Финансовият министър на Хърватия: За влизане в еврозоната е важна и политическата стабилност
Министърът на финансите на Хърватия Марко Приморац споделя за това по какъв начин страната му се оказа първенец по евроинтеграция. Само за 10 години, откакто стана член на Европейския съюз, Хърватия одобри еврото и влезе в Шенген. Приморац приказва пред Нова тв.
България и Хърватия започнаха от една „ писта ” през 2020 година И двете страни влязоха в чакалнята на еврозоната, само че вие успяхте да ни изпреварите. Защо?
Първо желая да поздравя българското държавно управление за това, че се е посветило и поставя старания по пътя на България към еврото. Да, ние бяхме на една писта. Когато приказваме за Хърватия обаче, бих желал да кажа, че може би едно от най-важните неща беше политическата непоклатимост в страната и отдадеността, с която работехме по пътя към еврозоната. Ние си поставихме 1 януари 2023 година като дата, от която желаеме да приемем еврото и макар всички провокации – Коронавирус рецесията, да вземем за пример, когато всички ни споделяха, че ще изпуснем момента, ние започнахме още по-усилено да работим. Успяхме да изпреварим обстановката и да създадем всичко допустимо да осъществим критериите.
Когато говорехме за въвеждането на еврото, всички бяха изплашени от инфлацията и натиска на цените. От 5 септември предходната година започнахме да демонстрираме цените и в евро, и в куна във всички магазини и на пазарите. Но още от първия ден на януари се сблъскахме с фрапиращи случаи, в които някои от магазините покачиха цените. Тези на виното, някои храни и даже на услугите скочиха. И всички се тормозиха, че това ще се трансформира в процедура.
В този миг не бяхме сигурни какво тъкмо се случва. Но приехме разпоредба, с която задължихме търговците да върнат цените такива, каквито бяха към 31 декември.
Но хората в България, които са скептични към еврото, сочат Хърватия и споделят: „ Ето, там цените се подвигнаха, търговците спекулираха ”…
Както ви споделих, да, сблъскахме се с такива фрапантни случаи. И доста ни тормозиха. Затова действахме стремително. На 5 януари никой не можеше да каже сигурно дали това е обща наклонност, или опит за нечиста сделка. Хората ни изпращаха фотоси на разнообразни артикули и питаха за какво. А аргументите можеше да са всевъзможни – от това, че продуктите по време на коледните празници може да са били на промоция до това, че са правени опити за изкуствено повишение на цените. Затова назначихме в допълнение инспектори, които да създадат всеобщи инспекции. Това, несъмнено, разгневи търговците. Те споделиха: „ Трябва да оставите цените на свободния пазар ”. Трябваше да се оправим и с това.
Имаше концепция нелоялните търговци да попадат в „ черен ” лист? Какво стана с нея?
Да, мислехме за това преди да въведем еврото. Но в последна сметка взехме решение, че няма да е толкоз елементарно да се реши кой ще попада там и на какъв принцип. Това можеше да докара до правосъдни каузи. Затова взехме решение да обърнем метода. Направихме платформа, поканихме огромните вериги да разгласяват цените си в нея. И създадохме по този начин наречения „ бял ” лист, с цел да промотираме положителните практики, а не да сочим с пръст неверните. Очаквахме всички да се причислят, само че към този момент са го създали едвам три от веригите. Но ние все още имаме сред 7 и 10 огромни търговски вериги, тъй че цифрата не е толкоз малко.
По този метод не наказваме, а подтикваме. И за потребителите този вид е по-добър. Така те ще знаят от кое място да пазарят. Ще има резултат и върху търговците, които спекулират. Те ще стартират да понижават цените, в случай че всички пазарят от тези в белия лист.
До момента сме наложили санкции за над 400 000 евро. И в последна сметка не се оказа общ феномен на повишаване, а на нелоялни практики. И открихме метод да го направляваме, тъй че процесът да минава безпрепятствено. Целта на инспекциите и глобите не беше да пълним държавната хазна, а да сме сигурни, че никой повече няма да се възползва от обстановката и да усилва цените, с цел да си подвига облагата.
Тоест вие може да уверите хората, че инфлацията в Хърватия няма нищо общо с въвеждането на еврото?
Разбира се, тъй като и данните на месечна база от декември до януари го демонстрираха. Инфлация на процедура съвсем не съществува. Тя е покрай нулата. Да, има инфлационен напън. Тарифите на енергоизточниците се усилиха, което се отрази и на другите цени, само че това няма нищо общо с еврото. Същият развой тече и в страните, които към момента не са приели еврото - там цените също скачат. Сигурен съм, че цените и в България се повишават, а вие към момента не сте въвели еврото. Инфлацията сега се следи на всички места по света. Каква ще бъде тя през март, април, май? Никой не може да каже сигурно в този момент. Но нашата инфлация сега се чака да бъде малко над междинната за страните от еврозоната.
Имат ли терзания хората обаче за лихвените проценти?
Когато става дума за понижаване на резултата от инфлацията, рестриктивната парична политика е най-ефективна. Това, което обсъждахме на последната ни среща на европейско равнище, където беше и вашият финансов министър Росица Велкова, е че фискалната политика не може да бъде толкоз ефикасна. За да има резултат от нея върху инфлацията, това значи да се усилват налозите, да се понижават дотациите и помощите. И това е нещо, което никой не би желал да направи в този момент. И в този смисъл фискалната политика не би трябвало да хвърля по какъв начин да кажем „ масло в огъня ” на инфлацията. И като финансови министри би трябвало да сме деликатни, да поддържаме фискалната непоклатимост и да не прекаляваме с разноските. Това ще увеличи търсенето и потреблението, а оттова - и инфлацията.
EK: Успешно прекосяване на Хърватия към еврото
Когато приказваме за по-строга парична политика, тя е обвързвана с повишаване на лихвените проценти. И това е най-ефективният метод за справяне с инфлацията. Това е нещо, което ние поддържаме.
Как успяхте въпреки всичко да убедите хората, че еврото е за положително, тъй като ние се сблъскваме с този проблем в този момент в България?
Събрахме работни групи с повече от 100 души, които работеха по този въпрос. Имахме доста ясна информационна и просветителна акция в огромните градове в страната. Нарекохме я „ Евро на колела ”. По този метод запознахме хората с това какво ще се случи, откакто влезем в еврозоната. Обучавахме и децата в учебните заведения, с цел да подобрим и финансовите им познания.
И в този момент липсва ли ви куната?
Не мога да кажа, че ми липсва. Разбира се, всеки е малко или доста прочувствен по този въпрос, само че ние имаме куната като знак на нашите евромонети. И това е нещо, което прави хората удовлетворени.
Твърдите, че ерозоната е „ щит ” по време на рецесии. Наистина ли вярвате в това?
Разбира се, когато приказваме за еврозоната, Шенген, Европейския съюз като цяло. Това не е просто цел, която е значима. Това е пътят към по-голяма цел. Ние трябваше да създадем доста усъвършенствания, да усъвършенстваме административния си потенциал, да изградим доста щитове и във връзка с фискалната политика и постоянните финанси на страната. Но също по този начин присъединението към еврозоната е нещо, което може да помогне на страните с спомагателна отбрана във финансово турбулентни времена.
Трябва ли в България да съжаляваме, че отлагаме участието си най-малко до 2025 година?
Не мисля, че би трябвало да съжалявате. Но би трябвало да положите още доста старания, с цел да продължите по този път. Срещате сериозна поддръжка, постоянно може да разчитате на Европейската комисия. В наше лице също имате сътрудник. И ние ще създадем, каквото можем, с цел да ви помогнем по пътя към еврото, с цел да бъдете 21-вия член на еврозоната.
Какъв е вашият съвет към сътрудниците ви в България?
Той е явен: би трябвало да продължите по този път с ясна и постоянна фискална политика. Това е доста значимо в този миг, и то освен за еврото. Неоправданите разноски може в допълнение да развихрят инфлацията. А решенията са сложни, изключително в обстановка, в която хората имат потребност от поддръжка. Това би трябвало да свети като „ алена лампа ”. Разбира се, и политическата непоклатимост е доста значима. Смятам, че транспарантният развой, ясната акция и мощната политическа поддръжка са съществени фактори, с цел да има сполучливо прекосяване към еврото.
България и Хърватия започнаха от една „ писта ” през 2020 година И двете страни влязоха в чакалнята на еврозоната, само че вие успяхте да ни изпреварите. Защо?
Първо желая да поздравя българското държавно управление за това, че се е посветило и поставя старания по пътя на България към еврото. Да, ние бяхме на една писта. Когато приказваме за Хърватия обаче, бих желал да кажа, че може би едно от най-важните неща беше политическата непоклатимост в страната и отдадеността, с която работехме по пътя към еврозоната. Ние си поставихме 1 януари 2023 година като дата, от която желаеме да приемем еврото и макар всички провокации – Коронавирус рецесията, да вземем за пример, когато всички ни споделяха, че ще изпуснем момента, ние започнахме още по-усилено да работим. Успяхме да изпреварим обстановката и да създадем всичко допустимо да осъществим критериите.
Когато говорехме за въвеждането на еврото, всички бяха изплашени от инфлацията и натиска на цените. От 5 септември предходната година започнахме да демонстрираме цените и в евро, и в куна във всички магазини и на пазарите. Но още от първия ден на януари се сблъскахме с фрапиращи случаи, в които някои от магазините покачиха цените. Тези на виното, някои храни и даже на услугите скочиха. И всички се тормозиха, че това ще се трансформира в процедура.
В този миг не бяхме сигурни какво тъкмо се случва. Но приехме разпоредба, с която задължихме търговците да върнат цените такива, каквито бяха към 31 декември.
Но хората в България, които са скептични към еврото, сочат Хърватия и споделят: „ Ето, там цените се подвигнаха, търговците спекулираха ”…
Както ви споделих, да, сблъскахме се с такива фрапантни случаи. И доста ни тормозиха. Затова действахме стремително. На 5 януари никой не можеше да каже сигурно дали това е обща наклонност, или опит за нечиста сделка. Хората ни изпращаха фотоси на разнообразни артикули и питаха за какво. А аргументите можеше да са всевъзможни – от това, че продуктите по време на коледните празници може да са били на промоция до това, че са правени опити за изкуствено повишение на цените. Затова назначихме в допълнение инспектори, които да създадат всеобщи инспекции. Това, несъмнено, разгневи търговците. Те споделиха: „ Трябва да оставите цените на свободния пазар ”. Трябваше да се оправим и с това.
Имаше концепция нелоялните търговци да попадат в „ черен ” лист? Какво стана с нея?
Да, мислехме за това преди да въведем еврото. Но в последна сметка взехме решение, че няма да е толкоз елементарно да се реши кой ще попада там и на какъв принцип. Това можеше да докара до правосъдни каузи. Затова взехме решение да обърнем метода. Направихме платформа, поканихме огромните вериги да разгласяват цените си в нея. И създадохме по този начин наречения „ бял ” лист, с цел да промотираме положителните практики, а не да сочим с пръст неверните. Очаквахме всички да се причислят, само че към този момент са го създали едвам три от веригите. Но ние все още имаме сред 7 и 10 огромни търговски вериги, тъй че цифрата не е толкоз малко.
По този метод не наказваме, а подтикваме. И за потребителите този вид е по-добър. Така те ще знаят от кое място да пазарят. Ще има резултат и върху търговците, които спекулират. Те ще стартират да понижават цените, в случай че всички пазарят от тези в белия лист.
До момента сме наложили санкции за над 400 000 евро. И в последна сметка не се оказа общ феномен на повишаване, а на нелоялни практики. И открихме метод да го направляваме, тъй че процесът да минава безпрепятствено. Целта на инспекциите и глобите не беше да пълним държавната хазна, а да сме сигурни, че никой повече няма да се възползва от обстановката и да усилва цените, с цел да си подвига облагата.
Тоест вие може да уверите хората, че инфлацията в Хърватия няма нищо общо с въвеждането на еврото?
Разбира се, тъй като и данните на месечна база от декември до януари го демонстрираха. Инфлация на процедура съвсем не съществува. Тя е покрай нулата. Да, има инфлационен напън. Тарифите на енергоизточниците се усилиха, което се отрази и на другите цени, само че това няма нищо общо с еврото. Същият развой тече и в страните, които към момента не са приели еврото - там цените също скачат. Сигурен съм, че цените и в България се повишават, а вие към момента не сте въвели еврото. Инфлацията сега се следи на всички места по света. Каква ще бъде тя през март, април, май? Никой не може да каже сигурно в този момент. Но нашата инфлация сега се чака да бъде малко над междинната за страните от еврозоната.
Имат ли терзания хората обаче за лихвените проценти?
Когато става дума за понижаване на резултата от инфлацията, рестриктивната парична политика е най-ефективна. Това, което обсъждахме на последната ни среща на европейско равнище, където беше и вашият финансов министър Росица Велкова, е че фискалната политика не може да бъде толкоз ефикасна. За да има резултат от нея върху инфлацията, това значи да се усилват налозите, да се понижават дотациите и помощите. И това е нещо, което никой не би желал да направи в този момент. И в този смисъл фискалната политика не би трябвало да хвърля по какъв начин да кажем „ масло в огъня ” на инфлацията. И като финансови министри би трябвало да сме деликатни, да поддържаме фискалната непоклатимост и да не прекаляваме с разноските. Това ще увеличи търсенето и потреблението, а оттова - и инфлацията.
EK: Успешно прекосяване на Хърватия към еврото
Когато приказваме за по-строга парична политика, тя е обвързвана с повишаване на лихвените проценти. И това е най-ефективният метод за справяне с инфлацията. Това е нещо, което ние поддържаме.
Как успяхте въпреки всичко да убедите хората, че еврото е за положително, тъй като ние се сблъскваме с този проблем в този момент в България?
Събрахме работни групи с повече от 100 души, които работеха по този въпрос. Имахме доста ясна информационна и просветителна акция в огромните градове в страната. Нарекохме я „ Евро на колела ”. По този метод запознахме хората с това какво ще се случи, откакто влезем в еврозоната. Обучавахме и децата в учебните заведения, с цел да подобрим и финансовите им познания.
И в този момент липсва ли ви куната?
Не мога да кажа, че ми липсва. Разбира се, всеки е малко или доста прочувствен по този въпрос, само че ние имаме куната като знак на нашите евромонети. И това е нещо, което прави хората удовлетворени.
Твърдите, че ерозоната е „ щит ” по време на рецесии. Наистина ли вярвате в това?
Разбира се, когато приказваме за еврозоната, Шенген, Европейския съюз като цяло. Това не е просто цел, която е значима. Това е пътят към по-голяма цел. Ние трябваше да създадем доста усъвършенствания, да усъвършенстваме административния си потенциал, да изградим доста щитове и във връзка с фискалната политика и постоянните финанси на страната. Но също по този начин присъединението към еврозоната е нещо, което може да помогне на страните с спомагателна отбрана във финансово турбулентни времена.
Трябва ли в България да съжаляваме, че отлагаме участието си най-малко до 2025 година?
Не мисля, че би трябвало да съжалявате. Но би трябвало да положите още доста старания, с цел да продължите по този път. Срещате сериозна поддръжка, постоянно може да разчитате на Европейската комисия. В наше лице също имате сътрудник. И ние ще създадем, каквото можем, с цел да ви помогнем по пътя към еврото, с цел да бъдете 21-вия член на еврозоната.
Какъв е вашият съвет към сътрудниците ви в България?
Той е явен: би трябвало да продължите по този път с ясна и постоянна фискална политика. Това е доста значимо в този миг, и то освен за еврото. Неоправданите разноски може в допълнение да развихрят инфлацията. А решенията са сложни, изключително в обстановка, в която хората имат потребност от поддръжка. Това би трябвало да свети като „ алена лампа ”. Разбира се, и политическата непоклатимост е доста значима. Смятам, че транспарантният развой, ясната акция и мощната политическа поддръжка са съществени фактори, с цел да има сполучливо прекосяване към еврото.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ