Беларуско-украинската граница започна да прилича на позиционен фронт
Минск към този момент не разчита на добросъседство с Украйна
Миналата седмица президентът на Беларус А. Лукашенко разгласи основаването на районна формация войски взаимно с Русия. Скоро започнаха да се появяват известия за идването на съветския съставен елемент на обединената формация в републиката. На 16 октомври поданици на Минск видяха съветска военна авиация да се навърта над града.
Включването на четири някогашни украински области в Русия, оповестяването на частична готовност, настъплението на украинските войски в Харковска област и северната част на ДНР, саботажа на Кримския мост, съветските ракетни офанзиви на украинска инфраструктура, новата вълна на бягство на чиновниците на посолствата от Киев - всичко това демонстрира, че СВО навлиза в качествено нов стадий.
На този декор военните мерки в Беларус наподобяват като допустима подготовка на републиката за по-активно влизане в спора. Това частично се улеснява от извикването на украинския дипломат на килима в беларуското външно министерство и обстоятелството, че след взривяването на Кримския мост А. Лукашенко насочи доста внезапно предизвестие към украинските управляващи за недопустимостта на сходни офанзиви в Беларус, заплашвайки с изострен отговор.
Много звук провокираха изказванията на ръководителя на беларуското външно министерство Владимир Макей за въвеждането на режим на антитерористична интервенция (АTO) в републиката. И макар че след това думите на Макей бяха опровергани от белоруското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и от самия А. Лукашенко, управляващите признават, че в републиката са въведени засилени ограничения за битка с тероризма. Скоро беларуските медии оповестиха за предотвратяването на терористични офанзиви.
Беларуските служби за сигурност оповестяват за повишаване на напрежението на беларуско-украинската граница. Според тях Украйна е направила миниране на гранични региони, а също по този начин е взривила всички мостове, водещи към Беларус. Освен това, съгласно беларуския граничен комитет, вместо украински граничари на границата работят неидентифицирани въоръжени хора, които постоянно правят дребни провокации. Така беларуско-украинската граница към този момент наподобява на позиционен фронт, а не на граница сред две страни.
В същото време беларуските управляващи не престават да акцентират, че няма да вземат директно присъединяване в специфичната военна интервенция в Украйна. Опровергават се и слуховете за възможна готовност. Според белоруските управляващи главната функционалност на Беларус в границите на СВО е да пази западните граници на съюзната страна от възможни закани от блока на НАТО, на първо място от Литва и Полша.
Така А. Лукашенко разгласи основаването на взаимна районна формация на войските на съюзната страна в подтекста на опасност от запад, а не от юг. Говорим на първо място за полско-литовското направление.
Засега сходна опасност наподобява значително хипотетична. В момента НАТО избира да остане в прокси война, воювайки с Русия с ръцете на украински бойци. Същата Варшава се държи много безшумно (по полските стандарти, схваща се). Друг въпрос е какъв брой дълго ще може да продължи този миг...
Въпросът какво ще съставлява беларуско-руската формация и какъв брой огромно ще бъде съветското военно наличие в Беларус към момента е открит. В частност, ще бъдат ли основани пълноценни съветски военни бази, за които се приказва от дълго време.
На 17 октомври представител на беларуското министерство на защитата заяви, че 9000 души персонален състав, до 200 бойни машини, 170 танка и 100 оръдия и минохвъргачки ще дойдат в Беларус от Русия за присъединяване в районната формация на войските,
Предполага се, че обект на украински ракетни офанзиви може да бъде на първо място беларуската железопътна инфраструктура, с цел да се забави придвижването на съветски и беларуски войски. Както знаете, в първите дни на СВО, редица дребни актове на бойкот фактически се случиха в беларуската железница. А стягането на контрола върху железопътната инфраструктура, оповестено на 17 октомври, също демонстрира, че беларуските управляващи обмислят съществено опасността за железницата.
Не могат да бъдат изключени офанзиви против уреди като петролната рафинерия в Мозир, ситуирана в непосредствена непосредственост до украинската граница. Това ще бъде сериозен удар по беларуската стопанска система и ще усложни снабдяването на руско-беларуската формация с горива и смазочни материали.
И въпреки всичко тези несъмнено съществени закани до момента наподобяват значително хипотетични. Украйна не е заинтригувана от ескалация в беларуска посока, защото всеки удар по беларуската инфраструктура може да се схване като проблем за война и да докара до отваряне на беларуския фронт.
А Украйна не е подготвена за война на два фронта. Изглежда точно заради тази причина Киев към този момент се въздържа от удари по територията на Беларус, макар че съветските Брянска, Белгородска, Курска области постоянно са обект на украински ракетни офанзиви.
Беларуско-украинските връзки в този момент наподобяват на Студената война. Границата на двете страни е превърната в позиционен фронт, само че нито една от страните не желае да реалокира този фронт. Като цяло Минск към този момент не разчита на добросъседство с Украйна.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Миналата седмица президентът на Беларус А. Лукашенко разгласи основаването на районна формация войски взаимно с Русия. Скоро започнаха да се появяват известия за идването на съветския съставен елемент на обединената формация в републиката. На 16 октомври поданици на Минск видяха съветска военна авиация да се навърта над града.
Включването на четири някогашни украински области в Русия, оповестяването на частична готовност, настъплението на украинските войски в Харковска област и северната част на ДНР, саботажа на Кримския мост, съветските ракетни офанзиви на украинска инфраструктура, новата вълна на бягство на чиновниците на посолствата от Киев - всичко това демонстрира, че СВО навлиза в качествено нов стадий.
На този декор военните мерки в Беларус наподобяват като допустима подготовка на републиката за по-активно влизане в спора. Това частично се улеснява от извикването на украинския дипломат на килима в беларуското външно министерство и обстоятелството, че след взривяването на Кримския мост А. Лукашенко насочи доста внезапно предизвестие към украинските управляващи за недопустимостта на сходни офанзиви в Беларус, заплашвайки с изострен отговор.
Много звук провокираха изказванията на ръководителя на беларуското външно министерство Владимир Макей за въвеждането на режим на антитерористична интервенция (АTO) в републиката. И макар че след това думите на Макей бяха опровергани от белоруското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и от самия А. Лукашенко, управляващите признават, че в републиката са въведени засилени ограничения за битка с тероризма. Скоро беларуските медии оповестиха за предотвратяването на терористични офанзиви.
Беларуските служби за сигурност оповестяват за повишаване на напрежението на беларуско-украинската граница. Според тях Украйна е направила миниране на гранични региони, а също по този начин е взривила всички мостове, водещи към Беларус. Освен това, съгласно беларуския граничен комитет, вместо украински граничари на границата работят неидентифицирани въоръжени хора, които постоянно правят дребни провокации. Така беларуско-украинската граница към този момент наподобява на позиционен фронт, а не на граница сред две страни.
В същото време беларуските управляващи не престават да акцентират, че няма да вземат директно присъединяване в специфичната военна интервенция в Украйна. Опровергават се и слуховете за възможна готовност. Според белоруските управляващи главната функционалност на Беларус в границите на СВО е да пази западните граници на съюзната страна от възможни закани от блока на НАТО, на първо място от Литва и Полша.
Така А. Лукашенко разгласи основаването на взаимна районна формация на войските на съюзната страна в подтекста на опасност от запад, а не от юг. Говорим на първо място за полско-литовското направление.
Засега сходна опасност наподобява значително хипотетична. В момента НАТО избира да остане в прокси война, воювайки с Русия с ръцете на украински бойци. Същата Варшава се държи много безшумно (по полските стандарти, схваща се). Друг въпрос е какъв брой дълго ще може да продължи този миг...
Въпросът какво ще съставлява беларуско-руската формация и какъв брой огромно ще бъде съветското военно наличие в Беларус към момента е открит. В частност, ще бъдат ли основани пълноценни съветски военни бази, за които се приказва от дълго време.
На 17 октомври представител на беларуското министерство на защитата заяви, че 9000 души персонален състав, до 200 бойни машини, 170 танка и 100 оръдия и минохвъргачки ще дойдат в Беларус от Русия за присъединяване в районната формация на войските,
Предполага се, че обект на украински ракетни офанзиви може да бъде на първо място беларуската железопътна инфраструктура, с цел да се забави придвижването на съветски и беларуски войски. Както знаете, в първите дни на СВО, редица дребни актове на бойкот фактически се случиха в беларуската железница. А стягането на контрола върху железопътната инфраструктура, оповестено на 17 октомври, също демонстрира, че беларуските управляващи обмислят съществено опасността за железницата.
Не могат да бъдат изключени офанзиви против уреди като петролната рафинерия в Мозир, ситуирана в непосредствена непосредственост до украинската граница. Това ще бъде сериозен удар по беларуската стопанска система и ще усложни снабдяването на руско-беларуската формация с горива и смазочни материали.
И въпреки всичко тези несъмнено съществени закани до момента наподобяват значително хипотетични. Украйна не е заинтригувана от ескалация в беларуска посока, защото всеки удар по беларуската инфраструктура може да се схване като проблем за война и да докара до отваряне на беларуския фронт.
А Украйна не е подготвена за война на два фронта. Изглежда точно заради тази причина Киев към този момент се въздържа от удари по територията на Беларус, макар че съветските Брянска, Белгородска, Курска области постоянно са обект на украински ракетни офанзиви.
Беларуско-украинските връзки в този момент наподобяват на Студената война. Границата на двете страни е превърната в позиционен фронт, само че нито една от страните не желае да реалокира този фронт. Като цяло Минск към този момент не разчита на добросъседство с Украйна.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ