Министерството на туризма обяви, че трябва да бъде запазена ДДС

Министерството на туризма разгласи, че би трябвало да бъде непокътната Данък добавена стойност ставката от 9 % за спортните уреди в планинските курорти, за заведенията за хранене и за туроператорите, които се занимават с входящ туризъм - за прехвърлянията на туристите до курортите, включени в туристическите пакети. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция Румен Драганов, шеф на Института за разбори и прогнози на осведомителната среда в туризма, който е и консултант на служебния министър на туризма. Той бе потърсен за коментар във връзка с подготовката на проектобюджета за идната година.

По закон диференцираната ставка от 9 % Данък добавена стойност за общата туристическа услуга, за спортните уреди и за туроператорите за входящ туризъм е в период до 30 юни 2024 година, а за ресторантьорите - до края на тази година.

Министерството поддържа оставането на ставката на Данък добавена стойност от 9 % за спортните уреди в планинските курорти и за прехвърлянията на туристите до курортите, включени в туристическите пакети, тъй като услугата е контрактувана като цени при тази ставка година по-рано, към този момент е разпродадена във Англия, Германия, други европейски страни, както и в прилежащите страни, разяснява Драганов. По тази причина съгласно него всякакво покачване на цената с връщането на ставката на 20 % ще се отрази отрицателно за туроператорите и на туристическите курорти, които би трябвало да работят на загуба.

По отношение на ставката на Данък добавена стойност от 9 % за ресторантьорите, която работи до края на тази година, Драганов уточни, че това е удобна мярка, която е дала резултат. Работата беше доста осветлена от една страна, от друга - нормализирана, а това, което дадоха обещание ресторантьорите - да усилят доста приходите, ние в този момент виждаме и то е в границите на към 25 % повече в интервала сред 2019 и 2025 година, разяснява Драганов.

По отношение на туроператорите за произлязъл туризъм специалистът уточни, че не поддържа и не поучава Министерството за понижаване на ставката за туроператорите за този тип туризъм. Няма по какъв начин България и българският поданик да подкрепя задгранични дестинации посредством облагодетелствано Данък добавена стойност, разяснява Драганов. Той уточни, че в тази ситуация става дума за " извънредно най-малък " % върху горницата, т.е. върху маржина, който туроператорите, работещи за чужбина, начисляват върху главната стока на задграничните хотели и заведения за хранене, включени в пакета. При продажби в България хотелиерство с 9 % ставка на Данък добавена стойност, ресторантьорството, което е със същата ставка, услугите на спортните уреди, които са в същия пакет и за които се предлага да останат също със ставка от 9 % на Данък добавена стойност, не трансформират цената.

По думите на Драганов би трябвало обаче да се намерения за туроператорите, които се занимават с входящ туризъм, тъй като прехвърлянията, които те правят сред летищата и курортите, включени в туристическия пакет на задграничния туроператор, би трябвало да остават със ставка на Данък добавена стойност от 9 %. Основанията за това предложение в тази ситуация също са към този момент контрактувани и продадени по старите цени, а и се прави за опазване на конкурентоспособността. Хотелиерите, ресторантьорите и транспортьорите, които вършат прехвърлянията на туристите на територията на България, са в грубо конкурентна битка с пазарите на Швейцария, Франция, Австрия, Андора в привличането на туристи у нас с конкурентни цени. Когато дойдат повече туристи на територията на България, те харчат парите си във всички заведения за хранене, а освен в тези в хотелите, в магазинната мрежа, за спомагателни услуги - посещаване на българско село, българска женитба, културни или други направления, вечерни или дневни мероприятия, подсети Драганов. Той означи, че всеки екскурзиант остава в България в допълнение към това, което е платил за главните туристически услуги, от порядъка на 771 евро, когато става въпрос за зимен туризъм, защото той е извънредно безценен и поради спомагателните услуги - прилагане на ски дрешник, ски обувки, ски услуги и ски екипировка. От тази позиция страна печели и си връща пониженото Данък добавена стойност неведнъж от приходи от разноските на задграничните туристи, които идват в България, счита съветникът на министъра на туризма.

Снежните упования

За интервала декември 2024 година - март 2025 година се чака броят на чужденците, които ще преминат границата на България, да е над 3,2 млн. или с 5 % повече от предходната година, а приходите, които ще бъдат осъществени от тях, по думите на Драганов, ще тушират всевъзможни въпроси, които биха зародили, в случай че Народното събрание удостовери ставката на Данък добавена стойност от 9 % за зимните уреди в планинските курорти, за заведенията за хранене и за прехвърлянията.

Драганов подсети, че договарянето за идващия зимен сезон 2025/2026 тече сега - октомври и ноември, като уточни, че с цел да може туристите, които дойдат у нас през декември да имат право да се запишат на почивки с близо 30 % понижение за идващия сезон, измененията в Закона за Данък добавена стойност би трябвало да бъдат признати към 15 ноември. По думите му това значи, че в случай че Народното събрание одобри преди 15 ноември връщане на Данък добавена стойност към 20 %, това ще оскъпи туристическата услуга, само че това може да бъде включено в туристическия пакет за следващата година. Ако измененията в закона не бъдат признати до 15 ноември, когато би трябвало да са доказани цените за идващия зимен сезон, тогава Данък добавена стойност ставката за трите сфери би трябвало да се резервира на ниво от 9 % и да бъде годна и за идната зима, а най-добре и отсега нататък, сподели Драганов.

Зимата по пазари

България не чака да има отлив на туристи от Израел тази зима поради военните дейности. Очакваме, че до зимата ще бъде възобновена летателната стратегия на Израел, което значи и възобновяване на туристическите визити у нас от тази страна, разяснява Драганов. Експертът уточни, че тази зима единствено за ски туризъм у нас се чака от чужбина да дойдат към 280 000 души. Освен това текат стратегиите, свързани с балнео, спа и уелнес, културен туризъм, дейни са и визитите при близки, родственици и другари, както и за бизнес туризъм в България, което води до удвояване на нощувките в категоризираните места за настаняване.

Най-много туристи, които чакаме тази зима, са от прилежащите страни - Румъния, Турция, Гърция, както и от Германия, Полша, Словакия и скандинавските страни и преди всичко по доходи от един екскурзиант - Англия.

Отиващата си 2024 г. 

От началото на годината до края на септември в България са пристигнали 10,7 млн. задгранични гости, а през 2019 година - 10,5 млн., което е 2,5 % растеж по отношение на най-силната година - 2019 година, сподели Драганов. За цялата 2024 година броят на чужденците, които ще посетят страната ни, се чака да е 13,1 млн., предвижда той. Тази година се чака над 9 млн. да са визитите на българите в чужбина, до момента в който предходната година те бяха към 8,8 млн.

Бюджетът за национална реклама

Бюджетът за националната реклама за следващата година ще се придържа в параметрите на предходните години - към 14 млн. лв., разяснява съветникът на министъра на туризма. Той подсети, че тези пари са главно за присъединяване в интернационалните изложби. Изчисленията на ведомството и на Института за разбори и прогнози на осведомителната среда в туризма сочат, че с изключение на Министерството на туризма, с бюджет за реклама в чужбина разполагат и Министерството на културата, Министерството на земеделието и храните, Министерството на стопанската система и промишлеността и още редица ведомства. Освен това частният бранш заделя многомилионна сума в договорите с задграничните туроператори и за присъединяване в по този начин наречените онлайн туроператори - търсачките, през които резервираме хотели, където за всяка резервация хотелиерът заделя 17-20 % от оповестената цена. Отделно изчисляваме, че над 7 млн. лв. е цената на скритата реклама, която се прави в обществените канали, където хората си вършат селфита, като към това се прибавят и утринните и обедните реклами на Министерството на туризма, взаимно с национални телевизионни блокове с прогнозата за времето, където се разгласяват фотоси от цялата страна, сумарно по калкулации на Института за национална реклама България влага към 68 милиона евро, сподели Драганов.

По този метод страната ни отделя близо 6,5 евро на задграничен клиент, който влиза от страната, а Гърция и Турция - към 11 евро, разяснява съветникът на министъра на туризма. По думите му това значи, че страната ни е съпоставима с двете страни, а също така и те пресмятат средствата за национално показване на туристическия артикул по същия метод. Те не пресмятат рекламата като бюджет на националната туристическа организация, като за Гърция той е 39 милиона евро, а те споделят, че харчат към 320 милиона евро, тъй като прибавят всички други форми, които вършат реклама на Гърция, сподели Драганов.