Търсенето на метали се насочва към морското дъно
Минно-добивната промишленост стартира все по-сериозно да поглежда, за смут на природозащитниците, към дъното на океаните в търсене на метали като да вземем за пример мед и кобалт, от които индустрията изпитва все по-голяма потребност, оповестява Асошиейтед прес.
Учените от своя страна предизвестяват, че извличането на потребни изкопаеми от сериозни за регулирането на климата екосистеми може да нанесе непоправими вреди на бъдещето на Земята и човечеството. Проблемът е във фокуса на огромна конференция, провеждаща се предходната и тази седмица в Ямайка под егидата на Международния орган за морското дъно (International Seabed Authority - ISA).
Организацията, която е под егидата на Организация на обединените нации, има за задача да се грижи за дълбокия океан, който не попада под юрисдикцията на нито една страна. Досега тя е издала 31 лиценза за изследвания, а мнозина се притесняват, че скоро ще се стигне до идната стъпка и организацията може да даде лиценз за рандеман в интернационалните води, регулация за какъвто към момента няма.
Експертите са на мнение, че сходен лиценз може да докара до същински подводен миньорски взрив и да замърси дълбокия океан с звук, прахуляк и светлина. " Това са едни от дребното останали девствени места на нашата планета. Има доста неща, които могат да бъдат унищожени ", споделя морският биолог и откривател Дива Еймън, теоретичен консултант към океанската самодейност " Беньоф " към университета на Калифорния, Санта Барбара.
Първите лицензи за изследване в дълбоки води са издадени при започване на нашия век, а 17 от всички утвърдени до момента са съсредоточени в зоната на разлома Клариън-Клипертон, заемащ 4,5 милиона кв. км сред Хавай и Мексико. Проучванията се правят на дълбочина сред 4000 и 6000 м.
Интересът към дълбоководния рандеман на метали и минерали толкоз се е засилил, че ISA към този момент се среща три пъти годишно, а не два, както беше до неотдавна. Очаква се към юли 2023 година организацията да вземе значимо решение по тематиката.
Минно-добивните компании настояват, че добивът на минерали от морското дъно е по-евтин и има по-малко влияние върху околната среда и обществото. " Няма да има срутени хвостохранилища, заличаване на културни обекти, изсичане на тропически гори, деца-миньори ", показва в особено изказване " Ю Кей Сийбед рисорсис " (UK Seabed Resources), дъщерна компания на " Локхийд Мартин " (Lockheed Martin), която разполага с два лиценза за изследване в зоната Клариън-Клипертон.
ISA издава лицензи на държавни компании или на страни, които са подписали Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право и са се съгласили да спонсорират частни компании, търсещи в интернационалните води мед, никел, кобалт, желязо, манган и други руди. За отбелязване е, че Съединени американски щати не са се включили към конвенцията.
Международната организация по силата (МАЕ) предвижда, че до 2050 година търсенето на тези метали ще се усили шест пъти, защото електрическите автомобили и инсталациите за възобновима сила са мощно подвластни от тях, съгласно отчет на организация " Фич " от октомври. " Интензитетът на излъчванията от добива и обработката на кобалт, алуминий и никел е висок, тъй че внезапният растеж на търсенето може да докара до увеличение на чистия въглероден отпечатък ", се показва в отчета.
Науру, дребната тихоокеанска островна страна, оглавява напъните за разрешаване на дълбоководния рандеман на минерали. Страната показва, че е уязвима на измененията на климата и желае да се възползва от финансовите благоприятни условия, предоставяни й от океанския рандеман.
Силният напън за разрешаване на подводното минно дело обаче стартира да безпокои доста други страни. " Страхуваме се от вероятните последствия ", съобщи при започване на конференцията представителката на Бразилия Елза Морейра Марселиньо де Кащро.
По-рано тази година пък френският президент Еманюел Макрон се разгласи в поддръжка на възбраната на дълбоководното минно дело, а в границите на конференцията Германия, която разполага с два проучвателни лиценза, разгласи, че на този стадий не има намерение да финансира индустриален рандеман от морското дъно.
Няколко огромни компании дадоха обещание да не употребяват метали, извлечени от дъното на океаните, а няколко страни, измежду които Нова Зеландия, Фиджи и Самоа приканиха за мораториум, до момента в който не бъде изяснено евентуалното влияние на подобен рандеман.
" Не можете да регулирате това, което не разбирате ", показва Дънкан Къри, юрист по интернационално и екологично право към Коалицията за запазване на дълбоките води (Deep Sea Conservation Coalition), основана в Нидерландия асоциация на екологични организации.
По-малко от 1 на 100 от дълбокия океан е изследван, защото това начинание е скъпо, механически мъчно и времеемко, показват специалисти. Същевременно океаните гълтам повече въглероден диоксид от атмосферата от растенията и почвата и всяка външна интервенция би могла да се окаже пагубна, показва учени.
Генералният секретар на ISA Майкъл Лодж съобщи при откриването на конференцията, че организацията желае да подсигурява отбраната на моретата и уточни, че страните членки работят върху съответната регулация. Той добави, че по време на предходната среща по-рано тази година организацията е разширила предпазените зони до 1,97 милиона кв. км в големия район, за който са издадени множеството от експлоатационните лицензи. Плановете за други зони занапред ще се създават.
Учените от своя страна предизвестяват, че извличането на потребни изкопаеми от сериозни за регулирането на климата екосистеми може да нанесе непоправими вреди на бъдещето на Земята и човечеството. Проблемът е във фокуса на огромна конференция, провеждаща се предходната и тази седмица в Ямайка под егидата на Международния орган за морското дъно (International Seabed Authority - ISA).
Организацията, която е под егидата на Организация на обединените нации, има за задача да се грижи за дълбокия океан, който не попада под юрисдикцията на нито една страна. Досега тя е издала 31 лиценза за изследвания, а мнозина се притесняват, че скоро ще се стигне до идната стъпка и организацията може да даде лиценз за рандеман в интернационалните води, регулация за какъвто към момента няма.
Експертите са на мнение, че сходен лиценз може да докара до същински подводен миньорски взрив и да замърси дълбокия океан с звук, прахуляк и светлина. " Това са едни от дребното останали девствени места на нашата планета. Има доста неща, които могат да бъдат унищожени ", споделя морският биолог и откривател Дива Еймън, теоретичен консултант към океанската самодейност " Беньоф " към университета на Калифорния, Санта Барбара.
Първите лицензи за изследване в дълбоки води са издадени при започване на нашия век, а 17 от всички утвърдени до момента са съсредоточени в зоната на разлома Клариън-Клипертон, заемащ 4,5 милиона кв. км сред Хавай и Мексико. Проучванията се правят на дълбочина сред 4000 и 6000 м.
Интересът към дълбоководния рандеман на метали и минерали толкоз се е засилил, че ISA към този момент се среща три пъти годишно, а не два, както беше до неотдавна. Очаква се към юли 2023 година организацията да вземе значимо решение по тематиката.
Минно-добивните компании настояват, че добивът на минерали от морското дъно е по-евтин и има по-малко влияние върху околната среда и обществото. " Няма да има срутени хвостохранилища, заличаване на културни обекти, изсичане на тропически гори, деца-миньори ", показва в особено изказване " Ю Кей Сийбед рисорсис " (UK Seabed Resources), дъщерна компания на " Локхийд Мартин " (Lockheed Martin), която разполага с два лиценза за изследване в зоната Клариън-Клипертон.
ISA издава лицензи на държавни компании или на страни, които са подписали Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право и са се съгласили да спонсорират частни компании, търсещи в интернационалните води мед, никел, кобалт, желязо, манган и други руди. За отбелязване е, че Съединени американски щати не са се включили към конвенцията.
Международната организация по силата (МАЕ) предвижда, че до 2050 година търсенето на тези метали ще се усили шест пъти, защото електрическите автомобили и инсталациите за възобновима сила са мощно подвластни от тях, съгласно отчет на организация " Фич " от октомври. " Интензитетът на излъчванията от добива и обработката на кобалт, алуминий и никел е висок, тъй че внезапният растеж на търсенето може да докара до увеличение на чистия въглероден отпечатък ", се показва в отчета.
Науру, дребната тихоокеанска островна страна, оглавява напъните за разрешаване на дълбоководния рандеман на минерали. Страната показва, че е уязвима на измененията на климата и желае да се възползва от финансовите благоприятни условия, предоставяни й от океанския рандеман.
Силният напън за разрешаване на подводното минно дело обаче стартира да безпокои доста други страни. " Страхуваме се от вероятните последствия ", съобщи при започване на конференцията представителката на Бразилия Елза Морейра Марселиньо де Кащро.
По-рано тази година пък френският президент Еманюел Макрон се разгласи в поддръжка на възбраната на дълбоководното минно дело, а в границите на конференцията Германия, която разполага с два проучвателни лиценза, разгласи, че на този стадий не има намерение да финансира индустриален рандеман от морското дъно.
Няколко огромни компании дадоха обещание да не употребяват метали, извлечени от дъното на океаните, а няколко страни, измежду които Нова Зеландия, Фиджи и Самоа приканиха за мораториум, до момента в който не бъде изяснено евентуалното влияние на подобен рандеман.
" Не можете да регулирате това, което не разбирате ", показва Дънкан Къри, юрист по интернационално и екологично право към Коалицията за запазване на дълбоките води (Deep Sea Conservation Coalition), основана в Нидерландия асоциация на екологични организации.
По-малко от 1 на 100 от дълбокия океан е изследван, защото това начинание е скъпо, механически мъчно и времеемко, показват специалисти. Същевременно океаните гълтам повече въглероден диоксид от атмосферата от растенията и почвата и всяка външна интервенция би могла да се окаже пагубна, показва учени.
Генералният секретар на ISA Майкъл Лодж съобщи при откриването на конференцията, че организацията желае да подсигурява отбраната на моретата и уточни, че страните членки работят върху съответната регулация. Той добави, че по време на предходната среща по-рано тази година организацията е разширила предпазените зони до 1,97 милиона кв. км в големия район, за който са издадени множеството от експлоатационните лицензи. Плановете за други зони занапред ще се създават.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ