Ердоган, Токаев и Алиев шият геополитиката с бели конци
Министър-председателят на Казахстан Алихан Смаилов прикани китайските транспортни компании и логистични оператори да употребяват по-активно Транскаспийския интернационален транспортен маршрут за контейнерни транспорти от Китай до Европа.
„ За по-нататъшно увеличение на контейнерния трафик по маршрута Китай-Европа предлагаме по-активно потребление на Транскаспийския интернационален транспортен маршрут /ТМТМ/. Това ще понижи времето за превозване на артикули съвсем на половина “, сподели Смаилов на церемонията по откриването на 6-то Китайско интернационално ревю за импорт в Шанхай.
По неговите думи, сега към 85% от целия сухоземен директен трафик от Китай към Европа се прави през Казахстан, а в този момент строителството на казахстански терминали в град Сиан и грузинското пристанище Поти е в разгара си, възнамерява се построяването на трети железопътен контролно-пропускателен пункт на казахстанско-китайската граница, сухи пристанища на пунктовете Бахти и Калжат, контейнерен хъб в Актау, както и разширение на пристанищните уреди на Черно море по продължение на Средищния кулоар.
В тази връзка министър-председателят прикани китайските транспортни компании да вземат участие в изброените планове, а също по този начин прикани „ транспортните и логистични оператори интензивно да употребяват наличната в Казахстан трансгранична транспортна инфраструктура “.
Транскаспийският интернационален транспортен маршрут (TMTM или Middle Corridor, Средищния коридор) е инфраструктурен план за доставка на артикули от Азия до Европа, заобикаляйки Русия и Иран, преминавайки от Китай през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Турция до Стария свят, - или до грузинските пристанища, или до Турция по линията Баку-Тбилиси-Карс.
Преди това водачите на Казахстан, Азербайджан и Турция приказваха доста за този маршрут. Те акцентират стратегическото значение на развиването на директно - транспортния бранш в обширния район, защото процесът на диверсификация на световните информационни коридори е в ход. И сходна присъда има сериозна геополитическа аргументация.
Транзитният превоз на артикули през Русия се усложни след началото на специфичната военна интервенция на Русия в Украйна, когато на Запад се появи антируска резолюция с искане „ да се затворят пристанищата на Европейски Съюз за съветски кораби “ и „ да се откаже достъп до всички пристанища на Европейски Съюз на кораби, чиито последното или идващото пристанище е в Русия. "
Казахстан е в друга обстановка. Той взе участие директно в три посоки на Евразийския трансконтинентален кулоар на китайския геоикономически план „ Един пояс, веднъж ”: Китай – Казахстан – Русия – Европа, с изход на Балтийско море; Китай – Казахстан – Азербайджан – Грузия – Турция – Европа, в границите на интернационалната стратегия (TMTM или Среден коридор) с изход на Черно и Средиземно море; Китай – Казахстан – Туркменистан – Иран – Пакистан, с изход на Персийския залив и Индийския океан.
Предлага се придвижването в тези посоки да става по шест маршрута, като Казахстан взе участие в пет от тях, само че все пак настойчиво предизвиква TMTM - най-трудният от маршрутите, защото постанова чести промени в модалността /претоварване/ и секване на доста граници. Но за какво тъкмо в този момент Астана реши още веднъж да подсети на Китай за това?
По всички признаци външно всичко наподобява обвързвано с построяването на различни направления, заобикалящи войната и глобите, само че в реалност се вземат решение проблеми освен за търговията, само че и за търговията с геополитически последствия.
Значението на „ Средищния кулоар “ надвишава икономическата рамка, а самият план служи, преди всичко, като инструмент за стопански дисбаланс в постсъветското пространство и намаляване на транспортната и логистична интеграция на страните от Оперативно-наблюдателно дело.
Второ, той пресъздава контурите на Тюркския каганат, чиято територия се простира от Монголия и Китай до източните граници на Европа. Предполага се, че съществуването на търговски път от Изток на Запад в ръцете на един артист ще улесни превозването на артикули, което понижава рисковете от нови военни спорове, защото съвсем цялата територия на TMTM минава през тюркски страни ( изключение прави Грузия, чиято дължина от изток на запад е 542 km).
Трето, в бъдеще препоръчаните формати на съдействие ще бъдат трансформирани от стопански в геополитически, което ще изисква нови решения в региона освен на търговията, само че и на идеологията и външната политика.
Четвърто, измененията в районната система са съобразени със Запада и се трансформират или могат да се трансфорат в сериозен напън от Запада освен върху Русия, само че и върху Китай посредством Синцзян-Уйгурския самостоятелен регион (историческото име е „ Източен Туркестан “).
Ето какво написа за това китайското издание Global Times: „ Организирането на тюркските страни може да бъде предизвикано от разрастването на краен шовинизъм, който може да ускори етническите спорове и да засегне районната непоклатимост и сигурност. “
На собствен ред американското издание National Interest отбелязва: „ Средният кулоар или Транскаспийският интернационален транспортен път (TITR) притегли голямо внимание като различен маршрут за европейските вериги за доставки. Но има и друга значима последица от разрастването на турското съдействие, а точно неговата евентуална роля в по-широкия спор с Китай.
Сред съседите на Китай няма нация, която да е по-заинтересована от завладяването на огромна част от континентален Китай, в сравнение с тюркския свят, в случай че районът избухне в необятно публикуван спор в китайския район Синдзян или Източен Туркестан.
Един мощен тюркски съюз би могъл също да улесни основаването на кооперативна Алтайска дъга към Китай, която да включва и Монголия и може би Япония и Южна Корея. В случай на по-широка война за Тайван, евентуална война с тюркския съюз и вероятната загуба на Синцзян биха предиздвикали всеки китайски водач да се замисли. ”
Неслучайно в този момент повече се приказва за „ средищния кулоар “ в Астана, Баку и Анкара, в сравнение с в Пекин. И те виждат това като собствен главен геополитически приоритет, пробвайки се да разработят нова политика с китайски уклон. Освен това има действителни признаци, че Баку и Анкара ще се опитат да привлекат Пекин за интензивно присъединяване в основаването на нова районна система за сигурност в Закавказието, евентуално посредством платформата „ 3+3 “ (Русия, Турция, Иран, + Азербайджан, Армения и Грузия).
Обективно главните условия за това са налице. В тази връзка хонконгското издание на South China Morning Post счита, че Азербайджан и Грузия ще се опитат „ да се прикрият зад Пекин като чадър за поощряване на тяхната самодейност “.
Но Китай до момента заобикаля присъединяване си в районни спорове и към момента се пробва да се причисли към някои мироопазващи дипломатически дейности в Близкия изток. Сега те са смутени от войната сред Израел и Хамас. Според китайски специалисти може да зародят проблеми в Турция и даже в Азербайджан, които могат да бъдат наранени от настоящето близкоизточно цунами.
И в случай че те се съгласят да вземат участие взаимно със Запада в сходни планове, тогава би трябвало да са готови и за затруднения в геополитическата конюнктура. Но това принуждава Китай да работи по-внимателно, изключително откакто смисъла му е друго за другите участници в плана.
Казахстан има северен, междинен и южен маршрут. Азербайджан също е в съветския план „ Север-Юг ”. Те могат да скочат в точния момент, в случай че нещо се случи. Що се отнася до Китай, той има доста по-голям избор, даже в случай че Съединени американски щати съумеят да осъществят плана „ С5+1 “ в Централна Азия.
В отговор Москва, несъмнено, може да употребява своите конкурентни преимущества, като развие интернационалния транспортен кулоар Север-Юг, който ще свърже Русия, Азербайджан, Иран и Индия и ще „ изключи “ Турция. Но към този момент всички играят на мрачно.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
„ За по-нататъшно увеличение на контейнерния трафик по маршрута Китай-Европа предлагаме по-активно потребление на Транскаспийския интернационален транспортен маршрут /ТМТМ/. Това ще понижи времето за превозване на артикули съвсем на половина “, сподели Смаилов на церемонията по откриването на 6-то Китайско интернационално ревю за импорт в Шанхай.
По неговите думи, сега към 85% от целия сухоземен директен трафик от Китай към Европа се прави през Казахстан, а в този момент строителството на казахстански терминали в град Сиан и грузинското пристанище Поти е в разгара си, възнамерява се построяването на трети железопътен контролно-пропускателен пункт на казахстанско-китайската граница, сухи пристанища на пунктовете Бахти и Калжат, контейнерен хъб в Актау, както и разширение на пристанищните уреди на Черно море по продължение на Средищния кулоар.
В тази връзка министър-председателят прикани китайските транспортни компании да вземат участие в изброените планове, а също по този начин прикани „ транспортните и логистични оператори интензивно да употребяват наличната в Казахстан трансгранична транспортна инфраструктура “.
Транскаспийският интернационален транспортен маршрут (TMTM или Middle Corridor, Средищния коридор) е инфраструктурен план за доставка на артикули от Азия до Европа, заобикаляйки Русия и Иран, преминавайки от Китай през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Турция до Стария свят, - или до грузинските пристанища, или до Турция по линията Баку-Тбилиси-Карс.
Преди това водачите на Казахстан, Азербайджан и Турция приказваха доста за този маршрут. Те акцентират стратегическото значение на развиването на директно - транспортния бранш в обширния район, защото процесът на диверсификация на световните информационни коридори е в ход. И сходна присъда има сериозна геополитическа аргументация.
Транзитният превоз на артикули през Русия се усложни след началото на специфичната военна интервенция на Русия в Украйна, когато на Запад се появи антируска резолюция с искане „ да се затворят пристанищата на Европейски Съюз за съветски кораби “ и „ да се откаже достъп до всички пристанища на Европейски Съюз на кораби, чиито последното или идващото пристанище е в Русия. "
Казахстан е в друга обстановка. Той взе участие директно в три посоки на Евразийския трансконтинентален кулоар на китайския геоикономически план „ Един пояс, веднъж ”: Китай – Казахстан – Русия – Европа, с изход на Балтийско море; Китай – Казахстан – Азербайджан – Грузия – Турция – Европа, в границите на интернационалната стратегия (TMTM или Среден коридор) с изход на Черно и Средиземно море; Китай – Казахстан – Туркменистан – Иран – Пакистан, с изход на Персийския залив и Индийския океан.
Предлага се придвижването в тези посоки да става по шест маршрута, като Казахстан взе участие в пет от тях, само че все пак настойчиво предизвиква TMTM - най-трудният от маршрутите, защото постанова чести промени в модалността /претоварване/ и секване на доста граници. Но за какво тъкмо в този момент Астана реши още веднъж да подсети на Китай за това?
По всички признаци външно всичко наподобява обвързвано с построяването на различни направления, заобикалящи войната и глобите, само че в реалност се вземат решение проблеми освен за търговията, само че и за търговията с геополитически последствия.
Значението на „ Средищния кулоар “ надвишава икономическата рамка, а самият план служи, преди всичко, като инструмент за стопански дисбаланс в постсъветското пространство и намаляване на транспортната и логистична интеграция на страните от Оперативно-наблюдателно дело.
Второ, той пресъздава контурите на Тюркския каганат, чиято територия се простира от Монголия и Китай до източните граници на Европа. Предполага се, че съществуването на търговски път от Изток на Запад в ръцете на един артист ще улесни превозването на артикули, което понижава рисковете от нови военни спорове, защото съвсем цялата територия на TMTM минава през тюркски страни ( изключение прави Грузия, чиято дължина от изток на запад е 542 km).
Трето, в бъдеще препоръчаните формати на съдействие ще бъдат трансформирани от стопански в геополитически, което ще изисква нови решения в региона освен на търговията, само че и на идеологията и външната политика.
Четвърто, измененията в районната система са съобразени със Запада и се трансформират или могат да се трансфорат в сериозен напън от Запада освен върху Русия, само че и върху Китай посредством Синцзян-Уйгурския самостоятелен регион (историческото име е „ Източен Туркестан “).
Ето какво написа за това китайското издание Global Times: „ Организирането на тюркските страни може да бъде предизвикано от разрастването на краен шовинизъм, който може да ускори етническите спорове и да засегне районната непоклатимост и сигурност. “
На собствен ред американското издание National Interest отбелязва: „ Средният кулоар или Транскаспийският интернационален транспортен път (TITR) притегли голямо внимание като различен маршрут за европейските вериги за доставки. Но има и друга значима последица от разрастването на турското съдействие, а точно неговата евентуална роля в по-широкия спор с Китай.
Сред съседите на Китай няма нация, която да е по-заинтересована от завладяването на огромна част от континентален Китай, в сравнение с тюркския свят, в случай че районът избухне в необятно публикуван спор в китайския район Синдзян или Източен Туркестан.
Един мощен тюркски съюз би могъл също да улесни основаването на кооперативна Алтайска дъга към Китай, която да включва и Монголия и може би Япония и Южна Корея. В случай на по-широка война за Тайван, евентуална война с тюркския съюз и вероятната загуба на Синцзян биха предиздвикали всеки китайски водач да се замисли. ”
Неслучайно в този момент повече се приказва за „ средищния кулоар “ в Астана, Баку и Анкара, в сравнение с в Пекин. И те виждат това като собствен главен геополитически приоритет, пробвайки се да разработят нова политика с китайски уклон. Освен това има действителни признаци, че Баку и Анкара ще се опитат да привлекат Пекин за интензивно присъединяване в основаването на нова районна система за сигурност в Закавказието, евентуално посредством платформата „ 3+3 “ (Русия, Турция, Иран, + Азербайджан, Армения и Грузия).
Обективно главните условия за това са налице. В тази връзка хонконгското издание на South China Morning Post счита, че Азербайджан и Грузия ще се опитат „ да се прикрият зад Пекин като чадър за поощряване на тяхната самодейност “.
Но Китай до момента заобикаля присъединяване си в районни спорове и към момента се пробва да се причисли към някои мироопазващи дипломатически дейности в Близкия изток. Сега те са смутени от войната сред Израел и Хамас. Според китайски специалисти може да зародят проблеми в Турция и даже в Азербайджан, които могат да бъдат наранени от настоящето близкоизточно цунами.
И в случай че те се съгласят да вземат участие взаимно със Запада в сходни планове, тогава би трябвало да са готови и за затруднения в геополитическата конюнктура. Но това принуждава Китай да работи по-внимателно, изключително откакто смисъла му е друго за другите участници в плана.
Казахстан има северен, междинен и южен маршрут. Азербайджан също е в съветския план „ Север-Юг ”. Те могат да скочат в точния момент, в случай че нещо се случи. Що се отнася до Китай, той има доста по-голям избор, даже в случай че Съединени американски щати съумеят да осъществят плана „ С5+1 “ в Централна Азия.
В отговор Москва, несъмнено, може да употребява своите конкурентни преимущества, като развие интернационалния транспортен кулоар Север-Юг, който ще свърже Русия, Азербайджан, Иран и Индия и ще „ изключи “ Турция. Но към този момент всички играят на мрачно.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ