Асен Василев започна с безумията отново - с нарушение на закона рискува милиарди на държавата
Министърът на финансите Асен Василев още веднъж пробва да изложи на риск милиарди левове, които България пробва да спести, защитавайки се по интернационалните правосъдни каузи. За повторно той пробва да трансферира организацията на отбраната по тях от Министерството на финансите към Министерството на правораздаването. Това става с план за разпореждане на Министерски съвет, чиито текстове опонират на Гражданско процесуалния кодекс, в който е записано, че Държавата се съставлява от министъра на финансите.
До подобен вид каузи се стига откакто при започване на века България се причислява по по този начин наречената Вашингтонска спогодба, която подсигурява правото на недоволни вложители да ни съдят, в случай че преценява, че по някакъв метод властта ги е ощетила незаслужено. От тогава до момента против нас са заведени десетки искове. От завършилите 15 каузи България е спечелила 15, отбила е искове за пет милиарда лв. и е спечелила едно дело, което на собствен ред страната завежда против задграничен вложител. Така със статистика от 99.99% успеваемост страната ни се подрежда измежду безспорните водачи по извоювани каузи в света.
През цялото време отбраната ни се провежда от Дирекция „ Съдебна отбрана “ към Министерството на финансите, която в този момент Асен Василев пробва да закрие за повторно. Тя ангажира едни от най-хубавите юристи в света. На своя страна, те освен ни съставляват, само че и ни поучават превантивно и по съответни проблеми преди страната да предприеме ограничения в дадена област, като да вземем за пример глобите „ Магнитски “, заплащанията за съветски газ в рубли и различен. Често държавното управление пренебрегва препоръките на юристите и по този метод слага политическите си съобръжния над експертните юридически рекомендации, което демонстрира, че Василев не желае всякакви юрист да му дават ум и да остават следи, че той работи по метод друг от това, което му предлагат специалистите.
В записа от съвета на Политическа партия, който изтече през май, Асен Василев приказва за уволняването на шефове на дирекции, като ги направи членове на политическите кабинети и по този метод ги лиши от статуса им на държавни чиновници. След това показва, че сходни разчиствания може да се създадат и с промени в устройствените правилници на министерствата, като за финансите той към този момент имал проект. „ Нека да кажем, че аз персонално във финансите съм си го измислил по какъв начин да го направя и си имам организационен устав, както има и във всички структури - Митници, Национална агенция за приходите, АДФИ и по този начин нататък, само че там, където бихме срещнали огромна опозиция съгласно мен би трябвало да се почисти стремително “, споделя Василев на Божидар Божанков, а по-късно обществено съобщи, че стои зад думите си
Официален претекст за закриването на Дирекция „ Съдебна отбрана “ е, основаването на така наречен Институт за стратегически разбори и прогнози към Министерство на финансите. Той би трябвало да съветва държавното управление, както правеше Агенцията за стопански разбори и прогнози преди Симеон Дянков да я закрие рез 2010 година. Той също се дразнеше, че всякакви специалисти му демонстрират какъв брой неверни са неговите политики, и заради това просто ги обезличи, закривайки звеното. Сега Асен Василев, признава грешката на Дянков и я поправя, разкарвайки други специалисти, които с аналитичността си разкриват демонстрират постоянно че бърка или стига прекомерно надалеч.
В претекстовете към основаването на института и закриването на дирекцията се споделя единствено, че „ с смяната ще се реализира усъвършенстване на процесите на държавно ръководство в подтекста на желанието за разширение на обсега на процесуалното посланичество на страната, провеждано от министъра на правораздаването. “
Не се изяснява що за целенасоченост и оптимизация се реализират, когато се закрива звено със 100% успеваемост по делата, които води, и функционалностите му се трансферират към Министерство на правораздаването, което досега е провело отбраната по над 400 изгубени каузи.
В момента са завършили ревютата по едно от делата, в което от България се претендират 113 млн. евро (150 млн. с лихвите) и се чака решение на съдиите. Друго, по което ЧЕЗ търси от България към 800 милиона евро е в напреднала фаза и следва нов кръг на чувания, а дело, с което наследниците на Денис Ершов съдят България за един милиард евро е в напреднала фаза. В претекстовете и анализите, които съпътстват плана за разпореждане, с което ще се сътвори института не се споделя и дума по какъв начин прехвърлянето на прерогатива по организация на държавната отбрана от финансовото към правосъдното министерство, ще се отрази на тези каузи. Ще останат ли същите юристи, ще се сменят ли с нови, български, които взимат по-малко, само че нямат нужния опит.
Какво остава прикрито
През няколко години Министерство на финансите през Дирекция „ Съдебна отбрана “ провежда спортна процедура за техен избор на нови правни компании, които да ни съставляват. Досега това са Arnold & Porter и White & Case, които съгласно класацията на интернационалното издание Global Arbitration Review имат успеваемост в подобен вид каузи надлежно 82% и 74 %.
Критериите с цел да се стигне до класиране на тези юристи са извънредно високи – персонално ангажиране на ръководещи сътрудници в проблема, брой извоювани каузи от този вид в статистиката на ангажираните сътрудници, застраховка за професионална отговорност от 25 милиона евро. По този метод се подсигурява, че единствено най-силните адвокатски фирми в света могат да завоюват представителството на страната.
Логично е и най-успешните юристи да получават най-големи хонорари. Точно техните възнаграждения накараха ръководителя на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев да опита няколко пъти по друг метод да повлияе страната да промени метода, по който провежда отбраната си. В едно от писмата, които изпраща до Министерство на финансите, Дерменджиев показва, че има Български адвокатски фирми, които също можели да свършат работата по отбрана на България, само че критериите за избор на реализатори били прекомерно високи и ги декласирали. Цялата тази преписка Дерменджиев води в персонално качество, тъй като като групов орган Висшият адвокатски съвет няма единодушие с тезите му и обща позиция не е образувана.
Самият Дерменджиев неведнъж подлага на критика страната, че избира скъпите услуги на непознати юристи в множеството си медийни изяви. Прави четири прогнози за каузи, които страната ни ще изгуби и от тях три пъти не познава, а четвъртото дело още тече. Дерменджиев, отново през малкия екран предлага и страната ни да търси съглашения с ищците, нещо което до в този момент не се е случвало и печелейки делата, България демонстрира, че рекомендациите му също не водят до най-изгодния излаз за страната.
Не на последно място – юрист Дерменджиев опитва както да повлияе за смяна в избора на процесуални представители, по този начин и да си сътрудничи със същите. След като е определен за председателна Висшия адвокатски съвет, от неговата адвокатска фирма пращат писмо до една от компаниите, която ни пази, и им оферират съдействие.
Дерменджиев подлага на критика и метода, по който адвокатските фирми сортират своите подизпълнители – български адвокатски компании. Омаловажава работата на подизпълнителите като споделя, че тяхна работа е единствено „ да подават папки “ (в изявление за закритото към този момент списание „ Икономист “, препечатано от изданието “Дефакто ”), и пропуща, че въпросните „ подавачи на папки “, както и правните адвокатски фирми, които България избира, попадат в световната ранглиста TOP 100 за водещите компании по арбитражни каузи на Global Arbitration Review, а той, който комeнтира работата им, не участва там.
Казусът обаче е по-различен от тривиалните публични поръчки, тъй като става дума за стратегически аспект от държавното ръководство. Ако с елементарните публични поръчки страната си набира неща, от които има потребност – инфраструктура, консумативи и така нататък и в случай че един снабдител се провали, може различен да го замести, или да се ремонтира издигнат мост, или автомагистрала, при арбитражните трибунали постоянно няма опция за обжалване. Каквото се отсъди, това остава. И в случай че страната загуби милиард по някое дело, каквито суми постоянно се претендират, това е като загубата на крайник или ръка – не израстват още веднъж (един милиард лв. е сумата, която годишно се заплаща за заплати на военните, или на полицията, или за за пенсии).
Практиката е друга и в различен смисъл – от време на време публичните поръчки компенсират неналичието на интензивност от страна на частния бранш. Когато има криза посредством поръчки страната подтиква строителството да вземем за пример, или производството. Няма казус обаче да има рецесия в адвокатския бизнес и страната да разпорежда поръчки на правни адвокатски фирми, тъй като другояче, ще се наложи на юристите да заловен лопата, или мотика. В същото време, ползата на обществото да с спести разноски за милиарди, надвива над интереса на обособени адвокатски фирми да получат поръчки, до които скоро не са имали достъп, като оферират да свършат работа, за която не е несъмнено, че имат потенциала, обещавайки да вземат по-малко от сегашните водещи международни адвокатски адвокатски фирми.
