Ето защо актуализираният бюджет за 2022 година може да се окаже разрушителен
Министерството на финансите публично разгласи, че " царят е гол " в смисъл, че бюджетът не е това, което се вижда сега. Служебният министър Росица Велкова изясни, че регистрираният остатък към края на юли 2022-а от 1.5 милиарда лв. е краткотрайна големина и както практиката от минали години е посочила, доста бързо - през късната есен, ще се трансформира в недостиг. И то забележителен.
А това значи, съгласно нея, че въз основата на настоящия остатък не би трябвало да се вършат проекти за каквито и да било спомагателни бюджетни разноски, тъй като няма да има средства с които те да бъдат покрити. Такива средства мъчно могат да бъдат обезпечени и от преструктуриране на заложените бюджетни финансови разноски от 8 милиарда лв., от които досега са усвоени едвам 2 милиарда лв.. И Велкова в детайли изясни за какво това е по този начин.
" От тези заложени 8 милиарда лв. 4 милиарда лв. са европейски средства, които няма по какъв начин да бъдат преструктурирани и от тях да се създадат икономии за разноски по народен бюджет. Около 1.1 милиарда лева са за финансови разноски на общинските бюджети, които също няма по какъв начин да бъдат преструктуриране за спомагателни непредвидени разноски, които да се вършат от народен бюджет.
Държавният бюджет за юни ще е " на плюс " с над 1 милиарда лв. - до каква степен това би трябвало да ни радва
Сега държавното управление задържа някои огромни планувани финансови разноски
Близо 1.2 милиарда лв. са финансовите разноски за районното министерство, които като знаете листата, който е признат от Министерския съвет за финансови разноски на общините за 400 млн. лв., знаете диалозите, които текат с пътно строителните компании, надали там може да се чака сериозна спестовност. И 1.1 милиарда лв. са финансова разноски за бранш защита и сигурност, които като имаме поради ситуацията с бежанците и войната в Украйна също мъчно могат да бъдат спестени.
Останалите 500-600 млн. лв. са финансови разноски по бюджетни разпоредители, които са над 40 на брой и част от тези разноски неизбежно ще би трябвало да бъдат направени. Разбира се че преструктуриране на финансови разноски ще има, само че те няма да са в подобен забележителен размер, какъвто се разисква в публичното пространство ", съобщи служебният финансов министър.
Освен това Велкова подсети, че ще излязат непредвидени разноски, които държавното управление ще би трябвало да покрива, посредством преструктуриране в Централен бюджет и от осъществяване на икономии от бюджетите на първостепенните бюджетни разпоредители. Такъв един разход бе обезпечаването на над 70 млн. лв. за осъществяване на предварителните избори. Тепърва се търсят източници, с които да се финансират разноските за настаняване, изхранване и консолидиране на украинските бежанци.
Според Велкова има съществено напрежение при осъществяването на приходите и в това отношение те не могат да се преглеждат като запас за още една актуализация на настоящия бюджет в посока на увеличение на разноските. Актуализация не трябва да има и въз основата на увеличение на недостига, тъй като източниците му за финансиране са меко казано проблематични. Велкова напомни, че за 2022-а държавното управление има избран таван за нов дълг от 10 милиарда лв. от които е усвоило 1.8 милиарда лв. и съобщи, че при удобни условия има подготвеност да излезе на дълговите пазари.
Но какво значи удобни условия? Такива имаше през късната есен и ранната зима на 2021-а и началото на 2022-а когато доходността на 10 годишните български държавни скъпи бумаги бе под 1%, а в този момент доходността на български ДЦК бумаги с остатъчен период до падежа от 8-10 години се движи в диапазона от 2.7% до 3% годишно и при едно задълбочаване на проблемите с фиска ни и/или при утежняване на интернационалната обстановка тази рентабилност ще пораства.
А растящата рентабилност значи нарастване на товара (разходите) за бюджета при всяко издаване на нов дълг. Истината е че предходните две служебни държавни управления и последното постоянно, дали заради непросветеност, дали по вътрешнополитически тяснопартийни егоистични основание, само че проспаха преференциалния миг за издаване на нов външен дълг, а той бе през 2021-а и първите два месеца на 2022-а.
Независимо от на пръв взор положителните индикатори, към този момент може с много огромна доза сигурност да се твърди, че бюджета за 2022-а и в първичния му вид и в след актуализацията му е бюджет на фискалната дезинтеграция и даже на фискалната съсипия.
Причината е че макрорамките върху които той бе съставян и обновен се оказаха надалеч от действителността, а заложения растеж на обществени разноски с непрестанен темперамент като увеличението на пенсиите няма съответно покритие с нужните доходи.
Ето няколко образеца, които удостоверяват тази теза. При гласуването на бюджета за 2022-а през януари тази година плановете бяха заложени при действителен растеж на Брутният вътрешен продукт от 4.8% и средногодишна инфлация по Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) от 5.6 %.
Още тогава обаче инфлацията имаше изпреварващи тази прогноза темпове. През февруари пристигна войната в Украйна и няколко месеца по-късно държавното управление на Кирил Петков актуализира бюджета. Промените бяха направени на основата на предстоящ растеж на Брутният вътрешен продукт от 2.9% и инфлация от 11.9 %.
Росица Велкова удостовери планувания в актуализацията растеж от 2.9% на Брутният вътрешен продукт, само че направи следната спогодба. " Независимо от осъществения висок растеж на Брутният вътрешен продукт през първите две тримесечия на годината през третото и четвъртото тримесечие чакаме закъснение поради проблеми подбудени от войната в Украйна ", посочи служебния финансов министър.
Тук би трябвало да се има поради, че положителните индикатори за растежа на Брутният вътрешен продукт за полугодието, с които някои политически партии се побързаха да се похвалят в немалка степен се дължи на рекордното струпване на стоково материални ресурси във компаниите. Това е много неустойчива съставния елемент за растежа и няма да е чудно, в случай че се окаже, че в края на годината действителното му нарастване е под 2 %.
Мика Зайкова: В Бюджет 2022 има за всекиго по нещо
Тя разяснява и опцията за въвеждането на 4-дневна работна седмица
Още повече, че самата Велкова съобщи, че чака стесняване на потреблението освен у нас, само че и в цяла Европа, въз основата на което прогнозата за растеж на Брутният вътрешен продукт за 2022-а у нас е 2.2 %. Що се отнася до инфлацията служебния финансов министър изясни, че упованията са към този момент за 12.6% средногодишно по ХИПК при 11.9% заложени в актуализацията на бюджета.
Възможно е и сегашната прогноза да се окаже подценена, без значение че финансовото министерство чака понижение на темповете на напредък на инфлацията поради свиването на потреблението. Впрочем това стесняване потреблението е неприятна вест за фиска тъй като значи понижаване на растежа и даже спад на приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната, които с максимален дял в бюджетните приходи.
А без растеж в бюджетните приходи, няма по какъв начин да се финансира стабилно заложения с бюджет 2022-а и актуализацията му непрестанен растеж на обществените разноски. Имено тези разноски залагат сериозен проблем за освен за бюджет 2022-а, само че и за всички последващи бюджети доста сериозен проблем.
И тъкмо в това се крие разрушителния за фиска резултат на бюджет 2022-а. За него на няколко пъти предизвести Фискалния съвет. По тази тематика се изрече и Българска народна банка. А в този момент Росица Велкова съобщи:
" При съпоставяне на 2019-а с прогнозата за 2023-а разноските за пенсии нарастват с 93%, а средноосигурителния приход нараства с малко над 40 % ".
Ясно е че в случай че посочения от служебния финансов министър раздор продължи разширяващият се недостиг в общественото обезпечаване ще изстиска всички витални сокове на хазната и на стопанската система ни до момента в който не ги докара до положение на цялостен срив.
Впрочем и в този момент разходната част е прекомерно огромна и доколкото съгласно Министерството на финансите за 2022-а размерът й е 40.8% от Брутният вътрешен продукт, той е в нарушаване на разпоредбите за фискална непоклатимост написани в Закона за обществените финанси. А при заложените от настоящия бюджет трендове вероятностите за идващите години са меко казано мрачни. И това си проличава от публикуваното прессъобщение на Министерството на финансите.
" На база базовия сюжет за тригодишната бюджетна прогноза, като са отразени само настоящите политики както в приходната част, по този начин и в разходната част, за 2023 година се оформя забележителен по мярка недостиг в размер на 11.4 милиарда лева, което е 6,8 % от Брутният вътрешен продукт, като дълговото финансиране би възлизало на 15 милиарда лева ", изясни Росица Велкова.
Ако се поддържа подобен недостиг, през 2025 година бихме стигнали на 40 % дълг от Брутният вътрешен продукт. По думите на министъра главният растеж в разноските са в няколко посоки - обществените и здравноосигурителните заплащания в размер на 5 милиарда лева, 3,8 милиарда лева са растеж в разноските за пенсии.
Другият сериозен растеж е в разноските за личен състав в размер на 1,6 милиарда лева, има растеж в финансовите разноски от 3,8 милиарда лева, тъй като започват капиталовите разноски по Механизма за възобновяване и резистентност. Тези разноски не дават еластичност за усъвършенстване и преструктурирате.
" Ако не се направи смяна в данъчната политика и преструктуриране на разноските, доста елементарно бихме стигнали до процедура по свръхдефицит и ще се отдалечим от задачата 01.01.2024 година за участие в еврозоната ", предизвести министърът на финансите Росица Велкова.
А това значи, съгласно нея, че въз основата на настоящия остатък не би трябвало да се вършат проекти за каквито и да било спомагателни бюджетни разноски, тъй като няма да има средства с които те да бъдат покрити. Такива средства мъчно могат да бъдат обезпечени и от преструктуриране на заложените бюджетни финансови разноски от 8 милиарда лв., от които досега са усвоени едвам 2 милиарда лв.. И Велкова в детайли изясни за какво това е по този начин.
" От тези заложени 8 милиарда лв. 4 милиарда лв. са европейски средства, които няма по какъв начин да бъдат преструктурирани и от тях да се създадат икономии за разноски по народен бюджет. Около 1.1 милиарда лева са за финансови разноски на общинските бюджети, които също няма по какъв начин да бъдат преструктуриране за спомагателни непредвидени разноски, които да се вършат от народен бюджет.
Държавният бюджет за юни ще е " на плюс " с над 1 милиарда лв. - до каква степен това би трябвало да ни радва
Сега държавното управление задържа някои огромни планувани финансови разноски
Близо 1.2 милиарда лв. са финансовите разноски за районното министерство, които като знаете листата, който е признат от Министерския съвет за финансови разноски на общините за 400 млн. лв., знаете диалозите, които текат с пътно строителните компании, надали там може да се чака сериозна спестовност. И 1.1 милиарда лв. са финансова разноски за бранш защита и сигурност, които като имаме поради ситуацията с бежанците и войната в Украйна също мъчно могат да бъдат спестени.
Останалите 500-600 млн. лв. са финансови разноски по бюджетни разпоредители, които са над 40 на брой и част от тези разноски неизбежно ще би трябвало да бъдат направени. Разбира се че преструктуриране на финансови разноски ще има, само че те няма да са в подобен забележителен размер, какъвто се разисква в публичното пространство ", съобщи служебният финансов министър.
Освен това Велкова подсети, че ще излязат непредвидени разноски, които държавното управление ще би трябвало да покрива, посредством преструктуриране в Централен бюджет и от осъществяване на икономии от бюджетите на първостепенните бюджетни разпоредители. Такъв един разход бе обезпечаването на над 70 млн. лв. за осъществяване на предварителните избори. Тепърва се търсят източници, с които да се финансират разноските за настаняване, изхранване и консолидиране на украинските бежанци.
Според Велкова има съществено напрежение при осъществяването на приходите и в това отношение те не могат да се преглеждат като запас за още една актуализация на настоящия бюджет в посока на увеличение на разноските. Актуализация не трябва да има и въз основата на увеличение на недостига, тъй като източниците му за финансиране са меко казано проблематични. Велкова напомни, че за 2022-а държавното управление има избран таван за нов дълг от 10 милиарда лв. от които е усвоило 1.8 милиарда лв. и съобщи, че при удобни условия има подготвеност да излезе на дълговите пазари.
Но какво значи удобни условия? Такива имаше през късната есен и ранната зима на 2021-а и началото на 2022-а когато доходността на 10 годишните български държавни скъпи бумаги бе под 1%, а в този момент доходността на български ДЦК бумаги с остатъчен период до падежа от 8-10 години се движи в диапазона от 2.7% до 3% годишно и при едно задълбочаване на проблемите с фиска ни и/или при утежняване на интернационалната обстановка тази рентабилност ще пораства.
А растящата рентабилност значи нарастване на товара (разходите) за бюджета при всяко издаване на нов дълг. Истината е че предходните две служебни държавни управления и последното постоянно, дали заради непросветеност, дали по вътрешнополитически тяснопартийни егоистични основание, само че проспаха преференциалния миг за издаване на нов външен дълг, а той бе през 2021-а и първите два месеца на 2022-а.
Независимо от на пръв взор положителните индикатори, към този момент може с много огромна доза сигурност да се твърди, че бюджета за 2022-а и в първичния му вид и в след актуализацията му е бюджет на фискалната дезинтеграция и даже на фискалната съсипия.
Причината е че макрорамките върху които той бе съставян и обновен се оказаха надалеч от действителността, а заложения растеж на обществени разноски с непрестанен темперамент като увеличението на пенсиите няма съответно покритие с нужните доходи.
Ето няколко образеца, които удостоверяват тази теза. При гласуването на бюджета за 2022-а през януари тази година плановете бяха заложени при действителен растеж на Брутният вътрешен продукт от 4.8% и средногодишна инфлация по Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) от 5.6 %.
Още тогава обаче инфлацията имаше изпреварващи тази прогноза темпове. През февруари пристигна войната в Украйна и няколко месеца по-късно държавното управление на Кирил Петков актуализира бюджета. Промените бяха направени на основата на предстоящ растеж на Брутният вътрешен продукт от 2.9% и инфлация от 11.9 %.
Росица Велкова удостовери планувания в актуализацията растеж от 2.9% на Брутният вътрешен продукт, само че направи следната спогодба. " Независимо от осъществения висок растеж на Брутният вътрешен продукт през първите две тримесечия на годината през третото и четвъртото тримесечие чакаме закъснение поради проблеми подбудени от войната в Украйна ", посочи служебния финансов министър.
Тук би трябвало да се има поради, че положителните индикатори за растежа на Брутният вътрешен продукт за полугодието, с които някои политически партии се побързаха да се похвалят в немалка степен се дължи на рекордното струпване на стоково материални ресурси във компаниите. Това е много неустойчива съставния елемент за растежа и няма да е чудно, в случай че се окаже, че в края на годината действителното му нарастване е под 2 %.
Мика Зайкова: В Бюджет 2022 има за всекиго по нещо
Тя разяснява и опцията за въвеждането на 4-дневна работна седмица
Още повече, че самата Велкова съобщи, че чака стесняване на потреблението освен у нас, само че и в цяла Европа, въз основата на което прогнозата за растеж на Брутният вътрешен продукт за 2022-а у нас е 2.2 %. Що се отнася до инфлацията служебния финансов министър изясни, че упованията са към този момент за 12.6% средногодишно по ХИПК при 11.9% заложени в актуализацията на бюджета.
Възможно е и сегашната прогноза да се окаже подценена, без значение че финансовото министерство чака понижение на темповете на напредък на инфлацията поради свиването на потреблението. Впрочем това стесняване потреблението е неприятна вест за фиска тъй като значи понижаване на растежа и даже спад на приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната, които с максимален дял в бюджетните приходи.
А без растеж в бюджетните приходи, няма по какъв начин да се финансира стабилно заложения с бюджет 2022-а и актуализацията му непрестанен растеж на обществените разноски. Имено тези разноски залагат сериозен проблем за освен за бюджет 2022-а, само че и за всички последващи бюджети доста сериозен проблем.
И тъкмо в това се крие разрушителния за фиска резултат на бюджет 2022-а. За него на няколко пъти предизвести Фискалния съвет. По тази тематика се изрече и Българска народна банка. А в този момент Росица Велкова съобщи:
" При съпоставяне на 2019-а с прогнозата за 2023-а разноските за пенсии нарастват с 93%, а средноосигурителния приход нараства с малко над 40 % ".
Ясно е че в случай че посочения от служебния финансов министър раздор продължи разширяващият се недостиг в общественото обезпечаване ще изстиска всички витални сокове на хазната и на стопанската система ни до момента в който не ги докара до положение на цялостен срив.
Впрочем и в този момент разходната част е прекомерно огромна и доколкото съгласно Министерството на финансите за 2022-а размерът й е 40.8% от Брутният вътрешен продукт, той е в нарушаване на разпоредбите за фискална непоклатимост написани в Закона за обществените финанси. А при заложените от настоящия бюджет трендове вероятностите за идващите години са меко казано мрачни. И това си проличава от публикуваното прессъобщение на Министерството на финансите.
" На база базовия сюжет за тригодишната бюджетна прогноза, като са отразени само настоящите политики както в приходната част, по този начин и в разходната част, за 2023 година се оформя забележителен по мярка недостиг в размер на 11.4 милиарда лева, което е 6,8 % от Брутният вътрешен продукт, като дълговото финансиране би възлизало на 15 милиарда лева ", изясни Росица Велкова.
Ако се поддържа подобен недостиг, през 2025 година бихме стигнали на 40 % дълг от Брутният вътрешен продукт. По думите на министъра главният растеж в разноските са в няколко посоки - обществените и здравноосигурителните заплащания в размер на 5 милиарда лева, 3,8 милиарда лева са растеж в разноските за пенсии.
Другият сериозен растеж е в разноските за личен състав в размер на 1,6 милиарда лева, има растеж в финансовите разноски от 3,8 милиарда лева, тъй като започват капиталовите разноски по Механизма за възобновяване и резистентност. Тези разноски не дават еластичност за усъвършенстване и преструктурирате.
" Ако не се направи смяна в данъчната политика и преструктуриране на разноските, доста елементарно бихме стигнали до процедура по свръхдефицит и ще се отдалечим от задачата 01.01.2024 година за участие в еврозоната ", предизвести министърът на финансите Росица Велкова.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ