Министър Вътев обсъди със Стела Кириакиду борбата с Африканската чума по свинете и хуманното отношение към животните
Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев разиска с европейския комисар по опазване на здравето и сигурност на храните Стела Кириакиду тематиките за битката с Африканската чума по свинете, хуманното отношение към животните и устойчивата приложимост на артикули за растителна отбрана на среща в Министерство на земеделието и храните. На срещата участваха заместник-министърът на земеделието и храните Александър Йоцев, представители на БАБХ, ИАСАС, ЦОРХВ и други
По тематиката за Африканската чума по свинете бяха показани подхванатите в България след 2018 година голям брой законодателни и оперативни ограничения за предварителна защита и ръководство на болестта. Към момента в страната е налице постоянна законодателна рамка, която обезпечава предварителна защита, ранно разкриване и надзор. България работи в тясна връзка със прилежащите страни за основаване на единна рамка за надзор на болестта, изключително в граничните региони. Разработен е и се ползва План за надзор и попречване разпространяването на АЧС - стратегически документ, с които се вкарва мултидисциплинарен метод и тясно съдействие сред всички заинтригувани страни за координираните старания за битка с заболяването.
По отношение на хуманното отношение към животните от Министерство на земеделието и храните бе регистрирано, че към сегашния миг настоящи за разискване в бранш „ Животновъдство " са новите оферти на Европейска комисия, за изменение на законодателството в региона на хуманното отношение към животните. Експертите показаха позицията, че би трябвало да бъдат налагани еквивалентни правила върху вноса на скотски артикули от трети страни, свързани с метода на развъждане на животните, от които се добиват тези артикули, както и че са нужни обезщетения за фермерите и задоволително дълги преходни интервали от време за акомодация към новите правила.
На срещата от Министерство на земеделието и храните бе показана позицията на България по предлагането за Регламент на Европейския парламент и на Съвета по отношение на устойчивата приложимост на артикули за растителна отбрана. Експертите акцентираха, че България не поддържа наложителни правно обвързващи цели за понижаване на риска от използването на пестициди. Основната причина за това е, че към 85% от обработваемата земя в страната ни е заета със зърнено-житни култури (пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес) и слънчоглед. При тях се използват ПРЗ единствено при нужда, по тази причина при развъждането им е мъчно да се понижи броят на третиранията. Ако заложените цели останат правнообвързващи, видовото многообразие на отглежданите култури в страната ще се промени и ще компрометира продоволствената ни сигурност.
Във връзка с тематиката за ръководство на питателните боклуци бяха показани заложените цели в Национална стратегия за попречване и понижаване на загубата на храни (2021 - 2026 г.). Министър Вътев разяснява, че в България към този момент от 11 година работи Българска хранителна банка, която си е сложила за цел да предотвратява изхвърлянето на непотребната, само че годна храна.
На срещата бе разисквано и предлагането за Регламент на Европейския парламент и на Съвета по отношение на растенията, получени посредством някои нови геномни техники, и храните и фуражите от тях. Министър Вътев посочи, че България разполага с високо квалифицирани учени, които работят в това новаторско поле.
" Бих желала да благодаря на министър Вътев за срещата в София през днешния ден и за извънредно плодотворната полемика. България е значим сътрудник за нашата работа в региона на сигурността на храните и тактиката „ От фермата до трапезата ". Диалогът и съдействието са от решаващо значение за основните области, които обсъждаме, в това число устойчивата приложимост на пестициди и растителни репродуктивни материали, новите геномни техники и намаляването на питателните боклуци. Очаквам да работя в тясно съдействие с България за постигането на прогрес по тези значими начинания ", съобщи комисар Кириакиду.
Министър Вътев благодари за извършения диалог и съобщи подготвеност полемиката по поставените въпроси да продължи, в това число в границите на идните съвещания на Съвета по земеделие.
По тематиката за Африканската чума по свинете бяха показани подхванатите в България след 2018 година голям брой законодателни и оперативни ограничения за предварителна защита и ръководство на болестта. Към момента в страната е налице постоянна законодателна рамка, която обезпечава предварителна защита, ранно разкриване и надзор. България работи в тясна връзка със прилежащите страни за основаване на единна рамка за надзор на болестта, изключително в граничните региони. Разработен е и се ползва План за надзор и попречване разпространяването на АЧС - стратегически документ, с които се вкарва мултидисциплинарен метод и тясно съдействие сред всички заинтригувани страни за координираните старания за битка с заболяването.
По отношение на хуманното отношение към животните от Министерство на земеделието и храните бе регистрирано, че към сегашния миг настоящи за разискване в бранш „ Животновъдство " са новите оферти на Европейска комисия, за изменение на законодателството в региона на хуманното отношение към животните. Експертите показаха позицията, че би трябвало да бъдат налагани еквивалентни правила върху вноса на скотски артикули от трети страни, свързани с метода на развъждане на животните, от които се добиват тези артикули, както и че са нужни обезщетения за фермерите и задоволително дълги преходни интервали от време за акомодация към новите правила.
На срещата от Министерство на земеделието и храните бе показана позицията на България по предлагането за Регламент на Европейския парламент и на Съвета по отношение на устойчивата приложимост на артикули за растителна отбрана. Експертите акцентираха, че България не поддържа наложителни правно обвързващи цели за понижаване на риска от използването на пестициди. Основната причина за това е, че към 85% от обработваемата земя в страната ни е заета със зърнено-житни култури (пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес) и слънчоглед. При тях се използват ПРЗ единствено при нужда, по тази причина при развъждането им е мъчно да се понижи броят на третиранията. Ако заложените цели останат правнообвързващи, видовото многообразие на отглежданите култури в страната ще се промени и ще компрометира продоволствената ни сигурност.
Във връзка с тематиката за ръководство на питателните боклуци бяха показани заложените цели в Национална стратегия за попречване и понижаване на загубата на храни (2021 - 2026 г.). Министър Вътев разяснява, че в България към този момент от 11 година работи Българска хранителна банка, която си е сложила за цел да предотвратява изхвърлянето на непотребната, само че годна храна.
На срещата бе разисквано и предлагането за Регламент на Европейския парламент и на Съвета по отношение на растенията, получени посредством някои нови геномни техники, и храните и фуражите от тях. Министър Вътев посочи, че България разполага с високо квалифицирани учени, които работят в това новаторско поле.
" Бих желала да благодаря на министър Вътев за срещата в София през днешния ден и за извънредно плодотворната полемика. България е значим сътрудник за нашата работа в региона на сигурността на храните и тактиката „ От фермата до трапезата ". Диалогът и съдействието са от решаващо значение за основните области, които обсъждаме, в това число устойчивата приложимост на пестициди и растителни репродуктивни материали, новите геномни техники и намаляването на питателните боклуци. Очаквам да работя в тясно съдействие с България за постигането на прогрес по тези значими начинания ", съобщи комисар Кириакиду.
Министър Вътев благодари за извършения диалог и съобщи подготвеност полемиката по поставените въпроси да продължи, в това число в границите на идните съвещания на Съвета по земеделие.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ