Страните от Г-7 освобождават спешно петролни запаси, за да намалят цената
Три страни от Г-7, в това число Съединени американски щати, до момента са изразили поддръжка за концепцията, уточни финансовото издание, базирайки се на неназовани източници, като добави, че министрите и изпълнителният шеф на МАЕ Фатих Бирол ще проведат телефонен диалог, с цел да обсъдят въздействието на войната с Иран.
Срещата идва на фона на скока на цените на петрола с над 25% по-рано в понеделник, доближавайки 120 $ за барел – най-високите равнища от първата половина на 2022 година, защото някои огромни производители в Близкия изток понижиха производството и доставките, а разрастващата се война сред Съединени американски щати и Израел с Иран ускори опасения от продължителни спирания на корабоплаването в района и по-специално през Ормузкия пролив.
Новината оказа помощ за известно ограничение на днешния първичен мощен ценови растеж, като към 10.00 часа българско време фючърсите на нефт Брент нарастват с близо 15% към 10,60 $ за барел, а тези на американския лек необработен нефт WTI – с 11,4% към 101,25 $ за барел.
32-те страни членове на МАЕ държат стратегически запаси като част от групова система за изключителни обстановки, предопределена за рецесии с цените на петрола. Един от източниците на „ Файненшъл таймс “ съобщи, че някои американски чиновници считат, че би било допустимо взаимното освобождение в диапазона от 300 до 400 милиона барела, което се равнявана на 25% до 30% от общия запас в размер на 1,2 милиарда барела.
От основаването на организацията е имало пет групови освобождавания на част от петролните запаси от страни, членки на МАЕ. Последните две бяха през 2022 година, с цел да се противодейства на скока на цените на петрола след съветската инвазия в Украйна през първите месеци на войната.
През предходната седмица МАЕ организира изключителна среща, с цел да обмисли разновидности за справяне с зараждаща рецесия с доставките на нефт. В документ, квалифициран за срещата, се споделя, че МАЕ е „ подготвена да работи в поддръжка на стабилността на петролните пазари “. В поверителния документ се отбелязва, че страните от МАЕ държат над 1,24 милиарда барела обществени ресурси, в допълнение към още към 600 милиона барела индустриални ресурси, които биха могли да обезпечат в допълнение предложение на пазара, в случай че е належащо.
Тези ресурси биха могли да покрият близо един месец от общото търсене на нефт в страните от МАЕ и над 140 дни чист импорт, се споделя в документа. Съединени американски щати и Япония съставляват към 700 милиона барела от общо 1,24 милиарда барела.
Китай, който не е пълновръстен член на МАЕ, също разполага с големи петролни запаси, които е натрупал през последните 12 месеца. Анализаторите пресмятат, че Пекин разполага с сред 1,1 и 1,4 милиарда барела нефт, които евентуално биха покрили до към 140 дни вътрешно търсене на импорт на нефт.
Днешната среща на Г-7 се организира в миг, когато президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп е изправен пред напън да спре стръмното повишаване на цената на суровия нефт от началото на войната. Средната цена на бензина в Съединени американски щати се увеличи до 3,45 $ за галон до неделя, от 2,98 $ за галон преди седмица, и е обречена да продължи да се покачва, в случай че Тръмп не успее да обърне наклонността.
В обществената си мрежа американският президент Доналд Тръмп отхвърли терзанията, като написа, че „ краткосрочният скок на цените на петрола, който ще падне бързо, когато унищожим нуклеарната опасност от Иран, е доста дребна цена за Съединени американски щати и света за сигурност и мир. Само простаци мислят друго! “.
Увеличението на цените на петрола през последната седмица провокира световни последствия, заплашвайки с световен инфлационен скок, който може да нанесе трайни вреди на икономическия напредък в целия свят.
Китай, Индия, Южна Корея, Япония, Германия, Италия и Испания са измежду най-големите вносители на необработен нефт, което ги прави мощно изложени на ценови шокове.
Междувременно Бахрейн заяви, че Иран е поразил нейна петролна рафинерия. Израелската войска е нанесла удари по цели в централната част на Иран, в това число вътрешни командни центрове за сигурност и площадки за изстрелване на ракети. Това са първите удари на Израел откакто Техеран уточни Моджтаба Хаменей за висш водач на Ислямската република.
