„За Земята“: МОСВ се оплете в противоречия относно измерването на качеството на въздуха
Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ се оплете в несъгласия по отношение на измерването на качеството на въздуха. Това оповестиха от екологичното съдружие „ За Земята “, които изпратиха публикация по тематиката до медиите.
Оттам разкриха информация, получена след продължителна административна и правосъдна борба , която демонстрира, че доста от измервателните станции в София не дават отговор на законовите условия за местонахождение . Според тях, Министерство на околната среда и водите се пробва да омаловажи тези констатации с обществена позиция, която обаче съдържа редица грешки и несъстоятелни изказвания. Това е изключително обезпокоително, защото качеството на въздуха е въпрос на публично здраве , и неточните измервания могат да скрият действителния мащаб на казуса, излагайки жителите на рискови равнища на замърсяване. Публикуваме цялостния текст на публикацията без редакторска интервенция:
„ Темата за проблемите в системата за премерване на чистотата на въздуха от няколко дни е измежду водещите вести в общественото пространство. Една от аргументите за това е добила известност в медиите информация от вътрешна инспекция на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), до която Екологично съдружие „ За Земята “, получи достъп след извоювано дело. От нея излиза наяве, че формалните измервания на въздуха в София са противозаконни от години. Министерство на околната среда и водите направи неблаговиден опит да опровергае част от изнесените изказвания, някои от тях основани на личните им заключения, с обществена позиция. Мотивите в нея обаче са или лъжливи, или несъстоятелни.
Станциите за премерване НЕ са сложени по отношение на условията
В оповестената от министерството позиция се споделя, че „ Публично изнесеното от За Земята изказване, че разположението на пунктовете за мониторинг към Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух не дава отговор на условията на европейското и националното законодателство, е изрично погрешно и неточно. “ От институцията декларират, че пунктовете се разполагат според използваните национални и европейски правила.
В отговор публикуваме документ, възложен ни след дълга административна и правосъдна борба, приключила с неоправдателно решение против държавните институции. С воденото благодарение на фондация „ Програма достъп до информация ” дело изискахме Изпълнителната организация по околна среда да ни даде достъп до направен от тях отчет за положението на мониторинговата система за непорочност на въздуха в страната. Въпреки влязлото в действие правосъдно решение, отчетът в неговата целокупност, както и протоколите към него към момента не са ни предоставени, само че получихме публична информация за тяхното наличие. Там откриваме следните изказвания:
„ АИС „ ИАОС/Павлово “ и АИС „ Младост “, София са класифицирани, като транспортни пунктове и дават отговор на условието за разстояние от кръстовище, само че не дават отговор на условията за разстояние от бордюр. Съгласно т.5.1., раздел III, Приложение №6 към член 11 от Наредба 12/2010 година при транспортно насочени ПМ устройството за взимане на проби се разполага (…) на не повече от 10 м. от бордюра. “
„ АИС „ Младост “, София – пунктът е позициониран (…) на 65 метра на бордюра на бул. Ал. Малинов
„ АИС „ ИАОС/Павлово “, София – пунктът е позициониран (…) на към 11 метра на бордюра на бул. Цар Борис III “.
Заключенията са направени от експертите на самата Изпълнителна организация по околна среда. За последното изказване би трябвало и да прибавим, че пунктът в кв. Павлово е на към 11 метра от локалното платно, а не от главната пътна лента на булеварда, където е същинският трафик, което също е много противоречива процедура. В справката има установени и още редица несъответствия с нормативната рамка на доста други измервателни станции в страната. Акцентираме на двете в София, тъй като по този начин сме създали и в изнесената от нас в началото информация.
С просто око е очевидно, че автоматизираната измервателна станция (АИС) Младост, която би трябвало да мери замърсяването от превоза, е сложена доста, доста надалеч от от най-близката улица. Изискванията за премерване на азотен диоксид са тя да бъде на разстояние оптимално 10 метра от бордюра (зоната в алено – дистанциите на графиката са приблизителни).
Станциите за премерване НЕ са сложени на верните местоположения в града
От Министерство на околната среда и водите означават, че при слагането на пунктовете се преценяват с наличните терени и инфраструктура: „ [п]ри определянето на площадките на пунктовете за мониторинг се регистрират съответните условия на предоставените от съответната община терени, както и следните фактори, които могат да бъдат взети поради: условия, свързани с териториалното обмисляне, съществуване на електрозахранване и телефонни връзки, сигурност, нужда от взаимно разполагане на пунктовете за взимане на проби за разнообразни замърсители. “
Изискванията за разстояние от пътното платно при слагане на пунктове за премерване на качеството на въздуха са императивни и не могат да бъдат нарушавани по други съображения. Компетентните органи не могат да се оправдават с сложни критерии, и въпреки и да имат някаква еластичност при установяване на площадките, те са задължени да изберат местоположението на станциите за премерване на чистотата на въздуха по метод, който подсигурява, че няма заплаха несъмнено замърсяване в града да остане неусетно. В тази връзка от министерството не дават съответно пояснение на обстоятелството, че при извършеното от „ За Земята ” целогодишно премерване през 2022 година по утвърдена в други страни в Европейски Съюз методология в 25 от 27 местоположения в София се следят превишени равнища на азотен диоксид над законовата норма, а единствените две, на които такова отклоняване не се регистрира, са локациите на двете автоматизирани измервателни станции – в Младост и Павлово. Това е очевидно нарушаване на условието пунктове да бъдат ситуирани в най-замърсените зони в града, с цел да не се „ скрива “ замърсяването, на което са изложени жителите.
Като допълнение цитираме и решение от 2019 година на Съда на Европейския съюз по така наречен дело Крайнест, с което сме сигурни, че в Министерство на околната среда и водите са от дълго време осведомени:
49 От това следва, че самото реализиране на задачата на Директива 2008/50 би било възпрепятствано, в случай че пунктовете за взимане на проби в дадена зона или агломерация не са били ситуирани съгласно с плануваните от нея критерии.
50 Тази заплаха може да се прояви и в случай че в границите на свободата на преценка, предоставена им от Директива 2008/50, способените национални органи не се стремят да подсигуряват нейната успеваемост. По този метод по-специално ако измерванията, направени на няколко площадки, могат по принцип да дават информация за най-замърсените региони по смисъла на приложение III, раздел Б, точка 1, писмен знак а), първо тире от тази инструкция, способените национални органи би трябвало да изберат местоположението на пунктовете за взимане на проби по подобен метод, че да се сведе до най-малко заплахата от това да остане неусетно превишаването на пределно допустимите стойности.Кое е по-важно? Да се мери там, където е най-замърсено и рисково за хората, или там, където има ток? В гъсто застроената София достъп до електрическата мрежа е вероятен на всички места, а самите станции са с размер на гаражна клетка (или 2 будки). Ако министерството не може да обезпечи за толкоз години подобаващи, отговарящи на закона площадки от няколко квадратни метра на съобразени с действителната обстановка с трафика в града места, е добре да се замислим дали не трябват съществени промени в тази институция.
Резултати от измервания на „ За Земята “ с данни за 2021 година за замърсяването с азотен диоксид в града. Куриозно е, че макар високите стойности в целия град, то е по-ниско навръх локациите на автоматизираните измервателни станции в Павлово и Младост. В измерванията за 2022 година двете местоположения даже са единствените 2 от общо 27 измервани места в София, в които средногодишните концентрации на токсичния газ са под пределно допустимата норма по закон.
Все още има нерешени проблеми с данните от измерванията
В своята позиция Министерство на околната среда и водите се опира на обстоятелството, че рапортува на европейските институции методите си на премерване, данните и прочие и употребява това като мотив, че всичко с тях, както и получените данни, са правилни. Припомняме, че България е имала и има наказателни процедури поради несъблюдение на законодателството, обвързвано с качеството на въздуха и няма да се изненадаме, в случай че започва такава и поради метода на премерване му.
Заглавието на текста е „ Министерство на околната среда и водите не укрива данни за чистотата на въздуха в градовете “. Ние сме съгласни с това изказване – институциите са транспарантни в това отношение и Изпълнителна организация по околна среда сътвори система, в която данните са обществено налични. Това се случи откакто в продължение на години „ За Земята “ и „ Програма Достъп до информация “ водиха и завоюваха каузи против организацията неведнъж, тъй като институцията не предоставяше такава информация с разнообразни (и както съдилищата отсъдиха) несъстоятелни причини. От министерството обаче пропущат основния факт, че когато институциите мерят въздуха тук-там, които „ прикриват ” действителното замърсяване, тази бистрота е и въвеждане на жителите в илюзия. Обръщаме и внимание, че към момента Изпълнителна агенция по околна среда не е построила система, която да разреши автоматизирано да се достъпват данни от измервателната мрежа в действително време от всички. Въпреки че, както споделят от Министерство на околната среда и водите, те вършат това за Европейската организация по околна среда.
Това не е съответна реакция от министерството на сериозен проблем
В „ За Земята “ се надявахме на съответна реакция на Министерството на околната среда и водите. Неаргументираното отменяне на обстоятелствата не ги трансформира, а единствено демонстрира нежеланието на институцията да поеме отговорността, предоставена ѝ със закон. Ако няма храброст един проблем да бъде приет, в това число и обществено пред обществеността, то надали ще има воля той да бъде решен. Като организация, която постоянно е защитавала правата и здравето на жителите, ще създадем всичко допустимо това да се случи и този път и макар нежеланието на Министерство на околната среда и водите мониторинговата система да стартира да действа вярно и законосъобразно, проблемите с качеството на въздуха да бъдат открити тъкмо и да бъдат адресирани по най-хубавия метод. Защото от това зависят живота и здравето на всички нас. Продължаваме да сме отсреща за диалог с министъра на околната среда за разискване на въпросните ограничения и решения, които могат да бъдат подхванати “.
ИАРА ускорява инспекциите по река Дунав, Черно море и вътрешните водоеми




