Втори опит здравната каса да не финансира излишни болници
Министерството на здравеопазването още веднъж предлага критерии, по които здравната каса ще може да отсява с кои лечебни заведения да работи на местата, където има остатък от лечебни заведения. Потребностите от лечебни заведения, отделения и кревати следва да бъдат отначало реграментирани с подготвяната от министерството нова Национална здравна карта, откакто през октомври предходната година предходната беше оповестена за оскъдна от Върховния административен съд. Сега здравното министерство разгласява за публично разискване план на разпоредба за критериите, по които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще може да отсява с кои лечебни заведения да работи на местата със свръхпредлагане на медицински услуги.
Критериите дават предимство за тези, които обезпечават 24-часови наряди, имат незабавни отделения, обезпечават сложно лекуване, т.е. поддържат по-голям брой клиники и отделения в разнообразни специалности, вършат повече и по-сложни операции, през тях минават повече пациенти, включително през почивните дни, имат лична аптека, лаборатория и други Наличието на детски отделения също дава предимство при оценяването на лечебните заведения. Наред с това бонус точки ще дава и оценката на пациентите и тяхната задоволеност.
" Практиката през последните години сподели безотговорно и нецелесъобразно разгръщане на болничната леглова база по отношение на потребностите на популацията посредством откриване на значителен брой нови лечебни заведения за болнична помощ, както и посредством откриване на нови структури в съществуващите лечебни заведения. Всички тези нови лечебни заведения и нови действия се основават вследствие на избрани бизнес ползи и не са съобразени с потребностите на популацията от съответната здравна активност, като в това време те се явяват претенденти за договаряне с НЗОК ", се споделя в претекстовете на здравния министър Кирил Ананиев към предлаганите промени.
Както Mediapool писа, анулацията на здравната карта от съда отвори вратата за финансирането на десетки ненужни болнични структури. За това като краткотрайна мярка тази година с бюджета на НЗОК беше въведен непълен мораториум за финансирането на нови лечебни заведения и отделения.
В момента у нас действат над 340 лечебни заведения, а броят им продължава да пораства. Постоянно се разкриват нови лечебни заведения, основно в атрактивните, добре платени от НЗОК специалности като онкология, кардиология и ортопедията, която е примамлива с високата цена на медицинските произведения, които се заплащат най-вече от пациентите.
Новите структури се разкриват основно в огромните градове, където по този начин или другояче има засищане с лечебни заведения, като най-вече непотребни лечебни заведения има в София, Пловдив и Пазарджик.
Дори няколко новоразкрити кревати в ново поделение на съществуваща болница подвигат съществено разноските на здравната каса, защото междинният разход за едно болнично легло за интензивно лекуване годишно е 32 000 лв..
Според някогашния здравен министър Петър Москов, който искаше още в предходното държавно управление " Борисов " да наложи ограничавания за финансирането на непотребни лечебни заведения и отделения, поради неналичието на регулация всяка година се вършат 110 млн. лв. ненужни разноски в опазването на здравето, които обслужват лобистки ползи.
От по този начин заложените от здравното министерство критерии с по-голям късмет да запазят договорите си с касата са огромните лечебни заведения. Без контракт може да се окажат по-малки профилирани лечебни заведения (например хирургични или гинекологични и др.), които оферират действия, дублиращи тези в огромните, и в това време не могат да обезпечат същата необятна гама услуги.
Критериите дават предимство за тези, които обезпечават 24-часови наряди, имат незабавни отделения, обезпечават сложно лекуване, т.е. поддържат по-голям брой клиники и отделения в разнообразни специалности, вършат повече и по-сложни операции, през тях минават повече пациенти, включително през почивните дни, имат лична аптека, лаборатория и други Наличието на детски отделения също дава предимство при оценяването на лечебните заведения. Наред с това бонус точки ще дава и оценката на пациентите и тяхната задоволеност.
" Практиката през последните години сподели безотговорно и нецелесъобразно разгръщане на болничната леглова база по отношение на потребностите на популацията посредством откриване на значителен брой нови лечебни заведения за болнична помощ, както и посредством откриване на нови структури в съществуващите лечебни заведения. Всички тези нови лечебни заведения и нови действия се основават вследствие на избрани бизнес ползи и не са съобразени с потребностите на популацията от съответната здравна активност, като в това време те се явяват претенденти за договаряне с НЗОК ", се споделя в претекстовете на здравния министър Кирил Ананиев към предлаганите промени.
Както Mediapool писа, анулацията на здравната карта от съда отвори вратата за финансирането на десетки ненужни болнични структури. За това като краткотрайна мярка тази година с бюджета на НЗОК беше въведен непълен мораториум за финансирането на нови лечебни заведения и отделения.
В момента у нас действат над 340 лечебни заведения, а броят им продължава да пораства. Постоянно се разкриват нови лечебни заведения, основно в атрактивните, добре платени от НЗОК специалности като онкология, кардиология и ортопедията, която е примамлива с високата цена на медицинските произведения, които се заплащат най-вече от пациентите.
Новите структури се разкриват основно в огромните градове, където по този начин или другояче има засищане с лечебни заведения, като най-вече непотребни лечебни заведения има в София, Пловдив и Пазарджик.
Дори няколко новоразкрити кревати в ново поделение на съществуваща болница подвигат съществено разноските на здравната каса, защото междинният разход за едно болнично легло за интензивно лекуване годишно е 32 000 лв..
Според някогашния здравен министър Петър Москов, който искаше още в предходното държавно управление " Борисов " да наложи ограничавания за финансирането на непотребни лечебни заведения и отделения, поради неналичието на регулация всяка година се вършат 110 млн. лв. ненужни разноски в опазването на здравето, които обслужват лобистки ползи.
От по този начин заложените от здравното министерство критерии с по-голям късмет да запазят договорите си с касата са огромните лечебни заведения. Без контракт може да се окажат по-малки профилирани лечебни заведения (например хирургични или гинекологични и др.), които оферират действия, дублиращи тези в огромните, и в това време не могат да обезпечат същата необятна гама услуги.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ