това?
- Росен Плевнелиев: Моето персонално мнение е ясно – в случай че зависеше от мен, не бих поставил подписа си под подобен документ. Причината е елементарна: нито президентът Тръмп, нито президентът Путин, нито огромна част от държавните глави, участващи в този съвет, са знак на редовно изпитание за мир. Мир може да има само там, където има правила и работещи институции. Днес виждаме по какъв начин точно тези водачи разрушават разпоредбите на интернационалния ред, вместо да ги основават. Истинският път към мир минава през Организация на обединените нации и Съвета за сигурност – посредством спор, търсене на консенсус и законни решения. Не може да има мир посредством основаването на паралелни органи с неразбираеми функционалности и правила. Въпреки това разбирам за какво българското държавно управление е положило подписа си и виждам три съществени аргументи за това.
- Кои са те?
- Първата причина е личността на Николай Младенов. Той е извънреден посланик – най-хубавото, което България има, и заслужава цялостна поддръжка в задачата си за мир в Газа. Надявам се да успее, само че това е допустимо единствено при съблюдаване на правата както на палестинците, по този начин и на израелците, и при ценене на правилото за две страни. Втората причина е аргументът на премиера Желязков, с който съм склонен – по-добре България да бъде на масата, в сравнение с в менюто. Това е прагматична и рационална позиция. Има и призрачен сюжет: след няколко месеца България да има ляв президент, ляв популистки министър председател и популистко парламентарно болшинство, до момента в който президентите Тръмп и Путин си разпределят света и сферите на въздействие. В подобен подтекст е по-добре да сме участник, а не обект. Третата причина е стратегическото партньорство на България със Съединени американски щати, което занапред ще се задълбочава. Предстои строителство на нуклеарна централа, следва решение за ориста на " Лукойл " – най-голямата рафинерия на Балканите. Това може да се трансформира в американска инвестиция. Затова разбирам прагматичните причини на държавното управление. Моите причини обаче, като някогашен президент, са на първо място морални.
- Вие заговорихте за допустимо бъдеще с ляв президент и ляв министър председател. Как виждате излизането на Румен Радев на партийната сцена?
- Всеки президент остава в историята с не повече от едно изречение. Изречението за президента Радев ще бъде: " абдикира от поста ". Той напуща президентската институция, с цел да се бори за властта и да стане министър-председател. За мен това е съществено проваляне на българската народна власт – нещо, което до момента нито един държавен глава не си е разрешавал. Това е третата абдикация в историята на Третото българско царство, само че абдикациите на Батенберг и Фердинанд бяха по напълно разнообразни, недоброволни аргументи. Тук приказваме за първата доброволна абдикация на български президент – акт, който не оказва помощ на демокрацията ни по никакъв метод. Още през цялото време беше явно, че разбирането на Румен Радев не е да бъде обединител на нацията, а да се бори за власт.
- Ще докара ли това до пренареждане на гласоподавателите?
- Категорично да. Надявам се българските жители да гласоподават умно и да си дадат сметка кой кой е. Каква опция е президентът Радев, откакто девет години е във властта, назначи седем служебни държавни управления и подписа контракта " Боташ " по метода, по който го подписа – в последния миг? Очаквам пренареждане в политическото пространство и, дай Боже, повече народна власт, по-малко популизъм, повече съдружна просвета и ясни дълготрайни цели за България.
- Възможна ли е бъдеща колаборация сред ГЕРБ и партията на Румен Радев?
- Категорично не. Смятам, че ГЕРБ ще бъде в удобната позиция да бъде единственият същински политически конкурент на Румен Радев. Големият ми боязън е различен – че през 2026 година може да станем очевидци на едно от най-големите изменничества в българската политика. Това би било решение на ПП-ДБ, които се самоопределят като проевропейски и продемократичен блок, да си сътрудничат с президента Радев – същия човек, който ги назова " шарлатани ". Ако това не е по този начин, чакам ясно и изрично опровергаване от водачите им. Да излязат и да кажат: " Никога и по никакъв метод няма да си сътрудничим с президента Радев ". Демократична България го декларират ясно, Политическа партия обаче мълчат – същите, които бяха родени под крилото на президента Радев, които го поддържаха при преизбирането му, а по-късно бяха наречени " шарлатани ". Всички помним плакатите " Президентът Радев е президент на почтените ". Историята се разви по напълно друг метод.
