Министерството на културата следва да заеме позиция в защита на интелектуалната собственост, каза Димитър Димитров от дирекция „Авторско право и сродните му права“
Министерство на културата (МК) следва да встъпи в позицията си, която му е отредена, а точно да закриля интелектуалната благосъстоятелност. Това сподели новият специалист в дирекция „ Авторско право и сродните му права “ в Министерството на културата Димитър Димитров, при днешното съвещание на Комисията по просвета и медии, която произлизащи от неналичието на одобрена цена за препредаване на аудиовизуални творби, включени в телевизионните стратегии.
На съвещанието участват представители на Министерството на културата, „ Филмаутор “, Алианс на софтуерната промишленост, „ Музикаутор “, Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП), „ Артистаутор “ и ПРОФОН.
Димитров уточни, че е част от екипа на Министерството на културата неотдавна, по покана на управлението на министерството, като акцентира, че част от присъстващите на съвещанието го познават в професионален проект и знаят за устрема му „ да бъда оптимално равноотдалечен от всички заинтригувани групи ".
„ Беше ми предоставено и участвах в провеждането на общ разбор на досегашните дейности по смяна на законодателството. Крайното мнение от разбора беше, че Съветът за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност следва да прегледа текстовете, които следва да бъдат в допълнение доработени ", уточни Димитров.
Според него има разпореждания, които би трябвало да бъдат доуточнени и усъвършенствани, тъй че „ би трябвало да бъдем оптимално заслужено отдалечени от всички заинтригувани групи, заради простата причина, че въвеждането на цена или условия за основаване на цена за една група може да се окаже незаслужено за друга, което може да сложи управлението на Министерството на културата в нежеланата позиция да бъде упрекнато в лобизъм или спор на ползи - нещо, от което се стремим да избягаме ".
По думите на Димитър Димитров, при направения разбор е осъществена работа по плана за закон за изменение и допълнение и са функционирали работни групи, само че „ има текстове, има разпореждания, които са меко казано притеснителни при изработването, и не следва да бъдат предлагани за публично разискване на този стадий. По тези текстове би трябвало да се произнесат и останалите членове на Съвета за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност, които имат отношение към въвеждане и измененията в законодателството или законодателната рамка, да не приказваме, че Съветът самичък по себе си е съвещателен орган към Министерския съвет и има функционалността да дефинира цялостната държавна политика по закрилата на обектите на интелектуалната благосъстоятелност ".
В своето изявление Димитър Димитров напомни, че в предишното е бил деен участник в процесите по изваждането на България от така наречен „ Специален отчет 301 “ преди присъединението на България към Европейския съюз (ЕС), като точно поради този опит експертната му поддръжка е била потърсена от управлението на министерството.
„ Това, което се стремим да създадем и през Съвета е да реализираме резултат, тъй че България като страна член на Европейски Съюз, да излезе от този лист, в който се намира за поредна година. Като страна под наблюдаване е редно с общи сили от Комисията по културата и медиите да създадем по този начин, че страната ни да излезе от този специфичен отчет ", означи Димитров.
„ Законът за авторското право е измежду най-често променяните и „ разтягани “ нормативни актове, като постоянно промените са правени по този начин, че да удовлетворят разнообразни участници в процеса ", уточни Димитров. По негово мнение е належащо основаването на спомагателни процедури или методика, която да подсигурява непоклатимост на законодателството и предварителна оценка на последствията от всяка наложена смяна.
„ България е извънредно несвоевременно да бъде сравнявана с останалите страни членки на Европейския съюз във връзка с използването на законодателството за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност там, тъй като в България географията, пазарът, манталитетът и методът са разнообразни. Ние би трябвало да намерим метод, по който нашето законодателство да подхожда на нашия пазар ", разяснява Димитров.
В резюме Димитров сподели, че „ Министерството на културата не може да бъде ангажирано директно и само със отбраната на ползите на обособени органи за групово ръководство на права и би трябвало да регистрира и условията на пазара ".
Той изрази противоречие с оферти, които извеждат административно-наказателните разпореждания отвън закона, определяйки това като „ неприемливо, защото би лишило МК от опцията да пази интензивно интелектуалната благосъстоятелност. По думите на Димитров „ обвързване на Министерството на културата е да ползва както националното, по този начин и европейското законодателство в областта на интелектуалната благосъстоятелност ".
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ




