Държавата дава нови 20 млн. лв., за да не фалира БДЖ
Министерството на финансите ще отпусне 20 млн. лв. на БДЖ, с цел да не банкрутира сдружението, заяви финансовият министър Владислав Горанов пред публицисти в петък, откакто стана ясно, че държавните железници са със запорирани по искане на кредитори сметки. Това се случва четири месеца, откакто БДЖ получи бюджетна финансова инжекция за 31 млн. лева, с цел да погаси свои задължения по облигационен заем от 2007 година
Новото финансиране ще се даде от фискалния запас, а по-късно сумата ще бъде възобновена от предстоящите доходи от отдаването на летище София на концесия.
Както предходния трансфер, и този ще е в границите на утвърдената от Европейската комисия държавна помощ https://www.mediapool.bg/byudzhetna-inzhektsiya-ot-224-mln-lv-za-dalgovete-na-bdzh-news265525.html за железниците в размер на 224 млн. лева Парите се дават от бюджета без рента, само че би трябвало да бъдат върнати от сдружението
" Обсъжда се отпущането на възмездна финансова помощ, безлихвена, на сдружението, в границите на одобрената от държавното управление държавна помощ, отредена за преструктуриране ", сподели Горанов.
" Надявам се министър Московски дружно с неговия екип да успее по-бързо да придвижи концесията на летище София, от която чакаме значителен запас да влезе в системата, който аз съм заречен да върна още веднъж в системата и дефинитивно да се затворят проблемите ", добави министърът.
Той обаче акцентира, че му се желае " Министерството на превоза да постави повече старания, тъй че жп превозът да стане натурален приоритет ". Горанов напомни, че страната отделя от бюджета си дотация за жп транспортите в размер на 200 млн. лв. годишно. Според него обаче транспортното министерство не поставя задоволително старания, с цел да отбрани железниците и разрешава нелоялна конкуренция от страна на автобусните транспорти.
" Аз не настоявам, че би трябвало да забраним автобусните транспорти, само че не е обикновено на всеки 15 минути да вземем за пример по направлението Бургас да потеглят рейсове и ние да чакаме, че някой ще се качи на трен. Тогава страната би трябвало да избере - дали да има трен, или да няма трен и да се вземе решение. Ако всички избират да употребяват рейсовете и страната не желае да подтиква този вид транспорти, тогава идва естественият въпрос – би трябвало ли данъкоплатецът да отделя стотици милиони годишни дотации, с цел да съществува този тип превоз ", уточни финансовият министър.
Той добави, че БДЖ се нуждае от още 80 млн. лв., които също най-вероятно ще бъдат отпуснати.
В четвъртък стана ясно, че двама от кредиторите на БДЖ по втория облигационен заем са подали с Софийския градски съд иск против " БДЖ Пътнически транспорти " за 40 млн. лева от главница по заема. Съдът е одобрил желае отчасти и са запорирани сметки на сдружението за 20 млн. лева, оповестиха от БДЖ преди ден.
Вторият облигационен заем, който е в размер на 240 млн. лева е взет през 2007 година за рефинансиране на остарели отговорности към разнообразни институции и за осъществяване на настоящи поправки на товарни вагони, като действително не е бил належащ за осъществяването на активността на сдружението. До момента остатъкът на отговорностите по заема е в размер на 103 млн. лева
Облигационерите са в законното си право да изискат дължими средства по правосъден път. Решението на Софийски градски съд и краткотрайният запор на сметките на " БДЖ Пътнически превози” няма да затруднят действието на сдружението към сегашния миг, при положение, че бъде открито решение на зародилата обстановка в кратковременен проект ", обявиха от железниците.
Сега решението очевидно е открито и се чака окончателното решение на финансовото ведомство.
Точно за погасяването на част то дълга по този заем БДЖ през февруари 2018 година получи близо 31 млн. лева, които би трябвало да върне до 28 декември 2020 година Тогава парите бяха предоставени от бюджета на транспортното министерство.
Държателите на бумаги по втория облигационен заем (Dexia kommunalkredit bank AG, KA Finanz AG, Depfa Bank PLC, БНП Париба и др.) са измежду най-големите кредитори на БДЖ. Заемът редовно не се обслужва и даже през 2014 година кредиторите заплашиха да стартират процедура за предварителната му дължимост.
През лятото на 2017 година пък националният жп транспортьор получи финансова помощ за 62 млн. лв.. От тях 20 млн. лв. бяха за погашение на средства по облигационния заем, а останалите - за погасяване на отговорности към Национална агенция за приходите.
Плановете на железниците бяха до края на 2018 година да погаси всичките си задължения от над 390 млн. лева, само че явно финансовото положение на сдружението не разрешава това.
Новото финансиране ще се даде от фискалния запас, а по-късно сумата ще бъде възобновена от предстоящите доходи от отдаването на летище София на концесия.
Както предходния трансфер, и този ще е в границите на утвърдената от Европейската комисия държавна помощ https://www.mediapool.bg/byudzhetna-inzhektsiya-ot-224-mln-lv-za-dalgovete-na-bdzh-news265525.html за железниците в размер на 224 млн. лева Парите се дават от бюджета без рента, само че би трябвало да бъдат върнати от сдружението
" Обсъжда се отпущането на възмездна финансова помощ, безлихвена, на сдружението, в границите на одобрената от държавното управление държавна помощ, отредена за преструктуриране ", сподели Горанов.
" Надявам се министър Московски дружно с неговия екип да успее по-бързо да придвижи концесията на летище София, от която чакаме значителен запас да влезе в системата, който аз съм заречен да върна още веднъж в системата и дефинитивно да се затворят проблемите ", добави министърът.
Той обаче акцентира, че му се желае " Министерството на превоза да постави повече старания, тъй че жп превозът да стане натурален приоритет ". Горанов напомни, че страната отделя от бюджета си дотация за жп транспортите в размер на 200 млн. лв. годишно. Според него обаче транспортното министерство не поставя задоволително старания, с цел да отбрани железниците и разрешава нелоялна конкуренция от страна на автобусните транспорти.
" Аз не настоявам, че би трябвало да забраним автобусните транспорти, само че не е обикновено на всеки 15 минути да вземем за пример по направлението Бургас да потеглят рейсове и ние да чакаме, че някой ще се качи на трен. Тогава страната би трябвало да избере - дали да има трен, или да няма трен и да се вземе решение. Ако всички избират да употребяват рейсовете и страната не желае да подтиква този вид транспорти, тогава идва естественият въпрос – би трябвало ли данъкоплатецът да отделя стотици милиони годишни дотации, с цел да съществува този тип превоз ", уточни финансовият министър.
Той добави, че БДЖ се нуждае от още 80 млн. лв., които също най-вероятно ще бъдат отпуснати.
В четвъртък стана ясно, че двама от кредиторите на БДЖ по втория облигационен заем са подали с Софийския градски съд иск против " БДЖ Пътнически транспорти " за 40 млн. лева от главница по заема. Съдът е одобрил желае отчасти и са запорирани сметки на сдружението за 20 млн. лева, оповестиха от БДЖ преди ден.
Вторият облигационен заем, който е в размер на 240 млн. лева е взет през 2007 година за рефинансиране на остарели отговорности към разнообразни институции и за осъществяване на настоящи поправки на товарни вагони, като действително не е бил належащ за осъществяването на активността на сдружението. До момента остатъкът на отговорностите по заема е в размер на 103 млн. лева
Облигационерите са в законното си право да изискат дължими средства по правосъден път. Решението на Софийски градски съд и краткотрайният запор на сметките на " БДЖ Пътнически превози” няма да затруднят действието на сдружението към сегашния миг, при положение, че бъде открито решение на зародилата обстановка в кратковременен проект ", обявиха от железниците.
Сега решението очевидно е открито и се чака окончателното решение на финансовото ведомство.
Точно за погасяването на част то дълга по този заем БДЖ през февруари 2018 година получи близо 31 млн. лева, които би трябвало да върне до 28 декември 2020 година Тогава парите бяха предоставени от бюджета на транспортното министерство.
Държателите на бумаги по втория облигационен заем (Dexia kommunalkredit bank AG, KA Finanz AG, Depfa Bank PLC, БНП Париба и др.) са измежду най-големите кредитори на БДЖ. Заемът редовно не се обслужва и даже през 2014 година кредиторите заплашиха да стартират процедура за предварителната му дължимост.
През лятото на 2017 година пък националният жп транспортьор получи финансова помощ за 62 млн. лв.. От тях 20 млн. лв. бяха за погашение на средства по облигационния заем, а останалите - за погасяване на отговорности към Национална агенция за приходите.
Плановете на железниците бяха до края на 2018 година да погаси всичките си задължения от над 390 млн. лева, само че явно финансовото положение на сдружението не разрешава това.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ