Екоминистърът видя проблем, че няма достатъчно решения, базирани на наука и данни
Министърът на околната среда и водите Юлиан Попов разгласи, че главен проблем в ръководството ни е, че няма задоволително решения, основани на просвета и данни. Ето за какво той подчертава върху нуждата от отваряне на данните, събирани с обществени средства.
„ Достъпът до първоначални данни е основен за разбора, моделирането и вземането на. Данните принадлежат на обществото и би трябвало да бъдат налични “, акцентира министър Попов по време на полемиката „ Наука и нововъведения: вложения, резултати и публично влияние “, която се организира в УНСС – Университета за национално и международно стопанство.
По време на събитието министър Попов означи, че България е измежду страните с най-нисък дял на разноските за научноизследователска и развойна активност в Европейския съюз – към 0.8% от Брутният вътрешен продукт.
Той бе безапелационен, че това е сериозен проблем, който се отразява директно върху икономическото развиване и конкурентоспособността на България и освен. Екоминистърът означи, че в световен проект Европа изостава все по-видимо в областта на научните проучвания изключително на фона на бързото развиване на Китай, където нововъведенията и научните проучвания са основен мотор на стопанската система.
„ Това закъснение към този момент има действителни измерения – виждаме го на пазарите и в софтуерното развиване “, добави Попов.
В изявлението си той разяснява, че забележителна част от парите за научни проучвания минават през медиатори, което съгласно него понижава действителния запас за научна активност. Попов разяснява, че казусът не е в самото ходатайство, а в неговия мащаб и в успеваемостта на разходването на средствата. Като решение по какъв начин да се заобиколят медиаторите, Попов предложи университетите и научните организации да изградят личен потенциал за ръководство на планове и по-тясна връзка сред просвета, администрация и бизнес.
Що се отнася до увеличението на вложенията в просвета – като да вземем за пример 2% от Брутният вътрешен продукт – министър Попов разгласи, че това ще изисква общи старания на страната и бизнеса, както и основаване на тласъци за частни вложения в научноизследователска активност.
В умозаключение министър Попов очерта съответни стъпки за възстановяване на финансирането и консолидираното на научните проучвания в обществените политики. Той разгласи, че се плануват промени в оперативните стратегии, ориентирани към увеличение на средствата за просвета с към 3-5%, както и по-широко включване на научния съставен елемент във всички стратегии на другите министерства
„ Управлението има остра потребност от науката. Това е нужда, която обгръща стопанската система, климатичните политики и цялостното развиване на страната. Всички институции имат дълг към науката – и в същото време имат потребност от нея, с цел да вземат осведомени и устойчиви решения “, означи министър Попов.
