Нови изпити след 7-и и 10-и клас
Министерството на образованието и науката (МОН) е на път да показа до дни нова идея, която планува съществени промени в българското учебно заведение. Въвеждат се интегрални изпити след 7 и 10 клас, трансформират се образователните проекти с повече часове по математика и български език, само че за сметка на образованието по непознати езици, съобщи Пловдив 24.
Новината заяви просветният министър Красимир Вълчев във Варна, като очерта ограниченията като отговор на обезпокоително слабите резултати на учениците и високия % на функционална неначетеност.
Защо се постанова смяната?
Министър Вълчев уточни стряскащи данни, които стимулират промяната. По думите му актуалните образователни стратегии са прекомерно университетски и препускат през материала, без да оставят време за извършения и осмисляне.
" Резултатите по тези предмети са най-лоши – приблизително 43 точки по математика в 7 клас, тъй като има частни уроци, и 35 точки в 10 клас, което значи близо 50% двойки. Виждаме и огромния % функционална неначетеност, която се мери по PISA. Всичко това се дължи на неспособност да се вземат решение на практика задания “, изясни Вълчев.
Край на наизустяването, повече на практика задания
За да се пребори с този недостиг, МОН ще промени формата на изпитите. Те ще станат интегрални и ще включват повече задания с практическа устременост, които изискват базови знания от естествените науки – да вземем за пример проблеми с пресмятане на калории в храни или на употребявана електрическа енергия в киловатчасове.
" Ще представим примерни задания. Изпитът след 7 клас даже ще е по-лесен за децата, които учат с схващане, а не наизуст. Целта е да подсигуряваме трайни познания “, увери просветният министър.
Какво следва?
Цялостната смяна в системата ще отнеме сред 4 и 5 години. Въвеждането на интегралните изпити обаче ще е първата краткосрочна мярка, дружно с построяването на СТЕМ центрове във всички учебни заведения.
Предвижда се леко нарастване и на часовете по Български език и литература (БЕЛ), което ще подкрепи учениците в районите, където българският не е майчин език. Профилираната подготовка пък ще бъде усъвършенствана, защото съгласно МОН сега стратегиите са прекомерно амбициозни.
Министърът отбрани и концепцията за въвеждане на часове по добродетели и вяра като свободно избираема подготовка, като акцентира, че религията ще е единствено дребна част от наличието, а главната цел е " час по образование в положително “.
Новината заяви просветният министър Красимир Вълчев във Варна, като очерта ограниченията като отговор на обезпокоително слабите резултати на учениците и високия % на функционална неначетеност.
Защо се постанова смяната?
Министър Вълчев уточни стряскащи данни, които стимулират промяната. По думите му актуалните образователни стратегии са прекомерно университетски и препускат през материала, без да оставят време за извършения и осмисляне.
" Резултатите по тези предмети са най-лоши – приблизително 43 точки по математика в 7 клас, тъй като има частни уроци, и 35 точки в 10 клас, което значи близо 50% двойки. Виждаме и огромния % функционална неначетеност, която се мери по PISA. Всичко това се дължи на неспособност да се вземат решение на практика задания “, изясни Вълчев.
Край на наизустяването, повече на практика задания
За да се пребори с този недостиг, МОН ще промени формата на изпитите. Те ще станат интегрални и ще включват повече задания с практическа устременост, които изискват базови знания от естествените науки – да вземем за пример проблеми с пресмятане на калории в храни или на употребявана електрическа енергия в киловатчасове.
" Ще представим примерни задания. Изпитът след 7 клас даже ще е по-лесен за децата, които учат с схващане, а не наизуст. Целта е да подсигуряваме трайни познания “, увери просветният министър.
Какво следва?
Цялостната смяна в системата ще отнеме сред 4 и 5 години. Въвеждането на интегралните изпити обаче ще е първата краткосрочна мярка, дружно с построяването на СТЕМ центрове във всички учебни заведения.
Предвижда се леко нарастване и на часовете по Български език и литература (БЕЛ), което ще подкрепи учениците в районите, където българският не е майчин език. Профилираната подготовка пък ще бъде усъвършенствана, защото съгласно МОН сега стратегиите са прекомерно амбициозни.
Министърът отбрани и концепцията за въвеждане на часове по добродетели и вяра като свободно избираема подготовка, като акцентира, че религията ще е единствено дребна част от наличието, а главната цел е " час по образование в положително “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ