Министерство на финансите обяви какви точно промени предлага, за да

Министерство на финансите разгласи какви тъкмо промени предлага, с цел да се усилят приходите в хазната и да се понижат разноските, като задачата е страната ни да реализира 3% бюджетен недостиг. От оповестените документи се вижда, че измененията в няколко закона са ориентирани в няколко области – да се затегне контролът върху събирането на средства от длъжници, които имат неплатени отговорности към хазната, като това са най-често неплатени налози, осигуровки
и санкции и да се отстранен данъчните облекчения, които на процедура бяха въведени поради пандемията от ковид. Освен това се планува към този момент оповестеният налог свръхпечалба,
който ще важи както за огромни компании, по този начин и за едноличните търговци. Друга нова концепция на финансовото министерство е всички заплащания над 5000 лв. към този момент да стават по банков път, като се не разрешават разплащанията в брой на суми над този предел. Целта на ограниченията е да се изсветли стопанската система и да се усили заплащането на налози, изясняват от Министерство на финансите.

Затова и първата част от измененията се плануват в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като става въпрос за ограничения в региона на фискалния надзор на артикули с висок фискален
риск. Целта е рационализиране на фискалния надзор за по-ефективна предварителна защита и битка с данъчните измами и укриването и невнасянето на налог върху добавената стойност,
корпоративен налог и налог върху приходите на физическите лица. Една от измененията планува авансово обявление на данни за транспорт на артикули за артикули с висок фискален риск, осъществявани с транспортни средства над 3,5 тона. Декларирането на данните ще се прави от получателя/купувача/придобиващия стоката в тристранна интервенция или крайният адресат при няколко поредни доставки.
Това ще става посредством електронна услуга на Националната организация за приходите (НАП), която ще дава неповторим номер за всеки обособен транспорт на стока. Валидността на неповторимия
номер за транспорта е 14 дни от даването му от Национална агенция за приходите. Когато при реализиране на фискален надзор се откри, че избран транспорт на стока с висок фискален риск не е
авансово заявен, неповторимият номер за транспорта ще се издава служебно от органите на Национална агенция за приходите. Получаването на стоката или изпращането ѝ отвън територията на страната също ще се
удостоверява посредством електронна услуга на Национална агенция за приходите. Изключение от правилото ще има за транспортите за извънредно ползване и транспортите на течни горива, за които има условия за подаване на информация за доставките по реда на различен закон.

Предлага се да се вкара режим за известяван на приходните организации за идни заплащания от бюджета към физически и юридически лица. Плащанията ще са по подписани контракти на стойност над 10 000 лева, както и за предявени изпълнителни листове на стойност над 1 000лв. Така ще се прави инспекция на лицата, които ще получават заплащанията, и при
съществуване на непогасени обществени отговорности на тях ще се постановат съответните обезпечителни ограничения и ще се обезпечава събирането на дължимите средства от сумата на идното
разплащане. От финансовото министерство прецизират, че посредством използването на този режим доста се е повишила събираемостта на обществените вземания, като за 5 години
приложение са събрани над 1,76 милиарда лева обществени вземания. Очаква се мярката да има и дисциплиниращ резултат по отношение на получателите на средства от държавния бюджет, защото се
допуска, че ще ги подтиква да погасят авансово обществените си отговорностите с оглед отбягване налагането на обезпечителни ограничения и пристъпването към наложително
осъществяване вследствие използването на режима.

Променя се погасяването по отминалост на лихвите върху обществени вземания, за които е погасена, напълно или отчасти, сумата по главницата преди приключване на периода на отминалостта за нея. Към
момента при такива случаи, лихвата се трансформира в основно обвързване и за нея продължава да тече срокът на отминалостта. Това състояние на нещата основава неравнопоставеност по отношение на тези, които са платили напълно главниците по отговорностите си, и тези, които са направили единствено частични заплащания за тях или изобщо не са правили заплащания и главницата се е погасила
по отминалост. С препоръчаната смяна ще се реализира правдивост и равнопоставеност сред субектите при използване на института за погасяване по отминалост на обществените вземания, без значение от наличието/липсата на заплащане за основното взимане.

Друга смяна касае публикуването на данни за длъжници с непогасени обществени отговорности. В момента такова оповестяване е въведено за длъжници с общ размер на
задължението над 5 000 лева С смяната се вкарва и наложително оповестяване за лица с формирано изпълнително произвеждане за събиране на отговорности, установявани от
Националната организация за приходите, със сума на отговорностите над 10 000 лева, като се изключват отговорности, които са по не влезнали в действие актове, такива, които са обезпечени и
които са отсрочени и разсрочени. Данните ще се разгласяват и за длъжници с намерено произвеждане по неплатежоспособност, без значение дали има формирано изпълнително
произвеждане. Няма да се разгласяват данни за лица, за които по закон не се позволява наложително осъществяване. По данни на статистиката близо 27% или над 33 хиляди индивида от
длъжниците, отговарящи на критериите за оповестяване са с негарантиран излишък от дълга с размер в диапазона от 5 000 лева до 10 000 лева, само че сумата на техния дълг съставлява едвам 1,4%
от общия размер.

Промяна планува уеднаквяване на обезпеченията за физическите и юридическите лица. Сега за жителите обезпеченията се правят по данъчна оценка/застрахователна стойност/придобивна стойност, до момента в който за компаниите водеща е балансовата стойност на активите.
С смяната се предлага по отношение на всички лица обезпеченията да се правят по данъчна оценка за недвижими парцели, надлежно по застрахователна стойност за моторни транспортни
средства или други движими движимости. Целта е цената на една движимост да не зависи от нейния собственик – физическо или юридическо лице, респективно от счетоводната му политика.

С цел по-добро събиране на вземанията от длъжници се трансформира уредбата за продажба на движими културни полезности. Сега има празнина в закона по повод реализацията на този
тип движимости, а практиката все по-често постанова предприемането на сходни дейности поради установяването на благосъстоятелност върху движими културни полезности от лица с непогасен обществени вземания, изясняват от Министерство на финансите. Предложението цели да обезпечи процесуална опция за продажба на движими културни полезности, регистрирани
по Закона за културното завещание, когато същите са частна благосъстоятелност, в тази ситуация на длъжници с обществени вземания, с оглед тяхното погасяване.

Нотариусите ще правят инспекция по електронен път в Национална агенция за приходите при покупко-продажби дали страните имат подлежащи на наложително осъществяване обществени отговорности. Ако такива бъдат открити, ще пристъпват към изповядване на договорката след тяхното възнаграждение или при категорично вменяване на задължението в нотариалния акт/договора за покупко-продажба купувачът да внесе дължимата сума в съответния бюджет. Ще се дава информация за всички отговорности на лицето, а освен тези за налози, мита и наложителни осигурителни вноски, както е в сегашния текст на наредбата. Причината е, че са установени случаи на продажба или прекачване на парцели или МПС, в които длъжникът съзнателно не заявява
отговорностите си при изповядване на договорката, за получените средства от продажбата да не бъдат преведени за погасяване на отговорностите му към бюджета.

Предлага се и смяна в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), която касае процедурата по събиране на санкции за несъблюдение на задължението за предаване на дете. Към сегашния миг, след влизане в действие на постановлението за налагане на санкция, същото се изпраща на Национална агенция за приходите, която разпорежда на правосъдния реализатор събирането на санкцията. С смяната ще се отстрани ненужното изпращане на постановлението до Национална агенция за приходите и последващото му връщане от организацията до правосъдния реализатор. По този метод ще се облекчи активността на организацията, която сега, при осъществяване на описаната процедура, няма никакво присъединяване в нея отвън механичното препращане на постановлението.

С промени в Закона за кредитните институции и Закона за пазарите на финансови принадлежности се предлага обществените реализатори, дружно с органите по приходите да имат достъп до
предпазена информация, надлежно банкова и комерсиална загадка. Такова пълномощие ще даде опция на обществения реализатор в Национална агенция за приходите да разполага с информация за обстоятелствата и събитията, засягащи наличностите и интервенциите по сметките и влоговете на клиентите на банката и със сведения за притежавани финансови принадлежности. Приемането на
предлагането ще разреши по-голяма действеност и успеваемост в дейностите на обществените реализатори, респ. ще докара до увеличение на събираемостта на обществените вземания, стимулират смяната от финансовото министерство.

Една от ограниченията, които министър Росица Велкова към този момент разгласи, касае промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, а точно да се вкара заплащането на солидарна вноска
за свръхпечалбите, генерирани в интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година Предлага се тя да е наложителна за всички лица, които подлежат на облагане с корпоративен налог, както
и за лицата, които се таксуват с различен на корпоративния налог и едноличните търговци и приравнените на тях за данъчни цели лица, които реализират стопанска активност за
генерираните от тях свръхпечалби. Мярката е ориентирана към всички лица, които реализират стопанска активност, без значение от правната форма, под която я реализират и обгръща всички браншове и действия.

Предлага се основата за установяване на солидарната вноска да бъде разликата сред данъчната облага за интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година и 50 на 100 от междинната
стойност, увеличена с 20 на 100, на данъчните облаги за 2018, 2019, 2020 и 2021 години. По отношение на основата за установяване на солидарната вноска на лицата, които се таксуват с различен на корпоративния налог, попадащи в обсега на закона, се предлага вместо данъчна облага да се ползва данъчна основа, респективно изискуем налог по реда на Закона
за корпоративното подоходно облагане. С цел по-лесно използване на предлаганите разпореждания се планува опция за установяване на основата за солидарната вноска, за лицата, за които се употребява данъчна облага, която е 50 на 100 от данъчната облага за 2023 година Тази опция може да се ползва единствено по желание на данъчнозадължените лица, които
преценяват, че биха имали усложнения при установяване на данъчната облага за интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година Предлага се солидарната вноска да бъде в размер на 33 на 100 от основата и интервалът за облагане да бъде от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година Солидарната вноска ще се заплаща
предплатено, като се планува установяване и внасяне на месечни предплатени вноски от за месеците от юли до декември 2023 година в това число. Месечните предплатени вноски ще се заявяват еднократно в период до 15 юли 2023 година, като подаването на декларацията се прави единствено по електронен път. Внасянето на предплатените вноски ще бъде в период до 15-то число на месеца, за който се отнасят, като за новоучредените сдружения и новорегистрираните еднолични търговци не се планува обвързване за предплатено облагане. За невнесена в период солидарна вноска, в това число предплатени вноски, ще се дължат лихви. За компаниите, които не заявяват солидарна вноска или излъжат в данните, ще има имуществени наказания. Актовете ще се издават от Национална агенция за приходите, а наказателните постановления ще се издават от изпълнителния шеф на Национална агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Предлага се мярката да влезе в действие от 1 юли 2023 година

Предлаганата мярка е направена за гарантиране на публичния интерес посредством опазване на макроикономическата и фискална непоклатимост на страната и за преодоляване на инфлацията, подбудена от външни и вътрешни политически и стопански фактори. При опазване действието на признатите през 2022 година политики и отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни и други актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо. В тази връзка е належащо да се подхващат верните и съответни ограничения за придържане към цифровите фискални правила и ограничавания по Закона за обществените финанси “, се споделя в претекстовете към законопроекта.

От министерство на финансите още веднъж акцентират, че в случай че не бъдат подхванати незабавни ограничения, биха се задействали следните опасности:
- Включване на страната в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг. Отлагане за
несигурно време присъединението на страната към еврозоната;
- Влошаване на кредитния рейтинг на страната;

- Повишаване цената на дълговото финансиране и усложнения при издаване на външни и
вътрешни заеми, което ще сътвори ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните
разходи;
- Ускорени темпове за приближаване до границата на дълговия аршин от 60 % от Брутният вътрешен продукт.

„ През последните години в изискванията на рецесии и провокации страната е провеждала
политика в поддръжка на бизнеса, като са прилагани редица антикризисни ограничения, в това число
посредством облекчения и директно подкрепяне. При променената обществено-политическа конюнктура,
публичният интерес допуска и бизнесът да бъде взаимен, като поеме част от приноса
за опазване на стабилността на страната, изключително лицата, осъществили обилни облаги в
изискванията на рецесия “, безапелационни са от Министерство на финансите. И допълват, че мярката ще бъде краткотрайна, като ще докара до намаляване на риска цените на стоките и услугите да доближат още по-неустойчиви нива и ще подсигурява, че няма да бъдат нанесени трайни вреди на потребителите и стопанската система като цяло. Едновременно с това мярката ще способства за опазване на устойчивостта на обществените финанси и за обезпечаване на нужните финансови средства за реализиране на разходните политики на страната, свързани с публичния ред и сигурността, образованието, опазването на здравето и други. Начинът
на въвеждане на солидарната вноска дава опция, при нормализиране на икономическата обстановка (тоест при осъществяване на финансови резултати в границите на
дефинираното в закона съответно увеличение), сдруженията да разполагат изцяло с облагата си, а при осъществяване на свръхпечалби (тоест финансови резултати, които
надвишават общоприетия ритъм на растеж), спомагателните средства (под формата на солидарна вноска) да се употребяват за подкрепяне обществената политика на страната, ориентирана към уязвимите браншове от обществото. Преразпределението на свръхпечалбите и спомагателните доходи ще даде опция обезпечените финансовите средства да се
насочат към по-нискодоходните семейства (по линия финансиране на пенсиите) и за финансиране на други разходни политики. От Министерство на финансите цитират данни за
това какви помощи е получил бизнесът в интервала 2020-2022 година страната е предоставила като помощи и обезщетения, свързани с пандемията COVID-19, енергийната рецесия и военните дейности в Украйна.

Общата сума възлиза на 10,3 милиарда лв., както следва:

За 2020 година - 2,1 милиарда лева
За 2021 година - 2,3 милиарда лева
За 2022 година - 5,9 милиарда лева

Едновременно с това, за поддръжка на бизнеса и понижаване или опазване на цените на избрани артикули и услуги, бяха въведени понижени Данък добавена стойност ставки, както и освобождавания от
облагане с данък. Бюджетният резултат от въведените понижени данъчни ставки и освобождавания от облагане с данък за интервала 2020-2022 година, което е довело до загуба на
хазната от 908,7 млн. лева Данни на Националната организация за приходите за интервала 2018 - 2021 година пък демонстрират съществено
повишаване на данъчната облага на сдруженията, както и на облагаемия приход, заявен от едноличните търговци, като облагите и приходите за 2022 година бележат растеж от към 100% в
съпоставяне с облагите за 2018 година и 2019 година По данни на Националния статистически институт (НСИ), разпределените облаги под формата на дивиденти са: 21,5 милиарда лева за 2020 година и 22,4 милиарда лева за 2021 година

Увеличение има и при депозитите на бизнеса, които нарастват от 29 280 266 хиляди лева през 2020 година на 40 211 285 хиляди лева през 2022 година, което е нарастване с 10 931 019 хиляди лева Увеличение се следи на наличностите по депозитите на семействата с 10 995 518 хиляди лева за 2022 година спрямо 2020 година, само че общият брой на депозитите на семействата понижава с 470 199 през 2022 година спрямо 2020 година

„ Анализът демонстрира, че финансовата поддръжка от страна на страната по отношение на зародилите здравна и енергийна рецесия и военните дейности в Украйна е била навременна и
задоволителна, като е запазила освен съществуващия бизнес, само че е осигурила условия за неговото развиване и за генериране на облаги “, показват от финансовото министерство.

Освен налог върху свърхпечалбите, промени в Закона за налог върху приходите на физическите лица плануват промени в облагането на продажбата на криптовалути. Практиката демонстрира,
че от ден на ден са физическите лица, които правят продажба на виртуални валути (криптовалути) и редът на облагането им е един от постоянно задаваните въпроси. Към сегашния миг практиката по отношение на данъчното отнасяне на този тип приходи е като приходи от продажба на финансови активи. Липсата на експлицитна наредба във връзка с физическите лица основава предпоставки за разнопосочна данъчна процедура и искания за освобождение от облагане на този тип приход. Затова се планува при определянето на облагаемия приход от продажба или подмяна на акции, дялове, обезщетителни принадлежности, капиталови бонове и други финансови активи, в това число и виртуални валути, както и от търговия с задгранична валута да се приспадат 10 на 100 нормативно избрани разноски. Тази смяна ще подтиква физическите лица, осъществили изброените приходи, да ги заявяват,
защото по този метод ще се реализира по-голяма правдивост при определянето на дължимия от тях налог, считат от Министерство на финансите.

Една от измененията, които към този момент провокираха брожения измежду бизнеса, е за унищожаване на понижените ставки на Данък добавена стойност за някои действия. От Министерство на финансите оферират да се
понижи срокът за използване на краткотрайната понижена ставка на Данък добавена стойност за доставките на:

- ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или
неприготвена храна, в това число състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се ползва
за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни
напитки;
- обща туристическа услуга, както и екскурзиите, проведени от туристически оператори и
туристически сътрудници със инцидентен автобусен транспорт на пътници;
- услуга за потребление на спортни уреди.

С непрекъсната понижена ставка на Данък добавена стойност ще продължа да се таксуват доставките на услуги по настаняване, предоставяно в хотели и сходни заведения, в това число даването на
ваканционно настаняване и отдаване чартърен тук-там за площадки за къмпинг или каравани, с място на осъществяване на територията на страната; доставките на книги на физически носители или осъществявана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и образователни комплекти, детски книги с илюстрации, за изобразяване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), периодически печатни творби – вестници и списания, на физически носители или осъществявана по електронен път или и двете, разнообразни от изявления, които са напълно или главно предопределени за реклама, и разнообразни от изявления, които са
напълно или главно формирани от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание; и доставките на храни, подобаващи за бебета или за дребни деца, бебешки пелени и сходни
бебешки хигиенични продукти.

Как от министерството аргументират анулацията на по-ниските ставки. Според ведомството за интервала на използването на тази мярка не се регистрира резултат за потребителите посредством понижаване на
цените на стоките и услугите. Анализите демонстрират, че въвеждането на понижени ставки не води до по-ниски цени на продаваните артикули и услуги, защото не са налице закрепени цени, а цената на предлаганите артикули или услуги се дефинира на пазарен принцип.

Следва да се означи, че понижените ставки бяха въведени като краткотрайна мярка обвързвана с пандемията от Коронавирус 19 и за справяне с следствията от здравната рецесия, а към сегашния миг обстановката е друга, отсичат от ведомството на Росица Велкова.

Ново повишаване чака пушачите, в случай че се одобряват предложенията за промени в Закона за акцизите и данъчните хранилища. Предлага се да се вкара данък върху течностите за
електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, и за тях да се ползват разпоредбите за тютюневите произведения. Към сегашния миг течностите в електронни цигари, несъдържащи никотин и/или
заместителите на тютюна, съдържащи никотин, не подлежат на регулация от позиция на акцизното законодателство. Практиката на страните членки демонстрира, че Хърватия, Кипър,
Естония, Финландия, Италия, Латвия, Литва и Полша таксуват с данък течността, предопределена за консумация в електронната цигара, без значение дали съдържа никотин. За да се понижи
административната тежест няма да се изисква записана цена за реализацията им на вътрешния пазар, само че те ще са длъжни да слагат бандерол върху потребителската опаковка на продуктите. Предлага се да има временен интервал до 30 септември 2023 година тези артикули да могат да се продават без бандерол.

Важна смяна планува да отпаднат въведените от 8 юли 2022 година законодателни промени, за възобновяване на платения данък за електрическа сила на лицензираните железопътни
превозвачи и транспортните оператори, които реализират транспорт на пасажери посредством метро, трамваи или тролейбуси.
Отпада и нулевият данък върху моторните горива – за полутечен нефтен газ и природен газ, за създадената топлинна сила за енергийните артикули, употребявани за комбинирано
произвеждане на топлинна и електрическа енергия; както и за електрическата сила, създадена от ВЕИ. Основната цел на сходни ограничения беше да се резервира конкурентоспособността и рентабилността на енергоемките браншове, при които разноските за сила съставляват висок дял от индустриалните разноски, както и да се овладеят непрекъснато повишаващите се цени на
електрическата енергия и на горивата. Ефектът от въведените в подобен необятен обсег ограничения обаче има съществено отрицателно влияние върху приходите от акцизи, което от своя страна оказва значително въздействие върху бюджетния недостиг и постанова промени във фискалната политика на страната, считат от финансовото министерство.

Като мярка за ограничение каузи на сивата стопанска система се предлага разрешенията предел на заплащанията в брой в страната да се понижи от 10 000 лева на 5 000 лева Предложението е
заплащанията на територията на страната да се правят единствено посредством превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 5000 лева или на стойност
под 5000 лева, представляваща част от парична престация по контракт, чиято стойност е равна на или надвишава 5000 лева
Ограничението ще се ползва и в случаите на заплащания в задгранична валута, когато левовата им равноценност е равна на или надвишава 5000 лева по курса на Българска народна банка в деня на
заплащането.

Мярката ще подтиква настоящото отразяване на паричните потоци посредством първоначални счетоводни документи и ще способства за минимизиране на разплащанията в брой по покупко-продажби сред
лицата, участници в стопанския оборот, считат от Министерство на финансите.

Според ведомството предлаганото ограничение на заплащанията в брой е в сходство и с наложилата се процедура в други страни членки на Европейския съюз, като Белгия, Гърция,
Испания, Португалия, Франция, Румъния, където прагът за заплащанията в брой е в диапазон от 2 000 до 3 000 евро. Предлага се и изплащането на трудовите хонорари в размери над прага от 5000 лева да се включи в режима на закона понастоящем законът не се отнася за изплащането на трудови
хонорари. С препоръчаното изменение се цели изсветляване на възнагражденията, получавани от лица по трудови контракти.

С измененията в Закона за хазарта се оферират спомагателни забрани по отношение на рекламата на хазартни игри. Предвиждат се и промени за наредба и детайлизиране на разпоредбите и изискванията по отношение на рекламата и даването на бонуси за присъединяване в хазартниигри, както и разяснения по отношение на таксите, които се дължат по закона.