Министерството на земеделието и храните представи основните резултати от проучването

Министерството на земеделието и храните показа главните резултати от изследването за съществуване на „ двоен стандарт “ при предлаганите на българския и европейския пазар храни.

В рамките на изследването са взети общо 106 проби, обхващащи 53 храни и напитки  от една и съща комерсиална марка, предлагани от една страна в комерсиална верига в България, а от друга – в същата или сходна верига магазини в определени държави-членки на Европейски Съюз (Германия, Австрия, Италия и Чехия).

Изследването обгръща:
Сравнение на етикети и на външни белези;Сравнителни изпитвания в лаборатория – по органолептични и физикохимични индикатори и наличие на характерни съставки;Сравнение на цените.Сравнение на етикети и лабораторни проучвания
Проведеното изследване демонстрира, че е налице разминаване в състава и качеството на някои артикули, предлагани на българския и европейския пазар.

ЕТИКЕТИ

Сравнението на етикетите сочи, че при 40 продукта (75,5% от обхванатите продукти) информацията на етикетите е идентична, а при 13 продукта (24,5%) са налице разлики в показаната информация във връзка с състав и/или хранителна стойност.

Различията в етикетите се отнасят за: мляко за дребни деца, моцарела, безалкохолни питиета, сладкарски, тестени и шоколадови артикули и зеленчуков бульон.

ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Органолептични индикатори (сензорен анализ) – от изследвани 28 продукта, при 5 продукта (17,9%) са налице разлики – моцарела, безалкохолни и шоколад

Физикохимични изпитвания – от изследвани 22 продукта, единствено при 1 артикул (4,5%) е намерено разграничение – мляко за дребни деца;

Анализ на наличието на разнообразни характерни съставки:
какао в шоколадови храни – от изследвани 2 продукта, при 1 артикул (50%) е намерено различие;немлечни мазнини – проучен е един артикул, като не е установено отклоняване.
КОНСТАТИРАНИ ПО-СЪЩЕСТВЕНИ РАЗЛИЧИЯ (чрез разбор на етикетите и извършените изпитвания)

Мляко за дребни деца - по-високо наличие на растителни мазнини (вкл. палмово масло) в българския аналог за сметка на по-малко наличие на мляко на прахуляк. Продуктът от България не съдържа млечна суроватка на прахуляк и е с по-ниско наличие на микроелементи и витамини. Въпреки че българският аналог може да се дефинира като с по-ниско качество, той се предлага на сходна цена с тази в Италия.

Сирене моцарела – разлика в цвета и усета на продуктите, съществуване на шупли в разрезната повърхнина и наслойка в саламурата на българския аналог. Продуктът от България е с по-ниско чисто количество и по-малко количество сирене в опаковката, за сметка на повече саламура.

Бързо замразени багети – по-малко салам и твърдо сирене в продукта на българския пазар, за сметка на повече чушки, доматено пюре и хлебна база.

Млечен шоколад – по-ниска масленост и по-ниско наличие на какао в българския аналог. В млечен шоколад от друга марка е открито по-малко наличие на лешници в продукта на българския пазар.

Безалкохолни питиета – разлики в състава, степента на газираност, усета и енергийната стойност.

При безалкохолна напитка с усет на портокал от една и съща марка, българският аналог е с малко по-ниско плодово наличие спрямо продукта от Австрия и съдържа глюкозо-фруктозен сироп вместо захар. Тъй като продуктът е необятно публикуван в цяла Европа е направено в допълнение съпоставяне на етикетите с още пет други държави-членки на Европейски Съюз (Италия, Испания, Белгия, Германия и Унгария), съгласно което плодовото наличие варира от 5% в Българи и Унгария до 12% в Италия. В Италия, Белгия, Германия и Австрия продуктът съдържа захар, а в България, Унгария и Испания – фруктозо-глюкозен сироп.

Сравнение на цените

Данните сочат, че при 31 продукта (58% от обхванатите продукти) цените в България са с сред 0,4% и 64,8% по-ниски от тези в съответната държава-членка на Европейски Съюз

Като цяло цените на шоколад, бисквитени произведения и безалкохолни питиета в България са значително под тези в останалите държави-членки на Европейски Съюз, обхванати от изследването.

22 продукта (42% от обхванатите продукти) се оферират по-скъпо в България (от 1% за сирене „ Бри “ в Чехия до 166% за една марка паста в Италия) в сравнение с в другата държава-членка на Европейски Съюз, като усещане прави:

Италия - фрапантна разлика при една марка макаронени произведения, чиито цени в България са към 2,5 пъти над тези на италианските аналози;

Германия - доста по-високи цени на българския пазар за плодов сок, чай и месни продукти;

За останалите артикули разликите не са толкоз основни – в множеството случаи разликата не надвишава 20% по-скъп артикул в България.

По страни:

сравнението с Австрия сочи преобладаващо по-ниски цени на българския пазар (само за 2  - мляко за деца и един тип пудинг, от 10 продукта цените на австрийския пазар са малко над тези в България)

При останалите 3 страни не може да се открои ясна наклонност.