Разходите за персонал в новия бюджет растат с над 3 млрд. лв.
Министерството на финансите оповести данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия през 2024 година Общите доходи възлизат на 72 милиарда лева, разноските, включващи вноската в общия бюджет на Европейския съюз, са 78,1 милиарда лева, а дефицитът е 6,1 милиарда лева.
Според настоящата прогноза на Министерството на финансите размерът на брутния вътрешен артикул през 2024 година е 201,5 милиарда лева и по този метод дефицитът се равнява на 3,05% от Брутният вътрешен продукт, което е нарушаване на Закона за обществените финанси. Данните за салдото на бранш „ Държавно ръководство “ към момента не са налични, само че съгласно публично оповестената досега информация от разнообразни източници евентуално дефицитът също ще надвиши прага от 3% от Брутният вътрешен продукт.
Всъщност бюджетът за 2024 година поначало беше учреден на неверна прогноза за макрорамката. Посоката на изменение беше вярна, само че размерът на Брутният вътрешен продукт за 2023 година беше надценен – съгласно прогнозата на МФ, ръководено тогава от Асен Василев, той трябваше да бъде 191,2 милиарда лева, а се оказа 185,2 милиарда лева (разлика от съвсем 6 милиарда лева.), в случай че към този момент беше налична експресната оценка за третото тримесечие на годината и даже при не изключително изчерпателен разбор на темповете на изменение на инфлацията и производството беше ясно, че прогнозата на МФ е неизпълнима. Логично това способства и за надценяване на Брутният вътрешен продукт за 2024 година – сравнението сред по-ранната и настоящата прогноза демонстрира надценяване с съвсем 4,4 милиарда лева.
По-значимата неточност обаче беше заложената политика на напредък на бюджетните разноски, които не подхождат на опциите на стопанската система при настоящата данъчно-осигурителна система. Другият проблем беше, че негативното салдо в размер 3% от Брутният вътрешен продукт от нещо извънредно се трансформира в мечтана цел, без това да форсира икономическия напредък.
В упоменатата към този момент прогноза се планува действителният напредък на Брутният вътрешен продукт за 2024 година да е 2,2%, средногодишната инфлация да е 2,6%, а междинната работна заплата да се усили с 14,3% по отношение на миналата година. Освен това през годината не се случиха изключителни неподходящи събития. Друг постоянно представян мотив за съществуването и/или увеличението на бюджетния недостиг е разширението на обществените вложения, само че това изискване също не е в действие. Поради неизпълнението на посочените условия не би следвало през обсъжданата година освен да не е налице недостиг, а даже той да надвишава горната граница, избрана в ЗПФ.
Нещо повече – съгласно МФ приходите, помощите и даренията през 2024 година са нарастнали със 7,4% (над 4,9 милиарда лева.), а салдото по европейските средства е позитивно в размер над 542 млн. лева, което значи, че дефицитът в националния бюджет е даже 6,68 милиарда лева Тоест той е резултат от вътрешни източници и това е най-много сериозното повишаване на обществените разноски – с 4,73 милиарда лева по отношение на миналата година, до рекордните 34,8 милиарда лева За разлика от разноските за хонорари тези разноски са изпълнени съгласно плануваното в бюджета, препоръчан и признат от държавното управление на така наречен „ Сглобка “ с финансов министър Василев.
Проблемът е, че достигнатото през 2024 година ниво служи за основа за по-нататъшното повишаване, защото политиците до момента не са опитвали нито да понижат, нито даже да ги замразят. Освен това съгласно Кодекса за обществено обезпечаване е допустимо само увеличение на пенсиите, без значение от данните за инфлацията и осигурителния приход.
Данните демонстрират, че данъчните доходи са изпълнени съвсем напълно (99,9% от планираните) и това се дължи на по-добрата работа на приходните организации по време на служебното държавно управление по отношение на предходното. Изпълнението при директните налози е незадоволително (97,1% от планираните) най-много заради заложените в бюджета за 2024 година нереалистични приходи.
Приходите от налога върху приходите на физическите лица са в размер 7,05 милиарда лева и нарастват с 13,9% на годишна база. Основен принос за това има облагането на трудовите правни отношения, при което растежът на приходите изпреварва този на междинната заплата. Доброто осъществяване (105% по отношение на планираното) е резултат от увеличението на минималната заплата, политиката на приходите в публичния бранш, в това число признатите и влезнали в действие през годината нараствания на заплати, недостига на фрагменти на пазара на труда и натиска върху частния бранш също да покачва заплатите. От друга страна облагането на извънтрудовите правни отношения и на дивидентите носи в бюджета по-ниски доходи, най-много поради по-малките регистрирани дивиденти.
Приходите от корпоративни налози възлизат на 5,4 милиарда лева и се покачват с 0,4 милиарда лева по отношение на 2023 година От началото на годината пропорционалното облагане беше анулирано, защото беше въведена ставка от 15% за фирмите, които имат доходи от продажби над 750 млн. евро. Основанието за това е самодейност на Организацията за икономическо съдействие и развиване против „ нечестната “ данъчна конкуренция. Ниските ставки и дребното изключения и понижения в действителност съставляват преимущество за България, само че държавното управление на „ Сглобката “ и по-конкретно министър Василев непринудено се отхвърлиха от него.
Заради въвеждането на спомагателна, по-висока ставка по корпоративното облагане бяха заложени неизпълними по мярка доходи от тези налози. Така макар растежа с 8,2% по отношение на 2023 година осъществяването в края на годината е едвам 91,3% и това е повода за дефицита при директните налози като цяло.
Интересна е обстановката при облагането на потреблението. До края на април, въпреки че служебното държавно управление встъпи в служба през първата половина на месеца, приходите от налога върху добавената стойност набъбнаха на годишна база с 10,2%. Годината приключи при напредък на този индикатор с 14,6%. Още по-показателна е картината при акцизите. До края на април приходите понижават с 1,5% по отношение на същия интервал на 2023 година, до момента в който в края на годината растежът е 12,3% и осъществяването надвишава проекта със 7,1%. Това може да се преглежда като значително усъвършенстване на работата на приходните администрации и слага въпроси най-много по отношение на Агенция „ Митници “, където управлението беше заменено.
В разходната част на бюджета прави усещане огромното повишаване на разноските за личен състав с над 3 милиарда лева по отношение на 2023 година, тъй че те надвишават 20,2 милиарда лева В полемиката за фискалната политика в последно време постоянно се показва, че точно тези разноски са сериозен източник за упования недостиг за 2025 година Те влияят още през 2024 година, само че въпреки всичко резултатът е по-малък, защото някои от покачванията са в действие от началото на актуалната година.
Източник на недостига през 2024 година се оказват и дотациите за небитовите консуматори поради високите цени на електрическата енергия. Тази антикризисна мярка, която през 2022 година беше нужна поради шоковото нарастване на цените на тока и тогава можеше да бъде финансирана без да влияе отрицателно върху бюджета, беше прекъсната за малко през 2024 година През 2022 година българските електроцентрали осъществиха рекордни доходи от продажби, в това число на прилежащите страни. Въпреки приемането на тези дотации бизнесът не намали индустриалните цени, нито мярката забави потребителската инфлация.
През 2024 година обаче небитовите консуматори от дълго време са пренесли в продажните цени на продукцията си по-високата цена на електричеството, а също така някои от тях към този момент са сключили контракти и не са подвластни от цената на волатилния пазар „ ден напред “. Заедно с незадоволителните средства, които се събират в целевия фонд, това води до безапелационен извод, че раздаването на дотации на всички небитови консуматори би трябвало да бъдат прекратено. Новото съдружно държавно управление обаче се поддаде на натиска и евентуално това ще докара до още по-голям недостиг през актуалната година.
По-малки от плануваните разноски са осъществени по финансовата стратегия, само че това е за сметка на по-ниски доходи от европейските фондове и по Плана за възобновяване и резистентност. Поради това резултатът за бюджетното салдо е безпристрастен. Спестяване е осъществено поради по-ниската вноска в бюджета на Европейски Съюз.
Според настоящата прогноза на Министерството на финансите размерът на брутния вътрешен артикул през 2024 година е 201,5 милиарда лева и по този метод дефицитът се равнява на 3,05% от Брутният вътрешен продукт, което е нарушаване на Закона за обществените финанси. Данните за салдото на бранш „ Държавно ръководство “ към момента не са налични, само че съгласно публично оповестената досега информация от разнообразни източници евентуално дефицитът също ще надвиши прага от 3% от Брутният вътрешен продукт.
Всъщност бюджетът за 2024 година поначало беше учреден на неверна прогноза за макрорамката. Посоката на изменение беше вярна, само че размерът на Брутният вътрешен продукт за 2023 година беше надценен – съгласно прогнозата на МФ, ръководено тогава от Асен Василев, той трябваше да бъде 191,2 милиарда лева, а се оказа 185,2 милиарда лева (разлика от съвсем 6 милиарда лева.), в случай че към този момент беше налична експресната оценка за третото тримесечие на годината и даже при не изключително изчерпателен разбор на темповете на изменение на инфлацията и производството беше ясно, че прогнозата на МФ е неизпълнима. Логично това способства и за надценяване на Брутният вътрешен продукт за 2024 година – сравнението сред по-ранната и настоящата прогноза демонстрира надценяване с съвсем 4,4 милиарда лева.
По-значимата неточност обаче беше заложената политика на напредък на бюджетните разноски, които не подхождат на опциите на стопанската система при настоящата данъчно-осигурителна система. Другият проблем беше, че негативното салдо в размер 3% от Брутният вътрешен продукт от нещо извънредно се трансформира в мечтана цел, без това да форсира икономическия напредък.
В упоменатата към този момент прогноза се планува действителният напредък на Брутният вътрешен продукт за 2024 година да е 2,2%, средногодишната инфлация да е 2,6%, а междинната работна заплата да се усили с 14,3% по отношение на миналата година. Освен това през годината не се случиха изключителни неподходящи събития. Друг постоянно представян мотив за съществуването и/или увеличението на бюджетния недостиг е разширението на обществените вложения, само че това изискване също не е в действие. Поради неизпълнението на посочените условия не би следвало през обсъжданата година освен да не е налице недостиг, а даже той да надвишава горната граница, избрана в ЗПФ.
Нещо повече – съгласно МФ приходите, помощите и даренията през 2024 година са нарастнали със 7,4% (над 4,9 милиарда лева.), а салдото по европейските средства е позитивно в размер над 542 млн. лева, което значи, че дефицитът в националния бюджет е даже 6,68 милиарда лева Тоест той е резултат от вътрешни източници и това е най-много сериозното повишаване на обществените разноски – с 4,73 милиарда лева по отношение на миналата година, до рекордните 34,8 милиарда лева За разлика от разноските за хонорари тези разноски са изпълнени съгласно плануваното в бюджета, препоръчан и признат от държавното управление на така наречен „ Сглобка “ с финансов министър Василев.
Проблемът е, че достигнатото през 2024 година ниво служи за основа за по-нататъшното повишаване, защото политиците до момента не са опитвали нито да понижат, нито даже да ги замразят. Освен това съгласно Кодекса за обществено обезпечаване е допустимо само увеличение на пенсиите, без значение от данните за инфлацията и осигурителния приход.
Данните демонстрират, че данъчните доходи са изпълнени съвсем напълно (99,9% от планираните) и това се дължи на по-добрата работа на приходните организации по време на служебното държавно управление по отношение на предходното. Изпълнението при директните налози е незадоволително (97,1% от планираните) най-много заради заложените в бюджета за 2024 година нереалистични приходи.
Приходите от налога върху приходите на физическите лица са в размер 7,05 милиарда лева и нарастват с 13,9% на годишна база. Основен принос за това има облагането на трудовите правни отношения, при което растежът на приходите изпреварва този на междинната заплата. Доброто осъществяване (105% по отношение на планираното) е резултат от увеличението на минималната заплата, политиката на приходите в публичния бранш, в това число признатите и влезнали в действие през годината нараствания на заплати, недостига на фрагменти на пазара на труда и натиска върху частния бранш също да покачва заплатите. От друга страна облагането на извънтрудовите правни отношения и на дивидентите носи в бюджета по-ниски доходи, най-много поради по-малките регистрирани дивиденти.
Приходите от корпоративни налози възлизат на 5,4 милиарда лева и се покачват с 0,4 милиарда лева по отношение на 2023 година От началото на годината пропорционалното облагане беше анулирано, защото беше въведена ставка от 15% за фирмите, които имат доходи от продажби над 750 млн. евро. Основанието за това е самодейност на Организацията за икономическо съдействие и развиване против „ нечестната “ данъчна конкуренция. Ниските ставки и дребното изключения и понижения в действителност съставляват преимущество за България, само че държавното управление на „ Сглобката “ и по-конкретно министър Василев непринудено се отхвърлиха от него.
Заради въвеждането на спомагателна, по-висока ставка по корпоративното облагане бяха заложени неизпълними по мярка доходи от тези налози. Така макар растежа с 8,2% по отношение на 2023 година осъществяването в края на годината е едвам 91,3% и това е повода за дефицита при директните налози като цяло.
Интересна е обстановката при облагането на потреблението. До края на април, въпреки че служебното държавно управление встъпи в служба през първата половина на месеца, приходите от налога върху добавената стойност набъбнаха на годишна база с 10,2%. Годината приключи при напредък на този индикатор с 14,6%. Още по-показателна е картината при акцизите. До края на април приходите понижават с 1,5% по отношение на същия интервал на 2023 година, до момента в който в края на годината растежът е 12,3% и осъществяването надвишава проекта със 7,1%. Това може да се преглежда като значително усъвършенстване на работата на приходните администрации и слага въпроси най-много по отношение на Агенция „ Митници “, където управлението беше заменено.
В разходната част на бюджета прави усещане огромното повишаване на разноските за личен състав с над 3 милиарда лева по отношение на 2023 година, тъй че те надвишават 20,2 милиарда лева В полемиката за фискалната политика в последно време постоянно се показва, че точно тези разноски са сериозен източник за упования недостиг за 2025 година Те влияят още през 2024 година, само че въпреки всичко резултатът е по-малък, защото някои от покачванията са в действие от началото на актуалната година.
Източник на недостига през 2024 година се оказват и дотациите за небитовите консуматори поради високите цени на електрическата енергия. Тази антикризисна мярка, която през 2022 година беше нужна поради шоковото нарастване на цените на тока и тогава можеше да бъде финансирана без да влияе отрицателно върху бюджета, беше прекъсната за малко през 2024 година През 2022 година българските електроцентрали осъществиха рекордни доходи от продажби, в това число на прилежащите страни. Въпреки приемането на тези дотации бизнесът не намали индустриалните цени, нито мярката забави потребителската инфлация.
През 2024 година обаче небитовите консуматори от дълго време са пренесли в продажните цени на продукцията си по-високата цена на електричеството, а също така някои от тях към този момент са сключили контракти и не са подвластни от цената на волатилния пазар „ ден напред “. Заедно с незадоволителните средства, които се събират в целевия фонд, това води до безапелационен извод, че раздаването на дотации на всички небитови консуматори би трябвало да бъдат прекратено. Новото съдружно държавно управление обаче се поддаде на натиска и евентуално това ще докара до още по-голям недостиг през актуалната година.
По-малки от плануваните разноски са осъществени по финансовата стратегия, само че това е за сметка на по-ниски доходи от европейските фондове и по Плана за възобновяване и резистентност. Поради това резултатът за бюджетното салдо е безпристрастен. Спестяване е осъществено поради по-ниската вноска в бюджета на Европейски Съюз.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ