Светът на кръстопът: Ще се откажем ли от въглища, петрол и газ?
Министри от необятен кръг страни се събраха в Белем за COP30, употребявайки взаимната поява, с цел да лобират за световен проект, който последователно да изведе света от въглищата, петрола и газта. Представители на страни като Германия, Колумбия, Англия и Кения стояха паралелно с климатичната пратеничка на Маршаловите острови Тина Стеге, която прикани за общи старания – дух, който тя съпостави с бразилската идея Mutirao – за основаване на пътна карта за прехода от изкопаеми горива. Колумбия интензивно търси поддръжка за включване на подобен проект във финалния документ на COP, като договарящи показват, че към 80 страни към този момент поддържат концепцията. Макар концепцията да се базира на постигнатото на COP28 в Дубай, ускоряващото се повишаване на излъчванията и влошаващите се климатични индикатори ускоряват опасенията, че диалозите сред съвсем 200 народи към момента не отразяват нужната неотложност.
Тази година срещата се преглежда като повратна точка за осъществяване на предходни обещания, а не просто за нови задължения. Основното напрежение е обвързвано с задачите за понижаване на излъчванията, които страните трябваше да показват по Парижкото съглашение. Анализи демонстрират, че даже всички страни да изпълнят уговорките си, световните температури ще надвишават пределa от 1,5 градуса по Целзий, контрактуван преди десетилетие. Настоящите прогнози сочат повишаване с 2,6–2,8 градуса до края на века – равнище, което учените предизвестяват, че би довело до рискови и необратими климатични последици.
COP30 разгласява проектодокумент с няколко вероятни пътища, в това число годишни инспекции на напредъка и групова пътна карта за последователното унищожаване на изкопаемите горива. Климатични специалисти правят оценка първия план като извънредно явен, което дава действителен късмет на домакина да реализира важен политически резултат.
Тина Стеге предизвести, че съществуващите препратки към прехода от изкопаеми горива остават слаби и се показват като опционален текст. Подобни опасения изрази и Яну Ковалциг от " Оксфам " Германия, акцентирайки, че предложенията не отразяват разликата сред нужните понижения на излъчванията и действителните задължения на страните. Коалицията за корав проект за занемаряване на изкопаемите горива чака опозиция от огромни производители като Саудитска Арабия и Иран.
Друг основен въпрос е финансирането. Развиващите се страни предизвестяват, че акомодацията към климатичните промени става непостижима без доста нарастване на помощта. Министърът на околната среда на Сиера Леоне Джиу Абдулай съобщи, че страните, изложени на наводнения, стихии и покачващи се морета, се нуждаят от средства, които надвишават националните им бюджети. Според отчет на ЮНЕП разрастващите се страни ще се нуждаят от към 310 милиарда $ годишно до 2035 година за справяне с влошаващите се климатични въздействия.
Представители на дребните островни страни показаха сходно отчаяние, като подчертаха, че климатичното финансиране не е щедрост, а обвързване на огромните емитенти. Проектът на COP30 предлага тригодишен проект с ясни упования за приноса на по-богатите страни и предложение за утрояване на настоящата цел от 40 милиарда $ годишно за акомодация. Германия, най-големият донор на фонда за акомодация, разгласи спомагателни 60 милиона евро на срещата тази година.
Още един противоречив миг е връзката сред климатичните ограничения и международната търговия. Някои страни се притесняват, че новите политики – като налози за въглерод или строги зелени стандарти – могат да се трансфорат в търговски бариери, засягащи непропорционално разрастващите се стопански системи. Китай и Индия упорстват за категорично опълчване на такива ограничения, до момента в който Европейски Съюз отстоява своята позиция. Проектът предлага вероятни решения, в това число годишна среща на Организация на обединените нации за обзор на разпоредбите за климатична търговия или нов конгрес за оценка на икономическите резултати.
Съединените щати, макар че са вторият максимален замърсител, не участваха на тазгодишната среща, което бе маркирано от доста делегати. Очаква се финалните полемики да продължат до постигането на единодушие по отношение на пътната карта за прехода от изкопаеми горива, за която страните дадоха обещание още преди години.
Тази година срещата се преглежда като повратна точка за осъществяване на предходни обещания, а не просто за нови задължения. Основното напрежение е обвързвано с задачите за понижаване на излъчванията, които страните трябваше да показват по Парижкото съглашение. Анализи демонстрират, че даже всички страни да изпълнят уговорките си, световните температури ще надвишават пределa от 1,5 градуса по Целзий, контрактуван преди десетилетие. Настоящите прогнози сочат повишаване с 2,6–2,8 градуса до края на века – равнище, което учените предизвестяват, че би довело до рискови и необратими климатични последици.
COP30 разгласява проектодокумент с няколко вероятни пътища, в това число годишни инспекции на напредъка и групова пътна карта за последователното унищожаване на изкопаемите горива. Климатични специалисти правят оценка първия план като извънредно явен, което дава действителен късмет на домакина да реализира важен политически резултат.
Тина Стеге предизвести, че съществуващите препратки към прехода от изкопаеми горива остават слаби и се показват като опционален текст. Подобни опасения изрази и Яну Ковалциг от " Оксфам " Германия, акцентирайки, че предложенията не отразяват разликата сред нужните понижения на излъчванията и действителните задължения на страните. Коалицията за корав проект за занемаряване на изкопаемите горива чака опозиция от огромни производители като Саудитска Арабия и Иран.
Друг основен въпрос е финансирането. Развиващите се страни предизвестяват, че акомодацията към климатичните промени става непостижима без доста нарастване на помощта. Министърът на околната среда на Сиера Леоне Джиу Абдулай съобщи, че страните, изложени на наводнения, стихии и покачващи се морета, се нуждаят от средства, които надвишават националните им бюджети. Според отчет на ЮНЕП разрастващите се страни ще се нуждаят от към 310 милиарда $ годишно до 2035 година за справяне с влошаващите се климатични въздействия.
Представители на дребните островни страни показаха сходно отчаяние, като подчертаха, че климатичното финансиране не е щедрост, а обвързване на огромните емитенти. Проектът на COP30 предлага тригодишен проект с ясни упования за приноса на по-богатите страни и предложение за утрояване на настоящата цел от 40 милиарда $ годишно за акомодация. Германия, най-големият донор на фонда за акомодация, разгласи спомагателни 60 милиона евро на срещата тази година.
Още един противоречив миг е връзката сред климатичните ограничения и международната търговия. Някои страни се притесняват, че новите политики – като налози за въглерод или строги зелени стандарти – могат да се трансфорат в търговски бариери, засягащи непропорционално разрастващите се стопански системи. Китай и Индия упорстват за категорично опълчване на такива ограничения, до момента в който Европейски Съюз отстоява своята позиция. Проектът предлага вероятни решения, в това число годишна среща на Организация на обединените нации за обзор на разпоредбите за климатична търговия или нов конгрес за оценка на икономическите резултати.
Съединените щати, макар че са вторият максимален замърсител, не участваха на тазгодишната среща, което бе маркирано от доста делегати. Очаква се финалните полемики да продължат до постигането на единодушие по отношение на пътната карта за прехода от изкопаеми горива, за която страните дадоха обещание още преди години.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ