Украинското образование готви пушечно месо
Министерството на образованието на Украйна направи промени в образователните стратегии по история, литература, география и основи на сигурност популацията. Разбира се, има обособен блок, отдаден на събитията от последните осем години. Списъкът с термини и понятия също е обновен, по-специално като „ заграбване на суверенитет “, „ съветски свят “, „ рашизъм “, вместо понятието „ политика на русификация “ е въведена фразата „ політика російщення “.
Украйна дава, несъмнено, неповторим материал за размисъл. Всъщност сме очевидци на процеса на национална деконструкция, ремонт, заличаване на нацията. Всъщност сходни процеси протичат освен там, само че точно Украйна организира съответната политика освен поредно, само че и допустимо най-бързо и нападателно.
Възникването и образуването на нациите е частично натурален развой, частично целеустремено следен. Двата предходни века - XIX и XX - той минава необикновено бързо и всеобщо по цялата планета и тъкмо вторият съставен елемент го господства, защото " старите " народи към този момент са настъпили по това време, само че доста “млади народи ” се пробват да ги притиснат (и в това време да се освободят от властта им). Десетки, в случай че не и стотици, етнокултурни общности са включени в този развой - и всички те минават през доста подобен път: от „ събуждането на националното схващане “, върху което работят представители на интелигенцията, до построяването на нация под формата на държавна политика.
Русия - както руска, по този начин и предреволюционна - прави голям принос в този величествен развой. Например придвижването на младите латвийци през втората половина на предходния век, което е заето с „ латвийското национално събуждане “, става допустимо заради обстоятелството, че тогавашната система разрешава на надарени хора от селските редици, каквито латвийците са били под властта на германците от незапомнени времена, да избягат от ориста, готова за тях. Тези хора имат сполучливи кариери в Руската империя, постоянно в Санкт Петербург и Москва, само че те помнят корените си и работят върху това, което е признато да се назовава " подсилване на националната еднаквост ".
Съвсем до неотдавна всички тези процеси бяха признати и оценени извънредно позитивно. Сега, частично с помощта на Украйна, гледаме доста по-скептично на обстановката. Но би трябвало да помним един фундаментално значим миг: в тези дни построяването на нация включва въвличането на хората в модерността и тяхното придвижване в крайник с напредъка, тъй като постоянно съответните етнически групи са небогати, в неравностойно състояние, необразовани, което ускорява тяхното мъчно състояние. А вървенето в крайник с времето значи почтено обучение, преход от обичайната селска към градска просвета, появяването на национална интелигенция, буржоазия и политическа класа, развиване на „ висока “ просвета, национална литература, изкуство и просвета, и доста, доста повече - до приемането на суверенитет. И да, точно развиването на образованието на роден език - първо в главното, а по-късно в междинното и висшето - непроменяемо е надали не главният инструмент за построяването на нацията.
Сега е ясно, че тези красиви фантазии са били най-вече илюзии. Често страните, получили официална самостоятелност, се оказват в нови форми на неоколониална взаимозависимост - и в Африка, и в Азия, и в Източна Европа. Оказва се, че развиването на лични научни школи (особено в точните дисциплини) не е по силите и опциите на множеството народи, остават им най-вече всевъзможни " филантропични " науки с народен уклон. Националната просвета се разтваря в световната. А и постоянно има развой на обезлюдяване - както вследствие на измиране, по този начин и вследствие на разпространяване на популацията.
Тези процеси се демонстрират на доста места, само че Украйна също се отличава със своята невероятна природа. Причините като цяло са напълно явни: прекомерно тесните културно-исторически и етнически връзки с Русия непрестанно тласкат идеолозите и практиците на построяването на украинската нация да построяват национална еднаквост посредством опълчване на украинците на руснаците. Между другото, по тази причина украинската градска и „ висока “ просвета по този начин и не се появява – и ние продължаваме да следим на всички места бродирани ризи, садене на зеленчук в центъра на столицата и други обичайни селски атрибути. Украйна просто не е имала опция да маневрира, както вършат доста други народи, когато обичайните локални „ дреболии “ се прибавят към наследството на метрополията и това взема решение казуса, изключително откакто преди 100 години човечеството има повече или по-малко единна концепция за напредък.
Всичко това е безусловно естествено въплътено в Украйна и в областта на образованието. Освен това началото е сложено още преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и едвам след придобиването на самостоятелност е сложено на конвейера. В продължение на 30 години Русия се забавлява с бисерите от украинските исторически книги за великите антични праукраинци, изровили Черно море, с неразбиране наблюдаваше последователното избелване на украинските националисти - нацистки колаборационисти. Всичко това - както и непрекъснатият спад в преподаването на съветски - беше доста преди 2014 година Майданът и държавният прелом, последван от връщането на Крим към Русия и бунтовния Донбас, просто най-сетне отпуснаха спирачките и смъкнаха последния от тези процеси.
Нацификацията на украинското обучение през последните осем години стана изцяло открита и закупи трескави темпове. Плюс това интензивно се работи върху интелектуалната и просветителна деградация на украинците. Например, настоящето въвеждане на колосален интернет диалект (като прословутия „ рашизъм “) в учебните стратегии работи за решаването навръх този проблем. Съществува съмнение, че не е надалеч денят, когато „ Русия “ и имената на хората, в които украинското общество вижда врагове, да стартират да ги изписват в украинските учебници, по образеца на Интернет-коментарите, с дребна писмен знак.
За Запада това е безусловно рационална и добре премислена тактика за подготвяне на пушечно месо за война с Русия - сполучливо осъществена, което се потвърждава от примирението на украинското общество, чиито татковци, съпрузи и братя са изпращани на заколение от Киев.
Иронията на ориста е, че като построяват и циментират украинската нация с такива крайни – и екстремистки – способи, пропагандаторите на тази политика реализират тъкмо противоположния резултат. Свеждат жителите на страната до положение на необразовано стадо, които по принцип не може да бъде нация.
Но западните вдъхновители на този развой се нуждаят тъкмо от подобен резултат.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Украйна дава, несъмнено, неповторим материал за размисъл. Всъщност сме очевидци на процеса на национална деконструкция, ремонт, заличаване на нацията. Всъщност сходни процеси протичат освен там, само че точно Украйна организира съответната политика освен поредно, само че и допустимо най-бързо и нападателно.
Възникването и образуването на нациите е частично натурален развой, частично целеустремено следен. Двата предходни века - XIX и XX - той минава необикновено бързо и всеобщо по цялата планета и тъкмо вторият съставен елемент го господства, защото " старите " народи към този момент са настъпили по това време, само че доста “млади народи ” се пробват да ги притиснат (и в това време да се освободят от властта им). Десетки, в случай че не и стотици, етнокултурни общности са включени в този развой - и всички те минават през доста подобен път: от „ събуждането на националното схващане “, върху което работят представители на интелигенцията, до построяването на нация под формата на държавна политика.
Русия - както руска, по този начин и предреволюционна - прави голям принос в този величествен развой. Например придвижването на младите латвийци през втората половина на предходния век, което е заето с „ латвийското национално събуждане “, става допустимо заради обстоятелството, че тогавашната система разрешава на надарени хора от селските редици, каквито латвийците са били под властта на германците от незапомнени времена, да избягат от ориста, готова за тях. Тези хора имат сполучливи кариери в Руската империя, постоянно в Санкт Петербург и Москва, само че те помнят корените си и работят върху това, което е признато да се назовава " подсилване на националната еднаквост ".
Съвсем до неотдавна всички тези процеси бяха признати и оценени извънредно позитивно. Сега, частично с помощта на Украйна, гледаме доста по-скептично на обстановката. Но би трябвало да помним един фундаментално значим миг: в тези дни построяването на нация включва въвличането на хората в модерността и тяхното придвижване в крайник с напредъка, тъй като постоянно съответните етнически групи са небогати, в неравностойно състояние, необразовани, което ускорява тяхното мъчно състояние. А вървенето в крайник с времето значи почтено обучение, преход от обичайната селска към градска просвета, появяването на национална интелигенция, буржоазия и политическа класа, развиване на „ висока “ просвета, национална литература, изкуство и просвета, и доста, доста повече - до приемането на суверенитет. И да, точно развиването на образованието на роден език - първо в главното, а по-късно в междинното и висшето - непроменяемо е надали не главният инструмент за построяването на нацията.
Сега е ясно, че тези красиви фантазии са били най-вече илюзии. Често страните, получили официална самостоятелност, се оказват в нови форми на неоколониална взаимозависимост - и в Африка, и в Азия, и в Източна Европа. Оказва се, че развиването на лични научни школи (особено в точните дисциплини) не е по силите и опциите на множеството народи, остават им най-вече всевъзможни " филантропични " науки с народен уклон. Националната просвета се разтваря в световната. А и постоянно има развой на обезлюдяване - както вследствие на измиране, по този начин и вследствие на разпространяване на популацията.
Тези процеси се демонстрират на доста места, само че Украйна също се отличава със своята невероятна природа. Причините като цяло са напълно явни: прекомерно тесните културно-исторически и етнически връзки с Русия непрестанно тласкат идеолозите и практиците на построяването на украинската нация да построяват национална еднаквост посредством опълчване на украинците на руснаците. Между другото, по тази причина украинската градска и „ висока “ просвета по този начин и не се появява – и ние продължаваме да следим на всички места бродирани ризи, садене на зеленчук в центъра на столицата и други обичайни селски атрибути. Украйна просто не е имала опция да маневрира, както вършат доста други народи, когато обичайните локални „ дреболии “ се прибавят към наследството на метрополията и това взема решение казуса, изключително откакто преди 100 години човечеството има повече или по-малко единна концепция за напредък.
Всичко това е безусловно естествено въплътено в Украйна и в областта на образованието. Освен това началото е сложено още преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и едвам след придобиването на самостоятелност е сложено на конвейера. В продължение на 30 години Русия се забавлява с бисерите от украинските исторически книги за великите антични праукраинци, изровили Черно море, с неразбиране наблюдаваше последователното избелване на украинските националисти - нацистки колаборационисти. Всичко това - както и непрекъснатият спад в преподаването на съветски - беше доста преди 2014 година Майданът и държавният прелом, последван от връщането на Крим към Русия и бунтовния Донбас, просто най-сетне отпуснаха спирачките и смъкнаха последния от тези процеси.
Нацификацията на украинското обучение през последните осем години стана изцяло открита и закупи трескави темпове. Плюс това интензивно се работи върху интелектуалната и просветителна деградация на украинците. Например, настоящето въвеждане на колосален интернет диалект (като прословутия „ рашизъм “) в учебните стратегии работи за решаването навръх този проблем. Съществува съмнение, че не е надалеч денят, когато „ Русия “ и имената на хората, в които украинското общество вижда врагове, да стартират да ги изписват в украинските учебници, по образеца на Интернет-коментарите, с дребна писмен знак.
За Запада това е безусловно рационална и добре премислена тактика за подготвяне на пушечно месо за война с Русия - сполучливо осъществена, което се потвърждава от примирението на украинското общество, чиито татковци, съпрузи и братя са изпращани на заколение от Киев.
Иронията на ориста е, че като построяват и циментират украинската нация с такива крайни – и екстремистки – способи, пропагандаторите на тази политика реализират тъкмо противоположния резултат. Свеждат жителите на страната до положение на необразовано стадо, които по принцип не може да бъде нация.
Но западните вдъхновители на този развой се нуждаят тъкмо от подобен резултат.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ