Министърът на културата погреба баща си Величко Минеков
Министърът на културата проф. Велислав Минеков изпрати през днешния ден татко си - уважавания ваятел акад. Величко Минеков в последния му път. 93-годишният създател издъхна на 2 август - часове преди синът му да постави клетва като длъжностен министър на културата.
Десетки създатели - художници, артисти, писатели и музиканти, както и общественици пристигнаха през днешния ден по обед в столичния храм " Св. Седмочисленици " да си вземат последно довиждане с акад. Минеков.
Сред тях бяха артистът и непосредствен до фамилията Досьо Досев, художниците Греди Асса и Кирил Прашков, шефът на политическия кабинет на министъра - изкуствоведът Борис Данаилов и доста други.
Акад. Величко Минеков ще бъде заровен на Централните софийски гробища.
Величко Минеков е български ваятел, прочут с монументалната си пластика, и държавник, народен представител в Осмото и Деветото Народно заседание в интервала 1982 – 1990 година.
Роден е на 13 октомври 1928 година в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в ВИИИ „ Николай Павлович “ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 година в класа по статуя на проф. Любомир Далчев.
Ръцете на акад. Минеков " вдъхнаха живот " на някои от най-емблематичните скулптури и монументи, около които доста от нас минават всеки ден. Най-популярните от тях евентуално са двата лъва, пазещи Съдебната палата на столичния бул. " Витоша ". Приживе той не се пазеше да дава отговор на рецензиите, че е сбъркал походката на знаците на нацията ни.
Двата лъва символизират значимостта и престижа, какъвто би трябвало да има институцията на правосъдната власт. Двете скулптури са сложени пред входа в поза „ пасант “ (ходейки) и гледат в разнообразни направления, пазейки храма на Темида зад тила си.
Величко Минеков е създател и на някои от статуите на спортисти, ситуирани към Националния стадион " Васил Левски ".
Негово дело е и паметника на Съединението в Пловдив, на декоративна пластична стена и бюст на Людмила Живкова, на отстранения по-късно бюст на Тодор Живков в Правец.
Скулпторът е изваял и монументалната скулптура на мемориала „ Хан Аспарух “ в Добрич.
Минеков работеше и в региона на скулптурния портрет, фигуралната комбинация, монументалната, монументално-декоративна статуя и дребната пластика. Създава типизирани облици на българки, свързани със земята, селския обичай, битките в историята на народа.
Снимки: Агнес Методиева
Десетки създатели - художници, артисти, писатели и музиканти, както и общественици пристигнаха през днешния ден по обед в столичния храм " Св. Седмочисленици " да си вземат последно довиждане с акад. Минеков.
Сред тях бяха артистът и непосредствен до фамилията Досьо Досев, художниците Греди Асса и Кирил Прашков, шефът на политическия кабинет на министъра - изкуствоведът Борис Данаилов и доста други.
Акад. Величко Минеков ще бъде заровен на Централните софийски гробища.
Величко Минеков е български ваятел, прочут с монументалната си пластика, и държавник, народен представител в Осмото и Деветото Народно заседание в интервала 1982 – 1990 година.
Роден е на 13 октомври 1928 година в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в ВИИИ „ Николай Павлович “ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 година в класа по статуя на проф. Любомир Далчев.
Ръцете на акад. Минеков " вдъхнаха живот " на някои от най-емблематичните скулптури и монументи, около които доста от нас минават всеки ден. Най-популярните от тях евентуално са двата лъва, пазещи Съдебната палата на столичния бул. " Витоша ". Приживе той не се пазеше да дава отговор на рецензиите, че е сбъркал походката на знаците на нацията ни.
Двата лъва символизират значимостта и престижа, какъвто би трябвало да има институцията на правосъдната власт. Двете скулптури са сложени пред входа в поза „ пасант “ (ходейки) и гледат в разнообразни направления, пазейки храма на Темида зад тила си.
Величко Минеков е създател и на някои от статуите на спортисти, ситуирани към Националния стадион " Васил Левски ".
Негово дело е и паметника на Съединението в Пловдив, на декоративна пластична стена и бюст на Людмила Живкова, на отстранения по-късно бюст на Тодор Живков в Правец.
Скулпторът е изваял и монументалната скулптура на мемориала „ Хан Аспарух “ в Добрич.
Минеков работеше и в региона на скулптурния портрет, фигуралната комбинация, монументалната, монументално-декоративна статуя и дребната пластика. Създава типизирани облици на българки, свързани със земята, селския обичай, битките в историята на народа.
Снимки: Агнес Методиева
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ