Министърът на образованието Красимир Вълчев обясни пред Труд“ какви са

Министърът на образованието Красимир Вълчев изясни пред „ Труд “ какви са обсъжданите промени в Националното външно оценяване и матурите след 12 клас.

„ Системата сега отделя доста организационни, човешки и финансови запаси, с цел да провежда външно оценяване. То е по-добро огледало на успеваемостта на учениците, в сравнение с вътрешното оценяване. От друга страна, МОН и системата не употребяват задоволително данните от резултатите. И въпросът е: заслужават ли си напъните, изключително след 4. и 10. клас. Моето мнение е, че има доста по-голям смисъл от матура по математика в 12. клас, в сравнение с външно оценяване по български и математика в 10. клас.

Един от най-големите ни проблеми е с проучването на математика.

Едва 5% от избират матура по предмета. България не може да просперира без инженери и промишлености с висока добавена стойност, а те изискват проучване на математика. Затова ще предложим лист от ограничения за възстановяване на резултатите и поощряване на проучването, като значима част от този развой е смяната на образователните стратегии. Друга мярка, която ще обсъдим, е да насърчим висшите учебни заведения да афишират кандидатстване с математика, физика и химия, като се надяваме да подтикваме повече възпитаници да учат тези профили в гимназиите и да поставят изпит по тези дисциплини “, сподели Вълчев.

Държавата ще предизвиква тези университети, които завишат условията към студентите си.

„ Дадох анонс към висшите учебни заведения и насочих молба дружно да начертаем ограниченията. Това е едно от желанията ни – да насърчим висшите учебни заведения да завишават условията за довеждане докрай. Влошената известност на висшето обучение се дължи главно на това, че бяха занижени условията. Увеличи се търсенето на елементарно висше обучение поради дипломата, надлежно висшите учебни заведения дадоха отговор с предложение и започнаха да се конкурират със занижаване на условията. Това се случи най-вече в обществените, стопанските и правните науки, само че освен. Качественото висше обучение и задълбочено учене допуска целогодишно учене, а освен от сесия на сесия или от изпит до изпит.

Приемът ще остане отворен.

Ние ще продължим политиката да го преструктурираме, ще има и умерено ограничение в обществените, стопанските и правните науки, тъй като и в предходните години беше направено огромно понижение. От друга страна, системата ще продължи да се сблъсква с демографското понижение. Сега, за 2-3 години ще влязат по-големите набори – родените през 2007-2008 година, по-късно стартира трайно понижение на кандидат-студенти. Няма по какъв начин да се върнем до 1990 година, когато едвам 30% от завършващите възпитаници са влизали в системата на висшето обучение, тъй като във всички страни висшето обучение е отворено. Развитието на обществото и на стопанската система го изисква.

Днешните условия изискват по-отворен вход, само че и гаранция от висшите учебни заведения, че зад дипломите стоят познания и умения. Висшите учебни заведения би трябвало да завишат условията към студентите. МОН ще ги насърчи за това, само че и те би трябвало да осъзнаят, че дълготрайно ще завоюват повече, в случай че покачат условията, в сравнение с ще изгубят краткосрочно “, предизвести министърът.

„ Първата промяна, по която ще стартираме разискване, е тази на образователните стратегии за учениците. Те са това, което споделя какво учат децата. Още идната седмица ще представим и ще създадем първото разискване на идея за смяната им. Идеята е тя да съдържа главните насоки и философията за смяна в образователните стратегии и образователния проект. Крайната цел на тази промяна е да променим преобладаващата просвета на учене – от заучаване и възпроизвеждане към функционалност на знанията. Ще дадем повече време за разискване на концепцията – половин година, като в това време ще образуваме екипите, с цел да стартира работата по образователните стратегии “.

Той изяснява, че проблем при предходният опит за това са били неналичието на задачи към работните групи, които вършат стратегиите.

„ Предишния път те нямаха задание, доминираше диалогът какво не може да отпадне и в последна сметка образователните стратегии станаха още по-тежки като размер познания. Това се оказа контрапродуктивно. Най-малко научава едно дете, когато натрупа дефицити и се демотивира. Това го виждаме изключително мъчително в дисциплини като математика и физика. „ Стръмните “ стратегии възпроизвеждат и културата на заучаване. Като нямат време за осмисляне, заучават. Програмите би трябвало първо да бъдат в по-голяма степен основани на компетентности и да освободят време за образуване на умения. В новите ще има повече време за извършения, в сравнение с за извличане на нови познания. Ще бъдат с доста по-силен акцент върху възпитанието и образуването на полезности и настройки. Сега те са много „ срамежливи “ във връзка с възпитанието, а то е една от главните задания на просветителната система. Програмите би трябвало да са и малко по-рамкови, да дават опция за адаптиране на равнище учебно заведение, с по-голяма независимост на учителя, в това число и при планирането на тематиките “, съобщи министърът.

Според него, по математика, да вземем за пример, може да се качат часове в 11. и 12. клас, надлежно да се облекчи наличието в предходните класове. Също по този начин да се подчертава повече върху умеенето да се трансформира практическа задача в математически израз за сметка на дълбочината на някои тематики.

„ Виждаме по PISA, която е за 9. клас, че дилемите съдържат относително елементарни логаритми, които са познания от 6. клас, само че нашите учениците се затрудняват в превръщането на изискването на задачата в уравнение. От друга страна, в нашата образователна стратегия в 9. клас се учат много комплицирани логаритми, които учениците постоянно заучават, тъй като не схващат. Но по всеки предмет диалогът е друг. По история е значима фактологията, значими са датите, само че за някои от тях няма нищо съдбовно, в случай че ученикът не ги запомни. Много по-важно е да схванат смисъла, връзката сред събитията “, сподели той.

Вълчев е безапелационен, че в гимназиален и прогимназиален би трябвало да се освободи време на учениците и на учителите.

„ Оптимизацията би трябвало да стане по три линии. Едната е да понижим упоритостта на профилираното обучение. Можем да жертваме част от профилираната подготовка, да освободим часове в 11. и 12. клас, с цел да качим нагоре часове по общообразователна подготовка. Другата линия е да отрежем дълбочина на тематики и наличие, тъй като аз самият, правейки обзор, виждам, че не е належащо много неща да се учат в тази дълбочина. Третото е фактологията – това са знанията, които не са свързани с образуване на умения.

Всички просветителни системи малко или доста през предишния век са били като нашата, амбициозни в даването на познания, само че през днешния ден живеем в друга осведомителна среда и по-важното е да научим децата да схващат света, да проучват. Ако изпитваме децата да възпроизвеждат познания и обстоятелства, те ще ги заучават. Ако ги изпитваме да мислят, те ще учат, тъй че да схващат. МОН направи крачки към мерене на умения, само че те не са задоволителни и би трябвало да продължим със усилване на тези детайли ”, сподели още той.