Министърът на културата Найден Тодоров се запозна с актуалното състояние на Мадарския конник
Министърът на културата Найден Тодоров посети през днешния ден Националния историко-археологически резерват „ Мадара " край Шумен и се срещна с настоящото му положение, както и с дейностите по опазването на неповторимия скален релеф - Мадарския конник. Мадарският конник, една от културните емблеми на България, е вписан в Списъка на международното културно завещание под закрилата на ЮНЕСКО през 1979 година Министерството на културата се погрижи грозното скеле, което стоеше там от десетилетие, да бъде отстранено, тъй че възприемането на паметника от туристите да бъде допустимо най-пълно.
Министър Тодоров прегледа целия резерват и изрази задоволството си от поддръжката, за която дава отговор Регионалният исторически музей-Шумен. Очаква се НИАР „ Мадара " и Мадарският конник да бъдат прелъстителен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание на ЮНЕСКО през юли 2025 година в София. Домакинството на толкоз влиятелно събитие акцентира уговорката на страната ни към запазване на международното завещание и предизвиква световното съдействие в тази област. Очаква се семейството да донесе обилни преимущества за страната ни, като увеличение на интернационалния ни престиж; засилен интерес към културните и естествени обекти - стимулиране на туристическия поток и икономиката; поява на нови благоприятни условия за подсилване на дипломатическите връзки и съдействието с други страни.
Домакинството ни е обвързано с увеличение на възможностите ни за приемане на финансова и техническа помощ от ЮНЕСКО за запазване и развиване на българските обекти на международното завещание и визитата на министър Тодоров в Резервата е точно в този подтекст. Домакинството на сесията на ЮНЕСКО цели и да насърчи образованието и осведомеността измежду хората по отношение на смисъла на културното и естественото завещание. Така Министерството на културата ще притегли повече вложения в културни и естествени обекти, които ще подкрепят развиването на локалната инфраструктура и стопанска система. Вчера се организира и първото съвещание на Организационния комитет за подготовка на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание и специалисти от ЮНЕСКО.
В рамките на визитата си в Шумен министър Тодоров беседва и с кмета на общината проф. Христо Христов, в наличието на представители на Варненската и Великопреславска света митрополия. По време на диалозите стана ясно, че в случай че най-старият солодобивен и градски център в Европа „ Провадия - Солницата " и Старите български столици бъдат вписани в Списъка на международното културно завещание под закрилата на ЮНЕСКО, на картата на България в тази област ще се оформи извънредно прелъстителен триъгълник за културен и исторически туризъм. Министър Тодоров даде обещание на кмета проф. Христов и подпомагане за приемане на народен статут на постройката на Народно читалище „ Добри Войников - 1856 ", което дружно с читалищата в Свищов и Лом слага началото на читалищното дело в България.
Министър Тодоров ще вземе присъединяване и във форума от националната акция на Медийната група „ Стандарт " - „ Бранд България ", който се организира в Регионалната библиотека „ Стилиян Чилингиров " в Шумен. По време на форума ще бъде отправена публична покана делегатите и гостите на 47-ата сесия на Комитета по културно завещание на ЮНЕСКО да посетят общините от Североизточна България, в които има културно-исторически монументи от национално значение, включително и световния знак - Мадарския конник.
Припомняме, че през м. септември т.г. министър Тодоров посети различен знаков наш обект, включен в листата на международното културно завещание под закрилата на ЮНЕСКО - Боянската черква, а предишния четвъртък, 14 ноември, се срещна и с настоящото положение на Рилския манастир.
В НИАР „ Мадара " са открити следи от култури на разнообразни племена и нации, населявали Мадара от V хилядолетие прочие Хр. до ХV век. Най-красивото място в Североизточна България е заселено от индивида през каменно-медната ера.
Най-значимият монумент в Националния историко-археологически резерват „ Мадара " е неповторимият скален релеф Мадарски конник, открит за науката от Феликс Каниц през 1872 година Символично е мястото, определено за паметника. Съдбоносното значение на историческите събития, породили концепцията за основаването му, го издига високо над всекидневното и краткотрайното. Затова Мадарският конник е на непристъпно място, само че дава опция да се възприема отдалеко. Врязаните към конника надписи на гръцки език свързват Мадарския конник с трима български ханове - Тервел, Кормесий и Омуртаг (VІІІ - ІХ в.) и слагат началото на писаната българска история. Победи, контракти, отговорности, заплащани в злато, неспазени условия, които водят до войни, значими междудържавни връзки, постановат извода, че една страна е страна, когато получи интернационално самопризнание. Мадарският релеф повече от всеки различен български монумент символизира основаването на Българската страна. Поради своята уникалност през 1979 година той е включен в Списъка на ЮНЕСКО като културна полезност със международно значение. През 2008 година Мадарският конник е избран за Глобален знак на България.
В резервата, в напълно актуализирана постройка, е уредена музейна експозиция, в която могат да бъдат видени археологически находки от всички исторически столетия, проучвани в продължение на стотици години.
Министър Тодоров прегледа целия резерват и изрази задоволството си от поддръжката, за която дава отговор Регионалният исторически музей-Шумен. Очаква се НИАР „ Мадара " и Мадарският конник да бъдат прелъстителен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание на ЮНЕСКО през юли 2025 година в София. Домакинството на толкоз влиятелно събитие акцентира уговорката на страната ни към запазване на международното завещание и предизвиква световното съдействие в тази област. Очаква се семейството да донесе обилни преимущества за страната ни, като увеличение на интернационалния ни престиж; засилен интерес към културните и естествени обекти - стимулиране на туристическия поток и икономиката; поява на нови благоприятни условия за подсилване на дипломатическите връзки и съдействието с други страни.
Домакинството ни е обвързано с увеличение на възможностите ни за приемане на финансова и техническа помощ от ЮНЕСКО за запазване и развиване на българските обекти на международното завещание и визитата на министър Тодоров в Резервата е точно в този подтекст. Домакинството на сесията на ЮНЕСКО цели и да насърчи образованието и осведомеността измежду хората по отношение на смисъла на културното и естественото завещание. Така Министерството на културата ще притегли повече вложения в културни и естествени обекти, които ще подкрепят развиването на локалната инфраструктура и стопанска система. Вчера се организира и първото съвещание на Организационния комитет за подготовка на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание и специалисти от ЮНЕСКО.
В рамките на визитата си в Шумен министър Тодоров беседва и с кмета на общината проф. Христо Христов, в наличието на представители на Варненската и Великопреславска света митрополия. По време на диалозите стана ясно, че в случай че най-старият солодобивен и градски център в Европа „ Провадия - Солницата " и Старите български столици бъдат вписани в Списъка на международното културно завещание под закрилата на ЮНЕСКО, на картата на България в тази област ще се оформи извънредно прелъстителен триъгълник за културен и исторически туризъм. Министър Тодоров даде обещание на кмета проф. Христов и подпомагане за приемане на народен статут на постройката на Народно читалище „ Добри Войников - 1856 ", което дружно с читалищата в Свищов и Лом слага началото на читалищното дело в България.
Министър Тодоров ще вземе присъединяване и във форума от националната акция на Медийната група „ Стандарт " - „ Бранд България ", който се организира в Регионалната библиотека „ Стилиян Чилингиров " в Шумен. По време на форума ще бъде отправена публична покана делегатите и гостите на 47-ата сесия на Комитета по културно завещание на ЮНЕСКО да посетят общините от Североизточна България, в които има културно-исторически монументи от национално значение, включително и световния знак - Мадарския конник.
Припомняме, че през м. септември т.г. министър Тодоров посети различен знаков наш обект, включен в листата на международното културно завещание под закрилата на ЮНЕСКО - Боянската черква, а предишния четвъртък, 14 ноември, се срещна и с настоящото положение на Рилския манастир.
В НИАР „ Мадара " са открити следи от култури на разнообразни племена и нации, населявали Мадара от V хилядолетие прочие Хр. до ХV век. Най-красивото място в Североизточна България е заселено от индивида през каменно-медната ера.
Най-значимият монумент в Националния историко-археологически резерват „ Мадара " е неповторимият скален релеф Мадарски конник, открит за науката от Феликс Каниц през 1872 година Символично е мястото, определено за паметника. Съдбоносното значение на историческите събития, породили концепцията за основаването му, го издига високо над всекидневното и краткотрайното. Затова Мадарският конник е на непристъпно място, само че дава опция да се възприема отдалеко. Врязаните към конника надписи на гръцки език свързват Мадарския конник с трима български ханове - Тервел, Кормесий и Омуртаг (VІІІ - ІХ в.) и слагат началото на писаната българска история. Победи, контракти, отговорности, заплащани в злато, неспазени условия, които водят до войни, значими междудържавни връзки, постановат извода, че една страна е страна, когато получи интернационално самопризнание. Мадарският релеф повече от всеки различен български монумент символизира основаването на Българската страна. Поради своята уникалност през 1979 година той е включен в Списъка на ЮНЕСКО като културна полезност със международно значение. През 2008 година Мадарският конник е избран за Глобален знак на България.
В резервата, в напълно актуализирана постройка, е уредена музейна експозиция, в която могат да бъдат видени археологически находки от всички исторически столетия, проучвани в продължение на стотици години.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ