Параметрите на новия държавен дълг продължават да се влошават
Министерството на финансите е насила да пласира нов държавен дълг при все по-неблагоприятни финансови условия. Емисиите са най-вече краткосрочни, общият им номинал е 300 - 500 милиона лв., а контрактуваната рентабилност, която хазната се ангажира да заплаща на кредиторите си по тях, се усилва.
Доказателство за това е последният пакет от облигации, които бяха пласирани на 9 май. Според формалното известие Министерството на финансите е преотворило емисия 3.5-годишни държавни скъпи бумаги (ДЦК), деноминирана в лв..
" На извършения аукцион бяха пласирани сполучливо ДЦК за 300 млн. лева съвкупна номинална стойност, при среднопретеглена годишна рентабилност в размер на 1.33 %.
Общият размер на подадените поръчки доближи 460 млн. лева, което подхожда на коефициент на покритие от 1.53. Отчетеният спред по отношение на аналогичните немски федерални облигации е в размер на 78 базисни точки. Най-голямо количество ДЦК на аукциона получиха банките с 47.6 %, следвани от пенсионни фондове - 34.9 %, гаранционни фондове - 10.0 %, застрахователни сдружения - 6.7 %, и капиталови медиатори - 0.8% ", се споделя в известието.
Всъщност това са най-лошите условия, които Министерството на финансите е постигнало по облигациите от въпросната емисия от началото на войната в Украйна до в този момент. При пласирането на ДЦК от същата емисия на 14 март 2022-а среднопретеглената годишна рентабилност е 0.55% - два-пъти и половина по-ниска от сегашната. Тогава са продадени облигации с общ номинал от 500 милиона лв., като направените поръчки са обезпечили покритие от 1.93.
Месец по-късно - на 11 април 2022 година, при преотварянето на емисията още веднъж са пласирани облигации за 500 млн. лв., а междинната реализирана рентабилност се е повишила до 0.88%. Тогава покритието с поръчки е било 1.5.
Сега са продадени по-малко облигации - за 300 млн. лв., при съществено нарастване на доходността и съвсем подобен на мартенския коефициент на покритие.
Министерството на финансите даде обяснения за структурата и отчитането на дълга
По мотив оповестените две публикации в News.bg и Money.bg
Ако сегашната наклонност на българския държавен дълг се резервира, нищо чудно още през септември облигациите по същата тази емисия да се пласират от държавното управление при междинна рентабилност от над 1.75%, а в края на годината тя да надвиши 2 %.
Доходността на облигациите от въпросната емисия не въздейства на разноските на държавния бюджет, тъй като по нея страната не заплаща лихви. Дохода си вложителите получават от отстъпката от номинала, по който купуват облигациите, а единствено лихвените заплащания се отразяват на разходната част на бюджета. Проблемът обаче е, че, в случай че хазната стартира да се финансира прекомерно постоянно с такива излъчвания, а се вижда, че това стартира да става всеки месец с по няколкостотин милиона, ще се получи огромна централизация на падежиращи главници в границите на една година - в тази ситуация 2025 година, в която към този момент има падеж на държавен дълг за над 3.7 милиарда лв., като в тази сума включваме и последната емисия. При това предната 2024-а страната ще бъде ангажирана с заплащането на външна облигационна емисия за 1 493 млн. евро и на вътрешна за 380 млн. лв., а преди този момент, през 2023-а ще би трябвало да платим външна облигационна емисия за 1 144 млн. евро и вътрешни облигации за 400 млн. лв..
По всичко проличава, че страната ни към този момент е влезнала в един нескончаем, над 5-годишен интервал на огромни годишни заплащания по държавния дълг, чиято градация очевидно ще нараства през годините. Тепърва ще забележим какво завещание ще остави държавното управление за 2026-а, за която към този момент има падежиращи излъчвания с общ размер от 2 милиарда лв., пласирани от кабинетите на Бойко Борисов. Тук е добре да се знае, че всички излъчвания със период 3.5 години, които настоящето държавно управление пусне от средата до края на на 2022 година, ще падежират (ще се заплащат като главница) точно през 2026-а. Цялата тази обстановка вещае едно непрекъснато възходящо натоварване върху фискалния запас на страната, което, при продължаваща неподходяща обстановка за издаване на средносрочен и дълготраен дълг, изисква политика на по-ниски бюджетни дефицити, с наклонност към реализиране на уравновесен бюджет. В тази обстановка всяко решение, водещо до увеличение на бюджетните разноски, което не е обвързвано с поддръжка за бизнеса, наподобява недалновидно и може да има доста отрицателни последствия върху финансовата непоклатимост на страната в дълготраен проект.
Доказателство за това е последният пакет от облигации, които бяха пласирани на 9 май. Според формалното известие Министерството на финансите е преотворило емисия 3.5-годишни държавни скъпи бумаги (ДЦК), деноминирана в лв..
" На извършения аукцион бяха пласирани сполучливо ДЦК за 300 млн. лева съвкупна номинална стойност, при среднопретеглена годишна рентабилност в размер на 1.33 %.
Общият размер на подадените поръчки доближи 460 млн. лева, което подхожда на коефициент на покритие от 1.53. Отчетеният спред по отношение на аналогичните немски федерални облигации е в размер на 78 базисни точки. Най-голямо количество ДЦК на аукциона получиха банките с 47.6 %, следвани от пенсионни фондове - 34.9 %, гаранционни фондове - 10.0 %, застрахователни сдружения - 6.7 %, и капиталови медиатори - 0.8% ", се споделя в известието.
Всъщност това са най-лошите условия, които Министерството на финансите е постигнало по облигациите от въпросната емисия от началото на войната в Украйна до в този момент. При пласирането на ДЦК от същата емисия на 14 март 2022-а среднопретеглената годишна рентабилност е 0.55% - два-пъти и половина по-ниска от сегашната. Тогава са продадени облигации с общ номинал от 500 милиона лв., като направените поръчки са обезпечили покритие от 1.93.
Месец по-късно - на 11 април 2022 година, при преотварянето на емисията още веднъж са пласирани облигации за 500 млн. лв., а междинната реализирана рентабилност се е повишила до 0.88%. Тогава покритието с поръчки е било 1.5.
Сега са продадени по-малко облигации - за 300 млн. лв., при съществено нарастване на доходността и съвсем подобен на мартенския коефициент на покритие.
Министерството на финансите даде обяснения за структурата и отчитането на дълга
По мотив оповестените две публикации в News.bg и Money.bg
Ако сегашната наклонност на българския държавен дълг се резервира, нищо чудно още през септември облигациите по същата тази емисия да се пласират от държавното управление при междинна рентабилност от над 1.75%, а в края на годината тя да надвиши 2 %.
Доходността на облигациите от въпросната емисия не въздейства на разноските на държавния бюджет, тъй като по нея страната не заплаща лихви. Дохода си вложителите получават от отстъпката от номинала, по който купуват облигациите, а единствено лихвените заплащания се отразяват на разходната част на бюджета. Проблемът обаче е, че, в случай че хазната стартира да се финансира прекомерно постоянно с такива излъчвания, а се вижда, че това стартира да става всеки месец с по няколкостотин милиона, ще се получи огромна централизация на падежиращи главници в границите на една година - в тази ситуация 2025 година, в която към този момент има падеж на държавен дълг за над 3.7 милиарда лв., като в тази сума включваме и последната емисия. При това предната 2024-а страната ще бъде ангажирана с заплащането на външна облигационна емисия за 1 493 млн. евро и на вътрешна за 380 млн. лв., а преди този момент, през 2023-а ще би трябвало да платим външна облигационна емисия за 1 144 млн. евро и вътрешни облигации за 400 млн. лв..
По всичко проличава, че страната ни към този момент е влезнала в един нескончаем, над 5-годишен интервал на огромни годишни заплащания по държавния дълг, чиято градация очевидно ще нараства през годините. Тепърва ще забележим какво завещание ще остави държавното управление за 2026-а, за която към този момент има падежиращи излъчвания с общ размер от 2 милиарда лв., пласирани от кабинетите на Бойко Борисов. Тук е добре да се знае, че всички излъчвания със период 3.5 години, които настоящето държавно управление пусне от средата до края на на 2022 година, ще падежират (ще се заплащат като главница) точно през 2026-а. Цялата тази обстановка вещае едно непрекъснато възходящо натоварване върху фискалния запас на страната, което, при продължаваща неподходяща обстановка за издаване на средносрочен и дълготраен дълг, изисква политика на по-ниски бюджетни дефицити, с наклонност към реализиране на уравновесен бюджет. В тази обстановка всяко решение, водещо до увеличение на бюджетните разноски, което не е обвързвано с поддръжка за бизнеса, наподобява недалновидно и може да има доста отрицателни последствия върху финансовата непоклатимост на страната в дълготраен проект.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ