Министрите от ЕС решават за кандидатския статут на Босна и Херцеговина
Министрите по европейските въпроси на 27-те страни от Европейски Съюз, които се срещат през днешния ден в Брюксел, би трябвало да вземат решение за даване на статут на претендент на Босна и Херцеговина, което ще бъде първият стадий от дългия развой на присъединение на балканската страна към Блока, оповестява телевизионният канал N1 .
Положително решение - което изисква единогласие - наподобява допустимо, споделят дипломатически източници, седмица след срещата на върха в Тирана, на която Европейски Съюз " препотвърди своя ангажимент " към вероятността за консолидиране на Западните Балкани.
Някои от страните членки твърдо поддържат Босна и Херцеговина да получи статут на кандидатка, в това число Хърватия, до момента в който другите са на мнение, че страната не е изпълнила нужните условия за това.
След това вероятно дадената " зелена светлина “ от министрите би трябвало да бъде подкрепена от водачите на Общността на срещата на върха на Европейски Съюз в четвъртък.
През октомври Европейската комисия предложи на държавите-членки да дават статут на претендент на БиХ, която има население от 3,5 милиона души, страда от беднотия и политическа неустойчивост и е изправена пред опасността от фракционизъм.
Върховният представител на Европейски Съюз по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел акцентира нуждата от " внасяне на позитивен подтик “, като уточни, че войната в Украйна е придала " нов геополитически смисъл “ на разширението, което е " дълготрайна инвестиция в мир, разцвет и непоклатимост за нашия континент ".
Европейският комисар по разширението Оливер Вархей прикани водачите на Босна и Херцеговина " да се възползват оптимално от тази историческа опция и бързо да приложат ограниченията, посочени в рекомендацията на Комисията ".
Комисията дефинира 14 целта за промени, които остават " основни за започване на договаряния за присъединение ".
Признаването на статута на претендент е единствено началото на дълъг развой.
Следващата стъпка, която също изисква единодушието на държавите-членки, е започването на публични договаряния за присъединение, което лишава време, защото страните кандидатки би трябвало да включат огромен брой европейски законодателни актове в националното си законодателство.
Седем страни към този момент са публични претенденти за участие в Европейски Съюз: Турция (1999 година, в този момент замразен процес), Северна Македония (2005 г.), Черна гора (2010 г.), Сърбия (2012 г.), Албания (2014 г.), Украйна и Молдова (2022 г.). Косово също разгласи желанието си да кандидатства за участие в Европейски Съюз.
Положително решение - което изисква единогласие - наподобява допустимо, споделят дипломатически източници, седмица след срещата на върха в Тирана, на която Европейски Съюз " препотвърди своя ангажимент " към вероятността за консолидиране на Западните Балкани.
Някои от страните членки твърдо поддържат Босна и Херцеговина да получи статут на кандидатка, в това число Хърватия, до момента в който другите са на мнение, че страната не е изпълнила нужните условия за това.
След това вероятно дадената " зелена светлина “ от министрите би трябвало да бъде подкрепена от водачите на Общността на срещата на върха на Европейски Съюз в четвъртък.
През октомври Европейската комисия предложи на държавите-членки да дават статут на претендент на БиХ, която има население от 3,5 милиона души, страда от беднотия и политическа неустойчивост и е изправена пред опасността от фракционизъм.
Върховният представител на Европейски Съюз по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел акцентира нуждата от " внасяне на позитивен подтик “, като уточни, че войната в Украйна е придала " нов геополитически смисъл “ на разширението, което е " дълготрайна инвестиция в мир, разцвет и непоклатимост за нашия континент ".
Европейският комисар по разширението Оливер Вархей прикани водачите на Босна и Херцеговина " да се възползват оптимално от тази историческа опция и бързо да приложат ограниченията, посочени в рекомендацията на Комисията ".
Комисията дефинира 14 целта за промени, които остават " основни за започване на договаряния за присъединение ".
Признаването на статута на претендент е единствено началото на дълъг развой.
Следващата стъпка, която също изисква единодушието на държавите-членки, е започването на публични договаряния за присъединение, което лишава време, защото страните кандидатки би трябвало да включат огромен брой европейски законодателни актове в националното си законодателство.
Седем страни към този момент са публични претенденти за участие в Европейски Съюз: Турция (1999 година, в този момент замразен процес), Северна Македония (2005 г.), Черна гора (2010 г.), Сърбия (2012 г.), Албания (2014 г.), Украйна и Молдова (2022 г.). Косово също разгласи желанието си да кандидатства за участие в Европейски Съюз.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ




