Обществото ни е болно. Колко пъти се публикуват снимки и видеа на убити животни. Държавата не реагира, прокуратурата рядко си свършва работата, както и полицията
Министърът на правораздаването незабавно е решил да се внесат в Народното събрание промени на Наказателния кодекс за увеличение на наказванията за принуждение над животни.
В момента наказванията за проявена свирепост към животни, в това число тяхното трудно ликвидиране, са ниски с оглед публичната заплаха, която съставляват. В Наказателния кодекс това са наредбите:
Чл. 325б. Който, като прояви свирепост към гръбначно животно, му аргументи незаконно гибел, тежко или трайно увреждане, се санкционира с отнемане от независимост от една до четири години и с санкция от хиляда до пет хиляди лв..
(2) Наказанието е от две до четири години и санкция от две хиляди до пет хиляди лв., когато действието по алинея 1 е осъществено:
1. от лице, което реализира активност или специалност, обвързвана с развъждане на животни или полагане на грижи за тях;
2. по метод или със средства, рискови за живота на хора или животни, по изключително непосилен метод за животното или с особена жестокост;
3. на обществено място или в наличието на малолетно или малолетно лице;
4. наново.
Малко са случаите, когато има наказани на отнемане от независимост и действително изтърпяват наказването. Чистото правосъдно минало, добра характерност нормално водят до постановяване на условни присъди.
За страдание голямата част от тези закононарушения остават неразкрити. Особено по дребните обитаеми места полицията не демонстрира задоволително зоркост, да не кажа, че си затваря очите пред сходни случаи. В градовете постоянно се разхвърля отрова, от която животните умират трудно в междублокови пространства, в градинки. Извършителите съвсем постоянно не могат да бъдат открити, а страната не поставя задоволително старания, тъй като за жалост доста от виновните длъжностни лица неглежират сходно принуждение над животни.
Всеки психолог ще Ви изясни какъв брой е рисково това. Как от насилието против животни се минава и към принуждение към хора. Насилие поради самото принуждение ражда зло, което заразява цялото общество. Вместо децата да се учат да бъдат положителни хора, те гледат образци на безнаказани убийства на беззащитни същества. И един ден ще вършат същото. Обществената приемливост към сходни действия води до озлобяване на цялото общество и надлежно до мултиплициране на закононарушенията против животни.
Сериозните санкции едва ли ще откажат незабавно насилниците. Особено в някои по-малки обитаеми места такива насилници се усещат недосегаеми. И е доста значима превантивната работа. Да се сложи видеонаблюдение. Всеки подобен случай на убиство на животни да бъде разследван съществено. Полицаите да наблюдават деликатно сходни лица, които са показали податливост към принуждение.
Виждам доста изявления, че хората били по-важни. Да, хората са по-важни. И тъкмо по тази причина не би трябвало да се позволява сходно заразно зло. Защото сходни насилници не се стопират единствено до убийства на животни. За да преминеш моралната граница в съзнанието си и да убиеш умишлено беззащитно животно, значи, че един ден ще проявиш принуждение и към хора. И тогава обществото ще се чуди по какъв начин по този начин се е случило и за какво този принудител е протегнал ръка на свои близки, на непознати и така нататък Всяко закононарушение има своята предистория. Погледнете клиповете на особената свирепост към беззащитните животни, които се въртят тези дни в интернет. Смятате ли, че тези същества, тези насилници, ще се спрат, в случай че би трябвало да посегнат и на хора по някакъв метод? Смятате ли, че имат морал, човечност, гражданска отговорност към обществото, че това, което правят, може да се одобри за задоволително?
Трябва да има предварителна защита. И да учите децата си да са положителни хора. Да не убиват беззащитни. Да не бъдат безучастни, когато пред очите им се прави принуждение.
Обществото ни е болно. Колко пъти се разгласяват фотоси и видеа на убити животни. Държавата не реагира, прокуратурата рядко си свършва работата, както и полицията. А доста хора споделят: " Какво толкоз сте се загрижили за някакво животно! ". Не, загрижили сме се за обществото. За хората. За бъдещето ни като народ. Едно грубо, зло, завистливо и без съчуствие и добрина общество, не може да бъде градивно. И ще е обречено на забвение и изгубване.
Елена Гунчева-Гривова
В момента наказванията за проявена свирепост към животни, в това число тяхното трудно ликвидиране, са ниски с оглед публичната заплаха, която съставляват. В Наказателния кодекс това са наредбите:
Чл. 325б. Който, като прояви свирепост към гръбначно животно, му аргументи незаконно гибел, тежко или трайно увреждане, се санкционира с отнемане от независимост от една до четири години и с санкция от хиляда до пет хиляди лв..
(2) Наказанието е от две до четири години и санкция от две хиляди до пет хиляди лв., когато действието по алинея 1 е осъществено:
1. от лице, което реализира активност или специалност, обвързвана с развъждане на животни или полагане на грижи за тях;
2. по метод или със средства, рискови за живота на хора или животни, по изключително непосилен метод за животното или с особена жестокост;
3. на обществено място или в наличието на малолетно или малолетно лице;
4. наново.
Малко са случаите, когато има наказани на отнемане от независимост и действително изтърпяват наказването. Чистото правосъдно минало, добра характерност нормално водят до постановяване на условни присъди.
За страдание голямата част от тези закононарушения остават неразкрити. Особено по дребните обитаеми места полицията не демонстрира задоволително зоркост, да не кажа, че си затваря очите пред сходни случаи. В градовете постоянно се разхвърля отрова, от която животните умират трудно в междублокови пространства, в градинки. Извършителите съвсем постоянно не могат да бъдат открити, а страната не поставя задоволително старания, тъй като за жалост доста от виновните длъжностни лица неглежират сходно принуждение над животни.
Всеки психолог ще Ви изясни какъв брой е рисково това. Как от насилието против животни се минава и към принуждение към хора. Насилие поради самото принуждение ражда зло, което заразява цялото общество. Вместо децата да се учат да бъдат положителни хора, те гледат образци на безнаказани убийства на беззащитни същества. И един ден ще вършат същото. Обществената приемливост към сходни действия води до озлобяване на цялото общество и надлежно до мултиплициране на закононарушенията против животни.
Сериозните санкции едва ли ще откажат незабавно насилниците. Особено в някои по-малки обитаеми места такива насилници се усещат недосегаеми. И е доста значима превантивната работа. Да се сложи видеонаблюдение. Всеки подобен случай на убиство на животни да бъде разследван съществено. Полицаите да наблюдават деликатно сходни лица, които са показали податливост към принуждение.
Виждам доста изявления, че хората били по-важни. Да, хората са по-важни. И тъкмо по тази причина не би трябвало да се позволява сходно заразно зло. Защото сходни насилници не се стопират единствено до убийства на животни. За да преминеш моралната граница в съзнанието си и да убиеш умишлено беззащитно животно, значи, че един ден ще проявиш принуждение и към хора. И тогава обществото ще се чуди по какъв начин по този начин се е случило и за какво този принудител е протегнал ръка на свои близки, на непознати и така нататък Всяко закононарушение има своята предистория. Погледнете клиповете на особената свирепост към беззащитните животни, които се въртят тези дни в интернет. Смятате ли, че тези същества, тези насилници, ще се спрат, в случай че би трябвало да посегнат и на хора по някакъв метод? Смятате ли, че имат морал, човечност, гражданска отговорност към обществото, че това, което правят, може да се одобри за задоволително?
Трябва да има предварителна защита. И да учите децата си да са положителни хора. Да не убиват беззащитни. Да не бъдат безучастни, когато пред очите им се прави принуждение.
Обществото ни е болно. Колко пъти се разгласяват фотоси и видеа на убити животни. Държавата не реагира, прокуратурата рядко си свършва работата, както и полицията. А доста хора споделят: " Какво толкоз сте се загрижили за някакво животно! ". Не, загрижили сме се за обществото. За хората. За бъдещето ни като народ. Едно грубо, зло, завистливо и без съчуствие и добрина общество, не може да бъде градивно. И ще е обречено на забвение и изгубване.
Елена Гунчева-Гривова
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ