Министърът на транспорта в оставка Гроздан Караджов отправи остра критика

Министърът на превоза в оставка Гроздан Караджов насочи остра рецензия към дейностите на Продължаваме промяната – Демократична България по тематиката за либерализацията на железопътния превоз, като ги дефинира като „ прахуляк в очите и пердашене в гърдите “.

В обява в обществените мрежи Караджов показва признателност към собствен предходник, който е обърнал внимание на „ индикативен подробност “ от процедурата за избор на транспортьор за публични железопътни транспорти – подробност, който съгласно него ясно демонстрира неналичието на действителна конкуренция.

По думите му, на 29 март 2024 година държавното управление на Николай Денков е упълномощило на министъра на превоза да организира процедура за избор на транспортьор, само че единствено на един. „ С предупреден победител – БДЖ. Накратко – либерализираме пазара, като бетонираме монопола “, показва Караджов и слага под подозрение опцията това да бъде наречено конкуренция.

Той акцентира, че сходен метод е бил изрично отритнат от Европейска комисия, която е настояла за провеждането на действителен конкурс с същинско отваряне на пазара за дребни и районни железопътни превозвачи – по този начин, както е заложено и в Националния проект за възобновяване и резистентност. По тази причина, с решение от 2025 година, държавното управление е отменило решението на кабинета „ Денков “ и е оповестило нова процедура за избор на превозвачи при условия на действителна конкуренция.

„ Ето такива са всички „ промени “ на ПП–ДБ – прахуляк в очите, пердашене в гърдите “, декларира Караджов.

В допълнение, министърът в оставка разяснява и рецензиите на своя предходник по отношение на ограничението на мненията в страницата на Министерството на превоза. Караджов кани критиците да показват позициите си на неговата персонална страница в обществените мрежи, като акцентира, че там дебатите и рецензиите в никакъв случай не са спирали.

„ Не единствено че не съм се крил, само че постоянно съм реагирал на градивната рецензия. Защото проблемите би трябвало да се вземат решение, а не да се заравят “, показва той.