Нова дискусия за обсъждане на проекта за енергийна стратегия се състоя в ME
Министерството на енергетиката бе хазаин на нова среща за разискване на плана на Стратегия за стабилно енергийно развиване на Република България до 2030 година с небосвод до 2050 година Представители на бизнеса, синдикатите, неправителствения бранш и страната дискутираха главните оферти за промени в документа, получени от заинтригуваните страни откакто планът беше оповестен на 17 ноември 2023 година
Организациите, изпратили свои мнения по плана досега, означават, че тактиката следва да подсигурява развиването на българската енергетика и обезпечаването на сигурна, чиста и налична сила. Предложенията се отнасят и до насърчаването в оптималната степен на присъединяване на българската промишленост в енергийния преход. Според другите мнения тактиката следва да конкретизира визията в региона на създаването и внедряването на новаторски решения, в това число – във връзка с възобновим водород. Изясняването на опциите за оползотворяване на силата на Черно море и улавянето, съхранението/използването на въглероден диоксид също бяха измежду поставените въпроси.
Участниците в полемиката желаеха в стратегическия документ да бъдат добавени ограничения за гарантиране на заетостта във въглищните райони посредством присъединяване на съществуващия експертен капацитет в рекултивацията на терените. Възможностите за повишение квалификацията на заетите също бяха сложени на дневен ред.
В тактиката да бъдат записани ясно измерими междинни стадии и цели, които да служат като знак за напредъка и предприемането на корективни дейности при нужда – това са друга част от поставените въпроси.
Конкретни ограничения и принадлежности за подкрепяне развиването на водородната стопанска система, правила и политики за развиване на енергийните общности за възобновима сила, както и проекти за развиване и оползотворяване на капацитета на битовите, индустриалните и земеделските боклуци с приложение на иновационни нискоемисионни технологии – това са друга група от получените оферти.
В документа да се запише и нов пазарен метод за развиване на ВЕИ на база на квоти и търгове за произвеждане, предложи Иван Хиновски от Българския енергиен и минен конгрес. Той подчертава и върху нуждата от задълбочаване на политиките за развиване на енергийните общности за ВЕИ, както и за изследване и рандеман на природен газ в страната. Аналогично мнение за енергийните общности за децентрализирано произвеждане от ВЕИ изрече и Меглена Антонова от Грийнпийс България. Ако те залегнат в тактиката, на тази база след това могат да се плануват тласъци за тяхното развиване, счита тя. Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация подчертава върху сигурността на доставките за превоза и нуждата от развиване на мрежата за зареждане отвън градовете. Той означи като минус неналичието на полемика за енергийна успеваемост в превоза, както и развиването на ВЕИ в този бранш. Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България изиска гаранции, че българската промишленост ще бъде оптимално ангажирана в енергийния преход. Според Пламен Павлов от Българската газова асоциация един от акцентите в тактиката би трябвало да бъде либерализацията на пазара. Александър Загоров от КТ “Подкрепа “ посочи, че енергийната тактика следва да е къс, основополагащ документ, който да може да се надгражда и развива. Конкретните ограничения за осъществяване на стратегическите цели би трябвало да бъдат записани в последващи програмни документи.
Според Светослав Иванов от Българската асоциация природен газ в плана на тактика липсва визия за това по какъв начин в кратковременен проект един локален запас (лигнитните въглища) да бъде сменен с различен (природния газ). Проф. Валентин Колев от Техническия университет обърна внимание на обстоятелството, че няколко години преди 2050 година 5 и 6 блок на АЕЦ „ Козлодуй “ ще бъдат изведени от употреба, а плануваните два нови нуклеарни блока по 1000 мегавата няма да бъдат задоволителна базова мощ с оглед взрива в развиването на ВЕИ. Апостол Дянков от WWF обърна внимание върху нуждата в тактиката да залегнат по-широко топлофикационните ВЕИ технологии. Според Соня Кадиева от Асоциация свободен енергиен пазар в плана на енергийна тактика следва да се регистрира развиването и на всички прилежащи на България пазарни зони.
В умозаключение заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов заключи, че работата по плана на Стратегия за стабилно енергийно развиване на Република България до 2030, с небосвод до 2050 година, ще продължи. Проектът би трябвало да бъде доразвит и наведен в сходство с Интегрирания народен проект Енергетика-климат, който сега е в развой на актуализация. Това осъвременяване следва да бъде приключено доникъде на 2024 година Нашите упования са да продължим интензивната работа и разговора по тактиката с всички заинтригувани страни, с цел да получим допустимо най-хубавия резултат, посочи господин Ненов, представен от МЕ.
Последвайте канала на
Организациите, изпратили свои мнения по плана досега, означават, че тактиката следва да подсигурява развиването на българската енергетика и обезпечаването на сигурна, чиста и налична сила. Предложенията се отнасят и до насърчаването в оптималната степен на присъединяване на българската промишленост в енергийния преход. Според другите мнения тактиката следва да конкретизира визията в региона на създаването и внедряването на новаторски решения, в това число – във връзка с възобновим водород. Изясняването на опциите за оползотворяване на силата на Черно море и улавянето, съхранението/използването на въглероден диоксид също бяха измежду поставените въпроси.
Участниците в полемиката желаеха в стратегическия документ да бъдат добавени ограничения за гарантиране на заетостта във въглищните райони посредством присъединяване на съществуващия експертен капацитет в рекултивацията на терените. Възможностите за повишение квалификацията на заетите също бяха сложени на дневен ред.
В тактиката да бъдат записани ясно измерими междинни стадии и цели, които да служат като знак за напредъка и предприемането на корективни дейности при нужда – това са друга част от поставените въпроси.
Конкретни ограничения и принадлежности за подкрепяне развиването на водородната стопанска система, правила и политики за развиване на енергийните общности за възобновима сила, както и проекти за развиване и оползотворяване на капацитета на битовите, индустриалните и земеделските боклуци с приложение на иновационни нискоемисионни технологии – това са друга група от получените оферти.
В документа да се запише и нов пазарен метод за развиване на ВЕИ на база на квоти и търгове за произвеждане, предложи Иван Хиновски от Българския енергиен и минен конгрес. Той подчертава и върху нуждата от задълбочаване на политиките за развиване на енергийните общности за ВЕИ, както и за изследване и рандеман на природен газ в страната. Аналогично мнение за енергийните общности за децентрализирано произвеждане от ВЕИ изрече и Меглена Антонова от Грийнпийс България. Ако те залегнат в тактиката, на тази база след това могат да се плануват тласъци за тяхното развиване, счита тя. Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация подчертава върху сигурността на доставките за превоза и нуждата от развиване на мрежата за зареждане отвън градовете. Той означи като минус неналичието на полемика за енергийна успеваемост в превоза, както и развиването на ВЕИ в този бранш. Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България изиска гаранции, че българската промишленост ще бъде оптимално ангажирана в енергийния преход. Според Пламен Павлов от Българската газова асоциация един от акцентите в тактиката би трябвало да бъде либерализацията на пазара. Александър Загоров от КТ “Подкрепа “ посочи, че енергийната тактика следва да е къс, основополагащ документ, който да може да се надгражда и развива. Конкретните ограничения за осъществяване на стратегическите цели би трябвало да бъдат записани в последващи програмни документи.
Според Светослав Иванов от Българската асоциация природен газ в плана на тактика липсва визия за това по какъв начин в кратковременен проект един локален запас (лигнитните въглища) да бъде сменен с различен (природния газ). Проф. Валентин Колев от Техническия университет обърна внимание на обстоятелството, че няколко години преди 2050 година 5 и 6 блок на АЕЦ „ Козлодуй “ ще бъдат изведени от употреба, а плануваните два нови нуклеарни блока по 1000 мегавата няма да бъдат задоволителна базова мощ с оглед взрива в развиването на ВЕИ. Апостол Дянков от WWF обърна внимание върху нуждата в тактиката да залегнат по-широко топлофикационните ВЕИ технологии. Според Соня Кадиева от Асоциация свободен енергиен пазар в плана на енергийна тактика следва да се регистрира развиването и на всички прилежащи на България пазарни зони.
В умозаключение заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов заключи, че работата по плана на Стратегия за стабилно енергийно развиване на Република България до 2030, с небосвод до 2050 година, ще продължи. Проектът би трябвало да бъде доразвит и наведен в сходство с Интегрирания народен проект Енергетика-климат, който сега е в развой на актуализация. Това осъвременяване следва да бъде приключено доникъде на 2024 година Нашите упования са да продължим интензивната работа и разговора по тактиката с всички заинтригувани страни, с цел да получим допустимо най-хубавия резултат, посочи господин Ненов, представен от МЕ.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ