Мира Добрева с емоционална изповед
Мира Добрева е дългогодишно телевизионно лице на Българска национална телевизия, а неотдавна я гледаме и като лице на емблематичното предаване " Българска национална телевизия НА 60 ". Мира изненада и с появяването на своята книга " Столетниците ", по която работи дълго. Чаровната водеща е откровена пред кореспондент на БЛИЦ за измененията в професионален и персонален проект, за новите инициативи в писането и фамилията ѝ, написа blitz.bg
- Какво е за вас малкия екран и имало ли е миг, в който се обмисляли да се откажете?
- За мен малкия екран е тестване – на професионалния ми дълг, на силите ми, тестване за уменията ми, за здравето ми даже. За мен малкия екран е работа, на която се приписвам всецяло. Но знам, че сме взаимнозаменяеми. Винаги съм подготвена да си потегли и тя постоянно е подготвена да ме пусне. Само на основата на разбирателството и свободата едни връзки могат да се построяват – без значение дали става дума за работни такива или за персонални.
- Известността повече пречи или оказва помощ в живота?
- Вижте, по какъв начин се усмихвам в този момент и зад тази усмивка се крият толкоз спорни отговори… Откровена съм с Вас и по тази причина Ви признавам, че на мен известността по-скоро ми пречи. Ако бих могла, бих трансформирала това събитие. С годините от ден на ден откривам, че ми липсва усамотение и желанието никой да не ме познава се усилва.
- Наред с телевизионната кариера бележите и голям триумф като публицист. Книгите ви се радват на огромен триумф, само че по какъв начин стартира всичко с писането?
- О, благодаря Ви за тази оценка, само че апелирам да ми позволите да Ви поправям. Аз не бих употребила думата „ голям “, въпреки да се веселя на положителни продажби. Моята книга не е първа по брой тиражи. Никога не бе на чело на ранглиста. Никога за нея не писаха именити писатели. Но моята книга минава през мозъка и доближава в сърцето. Остава там, дружно с десетките разкази за столетници… И имам една оценка за нея, на която не съм се надявала и в най-смелите си фантазии. Тя пристигна шокиращо за мен и ме порази прочувствено в мига, в който прочетох какво Кеворк Кеворкян е написал за мен и книгата ми. Аз чета всички негови публикации, непрекъснато се осведомявам за десетки персони и събития от неговия уебсайт, само че да знам, че той освен е прочел СТОЛЕТНИЦИТЕ, а и ги е оценил по този начин високо – за мен е чест, за която ще съм признателна постоянно.
- Работите ли към този момент по последваща книга и на каква тематика ще бъде?
- Да, работя по идващ план – цяло лято четох от разнообразни източници, върших мемоари, посещавах библиотеки. Но с настъпването на телевизионния сезон опцията ми за работа по новата книга внезапно понижа и от днешна позиция изобщо не виждам по кое време ще видя края ѝ. Но писането на книги не е съревнование. Не бързам и знам, че и идващият ми писателски опит ще допре читателите.
- Не мога да не подмина артистичния ви наследник, който откровено ме забавлява в обществените мрежи. Мисли ли да се занимава с актьорство, защото доста му се отдава?
- О, Вие сте го забелязали? Благодаря… Да, в Инстаграм профила ми той е по-голямата „ звезда “. Десетки почитатели пишат на персонални известия с молба да продължи с рубриката " Miritca ", в която употребява възприятието си за комизъм и сарказма си, ориентиран против мен. Аз откровено се развличам с неговите хрумки, хората също, оказа се. Но той в този момент влиза в комплицираната възраст на младеж и прави това, което желае и когато изиска. Не го карам да прави Мириците принудително. Те и по тази причина са по този начин естествени и истински… Дали ще продължи да се занимава с актьорско майсторство – изобщо не е тематика. Той в този момент е седми клас и би трябвало крепко да учи, с цел да забележим къде ще го одобряват след ЕСПА учебното заведение, в което е в този момент.
- А какви са връзките ви с неговия татко Жоро Торнев? В последна сметка разграничени ли сте или продължавате да бъдете семейство?
- Знаете ли, и аз това се запитвам непрестанно. Мисля, че не сме тъкмо семейство, само че и не сме разграничени дефинитивно. Иначе връзките ни са положителни – ние сме духовно свързани и си оказваме помощ, когато това е належащо.
- Щастлива жена ли сте и какво в действителност ви прави удовлетворена от живота?
- Усещането за благополучие е субективно разбиране, а до цялостното благополучие човек доближава едвам няколко пъти в живота си – при знаменателни събития като женитба, раждане на дете… Аз постоянно съм покрай чувството за благополучие, даже прекомерно постоянно. Благодарна съм на Бог за това. Такъв човек съм, светоусещането ми е такова – да се вглеждам в хубавите неща и случки в този живот и евентуално по тази причина съм по-често усмихната, в сравнение с противоположното..
- Ковид рецесията повлия ли по някакъв осезателен метод на живота ви? Сблъскахте ли се с вируса?
- Да, несъмнено, на кой не повлия това лепкаво чудовище… Толкова ориси промени, толкоз хора погуби… Как да продължи човек напред не знае… Маски, спиртове, ваксини, боязън, напрежение, очакване на нови и нови вълни…Да, повлия ми всичко това, само че както всички останали хора, би трябвало да намерим метод да продължим напред. Ваксината е един от тези начини… Иначе да – сблъскахме се с този вирус. Аз и Жорко се разболяхме. Жоро и Лори (дъщеря ми) – не. Те двамата към този момент са имунизирани, ние с Жорко ще се имунизираме до дни (предвид обстоятелството, че прекарахме вируса, тестванията демонстрираха, че имахме три пъти над нормата антитела)
- Как ще коментирате наложените ограничения в в страната?
- Аз не разясня решения на управителни институции. Те са там, с цел да вземат решения в спешни обстановки. Аз съм жител на тази стана, с цел да ги съблюдавам. Това е..
- Мира, неотдавна ви виждаме на екран и като водещ на „ Българска национална телевизия на 60”. Как се отрази на връзките ви с Драго Драганов тази смяна?
- Подобни промени не са нещо извънредно, те са част от динамичността в малкия екран – освен в Българска национална телевизия, само че и като цяло. Драго е човек, който надълбоко почитам и дръзвам да нарека мой другар. Чини ми се, че той би споделил същото за мен и се надявам това вечно да остане по този начин.
- Какво е за вас малкия екран и имало ли е миг, в който се обмисляли да се откажете?
- За мен малкия екран е тестване – на професионалния ми дълг, на силите ми, тестване за уменията ми, за здравето ми даже. За мен малкия екран е работа, на която се приписвам всецяло. Но знам, че сме взаимнозаменяеми. Винаги съм подготвена да си потегли и тя постоянно е подготвена да ме пусне. Само на основата на разбирателството и свободата едни връзки могат да се построяват – без значение дали става дума за работни такива или за персонални.
- Известността повече пречи или оказва помощ в живота?
- Вижте, по какъв начин се усмихвам в този момент и зад тази усмивка се крият толкоз спорни отговори… Откровена съм с Вас и по тази причина Ви признавам, че на мен известността по-скоро ми пречи. Ако бих могла, бих трансформирала това събитие. С годините от ден на ден откривам, че ми липсва усамотение и желанието никой да не ме познава се усилва.
- Наред с телевизионната кариера бележите и голям триумф като публицист. Книгите ви се радват на огромен триумф, само че по какъв начин стартира всичко с писането?
- О, благодаря Ви за тази оценка, само че апелирам да ми позволите да Ви поправям. Аз не бих употребила думата „ голям “, въпреки да се веселя на положителни продажби. Моята книга не е първа по брой тиражи. Никога не бе на чело на ранглиста. Никога за нея не писаха именити писатели. Но моята книга минава през мозъка и доближава в сърцето. Остава там, дружно с десетките разкази за столетници… И имам една оценка за нея, на която не съм се надявала и в най-смелите си фантазии. Тя пристигна шокиращо за мен и ме порази прочувствено в мига, в който прочетох какво Кеворк Кеворкян е написал за мен и книгата ми. Аз чета всички негови публикации, непрекъснато се осведомявам за десетки персони и събития от неговия уебсайт, само че да знам, че той освен е прочел СТОЛЕТНИЦИТЕ, а и ги е оценил по този начин високо – за мен е чест, за която ще съм признателна постоянно.
- Работите ли към този момент по последваща книга и на каква тематика ще бъде?
- Да, работя по идващ план – цяло лято четох от разнообразни източници, върших мемоари, посещавах библиотеки. Но с настъпването на телевизионния сезон опцията ми за работа по новата книга внезапно понижа и от днешна позиция изобщо не виждам по кое време ще видя края ѝ. Но писането на книги не е съревнование. Не бързам и знам, че и идващият ми писателски опит ще допре читателите.
- Не мога да не подмина артистичния ви наследник, който откровено ме забавлява в обществените мрежи. Мисли ли да се занимава с актьорство, защото доста му се отдава?
- О, Вие сте го забелязали? Благодаря… Да, в Инстаграм профила ми той е по-голямата „ звезда “. Десетки почитатели пишат на персонални известия с молба да продължи с рубриката " Miritca ", в която употребява възприятието си за комизъм и сарказма си, ориентиран против мен. Аз откровено се развличам с неговите хрумки, хората също, оказа се. Но той в този момент влиза в комплицираната възраст на младеж и прави това, което желае и когато изиска. Не го карам да прави Мириците принудително. Те и по тази причина са по този начин естествени и истински… Дали ще продължи да се занимава с актьорско майсторство – изобщо не е тематика. Той в този момент е седми клас и би трябвало крепко да учи, с цел да забележим къде ще го одобряват след ЕСПА учебното заведение, в което е в този момент.
- А какви са връзките ви с неговия татко Жоро Торнев? В последна сметка разграничени ли сте или продължавате да бъдете семейство?
- Знаете ли, и аз това се запитвам непрестанно. Мисля, че не сме тъкмо семейство, само че и не сме разграничени дефинитивно. Иначе връзките ни са положителни – ние сме духовно свързани и си оказваме помощ, когато това е належащо.
- Щастлива жена ли сте и какво в действителност ви прави удовлетворена от живота?
- Усещането за благополучие е субективно разбиране, а до цялостното благополучие човек доближава едвам няколко пъти в живота си – при знаменателни събития като женитба, раждане на дете… Аз постоянно съм покрай чувството за благополучие, даже прекомерно постоянно. Благодарна съм на Бог за това. Такъв човек съм, светоусещането ми е такова – да се вглеждам в хубавите неща и случки в този живот и евентуално по тази причина съм по-често усмихната, в сравнение с противоположното..
- Ковид рецесията повлия ли по някакъв осезателен метод на живота ви? Сблъскахте ли се с вируса?
- Да, несъмнено, на кой не повлия това лепкаво чудовище… Толкова ориси промени, толкоз хора погуби… Как да продължи човек напред не знае… Маски, спиртове, ваксини, боязън, напрежение, очакване на нови и нови вълни…Да, повлия ми всичко това, само че както всички останали хора, би трябвало да намерим метод да продължим напред. Ваксината е един от тези начини… Иначе да – сблъскахме се с този вирус. Аз и Жорко се разболяхме. Жоро и Лори (дъщеря ми) – не. Те двамата към този момент са имунизирани, ние с Жорко ще се имунизираме до дни (предвид обстоятелството, че прекарахме вируса, тестванията демонстрираха, че имахме три пъти над нормата антитела)
- Как ще коментирате наложените ограничения в в страната?
- Аз не разясня решения на управителни институции. Те са там, с цел да вземат решения в спешни обстановки. Аз съм жител на тази стана, с цел да ги съблюдавам. Това е..
- Мира, неотдавна ви виждаме на екран и като водещ на „ Българска национална телевизия на 60”. Как се отрази на връзките ви с Драго Драганов тази смяна?
- Подобни промени не са нещо извънредно, те са част от динамичността в малкия екран – освен в Българска национална телевизия, само че и като цяло. Драго е човек, който надълбоко почитам и дръзвам да нарека мой другар. Чини ми се, че той би споделил същото за мен и се надявам това вечно да остане по този начин.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ