МОН уверява: Никой няма да закрива чуждите езици в училище
Министерството на образованието увери, че не е правилно, че се закрива чуждоезиковото образование. Този въпрос сложи “24 часа ”, откакто стана гореща тематика за родители и политици през последните дни в обществените мрежи, като се позоваха на “секретен документ ” на институцията.
Попитахме Министерството на образованието и науката какви инструкции е изпратило до районните ръководства на образованието в страна. От тях излиза наяве, че приемът отстрани “Чужди езици ” с интензивно проучване се реализира както до момента – в езикови гимназии и в учебни заведения, които имат потенциал да го оферират.
Тоест интензивните паралелки с непознати езици остават, не се понижават и не се закриват. Предвижда се обаче учебни заведения, които не оферират общообразователни предмети на съответния език, да бъдат насърчени да избират профили със засилено проучване на български език и литература или естествени науки пред непознатите езици.
От МОН изясняват логиката – за какво в редица учебни заведения избират да учат в 8-и клас единствено език по образеца на езиковите гимназии, в случай че по-късно не учат нито един предмет на него. От това страдат общите им резултати, без да ги има нужните предпоставки да надграждат език във всички последващи години на образованието си.
В напътствията се приказва за приоритизация, а не за възбрана. Ясно посочваме задачата, само че това е първата крачка – занапред всичко това ще се разяснява по места, ще се разисква с учебните заведения и ще се търси баланс.
Със сигурност ще има и промени във финалния тип на план-приема. Но в случай че не опитаме да променим посоката, не можем да чакаме и повишение на резултатите ни, изясни просветният министър Красимир Вълчев.
От МОН припомниха, че неколкократно са заявявали, че ще се търси метод за балансиране на образователните проекти в гимназиален стадий. Целта е да се ускори общообразователната подготовка – български език и литература (БЕЛ), математика и естествени науки – без да се стесняват опциите за качествено проучване на непознати езици. Всъщност това са и изпратените до учебните заведения инструкции за обмисляне на държавния план-прием за образователната 2026/2027 година, разясни Красимир Вълчев.
От години в системата се приказва за “фаворизиране ” на чуждоезиковото образование за сметка на ощетяване на базовите умения – езикови, математически, логичен и аналитични, които са сериозно значими за реализация на младите. “Светът към този момент не търси тясна специализация, а необятна просветеност и адаптивност, коментира неведнъж министърът. Затова и се търсят спомагателни ограничения за балансиране, но като се резервира ролята на езиковите гимназии.
Чуждоезиковото образование през днешния ден обаче излиза доста отвън тези просветителни институции, като действително в последните години от някогашни техникуми до учебни заведения с дребен брой възпитаници оферират на родителите “засилено проучване на непознати езици ”. Така се оказва, че възпитаници в 12-и клас имат съществени дефицити в българския език, какво остава за чуждоезиковото им образование.
Какво се споделя в напътствията на МОН?
От ведомството обясниха, че писмото е част от годишните рекомендации, които стигат до учебните заведения при пускане на процедура за обмисляне на план-приема, която протича обществено и се разисква в продължение на няколко месеца, в това число с бизнеса, обществеността и локалната власт. На този стадий те са предварителни и постоянно има огромни разбърквания при окончателното приемане.
Традиционно по това време на годината МОН дава инструкции, в които се дефинира поредност – приоритизация, а не възбрана. Както се вижда в тях, профил “Чужди езици ” е подложен след STEM профилите, профилите “Хуманитарни науки ”, “Предприемачески ”, “Икономическо развиване ” и други
В напътствията се акцентира, че приемът отстрани “Чужди езици ” с интензивно проучване се реализира както до момента – в езикови гимназии и в учебни заведения, които имат потенциал да го оферират.
Тоест интензивните паралелки с чужди езици остават, не се понижават и не се закриват.
Паралелки с профил “Чужди езици ” се позволяват в учебни заведения, които дават интензивно образование в 8-и клас и най-малко три предмета, изучавани на съответния непознат език в 9-и и 10-и клас. Това подсигурява високо качество на подготовката, а не негово ограничение. По тази тематика министърът е споделял, че интензивното проучване на непознат език в 8-и клас има смисъл, в случай че по-късно и други предмети се учат на съответния непознат език. Нелогично е обаче в 8-и клас в природо-математическа паралелка да не се учат естествени науки.
Документът позволява профил “Чужди езици ” с разширено проучване и в други учебни заведения, които обаче покриват качества и резултати. Това значи, че няма възбрана за разширено проучване – то продължава, стига учебното заведение да демонстрира положителни достижения по главните предмети.
Изискването учебните заведения да имат устойчиви резултати по български език и литература и математика не лимитира езиците, а стопира практиката учебни заведения с ниски резултати да откриват чуждоезикови паралелки за сметка на главните познания. В доста учебни заведения, в това число с ниски резултати на външните оценения, са се разкривали чуждоезикови паралелки, а това води до изкривяван на системата, обобщава министър Вълчев.
Защо се прави всичко това?
В редица учебни заведения часовете по непознати езици надвишават 900–1000 за целия гимназиален стадий, до момента в който тези по български език и литература постоянно остават към 560, а по математика – към 420 часа.
l В част от профилите с разширено проучване на език първият непознат език доближава 998 часа, до момента в който часовете по български език и литература са 561 часа, а по математика – 422 за целия интервал на образование.
l В професионални паралелки до момента по първи непознат език се учи 720 часа против 555 по български език и литература и 418 по математика.
Така през последните години чуждоезиковото образование се е трансформирало в преобладаващо, а резултатът съгласно МОН е забележим: учениците реализират по-добри триумфи по непознати езици по отношение на преди 25 година, само че остават със доста по-слаби резултати по български език и литература, математика и естествени науки.
Данните за действителния банкет в VIII клас за образователната 2025/2026 година демонстрират следното систематизиране:
29% от профилираните паралелки са с профил “Чужди езици ”
21% от профилираните паралелки са с профил “Природни науки ”
17% от профилираните паралелки са с профил “Софтуерни и хардуерни науки ”
9% от профилираните паралелки са с профил “Математически ”
7% от профилираните паралелки са с профил “Предприемачески ” и 7% от профилираните паралелки са с профил “Хуманитарни науки ”
Останалите общо 10% са профилирани паралелки отстрани “Обществени науки ”, профил “Икономическо развиване ”, профил “Изобразително изкуство ”, профил “Музика ”, профил “Физическо образование и спорт ”.
Очевидно профил “Чужди езици ” заема най-големия дял от всички профилирани паралелки в страната. Това води до релативно ограничение на паралелките в механически, природо-математически и STEM посоки – основни за пазара на труда.
Специализираните познания към този момент не са задоволителни, нужни са базови умения. А тези умения се образуват посредством осмисляне и задълбочено учене на филантропични науки - български език и литература, история, математика, естествени и публични науки. Именно тези дисциплини предизвикат мислене, аналитичност, сдържаност, ориентировка, функционална просветеност.
А какво вършат нашите образователни проекти в гимназиален стадий сега - оферират противоположното – свръхамбициозна профилирана подготовка и засилено чуждоезиково образование, казва Красимир Вълчев.
Попитахме Министерството на образованието и науката какви инструкции е изпратило до районните ръководства на образованието в страна. От тях излиза наяве, че приемът отстрани “Чужди езици ” с интензивно проучване се реализира както до момента – в езикови гимназии и в учебни заведения, които имат потенциал да го оферират.
Тоест интензивните паралелки с непознати езици остават, не се понижават и не се закриват. Предвижда се обаче учебни заведения, които не оферират общообразователни предмети на съответния език, да бъдат насърчени да избират профили със засилено проучване на български език и литература или естествени науки пред непознатите езици.
От МОН изясняват логиката – за какво в редица учебни заведения избират да учат в 8-и клас единствено език по образеца на езиковите гимназии, в случай че по-късно не учат нито един предмет на него. От това страдат общите им резултати, без да ги има нужните предпоставки да надграждат език във всички последващи години на образованието си.
В напътствията се приказва за приоритизация, а не за възбрана. Ясно посочваме задачата, само че това е първата крачка – занапред всичко това ще се разяснява по места, ще се разисква с учебните заведения и ще се търси баланс.
Със сигурност ще има и промени във финалния тип на план-приема. Но в случай че не опитаме да променим посоката, не можем да чакаме и повишение на резултатите ни, изясни просветният министър Красимир Вълчев.
От МОН припомниха, че неколкократно са заявявали, че ще се търси метод за балансиране на образователните проекти в гимназиален стадий. Целта е да се ускори общообразователната подготовка – български език и литература (БЕЛ), математика и естествени науки – без да се стесняват опциите за качествено проучване на непознати езици. Всъщност това са и изпратените до учебните заведения инструкции за обмисляне на държавния план-прием за образователната 2026/2027 година, разясни Красимир Вълчев.
От години в системата се приказва за “фаворизиране ” на чуждоезиковото образование за сметка на ощетяване на базовите умения – езикови, математически, логичен и аналитични, които са сериозно значими за реализация на младите. “Светът към този момент не търси тясна специализация, а необятна просветеност и адаптивност, коментира неведнъж министърът. Затова и се търсят спомагателни ограничения за балансиране, но като се резервира ролята на езиковите гимназии.
Чуждоезиковото образование през днешния ден обаче излиза доста отвън тези просветителни институции, като действително в последните години от някогашни техникуми до учебни заведения с дребен брой възпитаници оферират на родителите “засилено проучване на непознати езици ”. Така се оказва, че възпитаници в 12-и клас имат съществени дефицити в българския език, какво остава за чуждоезиковото им образование.
Какво се споделя в напътствията на МОН?
От ведомството обясниха, че писмото е част от годишните рекомендации, които стигат до учебните заведения при пускане на процедура за обмисляне на план-приема, която протича обществено и се разисква в продължение на няколко месеца, в това число с бизнеса, обществеността и локалната власт. На този стадий те са предварителни и постоянно има огромни разбърквания при окончателното приемане.
Традиционно по това време на годината МОН дава инструкции, в които се дефинира поредност – приоритизация, а не възбрана. Както се вижда в тях, профил “Чужди езици ” е подложен след STEM профилите, профилите “Хуманитарни науки ”, “Предприемачески ”, “Икономическо развиване ” и други
В напътствията се акцентира, че приемът отстрани “Чужди езици ” с интензивно проучване се реализира както до момента – в езикови гимназии и в учебни заведения, които имат потенциал да го оферират.
Тоест интензивните паралелки с чужди езици остават, не се понижават и не се закриват.
Паралелки с профил “Чужди езици ” се позволяват в учебни заведения, които дават интензивно образование в 8-и клас и най-малко три предмета, изучавани на съответния непознат език в 9-и и 10-и клас. Това подсигурява високо качество на подготовката, а не негово ограничение. По тази тематика министърът е споделял, че интензивното проучване на непознат език в 8-и клас има смисъл, в случай че по-късно и други предмети се учат на съответния непознат език. Нелогично е обаче в 8-и клас в природо-математическа паралелка да не се учат естествени науки.
Документът позволява профил “Чужди езици ” с разширено проучване и в други учебни заведения, които обаче покриват качества и резултати. Това значи, че няма възбрана за разширено проучване – то продължава, стига учебното заведение да демонстрира положителни достижения по главните предмети.
Изискването учебните заведения да имат устойчиви резултати по български език и литература и математика не лимитира езиците, а стопира практиката учебни заведения с ниски резултати да откриват чуждоезикови паралелки за сметка на главните познания. В доста учебни заведения, в това число с ниски резултати на външните оценения, са се разкривали чуждоезикови паралелки, а това води до изкривяван на системата, обобщава министър Вълчев.
Защо се прави всичко това?
В редица учебни заведения часовете по непознати езици надвишават 900–1000 за целия гимназиален стадий, до момента в който тези по български език и литература постоянно остават към 560, а по математика – към 420 часа.
l В част от профилите с разширено проучване на език първият непознат език доближава 998 часа, до момента в който часовете по български език и литература са 561 часа, а по математика – 422 за целия интервал на образование.
l В професионални паралелки до момента по първи непознат език се учи 720 часа против 555 по български език и литература и 418 по математика.
Така през последните години чуждоезиковото образование се е трансформирало в преобладаващо, а резултатът съгласно МОН е забележим: учениците реализират по-добри триумфи по непознати езици по отношение на преди 25 година, само че остават със доста по-слаби резултати по български език и литература, математика и естествени науки.
Данните за действителния банкет в VIII клас за образователната 2025/2026 година демонстрират следното систематизиране:
29% от профилираните паралелки са с профил “Чужди езици ”
21% от профилираните паралелки са с профил “Природни науки ”
17% от профилираните паралелки са с профил “Софтуерни и хардуерни науки ”
9% от профилираните паралелки са с профил “Математически ”
7% от профилираните паралелки са с профил “Предприемачески ” и 7% от профилираните паралелки са с профил “Хуманитарни науки ”
Останалите общо 10% са профилирани паралелки отстрани “Обществени науки ”, профил “Икономическо развиване ”, профил “Изобразително изкуство ”, профил “Музика ”, профил “Физическо образование и спорт ”.
Очевидно профил “Чужди езици ” заема най-големия дял от всички профилирани паралелки в страната. Това води до релативно ограничение на паралелките в механически, природо-математически и STEM посоки – основни за пазара на труда.
Специализираните познания към този момент не са задоволителни, нужни са базови умения. А тези умения се образуват посредством осмисляне и задълбочено учене на филантропични науки - български език и литература, история, математика, естествени и публични науки. Именно тези дисциплини предизвикат мислене, аналитичност, сдържаност, ориентировка, функционална просветеност.
А какво вършат нашите образователни проекти в гимназиален стадий сега - оферират противоположното – свръхамбициозна профилирана подготовка и засилено чуждоезиково образование, казва Красимир Вълчев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ