Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу призна, че

Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу призна, че Анкара се е намесила в поправките на Закона за вероизповеданията на България, оповестява Анадолската организация.
Чавушоглу разгласи по време на тирада, че Анкара е в контакт със София за намиране на решение за задълженията на Главното мюфтийство .
" Проектът на България за ремонти в религиозния закон беше против всички типове съществени права и свободи и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени ", разгласи той.
Чавушоглу разяснява, че " Главното мюфтийство има някои задължения, а в подмяна на тях желаеха да продадат парцелите му " и в опит да се откри решение, той се е свързал с българското държавно управление.
Министърът акцентира, че връзките с България би трябвало да продължат да се развиват. Той добави, че се ускорява правната основа на българо-турските връзки посредством всевъзможен тип спогодби , изключително във връзка с обществената сигурност.
Отговорът на Министерство на външните работи
От външното ни министерство обаче настояват, че по искане на Чавушоглу е бил извършен телефонен диалог с вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева.
По време на диалога Чавушоглу изразил терзания, че поправките в българския Закон за вероизповеданията са ориентирани против мюсюлманската общественост. Вицепремиерът Захариева го уведомила, че промените в закона, които са импортирани от народни представители, не са ориентирани против нито едно изповедание в страната, а в противен случай – подсигуряват равнопоставено отнасяне на всички регистрирани вероизповедания.
" България не може да одобри интервенция от непозната страна в законодателния си развой и такава не е била допускана. Обръщаме внимание, че изявлението на министър Чавушоглу е дни преди локалните избори в Турция и практиката нееднократно е показвала, че потреблението на добросъседските връзки в такива обстановки нормално не е от изгода за никого ", разясняват от Министерство на външните работи.
Предистория
По-рано през днешния ден българските депутати гласоподаваха промени в Закона за вероизповеданията. От „ Обединени патриоти “ предлагаха изповедание, на което е предоставена държавна дотация, да може да финансира в допълнение активността си единствено от източници на приходи в Република България.
Освен този текст, се оферираше дейностите на духовните учебни заведения от системата на предучилищното и учебното обучение и на висшите духовни учебни заведения, да могат да се финансират в допълнение единствено със средства, които се управляват от български държавни и общински институции.
" Патриотите " предлагаха още да не се позволява подаяние на финансови средства от непознати страни или чужденци за действия, които се финансират от предоставената държавна дотация.
По време на окончателното разискване на измененията в религиозния закон ГЕРБ и Движение за права и свободи поддържаха вероизповеданията, които имат и държавна дотация да получават финансиране и от чужбина. Те няма да са задължени да заявяват даренията си пред страната.
Освен това, отговорностите на Главното мюфтийство бяха разсрочени за интервал до 10 години. На първо четене по предложение на Цветан Цветанов от ГЕРБ и Мустафа Карадайъ от Движение за права и свободи задълженията даже бяха опростени , само че поради остра социална реакция ръководещите се отхвърлиха от това решение.
Проблемът бе, че поради насъбраните си отговорности, мюфтийството не можеше да получи новата държавна дотация от най-малко 15 млн. лева, която бе гласувана през декември предходната година.