Според министъра системата работи, но фактите са други: домашното...
Министърът напомни, че първата стъпка е била направена след тежкия случай с Дебора от Стара Загора и последвалите промени в закона. Втората стъпка е построяването на мрежа от районни центрове за правни съвещания. Един към този момент работи във Велико Търново, а идващият ще бъде открит в Добрич. Финансирането за безвъзмездна адвокатска помощ е увеличено с над 50%, като приоритет са жертвите на принуждение.
Георгиев изясни, че новият механизъм ще разреши по-бърза реакция. Пострадалите няма да бъдат принуждавани да обикалят сред разнообразни служби, тъй като институциите към този момент ще работят по общ ред. През предходната година са подадени над 53 000 сигнала за домашно принуждение, а са издадени повече от 5000 ограничаващи заповеди. Над 70% от досъдебните производства са за телесни повреди.
Данните за домашното принуждение обаче остават тревожни. През 2025 година, по информация на Българския фонд за дамите, в България са убити 22 дами от сътрудник или непосредствен мъж. През 2024 година жертвите са били най-малко 20. На телефон 112 са подадени над 53 000 сигнала, като повече от половината са претендирали здравна интервенция. Само през 2024 година са регистрирани над 2500 закононарушения, свързани с домашно принуждение — растеж от повече от 65% за година.
Липсва и национална статистика, макар че основаването ѝ беше заложено в закона през 2024 година Почти половината регионални градове към момента нямат спешни центрове. В София работят единствено два центъра, макар популацията от над два милиона души. Недостатъчни са и ресурсите за правна и психо-социална поддръжка.
Последните случаи също акцентират мащаба на казуса. През последните месеци жена беше убита в Пловдив след многократни сигнали от съседи. В София мъж намушка някогашната си партньорка пред дома ѝ. Във Варна жена беше нападната с нож пред децата си, а в Стара Загора нов случай на тежко принуждение повдигна въпроси за реакцията на полицията.
Случаите не престават да демонстрират, че домашното принуждение остава една от най-тежките обществени рецесии в страната. Новите ограничения могат да подобрят отбраната, само че специалисти и организации припомнят, че смяната изисква непрекъсната работа, по-голям потенциал и ангажимент от всички институции. Жертвите имат потребност от бърза реакция, налична поддръжка и страна, която да им подсигурява сигурност – освен на хартия, а и в действителността.
Обществото също има своя роля в този проблем. Темата постоянно се подценява. Мнозина считат, че насилието е вътрешен фамилен въпрос. Това основава среда, в която жертвите мълчат. Мълчанието води до още боязън. А страхът държи казуса прикрит.
Затова са нужни доста повече ограничения. Системата би трябвало да се трансформира. Нужни са дейности, които дават същинска отбрана. Само по този начин статистиката ще спре да се разминава с институционалните уверения.
Георгиев изясни, че новият механизъм ще разреши по-бърза реакция. Пострадалите няма да бъдат принуждавани да обикалят сред разнообразни служби, тъй като институциите към този момент ще работят по общ ред. През предходната година са подадени над 53 000 сигнала за домашно принуждение, а са издадени повече от 5000 ограничаващи заповеди. Над 70% от досъдебните производства са за телесни повреди.
Данните за домашното принуждение обаче остават тревожни. През 2025 година, по информация на Българския фонд за дамите, в България са убити 22 дами от сътрудник или непосредствен мъж. През 2024 година жертвите са били най-малко 20. На телефон 112 са подадени над 53 000 сигнала, като повече от половината са претендирали здравна интервенция. Само през 2024 година са регистрирани над 2500 закононарушения, свързани с домашно принуждение — растеж от повече от 65% за година.
Липсва и национална статистика, макар че основаването ѝ беше заложено в закона през 2024 година Почти половината регионални градове към момента нямат спешни центрове. В София работят единствено два центъра, макар популацията от над два милиона души. Недостатъчни са и ресурсите за правна и психо-социална поддръжка.
Последните случаи също акцентират мащаба на казуса. През последните месеци жена беше убита в Пловдив след многократни сигнали от съседи. В София мъж намушка някогашната си партньорка пред дома ѝ. Във Варна жена беше нападната с нож пред децата си, а в Стара Загора нов случай на тежко принуждение повдигна въпроси за реакцията на полицията.
Случаите не престават да демонстрират, че домашното принуждение остава една от най-тежките обществени рецесии в страната. Новите ограничения могат да подобрят отбраната, само че специалисти и организации припомнят, че смяната изисква непрекъсната работа, по-голям потенциал и ангажимент от всички институции. Жертвите имат потребност от бърза реакция, налична поддръжка и страна, която да им подсигурява сигурност – освен на хартия, а и в действителността.
Обществото също има своя роля в този проблем. Темата постоянно се подценява. Мнозина считат, че насилието е вътрешен фамилен въпрос. Това основава среда, в която жертвите мълчат. Мълчанието води до още боязън. А страхът държи казуса прикрит.
Затова са нужни доста повече ограничения. Системата би трябвало да се трансформира. Нужни са дейности, които дават същинска отбрана. Само по този начин статистиката ще спре да се разминава с институционалните уверения.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ